Определение № 49 от 04.04.2024, Районен съд - Свищов

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49 гр. Свищов, 04.04.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Ив. Иванов като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Частно наказателно дело № 20244150200095 по описа за 2024 година

Производството е реда на чл. 244, ал. 5 НПК.

С Постановление от 22.03.2024 г. на ВТРП – ТО, гр. Свищов е било спряно ДП № 275/2023 г. по описа на РУ на МВР – гр. Свищов на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 6, чл. 50 от НПК и чл. 199 НПК, като е прието, че престъпленията, предмет на производството по чл. 170 ал.2, предл. 1-во, вр. с ал.1 предл. 1-во НК и по чл. 144 ал. 3 т.1, вр. с ал. 1 предл. 1-во НК са недоказани по несъмнен начин. Прокурорът е установил, че наличните доказателства сочат за престъпление по чл. 130 от НК /причиняване на леки телесни повреди/, извършено спрямо св. М., което съгласно разпоредбата на чл. 161 от НК е престъпление от частен характер и за него пострадалият може да подаде тъжба срещу извършителя на деянието до съответния районен съд. Прокуратурата е уведомила пострадалия, че има право да подаде тъжба в шестмесечен срок от получаване на съобщението.

Срещу постановление за спиране на наказателно производство от 22.03.2024 г. е подадена частна жалба от М. М., в която се твърди, че е пострадал от деянията, извършени от Д.С. от гр. Свищов, квалифицирани в хода на ДП от ВТРП-ТО – гр. Свищов, като престъпления по чл. 144, ал. 3, вр., ал. 1 НК и по чл. 170, ал. 2 от НК. Св. М. намира постановлението за неправилно поради противоречие със закона, за необосновано и за издадено при непълнота на доказателствата. Счита, че несъмнено имотът, в който е бил нападнат от обв. С. е жилищен по смисъла на чл. 170 от НК, както и че това жилище е чуждо за С., поради което намира, че е осъществено изпълнителното деяние на престъплението по чл. 170 от НК, а именно - влизане без право в жилището на друго лице, т. е. без негово съгласие, сторено по непозволен начин, наказуем от закона - чрез употреба на сила, тъй като бил грубо изблъскан от С., за да отстъпи от прага на апартамента си, назад в коридора. Св. М. счита, че доказателство за употребената сила при влизането на С. в дома му са кървавите петна върху тениската му, които според него нямат друго обяснение, освен ако не е бил блъскан от него именно по описания от него начин. М. твърди, че при осъществяване на престъплението по чл. 170 от НК, от субективна страна, С. е действал с пряк умисъл, като е съзнавал всички елементи от престъпния състав. Излага, че субективната съставомерност на престъплението се характеризира със съзнанието в дееца, че нарушава неприкосновеността на жилище, в което влиза нощем и по непозволен начин.

Твърди, че С. откровено е целял настъпването на обществено опасните последици – проникване в жилището му.

На следващо място, св. М. счита, че отправената от обв. С. към него закана за убийство покрива всички елементи от субективна и обективна страна на престъплението по чл. 143, ал.3, вр. ал. 1 от НК. Цитира съдебна практика в подкрепа на изложеното. Моли постановлението за спиране на досъдебно производство № 275/2023г. по описа на РУ Свищов, да бъде отменено и делото да бъде върнато на прокурора, за продължаване на производството по ДП № 275/2023 г. по описа на РУ Свищов.

1

С оглед на събраните в ДП доказателства и доказателствени средства, СвРС намира от фактическа страна следното:

ДП е образувано на 13.07.2023 г. с постановление на РП Велико Търново, ТО Свищов, пр.преписка № 4552/2023 г. по описа на РП В. Търново, ТО-Свищов за това, че на 02.07.2023 г. в гр. Свищов, е отправена закана за убийство към М. Е. М. от гр. Свищов и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му престъпление по чл. 144 ал. 3 предл. 1-во, вр. с ал. 1от НК и за това, че на 02.07.2023 г. в гр.

Свищов, през нощта /около 22.00 часа/ е влизано в чуждо жилище - апартамент № 4, находящ се на ул. ******* № 12, бл. №6, вх.В, ет.2, обитаван от М. Е. М. като е употребена за това сила - престъпление по чл. 170 ал.2, вр, с ал.1 от НК.

