Решение № 406 от 23.10.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. Плевен, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500784 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по чл. 437 вр. чл. 435, ал.1, т.3 ГПК.

Пред Плевенския окръжен съд е постъпила жалба от „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК***, чрез пълномощника Х. В. – К. срещу Постановление от 11. 02. 2025 г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 2014*0400892 по описа на ЧСИ Ц.Н. с рег. № * на КЧСИ, действащ в района на ОС- Плевен. Жалбоподателят твърди, че постановлението за прекратяване на изпълнителното производство е незаконосъобразно, тъй като производството е било спряно и през този период съгласно чл. 61 ГПК се спират всички започнали да текат, но неизтекли рокове. Отправено е искане за отмяна на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство като незаконосъобразно.

Ответниците по жалбата Г. И. Т. с ЕГН********** и Д. Г. И. с ЕГН********** не са изразили становище.

По делото е постъпило писмено становище на ЦСИ Цветозар Найденов по чл. 436, ал.3, изр. 2 ГПК, в което е посочено, че в спряното изпълнително 1 производство по изявление на взискателя сроковете не спират да текат за извършване на изпълнителни действия, които спират давността на вземането, поради което изпълнителното производство е прекратено, тъй като искането за възобновяване на изпълнителното производство и предприемането на изпълнителните действия е направено три години след искането за спиране на изпълнителното производство. В становището е цитирано аналогично разрешаване на спорния въпрос с Решение № 234/ 06. 03. 2020 г.- по в. гр. д. № 226/ 2020 г. по описа на Плевенския окръжен съд.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена срока по чл. 436, ал.1 ГПК, от лице, които има право да обжалва и срещу акт, който подлежи на обжалване по чл. 435, ал.1, т.

3 ГПК, поради което е ДОПУСТИМА.

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От представеното копие на изпълнителното дело е видно, че същото е образувано въз основа на заявление на жалбоподателя срещу ответниците по жалбата и представен изпълнителен лист по заповед за изпълнение по ч. гр. д. №4481/ 2014 г. по описа на РС- Плевен.

На 30. 07. 2021 г. жалбоподателят е подал молба до ЧСИ в изпълнителното производство с искане за спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, ал.1, т.2 ГПК( по искане на взискателя) поради сключено с длъжниците извънсъдебно споразумение. Изпълнителното производство е спряно от ЧСИ на 30. 07. 2021 г., за което страните са уведомени със съобщение от ЧСИ.

На 05. 07. 2024 г. жалбоподателят е подал нова молба до ЧСИ с искане да възобновяване на изпълнителното производство и насрочване на опис на недвижим имот на длъжниците.

Към жалбата в настоящото производство банката – жалбоподател е представила препис от споразумението, сключено от страните в изпълнителното производство на 27. 07. 2021 г., с което същите са се уговорили длъжниците да заплащат на банката – кредитор за срок от 12 2 месеца ежемесечни вноски от 300 лв. за изплащането на дължимата сума.

Кредиторът се е задължил да бъдат спрени съдебните действия по образуваното изпълнително производство № 891/ 2014 г. за срока на действие на споразумението.

На 11. 02. 2025 г. е издадено обжалваното постановление на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал. 1, т.8 ГПК поради това, че за срок от две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия.

Съдът счита, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.С Решение № 125 от 1.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 914/2016 г., II т. о., ТК се приема, че този срок започва да тече от датата на последното извършено изпълнително действие.

