Протокол № 42 от 24.03.2026, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 42 гр. Бургас, 24.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Мартин Д. Данчев

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова и прокурора Иванка Анг. Козарова

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20262000600025 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят подсъдим Н. Д. Т., редовно призован, се явява лично, конвоиран от служители на РД „Охрана-Бургас“.

Явява се назначеният служебен защитник адв. Д. И. от Адвокатска колегия – гр. Б.

Частните обвинители и граждански ищци К. Ж. К. и М. Ж. К., редовно призовани, се явяват лично и с упълномощения си повереник адв. Д. В. от Адвокатска колегия – гр. Б.

За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор Иванка Козарова.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото. Представям пълномощно.

АДВ. И.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото днес.

Съдът с оглед личното явяване на всички призовани лица и като изслуша становищата на страните, намира че няма пречка за разглеждане на 1 делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

Съдът дава ход на съдебно следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания, няма да соча нови доказателства.

АДВ. В.: Нямаме доказателствени искания.

АДВ. И.: Няма да сочим доказателства.

Съдът, като изслуша становищата на страните и като не намери служебна необходимост за събиране на допълнителни доказателства, О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата и съдебното следствие.

ДАВА ход на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, постановената присъда се обжалва пред настоящата инстанция от защитата на подсъдимия Н. Д. Т. като неправилна с доводи за необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. Изложени са съображения за липса на доказателства за авторството на деянието, както и за това, че деянието неправилно е квалифицирано по чл. 116 НК поради липса на умисъл, въз основа на които се прави искане за преквалификацията му по престъпния състав на чл. 124 НК.

Алтернативно се прави искане и за намаляване на размера на наложеното му наказание лишаване от свобода, съответно - за намаляване на размера на обезщетението по уважените граждански искове

2

Считам жалбата за неоснователна и моля да я оставите без уважение.

В жалбите не са изложени доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия.

Доколкото са направени възражения за превратно тълкуване на доказателства, следва да се посочи, че постановеният от Окръжен съд-Бургас съдебен акт отговаря на изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК. Изложените в него фактически констатации и направените въз основа на тях правни изводи са подробно мотивирани, като е анализирана в цялост доказателствената съвкупност по делото, съответно - взето е отношение по всички направени от защитата възражения. Не е налице игнориране или превратно тълкуване на доказателства, като показанията на свид. И., както и обясненията на подсъдимия, са обсъдени при съпоставка с останалите доказателства по делото и мотивирано е преценена тяхната достоверност.

Основните възражения на защитата са свързани с твърдения за необоснованост на фактическите констатации в съдебния акт поради липса на доказателства за конкретни факти и обстоятелства. В тази насока следва да се посочи, че не се оспорват и изводите на съда за времето и мястото на извършване на престъплението, броя, вида и характера на причинените травматични увреждания по тялото и главата на пострадалото лице, механизма на тяхното причиняване като резултат от множество удари нанесени с ръце и крака, включително и след падането му върху камъка, както и причините за настъпване на неговата смърт.

Това, което защитата на подсъдимия оспорва, са фактическите констатации относно поведението на подсъдимия при осъществяване на инкриминираното деяние, като в тази насока направените възражения са противоречиви. Първоначално се твърди, че липсват доказателства за това, че подсъдимият е действал умишлено, целейки настъпилия престъпен резултат, т.е. не се оспорват действията му по нанасяне на удари на пострадалото лице.

Едновременно с това е направено възражение за липса на доказателства, че тези удари са нанесени именно от него, т.е. оспорва се авторство на деянието с аргумента, че ударите върху пострадалия са нанесени от свидетелката И..

Конкретни доводи в подкрепа и на двете твърдения не се сочат, а като доказателство в тази насока се възпроизвеждат единствено обясненията на подсъдимия. Поради това направените възражения са неоснователни, 3 доколкото същите не се основават на обективните данни по делото. С тях се игнорира съдържанието на цялата доказателствена съвкупност, която и до настоящия момент не е оспорена пред съда и чиято процесуална годност е приета от защитата.

Изводите относно авторството на деянието са изградени въз основа на анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост, подробни мотиви за което са изложени от решаващия съд. Същият е съпоставил показанията на свид. И. и обясненията на подсъдимия с фактите, установени при огледа на местопроизшествието и на иззетите веществени доказателства, със заключението на изготвените по делото съдебномедицинска експертиза и експертиза по метода на ДНК профилирането, с установените мотиви за осъществяване на деянието, както и с поведението на подсъдимия и посочената свидетелка след извършването му. Обосновано и законосъобразно съдът е преценил като достоверни обясненията на подсъдимия, дадени непосредствено след деянието и възпроизведени по реда на чл. 279, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 НПК, като последващите такива дадени пред съда в проведените на 27.05.2025 г. и на 23.09.2025 г. съдебни заседания са вътрешно нелогични, като не се подкрепят от доказателствата по делото. Същите са не само противоречиви по своето съдържание, но се променят в хода на делото в частта относно начина и средствата, с които са причинени нараняванията.

Факт е, че не свид. И., а именно подсъдимият неколкократно се е сбивал с пострадалото лице, което се потвърждава и от показанията на свид.

