Решение № 1458 от 14.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1458 гр. София, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000501663 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ответницата в първоинстанционното производство Н. Г. А. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 18.04.2023 г., а въззивната жалба е подадена на 02.05.2023 г. ) обжалва Решение № 1547/27.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 7407/2021 г. по описа на Софийски градски съд, І-26 състав, в частта, с която по иска на „Обединена Българска Банка“ АД, предявен по реда на чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК е признато за установено, че Н. Г. А. дължи на „ОББ“ АД сумата от 16 482,36 лв. договорна лихва, дължима за периода от 20.06.2015 г. до 02.08.2017 г., сумата от 282,90 лв. наказателна лихва, дължима за периода от 20.06.2015 г. до 02.08.2017 г., сумата от 14 607,36 лв. обезщетение за забава върху главницата, дължимо за периода от 03.08.2017 г. до 20.01.2020 г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 12.08.2020 г. по ч.гр.д.№ 2805/2020 г. по описа на СРС, 29 състав.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат М. Я. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено 1 към въззивната жалба. Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 18.05.2023 г.

Предвид горното въззивната жалба е редовна.

Въззивникът поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Счита за недоказани по размер исковете за установяване на задължение за заплащане на договорна лихва и обезщетение за забава. Поддържа, че незаконосъобразно първоинстанционният съд не е уважил направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните суми за договорна лихва и обезщетение за забава. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че суми по образуваното срещу Н. А. изпълнително производство не са събирани. Твърди се, че по изпълнителното дело е осъществена публична продан на недвижим имот на длъжника А. за сумата от 136 992 лв., а на 23.07.2021 г. е извършено разпределение на събраната сума. Твърди, че първоинстанционният съд не е изследвал тези обстоятелства, с което е извършил съществено процесуално нарушение.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което да отхвърли исковите претенции и присъди разноските направени пред двете инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна-ищецът в първоинстанционното производство „Обединена българска банка“ АД, чрез процесуалния й представител юрисконсулт М. с надлежно учредена представителна власт по делото с пълномощно приложено на л. 111 от първоинстанционното дело.

Счита въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Развива подробни съображения по съществото на спора.

Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част и да присъди на въззиваемия направените разноски пред настоящата съдебна инстанция.

С оглед постъпилата въззивна жалба, Решение № 1547/27.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 7407/2021 г. по описа на Софийски градски съд, І-26 състав, в частта, с която по иска на „Обединена Българска Банка“ АД, предявен по реда на чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК е признато за 2 установено, че Н. Г. А. дължи на „ОББ“ АД сумата от 59 219,02 лв.непогасена главница по договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 29.08.2006 г., ведно със законната главница от 21.01.2020 г. до окончателното изплащане, е влязло в сила на 03.05.2023 г., поради необжалването му.

В открито съдебно заседание въззивникът-ответник чрез процесуалния си представител моли съда да уважи въззивната жалба и да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част по подробните съображения изложени във въззивната жалба. Претендира направените разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК. Формално заявява възражение за прекомерност.

В открито съдебно заседание въззиваемият-ищец чрез своя процесуален представител моли съда да остави без уважение въззивната жалба, като потвърди изцяло решението в обжалваната му част. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с искова молба на „Обединена Българска Банка” АД срещу Н. Г. А., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 ГПК за установяване дължимостта на вземане на Банката с правно основание чл.430 ТЗ във връзка с чл.432, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 12.08.2020 г., ч.гр.д. № 2805/2020 г. по описа на СРС, 29 състав.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

На 21.01.2020 г. ищецът „ОББ“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което и с разпореждане на съда, постановено по ч.гр.д. № 2805/2020 г. по описа на СРС, 29 състав, срещу ответника А. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и е допуснато 3 незабавно изпълнение.

В законоустановения едномесечен срок /ПДИ, ведно с препис от издадената заповед е връчена редовно на 17.09.2020 г., а възражението е подадено на 01.10.2020 г./ е постъпило възражение от ответника А., че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Със съобщение, връчено на ищеца на 14.05.2021 г., последният уведомен, че следва да предяви иск за установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.

Искът пред първоинстанционния съд е предявен на 10.06.2021 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. В този смисъл предявеният иск е процесуално допустим.

По същество на предявения иск.

На 29.08.2006 г. между страните е сключен договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот, по силата на който Банката в качеството на кредитодател е предоставила на ответницата в качеството на кредитополучател кредит в размер на 70400 лв. за закупуване на недвижим имот със срок на издължаване 20.08.2031 г. Уговорено е, че главницата по кредита се олихвява с лихвен процент в размер на 7.95 % годишно, като за първите три години главницата по кредита ще се олихвява с промоционален лихвен процент в размер на 5.9% годишно. При забава на плащането на месечните анюитетни вноски по кредита от страна на кредитополучателя, банката олихвява просрочените суми от главницата с наказателна лихва от 5 пункта над договорения лихвен процент. Уговорено е, че наказателна лихва в посочения размер банката има право да начислява и при предсрочна изискуемост на целия дълг. Страните са уговорили и такса за управление и обслужване на кредита, като първоначалната такава се начислява еднократно при разрешаване на кредита в размер на 1% върху размера на разрешения кредит, след което годишната такса в размер на 05% се начислява върху остатъка от главницата. Годишната такса представлява част от дължимата от ответницата месечна вноска.

