Решение № 871 от 18.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 871 гр. София, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100507689 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 04.03.2021 г. по гр.д. № 57943/19 г., СРС, І ГО, 125 с-в е признал за установено, че В. Л.С. ЕГН ********** чрез особен представител адвокат В.В., от САК дължи на "БНП П.П.Ф." С.А, Франция, per. № ****, чрез БНП П.П.Ф. С.А, клон България, ЕИК **** със седалище и адрес на управление град София, ж.к.“Младост“- 4, Бизнес Парк София, сграда 14 сумата от 282,28 лева главница по договор за потребителски кредит PLUS14620850/6.03.2017г., заедно със законната лихва от подаването на заявлението по чл.410 ТПК - 31.1.2019г. до плащането, за която сума по гр.д.

№ 5953/2019г. от СРС, 125- ти състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Отхвърлил е предявения от "БНП П.П.Ф." С.А, Франция, per. № ****, чрез БНП П.П.Ф. С.А, клон България, ЕИК **** със седалище и адрес на управление град София, ж.к.“Младост“- 4, Бизнес Парк София, сграда 14 против В. Л.С. ЕГН ********** чрез особен представител адвокат В.В., САК за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по 5953/2019г от СРС, 125- ти състав, за главница над уважената част от 282,28 лева до 1 пълния предявен размер от 450,56лв.; за възнаградителна лихва от 23,02 лева за период 20.12.2017г.- 20.3.2018г.; мораторна лихва в размер на 44,73 лева за период 20.1.2018г.до 11.1.2019г . Осъдил е В. Л.С. ЕГН ********** чрез особен представител адвокат В.В., САК да заплати на "БНП П.П.Ф." С.А, Париж, per. № ****, чрез "БНП П.П.Ф." С.А, Франция, per. № ****, чрез БНП П.П.Ф. С.А, клон България, ЕИК **** със седалище и адрес на управление град София, ж.к.“Младост“-4, Бизнес Парк София, сграда 14 сторените разноски: сумата от 40,85лева за заповедното производство и 204,23 лева да исковото производство.

Решението е обжалвано с две въззивни жалби:

С въззивна жалба на ищеца "БНП П.П.Ф." С.А, Париж, per. № ****, чрез "БНП П.П.Ф." С.А, Франция, per. № ****, чрез БНП П.П.Ф. С.А, клон България, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град София, ж.к.“Младост“-4, Бизнес Парк София, сграда 14, чрез пълномощника юрисконсулт М. в частта, в която е отхвърлен иска за горницата над 282,28 лв. до размера от 398,06 лв., за възнаградителна лихва от 23,02 лв. за преиода от 20.12.2017 г. до 20.03.2018 г. и 44, 73 лв. мораторна лихва за периода от 20.01.2018 г.до 11.01.2019 г. Твърди се, че процесният договор е в съответствие с изискванията на чл.11, ал.11, т.10 и т.11 от ЗПК, що се отнася до изискването за посочване отделно на главницата и лихвата в рамките на отделната погасителна вноска, то това изискване е въведено с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, която касае ситуация, в която потребителят погаси предсрочно главницата по срочен договор за ктредит и при която за него се поражда право да получи нов погасителен план, и в този случай планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. В тази връзка е и разпоредбата на чл.11, ал.3 ЗПК, според която, когато се прилага чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, кредиторът предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания. Прави извод, че хипотезата на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК не следва да се смесва с тази, предвидена в т.11, която е приложима към настоящия казус и съобразно която не е предвидено такова завишено по съдържание изискване към погасителния план/ Решение на СЕС по дело С-42/15 от 09.11.16 г., Решение на сЕС от 05.09.19 г. по дело С2 331/18. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваните части и да признае за установено, че ответникът дължи тези суми. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Въззиваемият В. Л.С. ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“****, чрез назначения по делото особен представител адвокат В.В. от САК, с адрес на упражвяване на дейността гр.София, бул.“**** в депозирания отговор оспорва въззивната жалба.

С отговора предявява насрещна въззивна жалба срещу решение от 04.03.2021 г. по гр.д. № 57943/19 г., в частта, в която СРС, І ГО, 125 с-в е признал за установено, че В. Л.С. ЕГН ********** чрез особен представител адвокат В.В. от САК дължи на "БНП П.П.Ф." С.А, Франция, per. № ****, чрез БНП П.П.Ф. С.А, клон България, ЕИК **** със седалище и адрес на управление град София, ж.к.“Младост“- 4, Бизнес Парк София, сграда 14 сумата от 282,28 лева главница по договор за потребителски кредит PLUS14620850/6.03.2017г., заедно със законната лихва от подаването на заявлението по чл.410 ГПК - 31.1.2019г. до плащането, за която сума по гр.д.

№ 5953/2019г. от СРС, 125- ти състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Твърди, че по делото липсват доказателства, че сумата по договора, предмет на исковата молба, е била заплатена на В.С.. Освен това, от извлечение по кредит е видно, че са изплатени от длъжника 1420,50 лв., по договора за кредит, като последното плащане е осъществено на 16.12.2020 г., т.е. преди 20.12.2017 г.-падежа на 9та вноска. Първите 9 вноски по договора са предвидени за сума от 1420,56 лв./ при вноска 157,84 лв./ При дължим размер на сумата във връзка с кредита от 1545 лв./ главница 1447,50 лв.+ застрахователна премия от 97,50 лв./ и платени 1420,56 лв., то счита, че В.С. следва да върне сумата от 124,44 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваната част и да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.

Въззиваемият по тази въззивна жалба "БНП П.П.Ф." С.А, Париж, per. № ****, чрез "БНП П.П.Ф." С.А, Франция, per. № ****, чрез БНП П.П.Ф. С.А, клон България, ЕИК **** със седалище и адрес на управление град София, ж.к.“Младост“-4, Бизнес Парк София, сграда 14, чрез пълномощника юрисконсулт М. оспорва същата.

3

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба на "БНП П.П.Ф." С.А, Париж, per. № ****, чрез "БНП П.П.Ф." С.А, Франция, per. № ****, чрез БНП П.П.Ф. С.А, клон България, ЕИК **** е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Насрещната въззивна жалба на В. Л.С. ЕГН ********** чрез назначения особен представител адвокат В.В. от САК е подадена в срока по чл.263, ал.2 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК, с правно основание чл.79 ЗЗД вр с чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът В. Л.С. ЕГН ********** дължи на БНП П.П.Ф." С.А, Париж, per. № ****, чрез "БНП П.П.Ф." С.А, Франция, per. № ****, чрез БНП П.П.Ф. С.А, клон България, ЕИК **** главница от 450,56 лв., възнаградителна лихва от 23,02 лв. и законна лихва за забава в размер на 44,73 лв.

Ответникът В. Л.С. ЕГН ********** чрез назначения особен представител адвокат В.В. от САК е подал писмен отговор, в който е оспорил предявените искове.

Съдът констатира следното:

По делото е безспорно, че страните са сключили Договор за потребителски заем № PLUS-14620850 от 06.03.2017 г., размерът на главницата от 1500 лв., платима на 12 вноски по 157,84 лв., както и че 8 от 4 вноските са били платени от ответника на ищеца.

По делото е депозиран Договор за потребителски заем № PLUS14620850 от 06.03.2017 г., с който „БНП П.П.Ф.“ ЕАД е предоставил на ответника потребителски кредитпри следните параметри на кредита: размер на кредита – 1500 лева /главница/, 97,50 лева размер на кредит за покупка на застраховка „защита на плащанията”, общ размер на кредита -1597,50 лева, такса ангажимент 52,50 лева, месечна вноска от 157,84 лева / при месечно отклонение от 1 стотинка/, 12 броя вноски, обща стойност на плащанията 1894,08 лева, 43,35 % ГПР и 30,35 % лихвен процент. В договора се съдържа погасителен план, в който е посочено, след заплащане на вноската на посочената дата, какъв е размерът на останалата главница. Видно от чл.2 от договора, таксата „ангажимент” се заплаща от потребителя, за уговаряне на фиксиран лихвен процент по договора, като същата се удържа от общата предоставена сума по кредита. В чл.3 от договора е вписано, че погасителните вноски, посочени в договора, съдържат надбавка за възнаграждение за кредитора, съставляващо неговата печалба. Не е посочен размер. В чл.1 от договора е посочено, че същият влиза в сила след подписването му, като ответникът предоставя банкова сметка, на която да се преведе сумата, а съгласно чл.2 от договора, сумата за застраховка за защита на плащанията ще бъде платена директно на застрахователен агент „Д.С.” ЕАД. Представен е застрахователен сертификат за сключен договор за застраховка в полза на кредитора, с която се застрахова риска „защита на плащанията „ и застраховано лице - ответникът. Представен е стандартен европейски формуляр. Видно от извлечението по кредит, представено към исковата молба, ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата от 1262,72 лева / 8 по 157,84 лева/, което вписване съдът цени по реда на чл.175 ГПК - в него се съдържа извънсъдебно признание на ищеца, че тази сума му е била платена преди предявяване на иска, като същото признание се съдържа и в заявлението по чл.410 ГПК.

От правна страна:

Договорът за кредит/заем/, какъвто е и настоящият, е финансова услуга по смисъла на дадената легална дифиниция в т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите. Въззивното дружество представлява финансова институция, която по смисъла на чл.3 от ЗКИ е регистрирана с основна 5 дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Съгласно легалното определение в чл.9, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити.

За да приеме, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК, поради което е приложима разпоредбата на чл.23 от ЗПК и потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи, районният съд е посочил, че в съставения погасителен план е посочено единствено, че месечната вноска от 157,84 лева погасява част от главницата. Видно от „параметри и условия на договора” общият размер на плащанията е 1894,08 лева, която сума включва : 1500 лева главница, 97,50 лева сума, предоставена от кредитора за заплащане на застрахователна премия, сумата от 52,50 лева такса ангажимент. При събиране на посочените суми, общата сума възлиза на 1649,50/1650/ лева. Същевременно, в разпоредбата на чл.З от договора е вписано, че погасителните вноски, посочени в договора, съдържат надбавка за възнаграждение за кредитора, съставляващо неговата печалба. Размер на възнаградителната лихва /’’възнаграждение”/ не е посочен в договора/, а същата е посочена единствено като процент „30,35%”. Отново при деление на сумата 1650 лева на 12 вноски, се получава месечна вноска от по 137, 50 лева.