Решение № 4956 от 26.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4956 гр. София, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100511725 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 и чл.248, ал.3 от ГПК.

С решение №7536 от 04.07.2022г., постановено по гр.дело №25680/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 69-ти състав, е признато за установено по предявения о т "БНП П.П.Ф." С.А., чрез "БНП П.П.Ф." С.А., клон България, с ЕИК ****, срещу Д. Н. Д., с ЕГН **********, установителен иск с правно основание по реда на чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.9 от ЗПК, че ответникът дължи на ищеца сумата от 912.40 лв., представляващи дължима главница по договор за потребителски кредит №PLUS-11305151/05.06.2015г., ведно със законната лихва от 05.01.2021г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.02.2021г. по ч.гр.дело №344/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 69-ти състав, като е отхвърлен предявения установителен иск за разликата над уважения размер от 912.40 лв. до пълния предявен размер от 5696.88 лв., както и е отхвърлен изцяло предявения установителния иск с правно основание на чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД вр. чл.9 от ЗПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1998.70 лв., представляваща мораторна лихва за периода 20.05.2017г. -16.12.2020г., както и са отхвърлени изцяло предявените осъдителни искове за същите суми. С решението е осъден Д. Н. Д., с ЕГН **********, да заплати на "БНП П.П.Ф." С.А., чрез "БНП П.П.Ф." С.А., клон България, с ЕИК ****, сумата от 24.18 лв., направени разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №344/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 69-ти състав, както и сумата от 65.57 лв., направени разноски в исковото производство. С решението е 1 осъдена "БНП П.П.Ф." С.А., чрез "БНП П.П.Ф." С.А., клон България, с ЕИК ****, да заплати на адв.Н.И.И., с ЕГН **********, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. сумата от 630.23 лв., направени разноски в исковото производство. С решението е осъдена "БНП П.П.Ф." С.А., чрез "БНП П.П.Ф." С.А., клон България, с ЕИК ****, да заплати на адв.К.И.Б., с ЕГН **********, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. сумата от 44.07 лв., направени разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №344/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 69-ти състав.

С определение №24508 от 21.09.2022г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, е отхвърлена молбата на адв.К.И.Б., подадена лично и като процесуален представител на ответника - Д. Н. Д., с ЕГН **********, длъжник в заповедното производство по ч.гр.дело №344/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 69-ти състав, с искане за изменение на решение №7536 от 04.07.2022г., постановено по гр.дело №25680/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 69-ти състав, в частта за разноските.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "БНП П.П.Ф. С.А., Париж, Франция" чрез "БНП П.П.Ф. С.А., клон България", чрез процесуален представител юрисконсулт Н.Ф., като в съдебно заседание на 18.04.2024г. като въззивник – ищец е конституиран на основание чл.227 от ГПК "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"ЕАД, с ЕИК 000694749, с която се обжалва решение №7536 от 04.07.2022г., постановено по гр.дело №25680/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 69-ти състав, в частта, в която са отхвърлени предявените с р е щ у Д. Н. Д., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 от ЗПК. Инвокирани са доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваните части, като постановен в нарушение на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд е обосновал извода, че процесният договор за потребителски кредит №PLUS11305151/05.06.2015г., сключен с ответника не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което е недействителен, което е основание да бъде отхвърлен изцяло предявения акцесорен иск за лихва за забава, тъй като е прието, че липсват ангажирани доказателства, че ответникът е бил поканен да върне чистата стойност на получения кредит. Твърди се, че в процесния договор за потребителски кредит са посочени годишния процент на разходите /ГПР/ - 46.61 %, и общата сума, дължима от потребителя – 17716.32 лв., като в чл.3 от договора са обективирани и взетите предвид допускания – началната дата на изчисляване на ГПР, която е датата на подписване на договора, поради което е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като в цитираната разпоредба няма поставено изискване към съдържанието на договора да се посочват компонентите, които се включват при изчисляването на ГПР. Сочи се, че тези компоненти са нормативно определени в чл.19, ал.1 от ЗПК. В тази връзка се излага, че процесният договор за потребителски кредит е действителен, съдържа всички задължителни реквизити относно цялата необходима информация, касаеща условията за издължаване на кредита и не противоречи на императивните норми на ЗПК досежно регламентирано минимално необходимо съдържание на договорите за потребителски кредит. В тази връзка се поддържа, че сключеният договор за потребителски кредит съдържа всички законоустановени реквизити и е действителен, на основание на който е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните, по силата на което след като по банковата сметка на ответника е постъпила сума, представляваща отпуснатия кредит, то кредитополучателят дължи връщане на сумата по реда и начина, уговорен в договора, за което по делото не се съдържат данни да е изпълнил.