В хода на разследването като обвиняем по делото е привлечен Д.Р.С. с ЕГН **********. Той е обвинен в това, че:

– На 02.07.2023 г. в гр. Свищов, се е заканил с убийство на М. Е. М. от гр. Свищов като му казал „Тази вечер всичко свършва! Или аз или ти! Няма живот за двама ни! Майка ти ще еба! Сега ще те убия!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144 ал. 3 т.1, вр. с ал. 1 предл. 1- во от НК и – На 02.07.2023 г. в гр. Свищов, влязъл в чуждо жилище - апартамент Хе 4, находящ се на ул. ******* Хе 12, бл. Хеб, вх.В, ет.2, собственост на М. Е. М. като употребил за това сила и като деянието е извършено нощем /малко след 22.00 часа/ — престъпление по чл. 170 ал.2, предл. 1-во, вр. с ал.1 предл. 1-во от НК.

В хода на извършеното разследване е установена следната фактическа обстановка:

Обв. Д.С. и св. З.А. сключили граждански брак през 2012 г. От брака имат две деца.

През 2017 г. обв. С. започнал работа в Германия по трудов договор. С течение на времето отношенията между двамата се влошили и той започнал да подозира, че съпругата му има връзка с друг мъж. През м. април 2023 г. двамата се развели. След развода св. А. останала да живее заедно с децата в семейното жилище, находящо се на адрес гр. Свищов, ул. ****** X» 22, ет.6, ап.24. Уговорката й с обв. С. била, че той може да ходи в жилището, за да вижда децата. На 02.07.2023 г. обв. С. бил в България. На същата дата, вечерта, той разговарял със св. А. и тогава тя му казала, че „има човек до себе си“, че се казва М. и че живее в гр.

Свищов. След това двамата отишли в бившето им семейно жилище и там св. А. заявила, че има намерение да се премести да живее при новия мъж заедно с децата. Чувайки това, обв.

С. се ядосал, качил се на прозореца на терасата и започнал да вика „Ще скоча! Ще скоча!“.

След това ударил с ръка по стъклото на прозореца и по стъклото на терасната врата и ги счупил. Вследствие на това си порязал ръката и раната започнало да кърви. После започнал да плаче и излязъл от апартамента без да каже нищо. Около 22.00 часа, отишъл до дома на св. М. М., находящ се на адрес гр. Свищов, ул. ******» 12, бл. 6, вх.В, ет.2, ап.4 и позвънил на вратата. Отворил му св. М. М.. Между двамата последвало словесно и физическо стълкновение, при което обв. С. ударил св. М. М. по лицето и с това му е причинил телесни увреждания, изразяващи се в синина и одраскване по едното око. В 22:12 часа, след като обв. С. си тръгнал, св. М. М. се обадил на ЕЕН 112 и заявил, че непознат мъж е „нахлул“ в дома му и го ударил. От там го свързали с оперативния дежурен на РУ-МВР Свищов, на който св. М. М. заявил също, че непознат мъж е нахлул в дома му и го ударил. После уточнил, че има връзка с жената на този мъж. Св. М.М. се обадил по телефона и на баща си – св. Е.Р. и му казал „Тате, оня дойде у дома, влезна и се сдърпахме.“ Св. Р., който живее в съседния вход веднага отишъл в дома на св. М. М.. Малко след него, там отишла и майката на св. М., а след нея и брат му - св. Т. М.. С влизането вътре, св. Р. забелязал, че пътеката в коридора е събрана и разместена. Св. М. М. бил в кухнята, Св. Р. видял, че тениската му е скъсана, а по нея имало следи от кръв, както и че едното му око е посинено и до него имало драскотина. Св. М. М. му казал, че обвиняемият е позвънил на вратата и че веднага след като му отворил, той се нахвърлил върху него и го ударил. Допълнил, че веднага след това сграбчил обвиняемия и го изтикал навън към етажната площадка. Св. Р. видял също, че по плочките в коридора, на около три метра навътре от входната врата имало петна от кръв, за която св. М. М. казал, че е от ръцете на обвиняемия. Междувременно обв. С. се върнал в жилището на св. А. и й казал „Бъди доволна от всичко. Аз отивам да се предам в полицията.“ След това отишъл в сградата на РУ Свищов и казал пред св. В.Н. /дежурен мл.