Спорният въпрос в настоящото производство е, тече ли срок по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК след спиране на изпълнителното производство. Отговор на този въпрос е даден в т.10, ТР №2/ 2013 от 26. 06. 2015 г. на ВКС, ОСГТК в което е посочено, че нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В цитираното тълкувателно решение е прието също, че в исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за 3 принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Въз основана цитираното тъкувателно решение на ВКС се налага изводът, че срокът, в който може изпълнителното производство да бъде спряно на основание чл. 432, ал.1, т.2 ГПК по изявление на взискателя е двегодишен от извършване на последното изпълнително действие, тъй като подкрепата на тезата, че спирането на изпълнителното производство ще трае до момента, в който взискателят поиска възобновяване на производството, означава безкрайна висящност на това производство без наличие на правно основание за това и увреждане интересите на длъжниците, чиито банкови сметки са запорирани и недвижими имоти са възбранени за неопределен период от време. Такова разбиране би довело да възможност за злоупотреба с право от страна на взискателя, който би шиканирал изпълнителния процес за много продължително време, което не е духът на закона в ипълнителния процес и конкретно в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. В този смисъл цитираната разпоредба е създадена именно за предотвратянване на такова противозаконно бездействие на взискателя в изпълнителното производство, за да бъдат нормативно балансирани правата и задълженията и на двете страни в процеса – взискател и длъжник.

По аналогичен случай е постановено Решение № 234/ 06. 03. 2020 г. по в. гр. д. № 226/ 2020 г. по описа на ОС- Плевен( подкрепено от настоящия съдебен състав), в което се приема, че крайният срок, за който изпълнителното дело може да се спре по искане на взискателя, е две години – по силата на чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, като ако в този срок взискателят не поиска възобновяване и извършване на изпълнителни действия, изпълнителното производство следва да се прекрати. Противното би довело до правен абсурд – по воля единствено на кредитора да се поддържа висящност на изпълнителния процес в неограничен период от време, за който период да запазват действието си 4 всички предприети изпълнителни действия (в това число наложени възбрани, запори върху вещи или вземания по банкови сметки и от други лица). Т. е. в настоящият случай съдът възприема становището, че няма изрична уредба за крайния срок, до който делото е спряно, поради приложението на срока, предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, който тече независимо от това дали изпълнителното производство е спряно по искане на взискателя.

В жалбата са изложени доводи, че в тригодишния период между искането за спиране на 30. 097. 2021 г. и искането за възобновяване на 20. 07. 2024 г. на изпълнителното производство, направено от взискателя, са извършвани плащания от длъжниците по задължението към банката – кредитор въз основа на сключеното извънсъдебно споразумение, като доказателство за извършени изпълнителни действия по време на спряното изпълнително производство. По изпълнителното дело липсват данни за такива плащания, които да се възприемат като изпълнителни действия. От текста на споразумението, приложено към жалбата, става ясно, че страните са се договорили да се извършва плащане от длъжниците директно към кредитора, без да бъде ангажиран ЧСИ в рамките на изпълнителното производство. Следователно, дори и да се приеме изпълнение от длъжниците въз основа на споразумението за което липсват доказателства по делото, то това изпълнение не е извършено във висящото изпълнително производство. Именно въз основа на споразумението страните са приели, че изпълнителното производство ще бъде спряно по време на действието на споразумението, което обосновава бездействието на взискателя от извършване на изпълнителни действия и спиране на изпълнителното производство, т.е. доброволното изпълнение на длъжниците към кредитора изключват принудително изпълнение от взискателя за събиране на вземането.

По изложените съображения съдът приема, че след спиране на изпълнителното производство, в рамките на две години до 30. 07. 2023 г. жалбоподателят като взискател не е предприел изпълнителни действия за принудително събиране на вземането си към длъжниците по изпълнителното дело, налице е настъпила перемпция на 01. 08. 2023 г., поради което изпълнителното производство е прекратено ex lege на тази дата. С обжалваното постановление ЧСИ е констатирал настъпилият преклузивен срок по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и е прекратил производството по 5 изпълнителното дело.

С оглед горните мотиви съдът счита, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно и жалбата следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 437 вр. чл. 435, ал.1, т.3 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „АЛИАНЦ БАНК

БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.

София, район „Лозенец“, ул.“Сребърна“ № 16, чрез пълномощника Х. В.

– К. срещу Постановление от 11. 02. 2025 г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. № 2014*0400892 по описа на ЧСИ Ц.Н. с рег. № * на КЧСИ, действащ в района на ОС- Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6