Решение № 375 от 16.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. София, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20211000501204 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 262085 от 28.12.2020г., постановено по гр. д. № 11443/2017 г. СГС, І ГО, 5 състав е осъдил „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, да заплати на Р. Х. И., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от 330 000 лв.

- обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания от тежка съчетана травма – черепно-мозъчна, лицево-челюстна, очна и на опорно-двигателния апарат, причинена при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 18.08.2016г., по вина на водача на товарен автомобил „Рено“, рег. № ***, с прикачено полуремарке „Кьогел“, рег. № *** – Б. З. Р., по време на действие на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 18.08.2016г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от 600 000 лв. като неоснователен. С решението СГС, І ГО, 5 състав е осъдил „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД да заплати на Р. Х. И. сумата от 10 689, 17 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи за медицински консумативи, лекарства, транспорт, санитарни услуги, престой в болнични заведения, направени през периода 26.08.2016г. – 07.11.2016г., за лечение на тежка съчетана травма – черепно-мозъчна, лицево-челюстна, очна и на опорно-двигателния апарат, причинена при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 18.08.2016г., по вина на водача на товарен автомобил „Рено“, рег. № ***, с прикачено полуремарке „Кьогел“, рег. № *** – Б. З. Р., по време на действие на застрахователен договор за застраховка 1

„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 08.09.2017г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от 13 683,72 лв. като неоснователен. С решението СГС, І ГО, 5 състав е осъдил Р. Х. И. да заплати на „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените по делото разноски в размер на 311, 39 лв., съобразно отхвърлената част от иска. С решението СГС, І ГО, 5 състав е осъдил „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД да заплати на адвокат С. С. Ч., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., адвокатско възнаграждение в размер на 9 195, 79 лв. с ДДС, съобразно уважената част от иска. С решението СГС, І ГО, 5 състав е осъдил „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса върху уважените искове в размер на 13 627, 56 лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 166,54 лв. съобразно уважената част от иска.

Срещу решението в частта, в която е отхвърлен искът за обезщетение на неимуществени вреди за сумата над 330 000 лв. до пълния предявен размер от 600 000 лв. е подадената въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство, чрез процесуалния му представител. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушения на материалния закон по приложението на чл. 52 ЗЗД. Сочи се, че размерът на обезщетение за неимуществени вреди е занижен и не кореспондира с реалния обем от вреди. Твърди се, че съдът не е отчел в пълна степен вида на уврежданията, характера и степента на уврежданията, търпените болки и страдания, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и за в бъдеще, както и остатъчните явления, изразяващи се в непълното възстановяване на пострадалия, зависимостта му от чужда помощ, ежедневните ограничения, които следва да търпи и последиците върху психиката му. Поддържа се, че при определянето на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е отчел конкретните икономически условия в страната, при които е настъпило процесното ПТП, както и че не се е съобразил с формираната задължителна съдебна практика при подобен тип дела. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да присъди допълнително обезщетение в размер на сумата от 270 000 лв. Предявява се претенция за присъждане на направените разноски в двете инстанции, включително адвокатско възнаграждение.

Срещу решението в осъдителната му част за разликата над сумата от 150 000 лв. до присъдените 330 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди е подадена въззивна жалба „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, с релевирани оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. В жалбата се излагат възражения срещу определеното от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди, като се прави оплакване, че обезщетението е определено в завишен размер, с оглед принципа на справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика. Твърди се, 2 че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а напротив – избирателно е формирал убеждението си само върху част от тях. В жалбата се поддържа, че решението е необосновано, тъй като липсват мотиви относно начина, по който съдебният състав е определил справедливия размер на обезщетението. Сочи се, че не са коментирани всички критерии за определянето на справедлив размер. Релевира се възражение, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и всички претендирани от негова страна с исковата молба травми. Излага се становище, че по делото не е установено безспорно, че пострадалият е получил посттравматична епилепсия, като се сочи, че при последния са били налице придружаващи и дегенеративни заболявания, за които е бил освидетелстван с 62% нетрудоспособност преди ПТП, които също са причина за непълното му възстановяване към момента. Възразява се, че размерът на обезщетението не е съобразен с икономическата обстановка в страната към датата на настъпването на инцидента, както и с константната съдебна практика.

Поддържа се оплакване, че неправилно първоинстанционният съд не е отчел съпричиняване от страна пострадалия, който е бил без поставен предпазен колан. Твърди се, че в хода на производството не са събрани категорични данни на коя седалка се е возил ищецът в процесното МПС, както и дали е бил с правилно поставен предпазен колан. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 150 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 18.08.2016г., като неправилно и необосновано. Предявява се претенция за присъждане на разноски.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 и ал. 3 ГПК, всяка страна е подала писмен отговор на въззивната жалба на насрещната страна, като прави искане съдът да я остави без уважение.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ищцовата страна, чрез пълномощника си, поддържа подадената от нея въззивна жалба и изразява становище, с което оспорва жалбата на насрещната страна.

