Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6368 от 09.04.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 50722/2023
Вид
Решение № 6368
Подписан
09.04.2024
Състав
ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.139, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.139а · Закон за енергетиката
  • чл.139в, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.149 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.151, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.156 · Закон за енергетиката
  • §1, т.42 · Закон за енергетиката
  • чл.20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.5, ал.1 · Закон за наследството
  • чл.9, ал.1 · Закон за наследството
  • чл.61 и сл. · Наредба за топлоснабдяването
  • чл.61, ал.1 · Наредба за топлоснабдяването
  • чл. 71 · Наредба за топлоснабдяването

РЕШЕНИЕ

№ 6368 гр. София, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110150722 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от .......... против Л. И. Д. и Р. К. Д..

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 37, находящ се в гр. ...........

Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 375, 78 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 44, 09 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. – 21.04.2023 г.; с у м а т а 64, 34 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.04.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 12, 62 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.06.2020 г. – 21.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 29.05.2023 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 25365/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав и за които ответниците отговаря разделно, както следва:

Л. И. Д. – 1/6, равняваща се на : сумата 62, 63 лв. главница, представляваща стойност на доставена 1 топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 7, 35 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. – 21.04.2023 г.; сумата 10, 72 лв. цена на услугата дялово разпределение за периода м.04.2020 г. – м.04.2022 г. ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 2, 10 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.06.2020 г. – 21.04.2023 г.;

Р. К. Д. – 4/6, равняващи се на : сумата 250, 52 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 29, 39 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. – 21.04.2023 г.; с у м а т а 42, 89 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.04.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 8, 41 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.06.2020 г. – 21.04.2023 г.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от ответниците Л. И. Д. и Р. К. Д..

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 11.05.2023 г. .......... е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Пламен И. Д., Л. И.

Д. и Р. К. Д. за: сумата 375, 78 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 44, 09 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. – 21.04.2023 г.; сумата 64, 34 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.04.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 12, 62 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.06.2020 г. – 21.04.2023 г.,

2 които се претендират в условията на разделност, както следва: Пламен И. Д. – 1/6, Л. И. Д. – 1/6 и Р. К. Д. – 4/6.

С разпореждане от 29.05.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

В срока по чл.414 ГПК са постъпили възражения от длъжниците Л. И.

Д. и Р. К. Д..

В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване съществуването на вземанията към Л. И. Д. и Р. К. Д., предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.

Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот от 13.04.1985 г., по силата на който Илия Славов Д. и Р. К. Д. за закупили следния недвижим имот: апартамент № 37, находящ се в гр. .........., вх. А, ет.

9, с площ от 63, 99 кв.м.

Видно от удостоверение за наследници на Илия Славов Д., последният е починал на 02.08.2007 г., като е оставил наследници по закон: Пламен И. Д.

– син, Л. И. Д. – син и Р. К. Д. – съпруга.

Със заявление-декларация от 15.01.2008 г. Р. К. Д. е поискала откриване на партида за имота на нейно име.

По делото е представена декларация по чл.14 ЗМДТ, с която Р. К. Д. е декларирала, че е собственик на 4/6 ид.ч. от процесния имот.

Не се спори между страните, че процесният имот е топлоснабден, както и че до същия през исковия период е доставяна топлинна енергия на стойност исковата сума.

Не се спори между страните, че през исковия период в имота е извършвана услугата дялово разпределение от ........, което се потвърждава от ангажираните писмени доказателства.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. .......... от 15.05.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ........, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Представен е договор № 2538/12.07.2002 г., сключен между ЕС като възложител и ........ като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение, с който страните са договорили абонаментна цена за отчитане на показанията на индикаторите за разпределение на топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода, поддръжката на монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални сметки – 4, 20 лв. на измервателен уред.

Представен е договор, сключен между .......... – възложител и ........ – 3 изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК са депозирани възражения от двама от длъжниците. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното 4 предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая от представения договор за продажба на държавен недвижим имот от 13.04.1985 г. се установява, че собствеността на процесния имот е придобита от Илия Славов Д. и Р. К. Д.. По делото не се твърди и установява към момента на придобиване на собствеността приобретателите да са били в брак, с оглед на което следва да се приеме, че същата е придобита в условията на обикновена съсобственост – по 1/2 за всеки от тях.

Видно от удостоверение за наследници на Илия Славов Д., последният е починал на 02.08.2007 г., като е оставил наследници по закон: Пламен И. Д.

– син, Л. И. Д. – син и Р. К. Д. – съпруга, придобили по арг. от чл.5, ал.1 ЗН, вр. чл.9, ал.1 ЗН всеки от тях по 1/6 ид.ч. по наследяване, с оглед на което по отношение на имота е възникнала съсобственост, както следва:

Пламен И. Д. – 1/6, Л. И. Д. – 1/6 и Р. К. Д. – 4/6 (1/2 от покупкопродажба + 1/6 по наследяване).

Горното се потвърждава от представената декларация по чл.14 ЗМДТ, с която Р. К. Д. е декларирала правото си на собственост на 4/6 ид.ч. от имота.

От качеството на ответниците Л. И. Д. и Р. К. Д. на съсобственици на процесния имот произтича и качеството им на клиенти на топлинна енергия.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора.

С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за исковия период е съществувало валидно облигационно 5 правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот.