Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 490 от 06.06.2025, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 5632/2024
Вид
Решение № 490
Подписан
06.06.2025
Състав
Мария Димитрова Каранашева

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13 ал. 4 · Закон за електронния документ и електронния подпис
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 70, ал.1 и ал. 2 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 70, ал.1 и ал. 2 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 75 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 75, т.2 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл. 79 ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. Сливен, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Каранашева при участието на секретаря Христина П. Панайотова като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело № 20242230105632 по описа за 2024 година

В исковата молба ищецът твърди, че с ответника Банка ДСК АД имат сключен договор за разплащателна сметка, за който ищецът има издадени и две безконтактни дебитни карти. Сочи се, че на 11.12.2023 г., след получеоно смс известяване, ищецът е констатирал, че е направен превод на стойност 4,36 лв от едната безконтактна дебитна карта. Твърди се, че ищецът се е обадил на коол центъра на банката, за да уведоми, че се случва нещо нередно със сметката му, а час по късно е получил обаждане от банката, че са извържшени още две транзакции, които банката не е могла да провери от къде са извършени и на каква стойност.

Посочено е, че сметката и онлайн банкирането на ищеца са били блокирани и след посещение в клона на банката в гр. Сливен, ищеца е установил, че двете транзакции са на стойност 237,67 лв. и 1750,86 лв., като са извършени от другата му безконтактна дебитна карта и общата стойност на извършените транзакции възлиза на 1992,89 лв., като преводите са извършени в гр. Милано с конкретно посочени имена на търговците и дата на транзакция 11.12.2023 г. Твърди се, че по това време ищеца се е намирал на територията на РБългария не е нареждал процесните преводи и е подал две искания за оспорване на транзакциите с банкова карта, като в исканията е посочил, че не е участвал в извършване на посочените транзакции, не е упълномощавал никого да извършва тези транзакции, бил е в притежание и контрол на картата си в момента на оспорената транзакция, не е предоставял картата си на трети лица. Сочи се, че с писмо от банката на ищеца е отговор, че транзакциите са извършени с дегитализирана карта от мобилен телефон, като лицето разполагащо с мобилния телефон е изпълнило изискванията на верификация, чрез въвеждане на пин или биометрични данни за достъп до устройството, поради което е налице неизпълнение от страна на ищеца за запазване на персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент умишлено или поради груба небрежност. Твърди се, че ищецът е изпълнил 1 задълженията си и ответникът не може да се освободи от отговорност. Посочено е, че платежния инструмент трябва да има такава степен на защита, която да не позволява да се копира от трети лица, които не са притежатели на картата им и пренасянето им на друг фалшив платежен носител. Твърди се, че платежната карта е издадена от ответното дружество не притежава такава засилена степен на защита, която да не позволи на трети лица достъп до данните на картата.

Поискано е, да бъде постановено решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1992,89 лв., представляваща три броя неразрешени банкови операции на стойност 4,36 лв., 237,67 лв. и 1750,86 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба, както и направените по делото разноски.

Съдът е квалифицирал така предявеният осъдителен иск, като такъв с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че между страните е имало сключен договор за разплащателна сметка, че ищецът има издадени две безконтактни дебитни карти, че на 11.12.2023 г. е получил смс за извършен превод в размер на 4,36 лв., обадил се е в коол центъра на банката, че се случва нещо нередно със сметката му, а час по –късно от банката са му се обадили, че са извършени още две транзакции с другата му карта на стойност 237,67 лв и 1750,86 лв., че на 19.12.2023 г. е подал искания до банката за оспорване на транзакциите с банкова карта, че ответника му е изпратил писмо, че ищеца е разрешил процесните операции умишлено или поради груба небрежност, е негова.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответникът е постъпил В отговора е посочено, че не се оспорват твърденията, че ищецът е клиент на ответното дружество и има издадени две безконтактни дебитни карти, като първата му е предадена на 20.12.2022 г., карта Виза а на 3.08.2023 г. му е издадена Мастъркарт, предадена му срещу подпис на 15.08.2023 г. Твърди се, че платежните операции са извършени с издадената Мастъркарт. Посочено е, че 22.11.2021 г. ищецът е сключил допълнително споразумение за промяна на предоставения му достъп до електронните канали на Банка ДСК, че желае да извършва преводи по сметки на трети лица или по сметки в други банки, като за подписване използва комбинация от цифров сертификат издаден от банката,пин код за него и еднократен смс код, като е посочил изрично мобилен номер за получаване смс-и с код за установяване на идентичност на клиента при ползване на електронните канали, както и код за инсталиране на сертификат, код за потвърждаване на превод, служебен пин за тоукън и еднократен смс-код за потвърждаване на превод. Твърди се, че на 08.12.2023 г. в 20,44 часа ищецът е получил смс съдържащ код за активиране на приложението ДСК Смарт.

