Решение № 759 от 11.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 759 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20251000502592 по описа за 2025 година

С решение № 3108 от 21.05.2025 г., постановено по гр. д. № 48/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-18 състав, И. В. Х., с ЕГН: ********** е осъден да заплати на Ц. В. Т., ЕГН: **********, на основание чл.45 ЗЗД, сумата от 30 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие виновно причинена от ответника средна телесна повреда на 02.12.2022г., изразяваща се в счупване на носните кости с разместване по дължина и ширина на костните фрагменти, с установено затруднено носно дишане, което травматичното увреждане е реализирало медико- биологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по отношение на повече от едно лице, а именно по отношение на Ц. В. Т. и М. С. М. и е извършено по хулигански подбуди - извършено е на обществено място - улично пространство, без деецът да е бил провокиран или предизвикан от Ц. В. Т. и М. С. М., без наличието на лични мотиви, при демонстрация както на собствено чувство за налагане на справедливост, така и на безнаказаност и пренебрежение към установените от закона правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност, за което е признат за виновен и осъден с присъда № 305/15.05.2024 г., постановена по НОХД № 3519/2024 г. по описа на CPC, НО, 116 състав (влязла в законна сила на 31.05.2024 г.), ведно със законна лихва върху главницата, считано от момента на извършване на престъплението, а именно от 02.12.2022г., до окончателното изплащане на присъденото обезщетение, като е отхвърлил като неоснователен иска за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв. С оглед изхода на спора е разпределил разноски между страните.

Против този съдебен акт, в неговата осъдителна част, е постъпила въззивна жалба от И. В. Х.. Правят се оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение в обжалваната му част. Излагат се доводи, че при определяне размера на дължимото обезщетение съдът не е съобразил, че по делото не са събрани доказателства за твърдените от ищеца психологически и емоционални болки и страдания, както и за интензитета на 1 физическите болки и отражението на травматичните увреждания върху социалния му живот и обучението му. Счита, че съдът необосновано е кредитирал показанията на майката на ищеца – свидетелката Е. Т., въпреки че същата е явно заинтересована от изхода на спора и показанията й не са подкрепени от други свидетелски показания и писмени доказателства в частта, с която установяват търпените болки и страдания. Посочва и че тези показания са опровергани от свидетелските показания на В. Х., който е установил пред съда, че всъщност ищецът е излизал от къщи, срещал се е с хора и е бил с компанията си в с. ***. Поддържа и че съдът неправилно е кредитирал изготвената по делото КСППЕ, тъй като същата е изготвена значително време след инцидента и не би могла да отрази действителното психоемоционално състояние на ищеца след него и в хода на лечението.

Отделно от горното жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е приел за неоснователно направеното възражение за съпричиняване. В тази връзка сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че ищецът не е потърсил специализирана медицинска помощ, вследствие на което преодоляването на твърдените психически последици от нападението е отнело по-продължителен период от време. Наред с това твърди, че съпричиняване от страна на ищеца е налице и поради собственото му поведение, което жалбоподателят определя като арогантно и провокиращо ответната реакция.

С оглед изложеното жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

Евентуално моли присъденото обезщетение да бъде намалено, като се съобрази, че част от вредите, приети от първоинстанционния съд за доказани, всъщност не са установени по делото, както и че е налице съпричиняване от страна на ищеца.

Насрещната страна в производството - Ц. В. Т.- е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:

Предявеният иск е по чл.45 ЗЗД.

Ц. В. Т. основава иска си на твърдения, че по отношение на ответника И. В. Х. е налице влязла в сила присъда № 305/15.05.2024 г., постановено по НОХД № 3519/2024 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 116 състав, с която същият е признат за виновен в това, че 02.12.2022 г., около 22:00 ч. в с. ***, СО, на ул. „Възрожденска“, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата на ищеца Ц. В. Т., му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости с разместване по дължина и ширина на костните фрагменти, с установено затруднено поено дишане, което травматичното увреждане е реализирало медико биологичния признак постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено по отношение на повече от едно лице, а именно по отношение на Ц. В. Т. и М. С. М. и е извършено по хулигански подбуди - извършено е на обществено място - улично пространство, без деецът да е бил провокиран или предизвикан от Ц. В. Т. и М. С. М., без наличието на лични мотиви, при демонстрация както на собствено чувство за налагане на справедливост, така и на безнаказаност и пренебрежение към установените от закона правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12. вр. чл. 129. ал. 2. вр. ал. 1, вр. чл. 130. ал. 1 от НК.

Твърди, че вследствие на извършеното спрямо него престъпление и причинените му травматични увреждания е претърпял физически болки и страдания с изключително висок интензитет. Сочи, че е преживял сериозен страх, притеснения, стрес и унижение, а нанесените му телесни увреждания наложили провеждането на продължително и интензивно лечение. Посочва, че уврежданията били изключително тежки, а поведението на ответника при причиняването им – изключително дръзко.