2 автоконтрольор тогава/, че иска да се предаде. Заявил, че е ходил в апартамента, намиращ се на ул. ****, в който живее лице с прякор М. /визирайки св. М. М./, че позвънил на вратата, св.М. М. отворил и са влезли във физическа саморазправа. Малко след това в сградата на РУ-Свищов пристигнал и св. М. М., по който имало видими следи от удари по лицето.

Заедно с него били св. Р. и св. Т. М., Там св. М. М. видял обв. С. и заявил пред св. С.С., който бил тогава дежурен мл. инспектор, че имено това е лицето, което го е ударило.

Уточнил, че обв. С. е влязъл в апартамента му и „започнал да го налага“. Тогава обв. С. заявил, че е отишъл в дома на св. Т.М., защото е разбрал, че има връзка с жена му, че е позвънил на вратата и че след като св. М. М. му отворил, започнал да го бие, тъй като бил афектиран. След това, обвиняемият отишъл във Филиала за спешна медицинска в гр.

Свищов. По същото време там отишъл и св. М. М., заедно с баща си и с брат си. Там св. Р. попитал обвиняемия „Какви са тези глупости дето ги правиш?“, а последният му отговорил „Извинявай! Направих една глупост“.

В хода на разследването били разпитани свидетелите М. Е. М., з.А. А., И.Я. М., В.Г.Н. и С.С.. Прокурорът е установил противоречие в показанията на св. М.М. и тези на обв. С., дадени при разпита му в качеството на обвиняем. Отчел е че същите са били сами при възникване на конфликта между тях, не имало свидетели очевидци на случилото се.

Прокурорът е счел за безспорно установено, че обв. С. е бил в коридора на апартамента на св. М. М., като извод за това се налагало от петната кръв, за които сочат св. Р. и св. Т. М..

Намира обаче за неизяснена при какви обстоятелства, обаче той се е озовал вътре - дали след покана от св. М., за да говорят, както твърди обвиняемия или след нахлуване вътре както твърди св. М., остава неизяснено по делото. Очевидци на това, което се е случило между обв. С. и св. М. след позвъняването на вратата не е имало. Счел е, че противоречията между тях относно действията на обв. С. пред и/или в апартамента на св.М. М. не могат да бъдат отстранени чрез провеждане на очна ставка, тъй като всеки от тях имал противоположна позиция в производството, респ. противоположни интереси. Счита, че показанията на всички останали свидетели следвало да се кредитират изцяло, тъй като те са последователни и логически свързани помежду си. Въпреки това, те възпроизвеждали факти и обстоятелства, които са им станали известни от обвиняемия или от св. М. или след контакт с тях преди или впоследствие на случилото се и не са достатъчни, за да обосноват безспорен и категоричен извод, за фактическата обстановка при срещата между двамата. Прокурорът е приел, че обвинението за престъпленията по чл. 170 ал.2, предл. 1-во, вр. с ал.1 предл. 1-во НК и по чл. 144 ал. 3 т. 1, вр. с ал. 1 предл. 1-во НК, са недоказани по несъмнен начин. В същото време били налице доказателства единствено за осъществен състав на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, причинена от С. на М., което обаче било от частен характер и се преследва по тъжба на пострадалия до първоинстанционния съд, поради което производството е спряно и на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК на М. е указано, че може в шестмесечен срок да подаде тъжба за посоченото престъпление.

О т правна страна СвРС намира, че ТО – гр. Свищов е допуснало съществено процесуално нарушение с обжалваното постановление, което не може да бъде отстранено от съда, при обжалваното постановление следва да бъде отменено, а ДП – върнато на прокуратурата, за продължаване на процесуално-следствените действия съобразно указанията, дадени по-долу, по приложението на процесуалния закон. След като прокурорът е приел, че няма данни за извършени престъпления по чл. 144, ал. 3 НК и по чл. 170, ал. 2 НК, същият е следвало да прекрати производството частично за тези деяние – чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК, а по отношение на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК – частично – да спре производството съгласно чл. 244, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 6 и чл. 50 НПК. Вместо това ТО – гр. Свищов към ВТРП е спряло цялото ДП, допускайки неотстранимо съществено процесуално нарушение (така и т. 2 от ТР № № 2/2002, ОСНК на ВКС).