Определение № 39423 от 26.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39423 гр. София, 26.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20241110114246 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Съдът е сезиран с молба за изменение на Решение № 9701/21.05.2026г. по гр.д. № 14246/2024г. по описа на СРС в частта относно разноските. Счита, че следва да се намали размера на присъдените на ищеца разноски.

В срока за отговор ответникът изразява становище за неоснователност на молбата.

След като разгледа молбата и материалите по делото, съдът намира за установено следното:

Молбата е подадена в срока за обжалване на решението, съгл. разпоредбата на чл.248 ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата за изменение на решението в частта за разноските е частично основателна.

С Решение № 9701/21.05.2026г. по гр.д. № 14246/2024г. по описа на СРС ответника е осъден да заплати на ищеца държавна такса по исковете в общ размер от 335,60 лв. Съгласно чл. 359 КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела. Практиката на ВКС е последователна напр. в Определение № 521/27.10.2010 г. по ч. гр. д. № 390/2010 г., ВКС, III г. о. приема, че работникът е освободен от разноски и когато се явява в качеството му на ответник. Тоест, в случая по иска с пр. кв. чл. 221, ал. 2 КТ ответникът е освободен от държавни такси в размер на 185,60 лв., платените по другите искове държавни такси в общ размер на 150 лв./76,69 евро/ се дължат. Разбира се абсурдни са и двете изявления на ответника. На първо място, че когато производството е безплатно, той не дължи „нищо“ на ищеца. Напротив, той дължи не само сумите, за които е осъден по исковете, но и адвокатско или юрисконсултско възнаграждение при загубено дело, така напр. Определение № 101/24.02.2011 г. по ч. гр. д. № 555/2010 г., IV г. о. и Определение № 878/27.06.2014 г. по гр. д. № 1808/2014 г., ВКС, III г. о. На второ място, бъди недоумение изявлението, че съдът е бил този, който „трябва“ да възстанови на ответника сумата. Възстановяват се само недължимо платени такси на осн. чл. 4б ЗДТ. В случая не е налице недължимо платена такса, това че производството е безплатно за ответника, не го прави такова за ищеца. Съдът като ръководно-решаващ орган в производството не „възстановява“ на друго основание, освен горепосоченото, на страните реализирани разноски или други суми, както погрешно счита ответника.

Така мотивиран и на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК, Софийският районен съд, 1

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 9701/21.05.2026г. по гр.д. № 14246/2024г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав, в частта относно разноските, като:

ОСЪЖДА К. А. Б. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ул. "Липа" № 14, ет. 1, ап. 2, да заплати на "КОНСТРУКТИВ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК: 200621429, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Св. Климент Охридски" № 8, сграда Б на ХТМУ, ет. партер, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 76,69 евро, разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския градски съд.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2