Решение № 2243 от 19.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2243 гр. Пловдив, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20225330117060 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, вр. с 187, ал. 3, вр. с ал. 7 ЗМВР и член 86 ЗЗД.

Ищецът С. Д. К., ЕГН: **********, от гр. П., ж.к. „******“ бл. № ****, вх. ***, ет. ***, ап. ***, чрез пълномощника адв. Т. А., срещу ОД на МВР- Пловдив, БУЛСТАТ: 129009870, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7, представлявано от ***** В. К., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 887, 90 лева- главница, представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд от 1 631 часа в периода ********* г., получени в резултат на преизчисляване на положени нощни часове труд в дневни с коефициент 1.143, както и сумата в размер на 257, 22 лева- мораторна лихва върху главницата за периода ********** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба- ******** г. до окончателното погасяване.

В исковата молба се твърди, че ищецът работел в системата на МВР от м. септември **** г., като към момента заемал длъжността „******“ в група „********“ на сектор „*******“ към ******* на МВР- П. и съгласно нормата на чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР той бил със статут на държавен служител. Предвид характера на заеманата длъжност, ищецът полагал труд и през нощта (за времето от 22.00 часа до 06.00 часа), съгласно утвърдени графици, като отработеното време му се изчислявало сумарно, но часовете нощен труд не се преобразували в дневен и не му се изплащало възнаграждение за това. Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР БТВ на служителите в МВР се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения, сред които и това за извънреден труд по чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР. Относими по въпроса били още нормите на чл. 187 ал. 3, ал. 7 и ал. 10 от ЗМВР. В периода ************ г. действали няколко Наредби, 1 издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждали реда за организация и разпределение на работното време и неговото отчитане, отдих и почивки, като в някои от тях се предвиждало, че при сумарно отчитане на работното време нощните часове се превръщали в дневни със съответен коефициент. Доколкото в Наредбите от 2016 г. и 2020 г. нямало такава изрична норма, субсидиарно се прилагала общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в чл. 9 на която се предвиждал коефициент от 1, 143 за превръщане на нощните часове в дневни. С специалните Наредби на МВР действала подобна норма от 2014 г., като там коефициентът бил 0, 143. С промяната на нормата на чл. 187 ал. 1 и 4 от ЗМВ (в сила от ********** г.) вече се предвиждал изрично коефициент 1, но по този начин се получавало законово неравенство с НСОРЗ, където коефициентът бил 1, 143 и така служителите на МВР се поставяли в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители. По практиката на ЕС не се допускало подобно неравноправно третиране и в тази връзка изменената норма не следвало да се прилага, защото не се основавала на обективен и разумен критерий. За периода *********** г. ищецът изпълнявал дневни и нощни смени, съгласно утвърден месечен график при сумирано отчитане на работното време, като нощният труд се отчитал за период от три месеца. За процесния период на ищеца се дължала като главница сумата от 1 887, 90 лева, ведно с лихва за забава от 257, 22 лева, в който смисъл се моли за осъждане на ответника. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който искът се счита за неоснователен. Твърди се, че за ищеца бил приложим е само и единствено ЗМВР, а не ЗДС, КТ и НСОРЗ. В ЗМВР изрично се уреждали допълнителните възнаграждения на тези държавни служители от системата на МВР, като статутът им бил различен от останалите държавни служители и за тях не се допускало преизчисляване на положения нощен труд с коефициент от 1, 143, което се предвиждало в НСОРЗ. Неоснователно било подобно препращане по аналогия, а и с измененията на чл. 187 от ЗМВР изрично вече бил предвиден коефициент 1. Моли за отхвърляне на иска, защото на ищеца било редовно изплащано дължимото му възнаграждение. Алтернативно, ако се приемело, че към изменението на ЗМВР от м. юли 2020 г. се е прилагал КТ и НСОРЗ, се моли да бъдат отхвърлени исковете за исковия период след влизане в сила на изменението на ЗМВР, т.е. след 11.07.2020 г., защото с това изменение въпросът бил изрично уреден и не следвало да се прилага субсидиарно по аналогия на КТ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, тъй като с това изменение вече изрично бил въведен коефициент 1 за преизчисляване на нощния към дневния труд. Претендират се разноски.

