Решение № 566 от 07.10.2019, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Гражданско дело 55/2019
- Вид
- Решение № 566
- Подписан
- 07.10.2019
- В сила
- 05.11.2019
- Състав
- ИВАН БОЖИКОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.98а · Закон за енергетиката
- чл.98а, ал.5 · Закон за енергетиката
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
Дупница
07.10.2019
Номер Година Град
В ИМЕТО
НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд – Дупница състав
02.10.
2019 на Година
Иван Димитров
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско
55
2019 дело № по описа за г.
„ЧЕЗ
Електро България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, бул. „Цариградско шосе" № 159, район Младост, бл. БенчМарк Бизнес Център, чрез адв. Р.Д., със съдебен адрес ***, р-н Красно село, ПК 1612, бул. "Цар Борис III" № 19, вх.В, ет.1, ап.6, е предявило срещу М.С.О., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.19, ал.1 и 2, чл.35 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД и чл.86 ЗЗД. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на „ЧЕЗ Електро България" АД за електроснабден имот, находящ се в гр. Дупница, ул. „Джерман“ № 64, с ИТН 300139235477, следните суми: 379, 93 лв. - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 06.02.2018 г. до 05.07.2018 г.; 11, 45 лв. - законна лихва за забава, считано от 11.06.2018 г. до 27.09.2018 г.; законна лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че се е намирал в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, с ответника, който е абонат на „ЧЕЗ Електро България" АД, за адрес: гр.
Дупница, ул. „Джерман“ № 64, с ИТН 300139235477. Ищцовото дружество изпълнило задължението си да достави електрическа енергия за периода от 06.02.2018 г. до 05.07.2018 г., за което е издало: фактура от 10.07.2018 г. на стойност 11.17 лв. за периода 06.06.2018 г. - 05.07.2018 г.; фактура от 11.06.2018 г. на стойност 24.89 лв. за периода 06.05.2018 г. - 05.06.2018 г.; фактура от 10.05.2018 г. на стойност 93.62 лв. за периода 05.04.2018 г. - 05.05.2018 г.; фактура от 11.04.2018 г. на стойност 102, 56 лв. за периода 08.03.2018 г. - 04.04.2018 г.; фактура от 11.03.2018 г. на стойност 147, **лв. за периода 06.02.2018 г. - 07.03.2018 г.
Съгласно чл.19, ал.2 от
Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред.
Поради неплащането на дължимите суми върху главниците е начислена на основание чл.35 от Общите условия лихва: 0, 18 лв. за периода от 04.08.2018 г. - 27.09.2018 г. за фактура от 10.07.2018 г.; 0,
56 лв. за периода от 06.07.2018 г. - 27.09.2018 г. за фактура от 11.06.2018 г.; 2, 78 лв. за периода от 11.06.2018 г. - 27.09.2018 г. за фактура от 10.05.2018 г.; 3, 05 лв. за периода от 11.06.2018 г. - 27.09.2018 г. за фактура от 11.04.2018 г.; 4, 88 лв. за периода от 11.06.2018 г. - 27.09.2018 г. за фактура от 11.03.2018 г.;
Поради неизпълнението на задължението за плащане от ответника, ищецът депозирал заявление с правно основание чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.г.д. № 2029/2018 г. по описа на РС - Дупница. По посоченото дело съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение срещу ответника, а впоследствие е дал на заявителя указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, в който се оспорва основателността на иска. Оспорва се качеството на ответника на ползвател на електроенергия за посочения в исковата молба обект. Оспорва се доказателствената стойност на представените фактури относно количеството и стойността на потребената електроенергия.
Оспорва се уведомяването на ответника за дължимите от него суми.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Ищецът е представил и съдът е приел като доказателства заверени копия на: лицензия за обществено снабдяване с електроенергия, Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, счетоводна справка за задълженията по процесната партида и копия от описаните фактури.
От изисканата от Община Дупница справка се установява, че жилище с адрес: гр. Дупница, ул.
„Джерман“ № 64 е декларирано на 28.03.1998 г. от Верка Стоянова Огнянова и Стоян Сандев О..
Назначена е и е изготвена съдебно – счетоводна експертиза, приета от съда като компетентна и пълна, вещото лице по която сочи, че при ищцовото дружество е открита партида на името на М.С.О., ЕГН **********, с адрес: ***, с ИТН 300139235477.
Счетоводството на ищеца по процесната партида е водено редовно, като описаните в исковата молба фактури са описани и няма постъпило плащане по тях. Размерът на дължимата сума за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 06.02.2018 г. до 05.07.2018 г. възлиза на 379,
93 лв., а на обезщетението за забава за периода 11.06.2018 г. до 27.09.2018 г. – на 11, 45 лв.
От заключението по назначената и приета съдебно – техническа експертиза се установява, че монтираният в процесния електроснабден обект електромер е годно измервателно средство и е спазен регламентираният ред за отчитане на потребената електроенергия.
Приложено е ч.гр.д. № 2029/2018 г. по описа на ДРС, по което са представени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Ищецът допълнително е представил съставено след датата на първото съдебно заседание - 07.06.2019 г., заявление от ответника от 21.06.2019 г. за разсрочване на задълженията му. В съдебните заседания на 27.07.2019 г. и на 18.09.2019 г. ответникът се е явил лично и е заявил, че е в преговори с ищеца за заплащане на дължимите суми, но не е представил доказателства за извършено плащане.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2029/2018 г. по описа на РС – Дупница. В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в договорни отношения с ответника, че е изпълнил своите задължения по договора за доставяне на електрическа енергия на ответника, че претендираната сума съответства на количеството потребена от ответника енергия.
С доклада по делото е прието за общоизвестно, че Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, издадени на основание чл.98а от Закона за енергетиката, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, както и Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България" АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 056 от 07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г., са публикувани в един централен и един местен всекидневник, поради което същите са влезли в сила.
По делото е установено, че на името на ответника за процесния жилищен имот е разкрита партида при ищеца. При личното си явяване ответникът не е оспорил, че е ползвател на електроенергия за процесното жилище, както и размера на дължимите суми, като е заявил изрично желание да ги заплати.
След свързването с електрическата мрежа на обекта, ответникът е станал страна по договори при общи условия за използване на електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД, за което не е необходимо изрично изявление от страната на потребителя за приемане, като по делото не са ангажирани доказателства ответникът да е поискал изменение на посочените договори в срока по чл.98а, ал.5 от ЗЕ, което да е отразено в допълнително споразумение. Поради това неговите договорни отношения с ищеца се уреждат от тези общи условия.
Поради това съдът счита за неоснователно възражението в отговора от особения представител на ответника, че претендираните суми за електрическа енергия не се дължат, тъй като в посочения в исковата молба период ответникът не е бил собственик на процесния имот и потребител на електроенергия за него. В исковия период договорът между страните не е бил прекратен и ответникът е продължил да доставя електрическа енергия в имота по договора с ответника.
По силата на сключения и действащ в исковия период договор задължението за плащане на потребената електрическа енергия е на ответника като купувач по договора. Посредством назначените счетоводна и техническа експертизи е установена стойността на потребената и незаплатена електроенергия и на дължимата лихва за забава, като ответникът при личното си участие в процеса не е оспорил размера на претендираните суми.
По изложените съображения съдът приема, че следва да бъде признато по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за следните суми: 379, 93 лв. - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 06.02.2018 г. до 05.07.2018 г.; 11, 45 лв. - законна лихва за забава, считано от 11.06.2018 г. до 27.09.2018 г.; законна лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.10.2018 г., до окончателното заплащане на главницата.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат разноските, направени от ищеца по водене на делото за внесена държавна такса – 75 лв., за възнаграждение на вещи лица – 440 лв., за особен представител на ответника – 300 лв. и за адвокатско възнаграждение – 87 лв., в размер общо на 902 лв., както и разноските по ч.гр.д. № 2029/2018 г. по описа на ДРС в размер общо на 83 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.С.О., ЕГН **********, че дължи на „ЧЕЗ Електро България" АД, ЕИК *********, следните суми: 379, 93 лв. - главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за електроснабден имот, находящ се в гр. Дупница, ул. „Джерман“ № 64, с ИТН
300139235477, за периода от 06.02.2018 г. до 05.07.2018 г.; 11, 45 лв.
- законна лихва за забава, считано от 11.06.2018 г. до 27.09.2018 г.; законна лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.10.2018 г., до окончателното заплащане на главницата.