Решение № 1009 от 06.02.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е

№.................... град София, 06.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-В въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА в. гр. д. № 12693 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 150190 от 25.06.2019 г., поправено с решение № 156753/2019 г. по реда на чл. 247 ГПК, постановено по гр. д. № 59134/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), Гражданско отделение (ГО), 71-ви състав, районният съд е признал за незаконно и е отменил уволнението на Н.Б.М., ЕГН **********, извършено със Заповед № 3-222/27.08.2018 г. г. на ректора на Висше училище по телекомуникации и пощи, ЕИК ******, град София, извършено на основание чл. 325, ал.

1, т. 9 КТ, възстановил е, на основание чл. 344, ал.

1, т. 2 КТ, ищцата на длъжността, заемана от нея преди уволнението – „счетоводител/касиер“ при ответника, и е осъдил Висше училище по телекомуникации и пощи да й заплати, на основание чл. 344, ал.

1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225, ал.

1 КТ, сума в размер на 3 248 лв, представляваща парично обезщетение за периода от 27.08.2019 г. до 29.01.2019 г., включително, по време на който ищцата е останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.09.2018 г. до окончателното й плащане. Съдът е отхвърлил предявената искова претенция с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над 3 248 лв до пълния предявен размер от 3897,60 лв., като неоснователен. На основание чл.

78, ал. 1 и ал. 3 ГПК районният съд е разпределил отговорността за разноски съобразно изхода на делото. На основание чл.78, ал. 6 ГПК ответникът е осъден да внесе по банкова сметка ***.

Срещу така постановеното решение в указания законоустановен срок по реда на чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от Висше училище по телекомуникации и пощи, в която се излагат доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Поддържа се, че по отношение на ищцата са налице здравни противопоказания за изпълнение на заеманата от нея длъжност, установени с представеното по делото Експертно решение на ТЕЛК от 25.10.2017 г.

Сочи се, че причина за прекратяване на трудовото правоотношение е въведената с експертното решение забрана същата да работи продължително на дисплей, както и в условията на нервнопсихическо пренапрежение, с каквито, по данни от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) и показания на свидетеля Кирова, е свързана заеманата от нея преди уволнението длъжност. Поддържа се, че съдът не е изложил мотиви поради какви причини не кредитира заключението на експертизата. В обобщение се поддържа, че разбирането на СРС относно прилагането на решението на ТЕЛК е неправилно, тъй като съобразно неговото съдържание ищцата е в невъзможност да изпълнява заеманата от нея длъжност поради наличие на посочените в него здравни противопоказания. Излагат се доводи и че не е имало друга подходяща длъжност, която да й бъде предложена, т.е. че е изпълнено и изискването на чл. 325, ал. 1, т. 9, изр. 2 КТ. Оспорва се довода на ищцата за незаконосъобразност на уволнението поради липса на разрешение по чл.

333, ал. 1 КТ.

Съобразно изложеното се иска първоинстанционното решение да бъде отменено и предявените искове от ищеца да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – Н.Б. М.-В., в който се излагат доводи за неоснователност на депозираната въззивна жалба и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.

Съобразно изложеното се иска същото да бъде потвърдено от въззивния съд. Претендират се разноски за въззивното производство съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения срок реда на чл. 259, ал. 1 ГПК.

Предвид изхода на първоинстанционното дело, въззивният съд намира въззивната жалба за допустима в частта, касаеща частта от първоинстанционното решение,с която са уважени предявените срещу въззивника искове.

В частта, в която се иска решението да бъде отменено в отхвърлителната негова част – частичното отхвърляне на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, въззивната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, поради липса на правен интерес.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение единствено в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си единствено за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Съобразно така установените си задължения, настоящият съдебен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и е допустимо в обжалваната част. При постановяване на oбжалвания съдебен акт не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните във въззивната жалба оплаквания, същото е и правилно в атакуваната част, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с непреклудираните възражения и доводите, изложени във въззивната жалба, въззивният съд намира следното:

От фактическа страна:

С исковата молба и с молби-уточнения от 02.10.2018 г.и 26.09.2018 г. (л. 9 и л. 11 и сл. от делото пред СРС) ицщата твърди, че между нея и ответника е съществувало трудово правоотношение въз основа на сключен трудов договор от 14.05.2014 г., като е заемала длъжността „счетоводител/касиер". Поддържа, че със Заповед № 3 -222/27.08.2018 г. трудовото й правоотношение е прекратено считано от 27.08.2018 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ – поради невъзможност да изпълнява работата си по здравни противопоказания, установени с решение на ТЕЛК. Излагат се доводи за незаконосъобразност на уволнението, тъй като не е поискано предварително разрешение от Инспекция по труда, заеманата длъжност е подходяща за ищцата съгласно решението на ТЕЛК, евентуално не й е била предложена подходяща работа при ответника при наличие на свободни места за трудоустроени хора. Съобразно изложеното се иска оспореното уволнение да бъде отменено, ищцата да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност й да и бъде платено обезщетение на основание чл. 344, ал.