Поддържа, че изпитаните негативни чувства продължават и до момента и са се 2 отразили изключително тежко върху ежедневието му. Твърди, че е бил тежко травмиран както физически, така и психически, като били нарушени сънят, концентрацията, контактите му с други лица и семейният му живот. Посочва, че бил силно стресиран, отчаян и уплашен, нямал желание за нищо и се затворил в себе си.

Ищецът твърди още, че семейството му също много страдало, а създалата се тягостна обстановка дала тежко отражение върху цялостното му психическо състояние. Посочва, че след инцидента непрекъснато мислел, че при подобно нападение е било много вероятно да не оживее, като го преследвали мисли за смъртта. Твърди, че бил изключително тъжен и объркан и вместо да мисли за бъдещето си като млад човек, размишлявал как биха се чувствали близките му, ако не бил оживял при нападението.

Поддържа, че психическите травми и последиците от причинените му физически увреждания продължават да съществуват и до момента. Счита, че всички твърдени неимуществени вреди са пряка последица от извършеното от ответника престъпление и се намират в пряка причинно-следствена връзка с деянието, за което ответникът е признат за виновен с влязла в сила присъда.

Въз основа на изложеното претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 02.12.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

С подадения отговор на исковата молба ответникът И. В. Х. е оспорил както твърдения висок интензитет на претърпените от ищеца болки и страдания и продължителността на възстановителния период, така и настъпването и степента на сочените психоемоционални последици. Изразил е несъгласие и с твърденията, че инцидентът се е отразил съществено върху социалния живот и обучението на ищеца.

Ответникът е релевирал и възражение за съпричиняване, обосновано с непредприемането от страна на ищеца на действия за ограничаване на твърдените психологически последици от процесното деяние. В тази връзка е посочил, че ищецът не е потърсил специализирана медицинска помощ, като според ответника именно това бездействие е допринесло за задълбочаване на твърдените неимуществени вреди.

За установяване на твърденията си ищецът е представил по делото влязла в сила присъда № 305/15.05.2024 г., постановено по НОХД № 3519/2024 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 116 състав, с която И. В. Х. е признат за виновен в това, че 02.12.2022 г., около 22:00 ч. в с. ***, СО, на ул. „Възрожденска“, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата на ищеца Ц. В. Т., му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните кости с разместване по дължина и ширина на костните фрагменти, с установено затруднено поено дишане, което травматичното увреждане е реализирало медико биологичния признак постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено по отношение на повече от едно лице, а именно по отношение на Ц.

В. Т. и М. С. М. и е извършено по хулигански подбуди - извършено е на обществено място улично пространство, без деецът да е бил провокиран или предизвикан от Ц. В. Т. и М. С.

М., без наличието на лични мотиви, при демонстрация както на собствено чувство за налагане на справедливост, така и на безнаказаност и пренебрежение към установените от закона правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство на отделната личност - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12. вр. чл. 129. ал. 2. вр. ал. 1, вр. чл. 130. ал. 1 от НК.

В хода на процеса е допусната и приета съдебномедицинска експертиза, извършена от вещо лице д-р Д. М., специалист УНГ болести. От заключението на същата се установява, че вследствие на инцидента Ц. В. Т. е получил мозъчно сътресение, травматичен кръвоизлив от носа, счупване на носните кости с разместване на костните фрагменти по дължина и ширина, затруднено носно дишане и открита рана на носа. Констатирани са още периорбитален оток вляво, счупване на режещите ръбове на горния ляв централен зъб и долния ляв латерален зъб, състояние след оперативно лечение под обща ендотрахеална 3 упойка.

Вещото лице е посочило, че травматичният кръвоизлив от носа и откритата рана на носа са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а счупването на носните кости с разместване на костните фрагменти по дължина и ширина и със затруднено носно дишане – постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

При извършения на 10.04.2025 г. УНГ преглед на ищеца вещото лице е установило персистиращо двустранно затруднение в носното дишане. В заключението е посочено, че тази констатация се подкрепя и от данните от образната диагностика, при която са установени рентгенови белези за постоперативни промени, както и едемни изменения на лигавицата в част от етмоидалните клетки и носните ходове. Извън посочените последици, съобразно общоприетите медицински данни, възстановителният период при установените травми на носа е приблизително един месец.

Въз основа на описания при прегледа обективен локален статус и данните от образната диагностика вещото лице е приело, че затрудненото носно дишане е придобило хроничен характер и води до нарушен комфорт при дишане, често главоболие и носна секреция, както и създава предпоставки за чести възпаления.

В проведеното пред първоинстанционния съд открито съдебно заседание на 24.04.2025 г, вещото лице е уточнило, че установените изменения в структурата на носната лигавица по правило могат да бъдат резултат от оперативната интервенция, която се е наложила и имат хроничен характер. Те не подлежат на лечение, но има възможност състоянието да се подобрява и дишането да не е толкова затруднено, чрез употребата на спрей или таблетки.