2

Следователно първостепенният съд е следвало да уважи изцяло предявения иск за главница и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава. Излага се още, че дори и да се приеме, че процесният договор за кредит съдържа нищожни клаузи, то в случая намира приложение нормата на чл.23 от ЗПК, съгласно която когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да уважи изцяло предявените искове като основателни и доказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Представя се списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски във въззивното производство. Прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно претендирани от процесуалния представител на въззиваемата страна – ответник разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - Д. Н. Д., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.С.Й.Д., с приложено пълномощно, депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователност на подадената въззивна жалба от ищеца.

Твърди се, че първоинстанционното решение в обжалваните части е законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал правилен извод, че процесният договор за потребителски кредит №PLUS-11305151/05.06.2015г. като сключен в противоречие на императивни изисквания на ЗПК се явява недействителен и като такъв не може да породи претендираните от ищеца правни последици. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части с въззивната жалба на ищеца като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл.38, ал.2 от ЗАдв., което изчислява в размер на 670 лв., съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прилага списък по чл.80 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - Д. Н. Д., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.М. Л., с която се обжалва решение №7536 от 04.07.2022г., постановено по гр.дело №25680/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 69-ти състав, в частта, в която е уважен предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.9 от ЗПК като е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 912.40 лв., представляващи дължима главница по договор за потребителски кредит №PLUS11305151/05.06.2015г., ведно със законната лихва от 05.01.2021г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.02.2021г. по ч.гр.дело №344/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 69-ти състав. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон, както и задължителната съдебна практика на ВКС. Твърди се, че правилно районният съд е приел, че поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 о т ЗПК процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК и съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК в този случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, но тази сума би могла да се претендира от кредитора само на извъндоговорно основание /неоснователно обогатяване/. В случая кредиторът претендира от ответника вземанията си за главница и обезщетение за забава на 3 договорно основание като изпълнение с оглед действителен договор за кредит, за което е била издадена и заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, а не на основание чл.23 ЗПК като дадено по недействителен договор. Поддържа се, че дължимостта на главницата не може да бъде присъдена по настоящото дело, тъй като предметът му е вземането по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК изпълнение на задължение по сключен договор за потребителски кредит, а не връщане на даденото по недействителен договор, като в противен случай би се подменила волята на ищеца и ще е налице нарушение на диспозитивното начало в процеса. Излага се още, че първоинстанционният съд не е разгледал своевременно релевирано възражение за изтекла погасителна давност. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 912.40 лв., представляващи дължима главница по договор за потребителски кредит №PLUS-11305151/05.06.2015г., ведно със законната лихва от 05.01.2021г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.02.2021г. по ч.гр.дело №344/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 69-ти състав, като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции, в т.ч. и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.. Представя се списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски във въззивното производство, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл.38, ал.2 от ЗАдв., което изчислява в размер на 360 лв., съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ищеца - "БНП П.П.Ф. С.А., Париж, Франция" чрез "БНП П.П.Ф. С.А., клон България", чрез процесуален представител юрисконсулт П.П., като в съдебно заседание на 18.04.2024г. като въззиваема страна – ищец е конституиран на основание чл.227 от ГПК "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"ЕАД, с ЕИК 000694749, с който се оспорва въззивната жалба, подадена от ответника. Поддържа се, че районният съд правилно и в съответствие със закона, доказателствата по делото и константната съдебна практика е приложил императивни правни норми, относими и приложими при решаване на спора във връзка с възникналото между страните облигационно правоотношение. Моли съда въззивната жалба, подадена от ответника, да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение в обжалваната част - да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.