1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявените искове, като неоснователни. Изложени са подробни доводи, че трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно. Акцентира се, че работодателят е длъжен да се съобрази с посочените от ТЕЛК противопоказни условия на труд, при каквито се твърди да се осъществява заеманата от ищцата до уволнението длъжност.

Не е спорно между страните и от представените по делото доказателства – трудов договор от 14.05.2014 г. (л. 5 и сл. от делото пред СРС), се установява, че между тях е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „счетоводител/касиер“.

Със заповед № 3-222/27.08.2018 г. на ректора на Висше училище по телекомуникации и пощи (лист 4 от делото пред СРС) трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено без предизвестие от работодателя, на основание 325, ал. 1, т. 9 КТ – поради невъзможност ищцата да изпълнява работата си поради здравни противопоказания, установени от ТЕЛК, и поради липса на друга работа, подходяща за нейното здравословно състояние, на която да бъде трудоустроена.

Представено е Експертно решение № 2472/141 от 25.10.2017 г. на ТЕЛК (л. 6 от делото пред СРС), с което на ищцата е определена трайно намалена работоспособност от 80 % за срок от три години. Като водеща диагноза е посочена локализирана (фокална/парциална) идиопатична епилепсия и епилептични синдроми с тонично-клонични припадъци с докално начало. В т. 4 е отбелязана трудовата й заетост – счетоводител. В т. 14 са посочени противопоказни условия на труд – нервнопсихическо пренапрежение, работа в огън, водни басейни, с електрически ток, движещи се механизми, продължителна работа на дисплей. В мотивната част на решението е посочено, че лицето е работоспособно за заеманата длъжност при условията, посочени в т. 14.

Изслушано е заключение на съдебно-медицинска експертиза (л. 51 и сл. от делото пред СРС), съгласно което длъжността на ищцата при ответника е била неподходяща за заемане от нея, поради наличието на противопоказни условия на труд съгласно експертно решение на ТЕЛК от 25.10.2017 г. – значително нервно-психично натоварване и продължителна работа пред видео дисплей. Посочено е, че работните места за трудоустроени лица при ответника за 2018 г. са били пет – едно за главен асистент, две за асистент, и по едно за чистач и куриер. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата – 27.08.2018 г., са били заети четири от тях от лица с трайно намалена работоспособност, като мястото за асистент със степен магистър – 5.3.

Комуникационна у компютърна техника“ е било незаето.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите В.К.К.и Т.Б.Г., които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.

От показанията на свидетеля Т.Г.– счетоводител при ответника в периода август 2018 г. – януари, 2019 г. и заместник-главен счетоводител след това, се установява, че работата на счетоводителя е преимуществено на компютър и се осъществява при значителен документооборот, има кратки срокове за справки и се налага и полагане на труд в извънработно време.

Свидетелят сочи, че възприема работта като напрегната.

От показанията на свидетеля К.– ръководител на Служба по трудова медицина „АС Клуб“ ООД се установява, че от службата по трудова медицина не е получавана заповед на ректора за съставяне на комисия по трудоустрояване във връзка с експертното решение на ТЕЛК за ищцата.

Свидетелката сочи, че договорът с ответника е изтекъл през месец април 2018 г.

Събрани са и доказателства във връзка с периода на оставане без работа на ищцата след уволнението, както и такива, касаещи наличието на свободна длъжност за трудоустроени лица при ответника.

С първоинстанционното решение първоинстанционният съд е приел обжалваното уволнение за незаконно и е уважил предявените конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Частично е уважена и исковата претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и осъдителна искова претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, с които се претендира признаване за незаконно и отмяна на обсъжданото уволнение, възстановяване на ищцата на заеманата от нея длъжност преди уволнението и осъждане на ответното дружество да й плати обезщетение за оставане без работа през исковия период.

В конкретния случай трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по посочената разпоредба се състои от два елемента, които трябва да са налице кумулативно: 1) невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания и 2) липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието. Невъзможността за изпълнение на работата в първата хипотеза е поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност), което означава на работника или служителя да е призната неработоспособност 50 на сто и повече, което е от компетентност на ТЕЛК и се извършва по установения за това ред. Втората хипотеза на текста е поради „здравни противопоказания" и е налице в случаите, при които работникът или служителят боледува от болест, която не е довела до неговата трайна неработоспособност, но го поставя в състояние на невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудово правоотношение. За установяване законността на уволнението, извършено на посоченото основание, в тежест на работодателя е да установи при условията на пълно и главно доказване, съобразно изискването на чл. 154, ал. 1 ГПК, осъществяването на посочените предпоставки (решение № 224/23.06.2011 г. по гр. д. № 1184/2010 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ ГО).