Решение № 260097 от 27.08.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И E

№ 229 27.08.2020 година гр.Бургас

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд граждански състав

На двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова

ЧЛЕНОВЕ: секретар Станка

Чавдарова прокурор като разгледа докладваното от съдия Д.Динкова гр.дело номер 1274 по описа за 2020 година.

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на Е.П.Г. ***, ЕГН **********, против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ №98Б, за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 100 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на сина на ищцата К.Т.Г., ведно със законната лихва от датата на деликта – 21.06.2014 год. до окончателното изплащане

От фактическа страна ищцата твърди, че при ПТП, състояло се на 21.06.2014 год. на второкласен път ІІ-99, около 13.20 часа, между л.а.“Ауди“ с рег. №******* с водач М.П.П. и л.а.“Сузуки“, е загинал нейният син К.Т.Г.. Твърди се, че произшествието е настъпило изцяло по вина на водача на л.а.“Ауди“, който нарушил правилата за движение по пътищата, дефинирани в чл.5 ал.1 т.1, чл.20 ал.1 и ал.2, чл.21 ал.1, чл.25 ал.1, чл.42, чл.43 ал.1 и чл.44 от ЗДвП.

В исковата молба се сочи, че ищцата и загиналият живели в едно домакинство, а отношенията между тях били близки, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. След смъртта на съпруга на ищцата през 2010 година, загиналият останал да живее при майка си и да ѝ бъде опора. Твърди се, че ищцата и загиналият ѝ син били свързани с особена духовна близост, която прави загубата непреодолима. Сочи се, че завинаги е изгубена възможността да изживее старините си в добра семейна среда, заедно с детето си и неговите деца.

От правна страна се сочи, че отговорността на ответника произтича от сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“ по полица със срок на покритието 31.01.2014 – 30.01.2015 год. Заявява се, че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, може да иска обезщетение пряко от застрахователя на основание чл.226 ал.1 от КЗ (отм.).

В съдебно заседание претенцията се поддържа, ангажират се доказателства.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основателност с твърдения, че не е доказано виновно и противоправно поведение на водача на л.а.“Ауди“ М.П., ангажиращо отговорността на застрахователя. Счита, че не е доказана причинно-следствената връзка между непозволеното увреждане и твърдените вреди и вината на водача М.П.. Твърди се, че причина за настъпване на произшествието е поведението на загиналия водач на л.а.“Сузуки“ с рег.№*********, който предприел маневра завиване на ляво без да пропусне изпреварващото го МПС, движещо се в съседната лента, с което нарушил правилата за движение по чл.25 ал.1 и чл.26 от ЗДвП. Сочи се от ищеца, че завиването на ляво е предприето, когато л.а.“Ауди“ е бил в непосредствена близост и при започнало изпреварване, което е задължавало водача на л.а.“Сузуки“ да отчете така създалата се опасност и да съобрази поведението си с нея в съответствие с чл.25 ал.1 от ЗДвП.

Оспорва се описания в исковата молба механизъм на ПТП, сочените причини за ПТП, наличието на причинна връзка между произшествието и причинените вреди. Заявява се, че ищцата не доказва основания за възникване на отговорност на застрахователя и своето право да получи обезщетение.

При условие на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия К.Г., който управлявал автомобила си без поставен предпазен колан и предприел маневра „завиване на ляво“ без преди това да се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, като без да се съобрази с тяхното положение , посока и скорост, е извършил маневрата в нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП и освен това не изпълнил задължението си преди маневрата да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал. Прави се възражение за намаляване размера на обезщетението на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД, поради наличието на съществен принос на пострадалия за настъпване на вредите.

С отговора се прави възражение и за погасяване на вземанията за лихви на основание чл.111 ал.1 б.“в“ от ЗЗД, за времето преди 19.06.2019 год. След допуснатото увеличение на претенцията за присъждане на обезщетение, в съдебно заседание се поддържа и възражение за погасяване на увеличения размер по давност с твърдения, че първоначално претенцията е била предявена частична и за непредявената част от вземането давността не е спряла да тече.