В съдебно заседание всяка от страните поддържа становището си, като ищецът е изменил иска си в посока неговото увеличение, като го е увеличил от 1887, 90 лева – главница, на 2745, 67 лева (две хиляди седемстотин четиридесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки) и от 257, 22 лева – мораторна лихва, на 387, 47 лева (триста осемдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки). Има предявена претенция и за заплащане на законна лихва от завеждане на иска – ****** г., до окончателното плащане.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си поддържа исковете си и моли да бъдат уважени, като цитира съдебна практика, съгласно която същите се уважават, тъй като има пропуск в разпоредбите на ЗМВР, вследствие на който служителите му се поставят в неравностойно и дискриминационно положение досежно заплащането на положения от тях нощен труд.

В съдебно заседание ответната страна чрез упълномощения юрисконсулт оспорва 2 исковете като неоснователни и моли съдът да се съобрази с Тълкувателно решение от 15.03.2023г. по тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСГК на ВКС, според което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Не се спори между страните и от представените по делото писмени доказателства – удостоверение от сектор „**********“ при ОД на МВР – П., се установява, че ищецът работи в ОД на МВР П. от *******г. и продължава да служи на длъжност „***********“ (**********) в група „**************“ в сектор „************“ към ********* П. Ищецът други доказателства не е представил, представя съдебна практика по сходни случаи.

Ответната страна представя сходна служебна бележка, видно от която ищецът е „*********“ в горепосочената група по охрана на обществения ред от ********** г.

Представя се заповед от ******** г. на Министъра на вътрешните работи относно размерите на ДВ за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22:00 до 06:00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, изплащани на държавните служители в МВР. С нея е разпоредено доп. възнаграждение за нощен труд да е 1 лев за всеки отработен час, считано от ********** г.Представя се и заповед от ********* г. за нейното изменение, с която ДВ за времето на разположение е увеличено от 0, 10 лева на 0, 20 лева от ****** г. , и нова такава от ******* г., с която същото е увеличено на 0, 35 лева, считано от ******** г. Със заповед на Министъра на МВР от ******* г. ДВ за нощен труд от 1 лева на час е увеличено на 1, 07 лева на час, считано от ******** г.

Представя се от ответната страна справка – извадка от разплащателна ведомост за положен и изплатен изв. труд на ищеца за периода м. ********* г., в която са посочени в табличен вид помесечно часовете положен изв. труд и платените суми.

Представят се и писма и правни становища, които нямат характер на писмени доказателства по делото.

По делото е изслушано заключение на вещото лице З. М., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От същото се установяват помесечно положените часове нощен труд, часовата ставка, дължимата сума съгл. ЗМВР и подзаконовите актове по неговото приложение, вкл. и горепосочените заповеди на Министъра на вътрешните работи, както и че всички суми, изчислени по този ред, са заплатени. В случай, че се приложи увеличаващ коефициент от 1, 143 % съгласно но0рмативната уредба, която ищецът счита, че следва да бъде приложена, то на ищеца допълнително биха се полагали за целия период сума в размер от 2 745, 67 лева – главница от м. *********** г. включително, като е изчислена и мораторната лихва, и всички суми са помесечно посочени.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, на база на събрания доказателствен материал по делото и на база относимата нормативната уредба, като заключението е всеобхватно и всестранно и обхваща всички възможни хипотези.

3

При така установените факти от значение за спора съдът намира следното:

В случая страните не спорят нито досежно заеманата от ищеца длъжност, нито, че е полагал труд на смени – дневни и нощни 12 часови дежурства с отчитане на работното време при сумирано изчисляване на работното време – тримесечно, нито досежно броя часове положен от него нощен труд. Същите в случая спорят единствено досежно това кой ред за изчисление и заплащане на положения нощен труд е приложим – дали специално предвидения в ЗМВР и подзаконовите НА по неговото прилагане или този на КТ и подзаконовите НА по прилагането му, предвиждащи по-благоприятна уредба на заплащане на положените часове нощен труд, налице ли е/налице ли е била празнота в законовата и подзаконовата уредба, позволяваща в периода на съществуването й да бъде запълнена същата със субсидиарното прилагане на КТ и НСОРЗ, и следва ли положеният от държавните служители в МВР нощен труд да се заплаща, като часовете нощен труд се превръщат в дневни с коефицент от 1, 143 % съгл. НСОРЗ и действалата до 01.04.2015г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е допълнително възнаграждение за извънреден труд (чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР ). Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време (чл. 143 КТ). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР ), като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени - сумарно за тримесечен период (чл. 187, ал. 3 от ЗМВР). Сумарното изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. Съгласно чл.187, ал. 7 от ЗМВР, предишни ал. 5 и 6, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл. 187, ал. 10 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.