Решение № 908 от 12.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 908 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500297 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 538 ал. 2 ГПК .

Образувано е по частна жалба подадена от Е.В.В., в качеството на майка и законен представител на малолетните си деца М. Д. З. и К. Д. З. чрез пълномощника адв. К.В., срещу Решение, постановено по ч.гр.д. № 46694/2025 г. по описа на СРС, 183 състав, с което е постановен отказ по реда на чл. 130 ал. 3 СК за разрешение за изтегляне на суми а от банковите влогове на малолетните деца, като съдът е приел, че исканото разпореждане не е в интерес на децата.

В жалбата се поддържат оплаквания за нищожност на съдебния акт, а при условията на евентуалност – за неговата неправилност и незаконосъобразност, като се излага, че решението е постановено при пълна липса на мотиви, в нарушение на императивната разпоредба на чл. 236 ал. 2 ГПК. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е изложил никакви фактически констатации, не е обсъдил събраните по делото доказателства, не е анализирал предмета на искането и не е формирал правни изводи, от които да бъде изведена действителната му воля, поради което съдебният акт не представлява валидно постановено решение, съгласно трайната практика на ВКС относно нищожността на съдебните решения при абсолютна липса на мотиви. В условията на евентуалност се излагат съображения, че решението е неправилно, тъй като първоинстанционният съд не е съобразил релевантните факти по делото, а именно че на 11.09.2025 г. жалбоподателката е закупила със собствени лични средства апартамент–мезонет № 8, находящ се в гр. София, район „Сердика“, ул. „********, като умишлено е придобила по 1/6 идеална част от имота в полза на всяко от децата си, въпреки че цялата покупна цена в размер на 180 000 евро е платена изцяло от нея, чрез средства от продажбата на неин личен недвижим имот. Твърди се, че закупеният имот е ново строителство и е напълно необзаведен, поради което за да бъде годен за обитаване са необходими ремонтни дейности и обзавеждане, а жалбоподателката не разполага с други финансови възможности за тази цел, тъй като всички нейни средства са вложени в покупката на имота, както и поради обстоятелството, че не може да работи на пълен работен ден, тъй като е личен асистент на едното си дете и получава месечно възнаграждение в размер на 874,72 лв.

Поддържа се, че исканото разпореждане със средства от банковите влогове на децата не само не 1 противоречи на техния интерес, а напротив – има за цел подобряване на жилищните им условия, повишаване стойността на имота, в който те притежават идеални части, и осигуряване на нормална, здравословна и сигурна жизнена среда, като в този смисъл е и становището на Дирекция „Социално подпомагане“ – район „Възраждане“, което изрично сочи, че тегленето на средства от банковите сметки на децата е изцяло в техен интерес. Сочи се, че това становище, както и останалите доказателства по делото, не са били обсъдени и анализирани от първоинстанционния съд. С оглед изложеното се моли обжалваното решение да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС, а при условията на евентуалност – решението да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено ново, с което да се разреши на майката и законен представител да се разпорежда със суми в размер на по 43 912,50 лв. от банковите влогове на всяко от децата, които да бъдат използвани за ремонт и обзавеждане на притежавания от тях жилищен имот.

Моли решението да бъде обявено за нищожно, евентуално - отменено и постановено друго, с което се разреши изтегляне на сумите от банките влогове в „Банка ДСК“ЕАД открити на името на М. Д. З. и К. Д. З.

Настоящият въззивен състав, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, като същата е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството по ч. гр. д. № 46694/2025г г. по описа на СРС, 183 състав е образувано по молба от Е.В.В. , действаща като майка и законен представител на малолетните си деца М. Д. З., ЕГН **********, и К. Д. З., ЕГН ********** с правно основание чл. 130 ал. 3 СК за получаване на разрешение за изтегляне на сума в размер от по 43 912,50 лв. от банковата сметка на детето в „БАНКА ДСК“ЕАД.

От представените по делото писмени доказателства – удостоверения за раждане на децата, акт за смърт на бащата Д.А. З., удостоверение за наследници, справки за наличности по банкови сметки на децата, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 73, том I, рег.

