Решение № 3 от 26.01.2021, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Белоградчик , 26.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита А. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20201310100371 по описа за 2020 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86 ЗЗД – за установяване съществуване на вземане в размер на 141.69 лв. – лихви за забава и разноски.

В исковата молба ищеца сочи, че поради неизпълнение от страна на ответника на задължение по Фактура № 0000010081 от 12.12.2019 г. в размер на 1 000 лв. и лихви в размер на 141.69 лв., ищеца е подал заявление по чл.

410 ГПК, по което е образувано ч. гр.д. № 273/ 2020 г. по описа на РС – Белоградчик, по което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по силата на която е постановено ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000 лв. – задължение по Фактура № 0000010081 от 12.12.2019 г, както и лихви за забава в размер на 141.69 лв. за периода 13.12.2019 г. – до датата на подаване на заявлението, ведно със законните лихви за забава върху главницата, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 25.00 лв. – държавна такса и 480.00 лв. – адвокатско възнаграждение. Ищецът сочи, че след издаване на Заповедта за изпълнение на паричното задължение и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, ответника е изплатил на ищеца сумата от 1 000 лв. – главница, дължима по процесната фактура.

1

Предвид гореизложеното ищеца моли, съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че има съществуващо вземане в размер на 141.69 лв. – лихва за забава върху главницата от 1 000 лв., законни лихви за забава, както и направените по заповедното производство и по исковото производство разноски, както следва – 25.00 лв. – държавна такса по заповедното производство, 480.00 лв. – адвокатско възнаграждение по заповедното производство, 25.00 лв. – държавна такса по исковото производство, 360.00 лв. – адвокатско възнаграждение по заповедното производство.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК, отговор от страна на ответника не е постъпил.

В съдебно заседание, се явява процесуален представител на ответника и оспорва иска. Представя доказателства, че исковата сума в размер на 141.69 лв. е платена от ищеца в полза на ответника, поради което моли съда да отхвърли иска за мораторни лихви за забава. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски по заповедното и исковото производства за адвокатско възнаграждение и моли съда да го редуцира до размера на минималните такива, предвидени в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Съдът преценявайки изложеното в исковата молба и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна и правна страна :

По подадено от ищеца заявление по чл. 410 ГПК, е образувано ч. гр.д. № 273/ 2020 г. по описа на РС – Белоградчик, по което е издадена Заповед № 271/ 13.08.2020 г., по силата на която съдът е разпоредил, ответника – длъжник по заповедното производство, да заплати на ищеца – заявител сумите : 1 000 лв. – неизплатен остатък по Фактура № 0000010081 от 12.12.2019 г, както и лихви за забава в размер на 141.69 лв. за периода 13.12.2019 г. – до датата на подаване на заявлението, ведно със законните лихви върху главницата, и направените в заповедното производство разноски в размер на 25.00 лв. – държавна такса и 480.00 лв. – адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е постъпило възражение от длъжника, че не дължи сумата по заповедта, поради което и на ищеца е указано да предяви 2 установителен иск по чл. 422 ГПК.

С преводно нареждане от 15.09.2020 г., ответника е заплатил на ищеца неизплатения остатък от процесната Фактура в размер на 1 000 лв., поради което и ищеца е предявил установителен иск за мораторните лихви за забава в размер на 141.69 лв., законни лихви и разноски в исковото и заповедните производства.

В съдебно заседание проведено на 14.01.2021 г., процесуалния представител на ответника представи Авизо за преводно нареждане от 11.12.2020 г., с което от страна на ответника в полза на ищеца е преведена сумата в размер на 141.69 лв., с посочено основание – лихви по гр.д. № 371/ 2020 г. на БРС.

Съдът прие като доказателство по делото процесния документ, тъй като същия удостоверява едно нововъзникнало обстоятелство, настъпило след предявяване на иска и като такова съдът следва да го зачете съгл. чл. 235, ал.

3 ГПК, тъй като има значение за спорното право – претендираната мораторна лихва е платена на ищеца в хода на производството.

Поради плащане на претенцията за мораторна лихва в размер на претендирания такъв – 141.69 лв., съдът намира, че иска следва да бъде отхвърлен.

По отношение на претенцията за законни лихви върху главницата по заповедното производство – 1 000 лв. – неизплатен остатък от фактурата, лихвата не е конкретизирана по размер, поради което и съдът не следва да я уважи.

