Определение № 1913 от 19.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1913 гр. София, 19.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Частно касационно търговско дело № 20258003900904 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, вр. чл. 396, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от М. Ц. И., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 2741 от 01.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 2885/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с коeто, след отмяна на определение № 12327 от 18.10.2023 г., постановено по гр. д. № 9822/2023 г. на Софийски градски съд, ГО, 18- т и състав, е допуснато обезпечение на отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440 ГПК, предявен от „ВМВ ТИМ“ ЕООД срещу „Айсиен Консулт“ ООД, М. Ц.

И., А. Н. Н., М. Р. П.а – Н. и Д. Й. Й., за признаване на установено, че недвижимите имоти, спрямо които е насочено изпълнението по изп. дело № 2792/2023 г. на ЧСИ Милен Бъзински, peг. в КЧСИ под № 838, не са собственост и не принадлежат на длъжника по изпълнението „Айсиен Консулт“ ООД, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по същото изпълнително дело, в частта по отношение на следните недвижими имоти: апартамент № 2 и апартамент № 20, находящи се в гр. София, район Слатина, ул. „Атанас Узунов“ № 31 (подробно индивидуализирани), при условията на гаранция в размер на 20 000 лв., вносима от „ВМВ ТИМ“ ЕООД.

В частната касационна жалба се излагат оплаквания, че въззивното определение е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като се моли за неговата отмяна. По подробни съображения частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е постановено при наличие на основания за отвод на докладчика и членовете на съдебния състав (чл. 22, ал.

1, т. 6 ГПК), доколкото те са се произнесли и с решение № 218 от 17.02.2022 г. по в. гр. д. № 860/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, впоследствие 1 отменено, като с това допуснато процесуално нарушение страната е била лишена от правото на справедлив и безпристрастен процес. Твърди се, че дружествата „Айсиен Консулт“ ООД и „ВМВ ТИМ“ ЕООД са свързани лица, които целят да осуетят или забавят удовлетворяването на М. Ц. И. в качеството му на кредитор. Жалбоподателят намира за необоснован и неправилен извода на съда, че моментът на трансформация на правото на строеж в право на собственост е този на подписания от общинската администрация Акт обр. 14, който предхожда този на вписване на наложената в негова полза обезпечителна възбрана върху правото на строеж. Счита, че съдът е допуснал смесване на правните последици на Акт обр. 14 и Протокол по чл. 181 ЗУТ, като поддържа, че моментът, до който може да се извършва разпореждане с право на строеж, е съставянето на протокола по чл. 181 ЗУТ.

Намира за недопустимо с ново определение да се преодолява формираната задължителна сила на предходно определение (чл. 278 ГПК), без да са налице нови факти и обстоятелства по висящия иск, по който се иска допускане на обезпечение, доколкото до момента три състава на СГС и един на САС са оставяли без уважение исканията за допускане на обезпечение. По същество на искането за допускане на обезпечение твърди, че за молителя не е налице обезпечителна нужда, а с оглед постановеното решение № 3440 от 11.06.2024 г. по гр. д. № 9288/2023 г. на Софийски градски съд (отменено след подаване на частната касационна жалба), с което предявеният иск по чл. 440 ГПК е отхвърлен като неоснователен, изначално липсва и една от предпоставките за допускане на обезпечение на иск – неговата вероятна основателност.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за селектиране на жалбата по следните въпроси, които са включени в предмета на спора и са от значение за формиране на решаващата воля на съда:

1/. Допустимо ли е с ново определение да се преодолява задължителната сила на определението по чл. 278 ГПК, без да са настъпили и без да са налице нови факти и обстоятелства по висящия иск, по който се иска обезпечение?;

2/. Налице ли е за ищеца по предявен иск по чл. 440 ГПК обезпечителна нужда от налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изпълнително дело по отношение на определени недвижими имоти“ при условие, че исковата молба по предявения иск по чл. 440 ГПК е вписана по надлежния ред в Службата по вписванията и самото вписване на исковата молба има оповестително-защитно действие за ищеца?

Допълнителният селективен критерий за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се обосновава с твърдения за произнасяне в противоречие с определение № 664 от 12.08.2011 г. по ч. т. д. № 545/2011 г. на ВКС, II т. о. – по първия въпрос, и с т. 4 от Тълкувателно решение № 6/14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС – по втория.

Формално е релевиран и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и самостоятелното основание за достъп до касация по чл.

2

280, ал. 2, предл. трето ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по частната касационна жалба – „ВМВ ТИМ“ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, с изразено становище за липса на предпоставки за допускане на обжалвания въззивен съдебен акт до касационен контрол, а по същество – за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид доводите на страните по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба изхожда от легитимирана страна, насочена е против подлежащ на обжалване (съгласно чл. 396, ал. 2, предл. посл. ГПК) съдебен акт на въззивен съд и е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе в атакувания смисъл, въззивният съдебен състав е приел за установено, че: СГС е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440 ГПК, предявен от „ВМВ ТИМ“ ЕООД срещу „Айсиен Консулт“ ООД, М. Ц. И., А. Н. Н., М. Р. П.а – Н. и Д. Й. Й., за признаване на установено, че недвижимите имоти, спрямо които е насочено изпълнението по изп. дело № 2792/2023 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, peг. в КЧСИ под № 838, не са собственост и не принадлежат на длъжника по изпълнението „Айсиен Консулт“ ООД; с определение № 11311 от 27.09.2023 г. по гр. д. № 9822/2023 г. на СГС е оставена без уважение молба на ищеца от 27.09.2023 г. за допускане на обезпечение на иска чрез спиране изпълнението по изп. д. № 2792/2023 г. на ЧСИ Бъзински; с определение № 2512 от 10.10.2023 г. по в. ч. т. д. № 2664/2022 г. на САС е потвърдено определение № 11311 от 27.09.2023 г. на СГС; с молба-уточнение от 17.10.2023 г. ищецът е уточнил обстоятелствената част на исковата молба, във връзка с което е направил повторно (ново) искане за допускане обезпечение на иска, чрез налагане на същата обезпечителна мярка - спиране на принудителното изпълнение по изп. дело № 2792/2023 г. на ЧСИ Бъзински по отношение на процесните недвижими имоти, по което е постановено обжалваното определение.