№ 1391, дело № 58/2025 г., нотариален акт за покупка на апартамент–мезонет № 21, том III, рег. № 375, дело № 58/2025 г., оферта за довършителни и ремонтни работи, трудов договор, експертно решение на ТЕЛК, както и социален доклад от ДСП, се установява, че на 26.02.2025 г. е починал бащата на децата, който приживе е заемал длъжността „финансов инспектор“ в АДФИ, поради което като негови малолетни наследници същите са получили обезщетение в размер на по 10 работни заплати, изплатени по личните им банкови сметки. Към настоящия момент по сметката на К. З. е налична сума в размер на 48 312,00 лв., а по сметката на М. З. – 48 293,51 лв. Установява се още, че майката и децата са живеели в жилище с площ 49,10 кв.м., което не отговаря на нуждите на подрастващите деца, поради което Е.В. е продала собствения си недвижим имот на 19.08.2025 г. за сумата от 184 000 евро, и на 11.09.2025 г. същата, лично и като законен представител на децата, е закупила апартамент–мезонет с площ 83,22 кв.м., при квоти 4/6 за майката и по 1/6 за всяко от децата, като покупната цена в размер на 180 000 евро е заплатена изцяло с нейни лични средства от продажбата на предходния имот. Имотът е ново строителство и необзаведен, като за довършителни и ремонтни дейности е представена оферта на стойност 87 825 лв. Установява се, че майката не разполага със собствени средства за извършване на ремонта, тъй като получава месечно възнаграждение в размер на 874,72 лв. като личен асистент на сина си М. З., който е със 100 % трайно намалена работоспособност по ТЕЛК. С оглед предстоящото освобождаване на продадения имот и липсата на възможност за наемане на друго жилище, ДСП изразява становище, че исканото разпореждане със средства от банковите сметки на децата е необходимо за осигуряване на нормални битови условия за живот и не накърнява техните интереси.

При така установените факти, настоящият състав счита следното:

Разпореждане с влог на детето може да бъде разрешено, ако сумата е необходима за удовлетворяване преките му нужди. Основните мотиви, изложени от молителя за изразходването 2 на налични парични суми по влог на името на детето, са свързани с осигуряване на достойна среда за живот и развитие.

Въззивният съдебен състав приема, че приложения по делото социален доклад, в който е изразено становище за целесъобразност на тегленето на парични средства, може и следва да бъде взет предвид при произнасяне по депозираното искане. Основателни са оплакванията в частната жалба, че в мотивите на обжалваното решение не са посочени причините, поради които първоинстанционният съд не е кредитирал становището на Дирекция за социално подпомагане.

При преценка дали е гарантиран най-добрият интерес на детето ( чл. 3, т. 3 ЗЗДт) следва да се съобрази § 1, т. 5 от ЗЗДет, където е дадена дефиниция на понятието "най-добър интерес на детето", като се сочи, че в съдържанието на същото се включва преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. Следва да бъдат съобразени и разясненията в Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, според което в съдържанието на интересите влизат и материалните интереси на детето, а именно за обезпечаване на жилище, битови условия и др.

Жилищните, битовите и другите материални условия на живот са важна предпоставка за отглеждането и възпитанието на децата. Те са базови за правилното формиране на личността.

В случая е установено, че майката е вложила всички свои лични средства в закупуването на по-просторно жилище, като е придобила по 1/6 идеална част от имота за всяко от децата, въпреки че покупната цена е заплатена изцяло от нея, а същевременно не разполага с финансов ресурс за извършване на необходимите ремонтни дейности, тъй като получава минимално възнаграждение като личен асистент на едното си дете, което е със 100 % трайно намалена работоспособност и с което възнаграждение освен, че трябва да издържа и двете си деца, очевидно няма как да бъде извършен ремонт и осигури функционална и уютна атмосфера на живот .

При тези данни използването на средствата от банковите сметки на децата за ремонт и обзавеждане на жилището не само не накърнява техния интерес, а води до повишаване стойността на имота, в който те са съсобственици, и гарантира осигуряването на адекватни условия за живот.

Целта на разпоредбата на чл. 130 ал. 3 СК е да създаде защита срещу неразумно или необосновано разходване на детско имущество, а не да препятства използването на тези средства, когато е налице очевидна полза за децата.

С оглед на възложените контролни функции на Дирекция "Социално подпомагане" по закрила интересите на децата и на основание чл. 21 т. 10 ЗЗДт, следва да се възложи последващ контрол за това дали съответните нужди са били задоволени, дали средствата е видимо да са вложени именно за разходите, за които са отпуснати.

По изложените съображения, настоящият състав счита, че молбата за разрешаване на теглене на сумата от по 43 912,50 лв. от банковите влогове на М. Д. З. и К. Д. З. от техния законен представител се явява основателна, поради което след отмяна на обжалваното решение, следва да бъде уважена.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение 22857/12.12.2025г. постановено по гр.д. № 46694/2025г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 183 състав

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :

РАЗРЕШАВА на основание чл. 130 ал.3 от СК на Е.В.В., ЕГН ********** и с адрес:гр.

3

София, ул. „******** като майка и законен представител на М. Д. З., ЕГН **********, и К. Д. З., ЕГН **********, да изтегли от банкови сметки в „Банка ДСК“АД, както следва:

-от банкова сметка с IBAN: BG******** с титуляр К. Д. З. с ЕГН: ********** сумата от 43 912,50 лв. /четиридесет и три хиляди деветстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки/, -от банкова сметка с IBAN: BG******** с титуляр М. Д. З., ЕГН ********** сумата от 43 912,50 лв. /четиридесет и три хиляди деветстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки/, които средства да бъдат използвани целево за ремонт и обзавеждане на жилищен имот, в който децата притежават идеални части, с оглед осигуряване на нормални битови условия за живот.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4