Твърди се, че заявката за регистрация е осъществена, чрез правилно въвеждане от първия път на потребителски идентификатори, потребителско име и парола и са получени лично от него още при заявяването да ползва отдалечен достъп до сметката си през 2016 г. Посочено е, че ответното дружество е въвело правилото, че предоставя временна парола за първоначален 2 достъп на клиента до ДСК директ и клиента е длъжен да промени тази парола, като въведе своя. За активирането на ДСК Смарт на посочения номер от ищеца е изпратен смс, със срок на валидност 15 минути с код. Ищецът е въвел кода и е активирал успешно ДСК Смарт и е добавил последователно двете си банкови карти в електронния портфейл на гугъл пей, за което е получил два поредни есемеса, с което е уведомен, че банковата карта е добавена в електронния портфейл на гугъл пей. Твърди се, че платежните операции са протекли при задълбочено установяване на идентичността на платеца. Сочи се, че ищецът е предоставил съгласие за изпълнението на процесните плащания, като добавяне на двете дебитни карти в електронен портфейл принадлежи към действия, установяващи идентичността на клиенти.

Твърди се, че само и единствено ищеца знае паролата за достъп до профила в ДСК Директ.

Посочено е, че картовите разплащания са извършени 12 часа след добавяне на процесната карта в електронния портфейл. Сочи се, че преди датата на оспорените транзакции личат множество разплащания на пот терминали и устройства извън България. Твърди се,ч е ищецът не е изпълнил задълженията си по Общите условия за запазване и съхранение н персонализирани средства за сигурност.

Поискано е, да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Указано е на ответното дружество, че доказателствената тежест по отношение на твърденията им за активиране на приложението ДСК Смарт, начина , по който става активирането, добавянето на 08.12.2023 г. на двете карти в електронния портфейл на гугълпей, че ищеца е извършвал други плащания в чужбина, е негова.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован се явява лично и с адв. К. моли да бъде уважен иска и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответника Банка ДСК АД, представлявано от старши юрисконсулт И., моли да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен и недоказан.

От представените по делото писмени доказателства и отговорите на ищеца на зададените въпроси от ответника, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С допълнително споразумение за промяна/прекратяване на достъп до електронните канали на Банка ДСК АД от 22.11.2021 г., сключено между Банка ДСК АД и М. Д. П., като клиент е уговорено клиента да извършва преводи по сметки на трети лица и/или по сметки в други банки, като за подписване използва комбинация от цифров сертификат издаден от банката, ПИН за него и еднократен есемес. В споразумението е посочено, че с подписването му страните се съгласяват, че в съответствие с чл. 13 ал. 4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, подписът поставен върху електронни документи, чрез използване на комбинация от цифров сертификат, ПИН за него и еднократен есемес, изпратен чрез кратко текстово съобщение през мобилната мрежа на комбинация от цифров сертификат, тоукън технология и пин за нея, или на комбинация от потребителско име и парола, респективно опростен начин за идентификация, определен от клиента, е валиден и в 3 отношенията между страните се приравнява на саморъчен подпис. В споразумението е посочено,че получаването на кратки текстови съобщения на ползван лично от клиент мобилен номер, чрез мобилната мрежа с еднократен код за установяване идентичността на клиента при ползване на електронните канали на Банка ДСК АД, като и код за инсталиране на сертификат и код за потвърждение на превод само за комбинация от цифров сертификат, издаден от банката, ПИН за него и еднократен есемес код; служебен ПИН код за тоукън – мобилно приложение (само за комбинация от персонален цифров сертификат, издаден от банката, тоукън технология и пин за нея); еднократен есемес код за потвърждаване на превод (само за комбинация от КЕП и еднократен есемес код). В споразумението изрично е посочен цифровия номер на телефона на клиента, както и оператора,а именно Виваком.

