Определение № 543 от 07.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 60736/2024
- Вид
- Определение № 543
- Подписан
- 07.01.2026
- В сила
- 07.01.2026
- Състав
- ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 543 гр. София, 07.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110160736 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от А. Г. ., чрез Еднолично дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., в качеството му на процесуален представител, с която се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Иска се присъждане на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 2 200 лв. с ДДС, съгласно приложените доказателства за плащането му.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило становище от насрещната „СТИККРЕДИТ“ АД, в което се поддържа, че искането е неоснователно. Според ответника ищецът злоупотребява с упражняването на процесуални права, поради което не му се дължи репарация на заплатеното адвокатско възнаграждение. Акцентира, че между същите страни са образувани множество дела чрез този процесуален представител, които правни спорове са с идентичен предмет доколкото касаят потребителски кредити, поради което и претенцията за разноски представлява източник на неоснователно обогатяване. Поддържа и че правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия не налагат заплащане на хонорар в подобен размер.
За да се произнесе съдът, съобрази следното:
С разпоредбата на чл. 248 ГПК е предвидена възможността всяка от страните да поиска съдът да се произнесе по искането й чрез допълване или изменение на съответния акт в частта за разноските, при наличието на определени предпоставки. В случая се касае до искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските.
Молбата е допустима, спазен е срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК.
По същество молбата е неоснователна.
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че действително в постановеното по делото Решение № 15222/07.08.2025 г. не се е произнесъл и не изложил мотиви относно претендирания адвокатски хонорар от ищеца в размер на 2 200 лв. с ДДС.
1
Предмет на делото е спор относно действителността на сключен между А. Г. А. в качеството му на заемател и „Стик кредит“ ООД в качеството му на заемодател договор за потребителски кредит 209 LU от 13.06.2023 г., по силата на който заемодателят предоставил на заемателя сумата от 400 лв., общодължимата от заемателя сума по договора с включената неустойка била в размер на 502 лв. По делото е подадена писмена молба от 13.05.2025 г. от ищеца, към която е приложен списък на разноски, видно от който се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 2 200 лв. с ДДС. Към молбата е приложен още договор за правна помощ и съдействие, съгласно който ищецът А. Г. А. възложил на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ да осъществява правна защита и съдействие по настоящото гр.д. № 60736/2024 г. срещу заплащане на адвокатско възнаграждение в посочения размер. В договора е отразено още, че сумата от 2 200 лв. е платена в брой при подписването му. Към молбата е приложена фактура от 12.05.2025 г., издадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ за сумата от 2 200 лв. и фискален бон от същата дата за посочената сума.
С Решение № 15222/07.08.2025 г., постановено по настоящото дело съдът е признал за установено в отношенията между А. Г. А.и „СТИК - КРЕДИТ" АД, че сключеният между страните Договор № 209LU от 13.06.2023 г. за предоставяне на потребителски кредит е нищожен поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр и е осъдил "СТИК - КРЕДИТ" АД да заплати на А. Г. А. сумата от 300 лева, представляваща съдебни разноски.
Съдът намира направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение от страна на ищеца за неоснователно.
Според настоящия състав претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 2 200 лв. по дело с цена на иска 400 лв., по спор, по който е налице обилна, трайна и непротиворечива национална казуална практика, а и задължителна наднационална съдебна практика, представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба /в този смисъл и Определение № 174 от 26.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 560/2021 г., III г. о., ГК/. Ето защо макар и формално да са изпълнени изискванията за присъждане на разноски в полза на ищеца, претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 2 200 лв. не следва да му бъде присъждано.
Необходимо е да се подчертае още, че при извършена служебна проверка се установява наличието на множество други дела, инициирани от ищеца, които са между същите страни – гр.д. 56732/2024 г., 56780/2024 г., 60739/2024 г., 56742/2024 г., 60988/2024 г.
61854/2024 г., 68790/2024 г., 56812/2024 г. и др. – справката не е изчерпателна, по които предмет са идентични договори, сключени между страните. С тези свои действия ищецът е увеличил многократно задълженията за разноски по делата за адвокатски хонорар.
Неупражняването на всички права в рамките на едно производство е изцяло по волята на ищеца, което е и негово право, с упражняването на което обаче не следва да се утежнява положението на ответника, като му се вмени в тежест задължение за разноски в прекомерен 2 размер, надхвърлящ в пъти размера на разноските, който би бил присъден при упражняването на правото на ищеца в едно производство. Да се приеме обратното, означава да се наруши чл. 3 ГПК и да се утвърди извършването на действия, съставляващи злоупотреба с права. Съдът намира, че образуването на отделни дела по всеки един от договорите е направено с цел генериране на разноски за ищеца. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че хонорар е заплатен едва след обективиране на процесуално поведение от насрещната страна и релевирани съответни възражения, а именно съобразяване дали е налице възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК до момента на разглеждане на делото в открито съдебно заседание. Подобно процесуално поведение от страна на ищеца, посредством формално упражняване на права, съдът приема за злоупотреба с права и съответно не преследване на легитимна цел. Настоящият съдебен състав намира, че присъждането на разноските в тежест на ответника за адвокатско възнаграждение противоречи на разпоредбата на чл. 3 ГПК и задължението за добросъвестност на страните, участващи в съдебното производство и в съответствие с общия правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, то съдът намира, че адвокатско възнаграждение изобщо не се дължи.
В тзои смисъл:Определение № 15334/03.10.2024 г. по в.гр.д. № 10259/2024 г. на СГС, Определение № 21364/30.10.2025 г. по в.ч.гр.д. № 11443/2025 г. на СГС.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №279836/20.08.2025 г., подадена от А. Г. ., чрез Еднолично дружество „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., с която се иска изменение н а Решение № 15222/07.08.2025 г. по възз.гр.д. № 60736/2024 по описа на СРС, 88 с-в в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да заплати заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лева с ДДС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, съобразно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3