Ответникът, чрез своя процесуален представител, моли съда да уважи подадената от него въззивна жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ответната страна.

Въззивните жалби, с които въззивният съд е сезиран, са подадени в законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни, поради което се явяват допустими.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд приема, че предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет – 3 присъждане на обезщетение в размер на 600 000 лв. (допуснато увеличение, на основание чл. 214 ГПК, съгласно определение от 17.06.2020г.; л. 493) за претърпените от ищеца неимуществени вреди и в размер на 13 683, 72 лв. за претърпените от ищеца имуществени вреди, вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.08.2016г., ведно със законната лихва върху сумите до окончателното им изплащане. При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение, СГС, І ГО, 5 състав е уважил частично предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като е определил за справедливо в случая обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца в размер на 330 000 лв., а това за имуществени вреди в размер на 10 689,17 лв. Възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадаияа е намерено за неоснователно.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Тъй като първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в частта, в която предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размер на сумата от 150 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.08.2016г. до окончателното изплащане, то основанието на предявения иск е установено със сила на присъдено нещо. С оглед на това въззивният съд не дължи произнасяне по наличието на предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество.

Във връзка с доводите във въззивните жалби на ищеца и ответника, които се свеждат до допуснато от първостепенния съд нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, въззивният състав намира от фактическа и правна страна следното:

От приетата и неоспорена пред първата инстанция съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ се установява, че вследствие на претърпяното произшествие Р. Х. И. е получил тежка съчетана травма – черепно-мозъчна, лицево-челюстна, очна и на опорно-двигателния апарат. Черепно-мозъчната травма е открита и проникваща и съдържа мозъчна-контузия – средно тежка степен, множество контузионни огнища в мозъчното вещество двустранно, фрактура на черепната основа с изтичане на гръбначно-мозъчна течност от левия и десен външен слухов проход, двустранни субдурални хидроми с 4 обемно действие. Лицево-челюстната травма съдържа фрактури на орбитите (очници) по външните стени двустранно, фрактура на скулните кости и техните дъги, фрактура на носните кости, фрактура на всички стени на горночелюстните синуси двустранно, фрактура на тялото на долната челюст вляво и на рамото вдясно, множество разкъсно-контузни рани на лицето с обща дължина над 40 см. Травмата на опорно-двигателния апарат включва травматичен дефект на кожата на гърба на дясната ръка. Очната травма засяга и двете очи, със силно намалено зрение на лявото око. В резултат на получените травматични увреждания ищецът е претърпял интензивни болки през първите 10 дни и умерени до 30 – 40 дни. Вещото лице установява, че няма представена медицинска документация за състоянието на пострадалия след 06.10.2016г. Непосредствено след инцидента е проведено 38 – дневно лечение в УМБАЛ „Света Анна“, Клиника по лицево-челюстна хирургия, първите 22 дни в реанимация. На пострадалия са били извършени необходимите изследвания и консултации. Пострадалият е бил интубиран и поставен на апаратно дишане. Впоследствие е бил трахеостомиран.

Извършена му е била хирургична обработка на раните на лицето. Проведено му е било комплексно медикаментозно и инфузионно лечение, поставен му е бил спинален катетър за ликворен дренаж. След стабилизиране на състоянието му е била проведена лицево-челюстна оперативна интервенция – реконструкция на фрактурираните лицеви кости с репозициониране на фрагментите и фиксиране с титаниеви плаки и винтове; целостта на долната челюст в областта на ментума е била възстановена посредством дъговидна титаниева плака 6 отвора и 4 броя титаниеви винтове. Лечението е продължило в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, Отделение по изгаряния и пластична хирургия за периода 26.09. – 03.10.2016г. Извършени са били две оперативни интервенции на дясната ръка. За периода от 04.10. – 18.10.2016г. е било проведено повторно лечение в УМБАЛ „Света Анна“, Клиника по неврохирургия, поради клинични и КТ данни за двустранни субдурални хидроми, челно-теменно-слепоочно. Проведено е било оперативно лечение – пунктиформена краниотомия двустранно – челно, евакуация на хидримните колекции, субдурален дренаж. Последвало е лечение в „Токуда Хоспис София“ ЕООД за периода 19.10. – 07.11.2016г. За периода 11.09. – 13.09.2017г. е било проведено поредно лечение в УМБАЛ „Света Анна“, Клиника по неврохирургия, поради повторна травма на главата при падане от инвалидната количка. При КТ на главен мозък е била установена хиподенсна зона с давност вляво слепоочно и умерена вътрешна хидроцефалия. За периода юни – август 2018г. е било проведено двукратно лечение в УМБАЛ „Света Анна“, Очна клиника с диагнози: Абсцес на горен клепач на ляво око и Катаракта на ляво око. Проведено е било оперативно лечение на катарактата с поставяне на изкуствена леща.