Решение № 85 от 07.10.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Бургас, 07.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска Търговско дело № 20212100900117 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по претенциите на Г. АТ. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, срещу „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ-ПС-ПЛОВДИВ“ АД, с ЕИК 825339653, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Фердинадова 32, ет. 1, офис 3, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Фердинадова 32, ет. 1, офис 3, адвокат Йорданка Попова.

Видно от изложеното, между ответника „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ-ПС-ПЛОВДИВ” АД и ищеца Г. АТ. Н. има сключен предварителен договор за строителство и покупко- продажба на недвижими имоти от 21.03.2008 година, с който „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ-ПСПЛОВДИВ” АД се е задължило да прехвърли правото на собственост и да построи и предаде на Г. АТ. Н. в завършен вид в срок до 31.12.2008 година недвижими имоти- обекти от новострояща се сграда. Цената на вещните права и на строително-монтажните работи, предмет на предварителния договор са на обща стойност 1 669 000 /един милион шестстотин шестдесет и девет/ лева, от които 901 200 /деветстотин и една хиляди и двеста/ лева е стойността на правото на собственост на обектите- завършени в груб вид, а 767 800 /седемстотин шестдесет и седем хиляди и осемстотин/ лева е стойността на строителномонтажните работи за довършване на обектите във вида уговорен в договора. През 2009г. е прехвърлена собствеността на построените обекти, като се твърди, че същите са продадени от ответника на ищеца в незавършен вид. С оглед на което, между страните е подписано споразумение от 03.10.2013 година, с което е констатирано, че обектите-предмет на предварителния договор, не са в завършен вид, като ответникът се задължава да ги довърши до 30.12.2015г., извършват се прихващания с дължими суми между страните по 1 предварителния договор и се уговаря договорна неустойка за забава за задължението на ответника да завърши обектите в размер на 150 лева за всеки просрочен ден, считано от 01.01.2016г.

Ищецът твърди, че въпреки дадения от него допълнителен срок на ответника, същият продължава да е в неизпълнение по отношение на това, което следва да извърши като строителство, като с молба с рег. № 261348 от 14.01.2021г., входирана в Окръжен съдПловдив, са конкретизирани всички СМР, които ответникът е следвало да изпълни и не е изпълнил.

С оглед на което по делото е предявен иск за осъждането на ответника да извърши СМР съгласно договора между страните. Иска се осъждането на ответника да заплати и договорна неустойка за забава в размер на сумата от 19 950 лева, представляваща дължим неустойка за забава за периода 11.08.2020г.-21.12.2020г., като неустойката е в размер на 150 лева на дена за всеки ден просрочие за посочения период, ведно със законната лихва върху търсената сума от датата на предявяване на иска-22.12.2020г. до окончателното и изплащане. Иска се присъждане на разноските, които ще бъдат направени в съдебно производство.

Ответникът е изразил становище по предявените срещу него претенции, като счита същите за неоснователни.

Твърди се, че ищецът не е изправна страна в договорните отношения, като се твърди, че не е заплатил продажната цена за имотите, които е получил. Твърди, се че представените три броя квитанции не установяват плащането на ищеца и липсват доказателства за преминаване на сумата в патримониума на ответника. С оглед на което се прави възражение за неизпълнен договор. Ответникът прави и изявление за разваляне на предварителния договор и споразумението от 03.10.2013г. поради неизпълнение на задължението на ищеца да заплати СМР.

В случай, че съдът счете, че ищецът е изправна страна по договора, се твърди, че е налице погасяване на задължението на ответника да завърши и предаде държането на обектите. Ответникът счита, че задължението е следвало да бъде изпълненено до 31.12.2008г., няма продължаване на този срок и следователно е налице погасяване на задължението в 5-годишен срок от датата на крайния срок. Твърди се изтичане на 10годишна абсолютна давност.

Прави се възражение за нищожност на чл. 3 от споразумението от 03.10.2013 година, като се твърди, че е нищожно уговорено продължаване на срока за изпълнение, след като е уговорена неустойка за забава.

По отношение на иска за неустойка, ответникът твърди, че не става ясно, дали се претендира неустойка за забава или такава за неизпълнение. За неустойката като акцесорно задължение също се претендира, че е погасена по давност.

2

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното: По делото са предявени кумулативно обективно съединени искови претенции, като първата е с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. чл. 258 от ЗЗД, а именно иск за реално изпълнение на договорно уговорени СМР, а втората е с правно основание чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, а именно претендират се заплащане на договорна неустойка за забава, ведно със законна лихва.