В съдебно заседание оспорването се поддържа, представят се доказателства.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е пряк иск от увредено лице по см.на чл.265 ал.1 от КЗ (отм.) против застрахователя на деликвента по чл.226 ал.1 от КЗ (отм.).

Няма спор между страните, че на 21.06.2014 год. е настъпило пътно-транспортно произшествие, от което е последвала смъртта на К.Т.Г. – син на ищцата, както и че гражданската отговорност на водача на л.а.“Ауди“ с рег.№******* е била застрахована по полица №06114000433598 при ответника. Видно е от доказателствата, че до застрахователя е била отправена извънсъдебна покана за изплащане на обезщетение и е била образувана преписка, по която е последвал отказ за плащане с мотив за недоказана вина на водача на л.а.“Ауди“.

Отговорността на застрахователя по чл.226 ал.1 от КЗ (отм.) е обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, който е задължен от закона да поправи всички виновно причинени вреди – чл.45 ал.1 от ЗЗД. В случая настъпването на вредоносния резултат (смърт на пострадалия) не се оспорва от ответника, но за ангажиране на неговата отговорност следва да се установи виновно и противоправно поведение на водача на застрахования лек автомобил „Ауди“, търпените от ищцата неимуществени вреди и причинно-следствената връзка между деянието и вредите.

По делото е назначена, изпълнена и приета съдебно-автотехническа експертиза, която съдът възприема изцяло като пълна, обоснована и логична. Въз основа на находките при извършения непосредствено след произшествието оглед, научните и опитните правила, вещото лице Стоянов е установил следния механизъм на ПТП: На 21.06.2014 год. около 12.30 ч. л.а.“Ауди“ с рег.№******* се движел в посока гр.Китен по път ІІ-99. След като преминал през с.Лозенец, в извънградски условия, навлязъл в дъга на ляв завой с кривина 1089 м., при скорост на движение 82,8 км/ч и съответна на нея опасна зона за спиране 62,9 м. В участъка не е било въведено ограничение за движението с пътни знаци и не е имало предупредителен знак за предстоящо кръстовище. Преминал е през завоя и се е открила видимост от 150 м. преди отбивката за бетоновия възел, където по-късно е настъпило произшествието.

След като е преминал през максималната кривина на завоя, водачът на л.а.“Ауди“ е видял движещия се пред него с ниска скорост л.а.“Сузуки“.

След като наближил бавнодвижещия се автомобил и дистанцията между тях е станала 38,23 м., Петков е предприел изпреварване. В този момент л.а.“Сузуки“ се е движел с 44,5 км/ч и съответна опасна зона за спиране 25 м. В началния момент на изпреварване, л.а.“Ауди“ е бил на 81.9 м. от мястото на удара, а л.а.“Сузуки“ – на 43,67 м. Когато л.а.“Ауди“ вече се е намирал в лява пътна лента и е изминал 58,2 м., водачът на л.а.“Сузуки“ предприел ляв завой, за да навлезе в отбивката за бетоновия възел. В този момент разстоянието между автомобилите е било 10,93 м., разстоянието между предната броня на „Ауди“ до мястото на удара е било 23,7 м. и разстоянието между задната броня на „Сузуки“ до мястото на удара е било 12,77 м. След предприетата маневра от водача на „Сузуки“, водачът на „Ауди“ е завъртял волана на дясно с намерение да се върне обратно в дясна пътна лента и опитал да задейства спирачната система на автомобила. Поради малкото сумарно време за реакция, задействане на спирачния привод и нарастване на спирачното закъснение, не успял. Водачът на л.а. „Ауди“ изнесъл с около 0.5 м. предната част на автомобила в посока дясна пътна лента и последвал челен ексцентричен удар в задната дясна част на л.а.“Сузуки“. Мястото на удара е в началото на кръстовището с път, водещ към бетоновия възел, в ляво по посоката на движение, спрямо ширината на пътя удара е възникнал в средата на платното за движение, на 20 см. в дясно от разделителната единична прекъсната осова линия, а по дължината на пътя се намира на 12,3 м. след ориентира по схемата от огледа.