Установява се, че на 15.09.2006 г. Банката е изпълнила задължението си, като е заверила сметката на ответницата със сумата от 70 400 лв., а последната е усвоила кредита на 18.09.2006 г.

Ответницата е следвало да погасява кредита на 300 вноски, включващи 4 главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване.

Със сключените между страните три допълнителни споразумения, съответно на 20.02.2012 г., 12.11.2012 г. и 14.12.2013 г., страните са променяли месечните вноски по кредита за период от 18 месеца, продължили са и срока за издължаване по кредита до 20.08.2036 г., уговорили са кредитът да бъде обслужван чрез сметката на Й. Г. М.-титуляр на сметка, открита при ищцовата банка.

От заключението на приетата по делото ССчЕ, се установява, че последната вноска за погасяване на задълженията по кредита в размер на сумата от 800 лв., е направена на 23.02.2016 г., с която са погасени 122,29 лв., представляваща част от просрочена главница, 668,84 лв.-част от просрочена възнаградителна лихва и 8,87 лв.-част от просрочени обезщетения за забава.

Месечните вноски, съгласно погасителен план след 20.03.2016 г. до 20.07.2017 г., общо 17 броя пълни месечни вноски, не са погасявани. Същите са на обща стойност 10 066,72 лв. Трайни просрочия по погасителните вноски за главница са налице след 20.09.2013 г.

На 02.08.2017 г. на ответницата и на основание чл.47, ал.5 във връзка с ал.1 от ГПК, в редакцията на нормите към м.07.2017 г., е връчена редовно нотариална покана с рег.№ 1903, том 1, № 182 на нотариус Ц. Д. с рег.№ *** на НК, съдържаща волеизявлението на Банката, че упражнява правото си като обявява за предсрочно изискуем целия кредит при условията на чл.18 от договора.

От приетото по делото заключение на ССчЕ се установява, че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита 03.08.2017 г. общо просрочената сума по кредита е била в размер на 15 145,45 лв., представляваща сбор от сумата от 1 767,74 лв., представляваща просрочени вноски за главница и сумата от 13377,71 лв.-просрочени вноски за възнаградителни лихви.

На 21.01.2020 г., когато Банката депозира заявление по чл.417 от ГПК пред СРС, дължимите от ответницата суми по договора са както следва:

1/ сума в размер на 59 219,02 лв.-главница, представляваща сбор от 57 451,28 лв.-редовна главница и 1 767,74 лв.-просрочени вноски по главница, 2/ сума в размер на

16

482,34

5 лв.-възнаградителна лихва, представляваща сбор от сумата от 13 377,71 лв.-просрочени вноски по главница и 3 104,63 лв.-отложена лихва за плащане след подписване на допълнително споразумение № 1,

3/ сума в размер на 282,89 лв.-дължимо обезщетение за забава и 4/ сума в размер на 14 822,39 лв.-дължима законна лихва.

От второто допълнително заключение на ССчЕ, се установява, че при съобразяване на първоначалния уговорен лихвен процент, съобразно чл.5, ал.1 от договора, без съобразяване на неговите промени, настъпили на основание нищожната клауза на чл.5, ал.3 от договора, размерът на задълженията на ответницата са както следва:

1/ главница в размер на 60 768,83 лв., от която редовна главница-54 635,23 лв. и просрочени вноски за главница в общ размер на 6133,60 лв., 2/ просрочена възнаградителна лихва и годишна такса за управление в размер на 0,5 %, изчислена за първите 36 месеца 5,9% + годишна такса за управление 0,5% като част от анюитетната вноска и за останалия период 7,95%+ годишна такса за управлени 0,5% като част от анюитетната вноска, в размер на сумата от 16921,05 лв. и

3/ просрочени наказателни лихви в общ размер на сумата от 1590,40 лв.

От заключението на ССчЕ се установява, че приложенията по кредита лихвен процент е променян по размер, не са констатирани извършени изменения на годишната такса по чл.7, ал.1 от договора.

От първото допълнително заключение на ССчЕ, депозирано на 06.06.2022 г. се установява, съобразно таблица 1 и при спазване на първоначално уговорените лихвени проценти, че за периода от 20.09.2006 г. до 20.08.2009 г. месечната анюитетна вноска е била в размер на 449,29 лв., а за периода 20.09.2009 г. до 20.08.2031 г. -530,02 лв. Дължимата годишна такса управление е разпределена на 12 вноски и е прибавена в колона 10 към анюитетната вноска. Съобразно първото допълнително заключение на ССчЕ, изискуемите вземания на банката към 03.08.2017 г. са както следва: 63 710 лв. главница, от която: 53 792,81 лв. редовна главница и просрочени вноски-9 917,19 лв., 11 135,41 лв.-просрочена възнаградителна лихва, 384,82 лв.просрочени такси за управление и 1 502,23 лв.-просрочени наказателни лихви.