И. и Ж., като според свид. И. „..обикновено господинът, който почина, винаги беше бит.“ Факт е, че по дрехите на свидетелката не са установени следи от кръвта на пострадалия, като няма никакви данни тя да е влизала в съприкосновение с него при побоя, а такива са установени единствено по дрехите на подсъдимия, по тялото на който няма никакви наранявания. Факт е, че на местопроизшествието не е открита дъска от палет, нито по тялото на пострадалия са констатирани наранявания от удари, нанесени с такава дъска, още повече обкована с пирони, каквито са обясненията на подсъдимия. Факт е, че при падането си на земята пострадалият не е ударил главата си в торба с цимент, както твърди подсъдимият, а в камък. Първоначално, в допълнително дадените от него обяснения пред съда, няма никакви твърдения за това, кой е изнесъл на улицата тялото на пострадалия, а впоследствие твърди, че 4 свидетелката И. е изкарала тялото „..отвън на оградата на пътя“, в противоречие с предходните му твърдения, че когато са чули линейката, свидетелката е била зад къщата „..за да вземе такъв палет“, с който да продължи побоя. Не е възможно физически тя сама да изнесе изпадналия в коматозно състояние К. на улицата, а по тялото му не са установени следи от просуркване, което също опровергава неговите твърдения. Не са налице никакви доказателства, че при намирането на пострадалия, пристигане на линейката и отвеждането му в болнично заведение, подсъдимият се е намирал в дома си и е наблюдавал горепосочените събития, което се опровергава от показанията на разпитаните служители на полицията, посетили местопроизшествието. Няма никакво обективно доказателство, което поставя под съмнение показанията на очевидеца на деянието - свид. И., които правилно и обосновано решаващият съд е кредитирал като достоверни аргументи, за което е изложил мотивите си, позовавайки се на обективните доказателства по делото.

От съществено значение в тази насока е и заключението на съдебно медицинската експертиза, изградено въз основа на изследване на всички обективни характеристики на травматичните наранявания, установени по тялото и главата на пострадалия, които обосновават извод, че на пострадалото лице е нанесен продължителен и жесток побой. Посочените наранявания не са причинени от единичен удар, нанесени леки удари или събаряне на земята чрез незначително по сила блъскане. Същите не са локализирани в една област, а са разположени по различни части на тялото му, като за причиняването на част от тях е необходима значителна сила и ожесточеност.

Установено е, че подсъдимият е продължил да нанася удари с ритници и юмруци, дори когато пострадалият паднал на земята и се намирал в безпомощно състояние, с глава върху камъка. Експертизата установява не едно, а множество наранявания именно в областта на цялата му глава, изразяващи се в охлузване на теменната област срединно, охлузвания и кръвонасядания по дясната буза и на лявата лицева половина към шията, обширно кръвонасядане под меката черепна покривка в ляво, субдурален кръвоизлив в десните и челно-теменно слепоочно тилните области с подлежаща деформация на главния мозък, както и закрита черепно мозъчна травма. Това описание категорично потвърждава изводите за нанесени множество силни удари по главата на пострадалия, а не единична травма при 5 падане на земята. Поради това няма никакво съмнение, че именно подсъдимият е извършител на инкриминираното деяние.

Гореизложеното опровергава и доводите на защитата за неправилно прилагане на материалния закон, с които се претендира за оправдаването на подсъдимия по обвинението за деяние по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3 НК и преквалификация на деянието по чл. 124 НК.

Безспорно установена и безпротиворечива е съдебната практика, че за умисъла на извършителя се съди не по неговите твърдения и обяснения, а по обективните действия, чрез които е причинен престъпния резултат. В тази насока са красноречиви обективните доказателства за характера на нараняванията, установени при аутопсията на пострадалия, които са описани подробно в мотивите на проверявания съдебен акт, поради което няма да ги повтарям. Същите са в резултат на нанесени значителни по сила множество удари с ръце и крака в различни области на тялото и главата на жертвата, като е невъзможно да се получат при еднократно падане на земята.

Няколкократното удряне на главата на пострадалия в каменен терен е причина за тежката черепно мозъчна травма, която е непосредствената причина за смъртта. Независимо, че част от ударите, съответно – нараняванията, не са в пряка причинна връзка с настъпилата смърт, те разкриват умисъла на подсъдимия чрез механизма на деянието, осъществено чрез целенасочени и силни удари, включително и в момента, когато същият е паднал на земята и главата му се е намирала върху камък. Нанесените през продължителен период от време удари се характеризират с интензитет, безразборност и множественост, т.е. обективните действия красноречиво разкриват умисъла на подсъдимия. Същите водят до извода, че негова цел е не само да „набие“ пострадалия, което е правил и друг път, а е търсил по тежкия резултат, съзнавайки възможността при този ожесточен побой да настъпят необратими последици, водещи до неговата смърт. Фактът, че действията му не са преустановени след изпадане на пострадалия в безпомощно състояние, при невъзможност да се защити, а са резултат от продължителна и целенасочена агресия, води до извода, че подсъдимият е действал с умисъл в рамките на приетата правна квалификация. Поради това, неоснователни са доводите на защитата, че смъртта е причинена по непредпазливост, в резултат на нанесените умишлено множество телесни увреждания.