От удара л.а. „Сузуки“ придобил допълнително количество на движение и със скорост от около 61,5 км/ч в посока напред и наляво в състояние на странично плъзгане е изминал път с дължина 21,7 м., съчетан с последователни завъртания по вертикалната ос на ляво и дясно, след което се завъртял по хоризонталната ос под ъгъл 90 градуса и в състояние на странично плъзгане по левия борд е изминал път 6,2 м. Установил се в покой в средата на лявата пътна лента за движение на разстояние 27-28 м. след мястото на удара.

От отговора на въпрос №3 на ищцата става ясно, че ударът е бил предотвратим чрез намаляване скоростта на л.а.“Ауди“ и чрез спиране на същия автомобил във фазата преди началото на изпреварването. Видно е от отговора на задача 8.1.1, че когато л.а.“Ауди“ се е намирал на 38,23 м. зад „Сузуки“, ако вместо да предприеме маневра „изпреварване“ е предприел намаляне на скоростта до тази на предния автомобил, му е било необходимо разстояние от 39.9 м. и време от 2,6 с. Когато „Ауди“ вече ще е придобил скоростта на движение на „Сузуки“ (44,5 км/ч), тогава „Сузуки“ ще е изминал път от 32,1 м., а дистанцията помежду им ще е била 30.4 м. и в този вариант произшествието е било предотвратимо. Изводите на вещото лице са илюстрирани със схема – фиг4.

Ако вместо маневра „изпреварване“, водачът на „Ауди“ е предприел аварийно спиране при дистанция 38,23 м., произшествие също не би настъпило – отг.на задача 8.1.2. Когато „Ауди“ ще е спрял на разстояние 62,9 м. (опасната зона за спиране), л.а.“Сузуки“ ще е бил на разстояние 28,4 м. пред него – фиг.5.

От заключението се налага извода, че предприетата от водача на „Ауди“ маневра „изпреварване“ не е била забранена от поставената маркировка и пътни знаци, както и че по време на изпреварването той се е движел с допустимата скорост за движение извън населено място. От друга страна е видно, че водачът на „Ауди“ не се е спазил правилата за движение, въведени в чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.24 ал.2 от същия закон, а именно – да съобрази избраната скорост за движение с всички значими условия, така, че тя да му позволи да спре пред всяко предвидимо препятствие, включително движещото се пред него моторно превозно средство.

Установява се от заключението, че водачът на л.а.“Ауди“ е имал отлична видимост, неограничена от особености на пътя, релефа или атмосферни условия, възприел е бавнодвижещия се пред него друг лек автомобил, но не е намалил скоростта си, за да се движи на подходяща дистанция, а е предприел маневра „изпреварване“. В случая по делото не се събраха категорични данни дали водачът на л.а.“Сузуки“ е бил подал светлинен сигнал за предстоящата маневра, както и дали го е подал навреме, но самото намаляване на скоростта му до 44,5 км/ч е било индиция за предстоящата маневра, съчетана с промяна в посоката на движение. В случай, че водачът на л.а“Ауди“ е съобразил поведението си с чл.20 ал.2 и чл.24 ал.2 от ЗДвП, ударът е бил предотвратим, чрез намаляване на скоростта до тази на предния бавнодвижещ се автомобил или дори аварийно спиране.

От заключението се установява, че при последвалото удара падане на л.а.“Сузуки“ и счупване стъклото на лява врата (на водача), главата на водача е била притисната от рамката на лява врата и лява колонка към грапавата повърхност на пътя (отг.на въпрос 1.5 на ответника). Нанесените телесни увреждания напълно съвпадат с механизма на удара и са довели до неговата смърт.

Разпечатката съдържа 33 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/80600908-9e3c-4dc4-85e5-9b6848c0c9c6