Съдът намира за безспорна по делото фактологията, че между страните има сключен предварителен договор за строителство и покупко-продажба на недвижими имоти от 21.03.2008 година, с който „ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ-ПС-ПЛОВДИВ” АД се е задължило да построи в завършен вид и прехвърли правото на собственост на Г. АТ. Н. в срок до 30.10.2008 година на недвижими имоти- обекти от новострояща се сграда. Цената на вещните права и на строително-монтажните работи, предмет на предварителния договор, са на обща стойност 1 669 000 /един милион шестстотин шестдесет и девет/ лева, от които 901200 /деветстотин и една хиляди и двеста/ лева е стойността на правото на собственост на обектите- завършени в груб вид, а 767 800 /седемстотин шестдесет и седем хиляди и осемстотин/ лева е стойността на строително-монтажните работи за довършване на обектите във вида уговорен в договора. През 2009г. е прехвърлена собствеността на построените обекти, като същите са продадени от ответника на ищеца, което е видно от неоспорените по делото нот. акт № 43, т. 3, нот. дело № 443 от 2009г. на нотариус, вписан в Нотариалната камара под № 461, нот. акт № 44, т. 3, нот. дело № 444 от 2009г. на нотариус, вписан в Нотариалната камара под № 461, нот. акт № 138, т. 3, нот. дело № 538 от 2009г. на нотариус, вписан в Нотариалната камара под № 461 и нот. акт № 139, т. 3, нот. дело № 539 от 2009г. на нотариус, вписан в Нотариалната камара под № 461. По делото е представено и не е оспорено сключено между страните споразумение от 03.10.2013 година, в което страните декларират, че между тях има такъв действащ предварителен договор, констатират, че обектите-предмет на предварителния договор, не са в завършен вид, като ответникът се задължава да ги довърши до 30.12.2015г. С така подписаното споразумение се извършват прихващания с дължими суми между страните по предварителния договор и се уговаря договорна неустойка за забава за задължението на ответника да завърши обектите в размер на 150 лева за всеки просрочен ден, считано от 01.01.2016г. От представените на лист 48 и 49 от образуваното пред Окръжен съд-Пловдив дело удостоверение от Община Пловдив с изх. № 20П-2963 от 13.03.2020г. и констативен протокол от Община Пловдив от 09.03.2020г. и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, при изготвянето на която вещото лице е направило оглед на процесния обект на 15.08.2021г., съдът намира, че по делото се установи по безспорен начин, че ответникът не е извършил СМР, уговорени в предварителния договор за да може да бъде приета сградата с протокол образец 15.

Техническата експертиза е установила по вид и количество неизпълнените от ответника 3

СМР, като е взела предвид, какво са уговорили страните, че следва да бъде извършено.

При така установената от съда фактология, правните изводи са следните:

Тъй като по делото е предявен иск за осъждане на ответника, в качеството му на изпълнител по договор за изработка на СМР, да извърши тези, които не е изпълнил съгласно договора, то в тежест на ответника, беше да ангажира доказателства, че е изправна страна по договора, като е извършил всички възложени му от ищеца СМР. Чрез извършената по делото съдебно-техническа експертиза се установи, че ответникът не е извършил всичко, което му е възложено по валидно сключения между него и ищеца предварителен договор за строителство и покупко-продажба на недвижими имоти от 21.03.2008 година. Следователно съдът намира за доказан и основателен иска на ищеца за осъждане на ответника да изпълни поетото от него задължение по договорните им отношения. Съдът намира за неоснователни всички изложени от ответника възражения, касаещи въпроса, дали ищецът е заплатил всички СМР съгласно договора, относно валидността на споразумението от 03.10.2013 година и определянето на нов срок за извършване на СМР. По делото са представени влезли в сила решения по няколко граждански дела, включително решение, постановено от настоящия съдебен състав, от които съдът констатира, че относно повдигнатите от ответника спорни факти, чрез направените от него възражения, е налице сила на присъдено нещо по същите. Предявените по делото претенции касаят упражняването на субективни права, произтичащи от същото правоотношение между страните, което е било предмет на разглеждане по гр. дело № 1041 по описа на Окръжен съд-Пловдив за 2016г., решение по гр. дело № 324 по описа на Окръжен съд-Пловдив за 2017г. и решение по търговско дело № 36 по описа на Окръжен съд-Бургас по описа на 2020г. В така водените дела, по повод същите възражения на ответника, съдилищата вече са се произнесли относно спорните факти между страните и е налице сила на присъдено нещо относно фактологията, че сключения между страните предварителен договор за строителство и покупко-продажба на недвижими имоти от 21.03.2008 година и споразумението от 03.10.2013 година са валидно сключени и действащи между тях, че ищецът е заплатил всички дължими суми за извършване на СМР и че страните са уговорили нов срок- до 31.12.2015г., за извършване на неизвършените от ответника СМР, както е, че е уговорена неустойка за забавено изпълнение.

С оглед на становището на съда, че основателно се претендира реалното изпълнение на неизпълнените от ответника СМР, следва да се разгледа възражението на ответника, че правото на ищеца е погасено по давност. Така направеното възражение е неоснователно.

Срокът за извършване на неизвършените от ответника СМР е до 31.12.2015г. От тази дата тече и давностният срок от пет години за ищеца да търси изпълнение на това задължение от ответника, който изтича на 31.12.2020г. Настоящите претенции са предявени на 22.12.2020г., преди да изтече давността и следователно е несъстоятелно възражението на ответника, че правото на ищеца е погасено по давност.

4

От страна на ищеца е направено искане съдът да определи срок на ответника за изпълнение на СМР, които ще бъде осъден да изпълни. Така направеното искане е недопустимо, тъй като не попада в обхвата на правото на страната да иска реално изпълнение и не е предвидено в закона. Изпълнителят има интерес да изпълни, тъй като в противен случай ще понесе предвидената за забавата санкция-ще дължи неустойка за забавата. В правото на изпълнителя е да прецени, дали ще изпълнява или не, поради което и законодателят не е предвидил при иска за реално изпълнение да се предвиди определяне по съдебен ред на срока, в който да последва реалното изпълнение.

По предявения иск за договорна неустойка за забава в размер на сумата от 19 950 лева-дължима за периода 11.08.2020г.-21.12.2020г., като неустойката е в размер на 150 лева на дена за всеки ден просрочие за посочения период, съдът намира следното:

По изложените по-горе мотиви, касаещи становище за наличие на сила на присъдено нещо между страните по повод на определена фактология, касаеща същите материални правоотношения между страните по договора, съдът намира, че със сила на присъдено нещо между тях вече е установена валидно уговорена клауза за неустойка за забава, залегнала в т.