При тези данни съдът е намерил за неправилни изводите на първата инстанция за неоснователност на молбата за допускане на обезпечение.

Посочил е, че „ВМВ ТИМ“ ЕООД е придобило право на собственост върху процесните имоти по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт от 29.12.2022 г., след наложена обезпечителна възбрана върху правото на строеж на два апартамента (№ 2 и № 20), вписана на 13.02.2019 г., за вземания на взискателя М. И. срещу „Айсиен Консулт“ ООД и Васил Симеонов Крумов. Към момента на вписване на тази възбрана правото на строеж вече е било трансформирано в право на собственост, тъй като на 26.07.2018 г. сградата е изградена до етап груб строеж, видно от Акт за приемане на конструкцията от 26.07.2018 г. (обр. 14), Констативен протокол от 16.07.2018 г. и Удостоверение изх. № 25-155158-25.09.2018 г., издадено от 3

Началника на СГКК – София.

След съобразяване на дадените с Тълкувателно решение № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС указания по въпросите за приложението на чл. 63 ЗС и чл. 67 ЗС (че правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до изграждането на сградата в груб строеж, който момент се свързва с трансформиране на правото на строеж в право на собственост), въззивният съд е приел, че моментът на трансформацията на правото на строеж в право на собственост е този на подписания от общинската администрация Акт обр. 14, който предхожда вписването на обезпечителната възбрана. Правото на собственост върху процесните имоти не е възбранявано за задължения на длъжника по изпълнението до 07.07.2023 г., когато е наложена изпълнителна възбрана от ЧСИ Бъзински, към който момент длъжникът „Айсиен Консулт“ ООД вече не е притежавал право на собственост, доколкото на 29.12.2022 г. то е прехвърлено в полза на „ВМВ ТИМ“ ЕООД.

Съдът е изложил съображения, че възбраната на недвижим имот съгласно разпоредбата на чл. 452, ал. 2 ГПК прави непротивопоставими на взискателя/кредитор прехвърлянето и/или учредяването на вещни права от страна на длъжника/собственик, които не са били вписани преди възбраната; че вписаната възбрана не ограничава длъжника/собственик да се разпореди с този имот в полза на трето лице, но това разпореждане не може да бъде противопоставено на кредитора и новият собственик не би могъл да се противопостави на изпълнението върху имота за удовлетворяване вземането на обезпечения кредитор/взискател, по арг. от чл. 496, ал. 2 ГПК; че правното действие на възбраната възниква с нейното вписване; че редът за вписване на възбрана върху недвижим имот е уреден в чл. 6, чл. 24 и чл. 26 от ПВ; че ако обезпечителна възбрана е наложена по отношение на ограничено вещно право – суперфиция, надстрояване, пристрояване за обекти, съобразно одобрен архитектурен план и разрешение за строеж, притежание на длъжника, то трансформирането на това право в право на собственост върху конкретен обект към момента на индивидуалното принудително изпълнение не препятства и не променя действието на възбраната, установено в разпоредбата на чл. 452, ал. 2, изр. второ ГПК. Тази хипотеза обаче е счетена от съда за неприложима в случая, тъй като апартаментите са били изградени и са възникнали като самостоятелни обекти преди възбраната на правото на строеж, респ. последното е било реализирано.

По-нататък съдът е отбелязал, че необходимостта от произнасяне по същество на поставените въпроси, повдигнати с молбата-уточнение от 17.10.2023 г. на исковата молба, като „преюдициални“, свързани със законосъобразността на вписаната през 2019 г. възбрана, както от гледна точка на съблюдаване правилата, установени с ПВ, така и от гледна точка на твърдяното обстоятелството, че е била наложена възбрана на правото на строеж към момент, в който това ограничено вещно право е вече реализирано и трансформирано в право на собственост на конкретни обекти в изградената 4 жилищна сграда, т. е. възбраната е наложена върху право, което не съществува към момента на вписването , както и по въпросите за възможността при трансформация на правото на строеж вписаната възбрана да разпростре своето действие по отношение на реализираните конкретни обекти на собственост, налагат отмяна на определението на първостепенния съд и допускане на исканото обезпечение.

Посочената от ищеца обезпечителна мярка въззивният съд е намерил за подходяща и съответстваща на обезпечителната му нужда, каквато е прието, че е налице, тъй като съдебният изпълнител е насрочил публична продан на процесните недвижими имоти, съответно за ищеца съществува интерес от обезпечаване на предявения отрицателен установителен иск чрез „спиране на изпълнението“, като обезпечението е допуснато срещу внасянето на парична гаранция в размер на 20 000 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационна проверка, по следните съображения: