Решение № 284 от 12.12.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Сливница, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20251890100399 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от А. К. Н. срещу „С.К.“ ООД, с която е предявен отрицателен установителен иск за прогласяване за недействителен на договор за потребителски кредит № ************* от 21.02.2023 г., поради противоречие с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, както и поради противоречие на клаузата за възнаградителна лихва с добрите нрави, което влече след себе си нищожност на целия договор, доколкото не може да бъде заместена с императивна норма, като договорът не би бил сключен без тази клауза, предявен е и евентуален иск за прогласяване за нищожни на клаузата по чл.5, ал.2 от договора, задължаваща кредитополучателя да обезпечи договора за кредит в тридневен срок от сключването и чл.11, ал.1 от договора, в които е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение, като неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ************* от 21.02.2023 г. по силата на който ответникът предоставил на ищеца сума в размер на 600 лева при лихвен процент от 40.05 % и ГПР – 49.87 %. Счита, че в договора не е посочено как е формиран ГПР и какво включва същия , какви са условията за прилагането му. Неустойката, предвидена в договора не била включена в ГПР, поради което същият бил некоректно посочен. Наред с това счита, че уговорената в договора лихва противоречи на добрите нрави, доколкото надхвърля 4 кратно размера на законната лихва и е необосновано висока. Доколкото тази клауза не може да бъде заместена с повелителна законова разпоредба, а също така е престацията, която потребителя дължи за предоставения му кредит, сключването на договора е невъзможно без тази клауза, поради което бил неприложим чл.26, ал.4 ЗЗД. В условията на евентуалност счита, че е нищожна и клаузата на чл.5, ал.2 от договора, задължаваща кредитополучателя да обезпечи договора за кредит в тридневен срок от сключването и чл.11, ал.1 от договора, в които е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение, като неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП.

1

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който прави възражение за недопустимост на иска, поради постъпил отговор от ответника, с който прави възражение за недопустимост на иска, поради липса на защитимо право за ищеца, доколкото всички вземания по договора са заплатени. Прави искане за съединяване в едно производство на всички искове предявени от същия длъжник срещу същия ответник по реда на чл.213 ГПК.

По същество оспорва исковете. Счита същите за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне по подробни съображения, изложени в отговора. Претендират се разноски.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на иска:

Съдът намира, че е сезиран с допустим иск. Ответникът не е изложил твърдения, че всички суми по договора са заплатени от ищеца, което да го лишава от правен интерес да иска обявяване за нищожен на договора, а не да търси защита по реда на юл.55 ЗЗД – с осъдителен иск за връщане на недължимо платени суми. При наличие на парични задължения по договора за ищеца съществува интерес да иска обявяване на същия за нищожен, за да отпаднат вземанията на ответника.

Наред с това по аргумент от Решение на СЕС от 23.11.2023 г., по т.2, потребителят винаги има интерес да иска прогласяване за нищожен на договор за кредит, дори и да може да защити правата си с осъдителен иск.

По същество:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.11, ал.1, т.

10 ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и евентуален иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, вр. 143, ал.2, т.5 ЗЗП.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи, че изложените твърдения за недействителност на договора и оспорените клаузи. Ответникът следва да докаже валидно сключен договор за кредит, валидно постигнати клаузи за възнаградителна лихва и неустойка.

С определение от 19.08.2025 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили договор за потребителски кредит № ************* от 21.02.2023 г. с посоченото от ищеца съдържание, по който ответникът е предоставил на ищеца кредит в размер на 600 лева, в който е уговорена клауза за неустойка за непредоставяне на обезпечение, така както е посочена като съдържание в исковата молба, както и че неустойката не е включена в размера на ГПР.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „С.К.“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Спорно по делото е валидно ли е сключен договорът за кредит.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.

2

В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.10, от ЗПК, доколкото в посочения в договора ГПР не е включено вземането за неустойка, което по своя характер представлявало скрита лихва.

Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

Целта на тази разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да сключи договора или не.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съдът приема, че е неустойката, доколкото е пряко свързана с договора за кредит, а още повече е и условие за сключването на същия. По начина, по който е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение и то след като неизпълни свое главно задължение да заплаща вноските по кредита. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия, а не да иска обезпечение след като не се изпълняват задълженията по договора. Още повече, кредиторът е уговорил и други неустойка при забава на плащане на вземанията по договора на падежа, наречени разходи за събиране на вземането. С оглед изложеното, макар и обсъжданата клауза да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, което обяснява и уредената още при сключването на договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя към погасителните вноски. С оглед горното неустойката представлява разход по кредита и като такъв следва да се включи в ГПР.

Наред с това не са посочени и взетите предвид допускания при определяне на ГПР и какво конкретно се включва в неговия размер. Това условие не е изпълнено с посочването, че в ГПР не се включват бъдещи разходи, които може да се дължат, поради неизпълнение на договора, доколкото следва да е посочено какво включва ГПР и при какви условия е определен.

Като не е включен този разход в размера на ГПР, както и поради непосочване на 3 взетите предвид допускания при определянето на ГПР в договора е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, доколкото ГПР е неточен, което е приравнено, от практиката на СЕС, в липса на ГПР. Това е така, доколкото кредитополучателят се поставя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, което от своя страна е предпоставка за въвеждане в заблуждение на средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването на договора.

Горното прави договора недействителен, поради сключването му в противоречие със законна, на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, която нищожност ще бъде обявена с решението по искане на ищеца.

Поради уважаване на главния иск съдът не дължи произнасяне по евентуалните искове.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат ищеца.

Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като доказа такива в размер на 50 лева – платена държавна такса, които на основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъдят изцяло.

По делото се претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА – за оказана безплатна правна помощ, като е представен договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА. Ответникът е направил възражение, че не са налице предпоставки за предоставяне на безплатна правна помощ, поради което съдът е изискал справка от НАП за доходите и имуществото на ищеца, като от същата се установява, че за периода 01.01.2025 г. до датата на справка ищецът не е реализирал доход и няма имущество на свое име, поради което съдът приема, че същият има право на безплатна правна помощ, поради липса на достатъчно средства. Съдът определя възнаграждение на адвоката в размер на 250 лева, с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото, водените между същия ищец и ответник множество дела в съда, с идентична фактология и правни изводи.