На 20.12.2022г. М. Д. П. е получил от служител на Банка ДСК АД Виза карта, без ПИН код.

На 03.08.2023 г. е сключено допълнително споразумение за издаване на допълнителна карта между Банка ДСК АД и М. Д. П., като клиент, като е поискано стандартна карта и получаване на кратки текстови съобщения през мобилната мрежа на посоченият телефон, като на мобилния телефон да се получава и ПИН кода за 3Д паролата. Изрично е посочен мобилният телефон на М. Д. П., който е идентичен с телефона, посочен в споразумението от 22.11.2021 г.

На 15.08.2023г. М. Д. П. е получил дебитна карта с ПИН код от служител на Банка ДСК АД.

От представените извлечения от сметки на М. Д. П. в Банка ДСК АД се установява теглене на съответните суми в чужбина.

На 19.12.2023 г. М. Д. П. е подал до Банка ДСК АД искане за оспорване на транзакции с банкова карта, като изрично е посочен номера на банковата карта, дата 12.12.2023г., име на търговеца и сумата на операцията, а именно 4,36 лв.

На 19.12.2023 г. М. Д. П. е подал до Банка ДСК АД искане за оспорване на транзакции с банкова карта, като изрично е посочен номера на банковата карта, дата 11.12.2023г., име на търговеца и сумата на операцията, а именно 237,67 лв., като има и втора операция със същия търговец на стойност 1750,86 лв.

На 02.12.2024г. е сключено допълнително споразумение за ползване на план без ограничение между Банка ДСК АД и М. Д. П., като е посочено основна дебитна карта.

На 19.09.2024г. Банка ДСК АД са изпратили писмо до М. Д. П. в отговор на оспорването на транзакциите, с което са му заявили, че транзакциите са извършени с дигитализирана карта в мобилен телефон и лицето разполагащо с мобилния телефон е изпълнило изискванията за верификация, чрез въвеждането на ПИН или биометрични данни за достъп до устройството на което е дегитализираната карта. Посочено е, че П. следва да понесе всички загуби, тъй като е налице неизпълнение на задълженията за запазване на персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент и П. е действал умишлено или при груба небрежност.

4

От изслушването на ищеца в открито съдебно заседание по делото се установява, че не е получавал есемеси или имейли от Банка ДСК АД с искане да си актуализира данните.

Ищецът е заявил, че сам си е изтеглил мобилното приложение на Банка ДСК а от банката са му дали код, с който да го активира, като след това е променил кода на своя парола. Завява, че е получил есемес, че се теглят 2 евро от банкомат, което е невъзможно, а през това време, той е пътувал в България. Твърди, че е звъннал на банката и им е казал, че получава странни съобщения за теглене от 2 евро, което е невъзможно от банкомат, а от банката са му заявили, че ще проверят случая за транзакцията. Твърди , че не е получавал есемес съобщения за другите две транзакции и след около час са му звъннали от банката, за да му кажат, че продължават да излизат транзакции. Ищецът ги е попитал , защо не получава съобщения за тези транзакции и защо не са блокирани тези сметки. Отговора на служителя на ответника е бил „Сега ли искате да блокираме картите или вие ще ги блокирате“. Ищецът им е отговорил, че първото му обаждане е било , за да му блокират картите и след двете големи транзакции, Банка ДСК АД са блокирали картите.