Определение № 26168 от 19.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26168 гр. София, 19.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно частно гражданско дело № 20251100514022 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 420, ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна частна жалба с вх. № 371597/12.11.2025 г. от длъжника Кооперация „Трудовец“, срещу Определение № 44685 от 27.10.2025 г. постановено по гр. д. № 46526/2025 г. по описа на СРС, 174-ти състав, с което е оставено без уважение искането му за спиране на основание чл. 420, ал. 2 ГПК изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК, издадена по делото на 25.09.2025г.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като договорът за заем бил нищожен, поради което и всички плащания следва да бъдат съотнесени към главницата. Изтъква, че в конкретния случай според представения документ, изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, а настъпването на това обстоятелство трябвало да бъде удостоверено с официален или изходящ от длъжника документ – чл. 418, ал.3 от ГПК, което в случая, не било налице. По изложените съображения моли съда да отмени атакуваното определение и да спре изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответникът по жалбата- заявителят Дойче Лизинг България” ЕАД , с който я оспорва като неоснователна по подробно изложени съображения.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

Частната въззивна жалба е подадена в едноседмичния срок от връчване на обжалваното определение, срещу акт подлежащ на обжалване, от легитимирана страна, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което същата е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

С определение № 23694 / 25.11.2025 г., постановено по гражданско дело № 20251100512935/2025 г. по описа на СГС е оставена без уважение частната въззивна жалба на КООПЕРАЦИЯ „ТРУДОВЕЦ“ с вх. № 344977/22.10.2025г. срещу разпореждане от 25.09.2025г. по ч.гр.д. № 46526/2025г. на Софийския районен съд, ГО, 174 състав, обективирано в заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, с което е постановено незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист въз основа на нея в полза на кредитора „ДОЙЧЕ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, поради което оплакванията, касаещи липсата на предпоставките по чл. 417 ГПК не могат да бъдат предмет на настоящето производство. В този смисъл развитите доводи за недължимост на вземанията поради нищожност на документа по чл. 417 ГПК не са относими в производството по чл. 420 ГПК и същите следва да бъдат разгледани в евентуално исково производство по чл. 415 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Нормата на чл.420, ал. 1 и 2 ГПК регламентира основанията за спиране на принудителното изпълнение, а именно в хипотезата на ал. 1 заповедта за изпълнение следва да е постановена по реда на чл.417, т.1 – т.8 ГПК, както е в случая и длъжникът да представил надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл. 180 ЗЗД и чл.181 ЗЗД, каквото в случая нито се твърди, нито са представени доказателства да е представено такова.

В разпоредбата пък на чл. 420, ал. 2 от ГПК е предвидена възможност, съдът постановил незабавното изпълнение, да го спре без да е необходимо обезпечение по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства в три хипотези. Първата е, когато длъжникът е направил възражение, че вземането не се дължи.

Втората е свързана с твърдение, че вземането се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Третата хипотеза е при неправилно изчислен размер на вземането по договор, сключен с потребител.

Обосновано първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е адресат на втората и третата хипотеза, тъй като същите се отнасят до физически лица, които имат качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите и доколкото жалбоподателят е юридическо лице същите не намират приложение.

За да бъде подкрепено искането писмени доказателства по смисъла на чл.420, ал.2, т.

1 ГПК, трябва представените по делото доказателства да са такива, които разколебават удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание и въз основа на тях да може да се приеме, че посочената в заповедта сума не се дължи (в този смисъл определение № 38/14.01.2010 г. по ч. гр. д. № 543/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; определение № 453/25.06.2010 г. по ч. т. д. № 478/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.). Видно от приложените на настоящата фаза писмените доказателства съдът не може да стигне до извод, че искането е подкрепено с достатъчно писмени доказателства, че вземането не се дължи.

С оглед гореизложеното съдът намира, че жалбоподателят не е доказал наличието на основание за спиране на принудителното изпълнение по чл. 420, ал. 1 и ал. 2 ГПК, поради 2 което и законосъобразно обжалваното определение искането е оставено без уважение. С оглед на това жалбата се явява неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Съгласно задължителните указания дадени в т. 8 на Тълкувателно решение 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС определението на настоящия състав на съда не подлежи на обжалване.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 44685 от 27.10.2025 г. постановено по гр. д. № 46526/2025 г. по описа на СРС, 174-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3