По отношение на претенцията за разноски, направени по заповедното и исковото производства, съдът намира следното:

Безспорно е, че ответника с поведението си е станал причина за завеждане на делото, поради което и същия дължи разноски които следва да заплати в полза на ищеца.

Съдът намира, че основателна е претенцията на ищеца за присъждане в тежест на ответника на разноските по заповедното и исковото производства, направени за държавна такса в размер на общо 50.00 лв. – 25.00 лв. – по 3 заповедното производство и 25.00 лв. – по исковото производство. Същите са реално направени от ищеца с внасянето на дължимата държавна такса в полза на съда. Поради това, ответника следва да понесе в своя тежест разноските направени от ищеца за държавна такса в размер на 50.00 лв.

По отношение на претенцията за заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение, съдът също намира, че иска е основателен по основание.

Ищецът е ангажирал процесуален представител, поради което и следва да му бъдат присъдени разноски за това.

Съдът обаче, предвид направеното възражение от процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираните адвокатски хонорари, се солидаризира с възражението, направено в този смисъл.

В заповедното производство по ч. гр.д. № 273/ 2020 г., претенцията за адвокатско възнаграждение е в размер на 480.00 лв. Съдът намира, че претендираните разноски са прекомерно завишени. На първо място, вземането претендирано със заявлението по чл. 410 ГПК е за сумата в размер на общо 1 141.69 лв. Съгласно чл. 7, ал. 7 във вр. с ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията им от 15.05.2020 г., в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми /в случая половината на претендираната стойност е 574.85 лв./, т.е., минималния размер на адвокатското възнаграждение предвид материалния интерес в случая, е 300 л в . Съдът намира, че именно до този размер следва да бъде уважена претенцията на ищеца за разноски за адвокат в проведеното заповедно производство. Съдът намира, че ответника, макар и да ползвал адвокатска помощ, претенцията за разноски за адвокат в размер на 480 лв. е прекомерно завишено, предвид на това, че производството е заповедно, както и предвид материалния интерес.

Заявлението по чл. 410 ГПК се подава по утвърден образец , съгласно Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. Поради това, съдът намира, че извършеното процесуално действие – подаване на заявление по чл. 410 ГПК 4 не съставлява фактическа и правна сложност, която да обоснове заплащане на адвокатски хонорар в размер на 480 лв. Съдът намира, че е налице значителна несъразмерност на претендирания размер на адвокатско възнаграждение предвид липсата на фактическа и правна сложност на заповедното производство и с оглед материалния интерес на вземането.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за адвокат по заповедното производство в размер на минималния такъв, предвиден в чл. 7, ал. 7 във вр. с ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията им от 15.05.2020 г., а именно 300 лв.

Същите мотиви са относими и по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Материалният интерес на предявеният иск в настоящия процес, е 141.69 лв. По делото е проведено едно единствено открито съдебно заседание, на което процесуален представител на ищеца не се е явил. Поради това, предвид спецификата и липсата на правна сложност на спора, съдът намира, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение , се явява прекомерно завишено, поради което и същото следва да бъде редуцирано, отново до размер на минималния такъв, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 300.00 лв.

За това, че разноските за процесуален представител са реално направени от страна на ищеца, са налице безспорни доказателства чрез представените договори за правно обслужване от 06.08.2020 г. и 02.10.2020 г.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено по предявения от „ВЕТФАРМА“ ООД, ЕИК 111045688, със седалище и адрес на управление – гр. Монтана, обл. Монтана, ул. „Извора“ № 17, ет. 3, вх. г, ап. 16, представлявано от И. И. – управител, чрез адв. С. Б. от САК , против „БИО АНГУС ГРУП“ ООД, ЕИК 204060089, със седалище и адрес на управление – с. Боровица, общ.

5

Белоградчик, обл. Видин, Стопански двор, представлявано от Т. Д. С. – управител, ИСК по чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 228 ЗЗД , ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на ищеца СЪЩЕСТВУВА, за сумата от 650.00 лв. – разноски да държавна такса и адвокатско възнаграждение, от които 50.00 лв. – за държавна такса (25.00 лв. – по заповедното и 25.00 лв. – по исковото производства) и 600.00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение (300.00 лв. – по заповедното производство и 300.00 лв. – по исковото производство ), като в останалата част до 840.00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение и 141.69 лв. – мораторни лихви за забава за периода 13.12.2019 г. – 12.08.2020 г., ОТХВЪРЛЯ ИСКА и приема за установено, че вземането не съществува.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Видински Окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________ 6