Решение № 972 от 06.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 972 гр. Пловдив, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330112837 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 357 от Кодекса на труда, вр. с чл.

358, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, вр. с чл. 188, т. 1 от КТ.

Ищецът П. М. М., ЕГН ********** е предявил срещу Спортно училище ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ПЛОВДИВ иск да бъде призната заповед на **** на СУ „Васил Левски“ № *****г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “*****” за незаконосъобразно и като такава да бъде отменена, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът излага, че е в ТПО с училището-ответник, считано от ****г. и заема длъжността „****“. Сочи, че със Заповед № ******г. и на основание чл.188 от Кодекса на труда, във връзка с чл.187, т. 1 от КТ на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „****“, считано от ******г. за следните извършени нарушения: отсъствие от работното място - ******** г. в учебните часове от 17.00 часа по учебна практика по спортна подготовка борба с група 9-11 клас по график, одобрен от спортния клуб“, представляващи нарушение на разпоредбите на чл. 126, т.

1, 3, 7, 9, 10 от Кодекса на труда.

Твърди се също така, че от ищеца били поискани и дадени писмени обяснения, в които ищецът разяснил на работодателя, че на *****г. в учебните часове след 17.00 часа е провеждана „обща физическа подготовка, бегова работа (равномерен курс), отбелязана като тема в школо (ОПФ) - крос“.

1

Отрича да не е бил на работа в този ден и час, като в допълнение твърди, че „часовете са проведени в района на ****, поради спецификата на заниманието и невъзможността да се провежда такова занимание в зала“.

Отрича се също така нарушаването на одобрения график на преподаване, доколкото провеждането на кроса е било оповестено в платформата „*****“. В допълнение се навежда възражение за злоупотреба с право от страна на работодателя по смисъла на чл. 8 КТ, доколкото видно от констативен протокол от 02.07.2024 г. в деня на проверката — 26.04.2024 г. е констатирано отсъствието от работа и на колеги на ищеца, на които обаче не били наложени наказания.

Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва изложените в молба твърдения. Счита, че в издадената заповед от Директора на учебното заведение е посочено изрично и конкретно извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл.

187, т. 1 от КТ, определено като „отсъствие от работното място - ********** год. в учебните часове от 17:00 часа по Учебна практика по спортна подготовка борба с група 9-11 клас по график, одобрен от спортния клуб, утвърден от директора“.

В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание освен това допълнително било посочено и доклад с вх. № *****г. на ******по „Спортна дейност“ на СУ „Васил Левски“, който по повод възникнал проблем в училището - счупена мивка от двама ученици от 96 клас бил установил, че залата по „***“ на ****** е заключена, като там не се провеждали занятия с ученици. За това биле съставен и Констативен протокол № ****г. на ******по „Спортна дейност“ на училището, който в посочения ден изпълнявал и функциите на директор на СУ „Васил Левски“.

Излага се също така, че от ищеца са искани и дадени писмени обяснения.

Отбелязва се също, че в училището има изготвен график на учебно-тренировъчния процес за учебната 2023/2024 год. за група на ******“, в който изрично е посочено, че мястото на провеждане на учебния процес е зала „****“, намираща се на ул. „****“, град П.- на територията на учебното заведение.

Ищецът бил запознат с графика, като същият му бил връчен и подписан от него, като и бил съгласуван от СКБ „*****“.

Счита, че извършеното от ищеца отбелязване в електронната платформа „*****", за това, че е проведено по тематично разпределение, тренировъчно занятие ОФП (Обща физическа подготовка) - Крос" с учениците от 9-11 клас, не е съвместимо с утвърдената със Заповед № *********** Учебна програма по спортна подготовка за спортните училища V- XII клас.

Освен това за дисциплината „Борба”, според утвърдения График на учебно-тренировъчния процес с а м о в ден „сряда" от седмицата е предвидено провеждане на „АОВ" - (Активен отдих и възстановяване) съгласно утвърден от 2

************** на СУ «Васил Левски» - «Училищен учебен план» и “График на учебно-тренировъчния процес.“ Твърди се, че ищецът не е намерен на работното му място на 26.04.2024 г., ден петък от седмицата, в който ден по график не било предвидено АОВ, поради което провеждането на учебно-тренировъчния процес извън залата не било съобразено с утвърдените от Министъра на младежта и спорта и директора на учебното заведение, учебни планове и графици за провеждането им.

Също така се сочи, че в утвърдения от ***** на училището график на провеждане на занятията по учебната дисциплина „Борба" и в НЕИСПУО (Национална електронна информационна система за предучилищно и училищно образование) „Данни за посочения предмет" било посочено, че мястото на провеждане на занятията по съответната дисциплина с учениците от 9-11 клас е „**************** а не в района на *********. Освен това се твърди, че ищецът не може по собствена инициатива да променя графика и мястото на учебно-тренировъчния процес, формата и начина на провеждане на учебните занятия по посочения учебен предмет без да уведоми работодателя, доколкото ****** на училището носи отговорност за поверените му в училището ученици и е длъжен във всеки един момент да знае къде са децата по време на провеждане на учебните занятия.

С оглед изложеното, счита, че ищецът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1. т. 1 от КТ, изразяващо се в отсъствие от работното място; неизпълнение на задълженията му по точка 7 и точка 8 „Специфични задължения на ********“ от длъжностната характеристика: да изпълнява утвърдения Годишен тренировъчен план за дадения спорт“ и да изпълнява седмичното разписание по спортна подготовка; нарушил е чл. 7, т. 1 и чл. 44, т. 2 от Правилника за вътрешния трудов ред на СУ „Васил Левски", град П.- да се явява на време на работа и да бъде на работното си място до края на работното време“. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да бъде уважен искът предявеният иск да бъде отменена заповедта за налагане на дисциплинарното наказание *******” като незаконосъобразна е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответното дружество и че с оспорената заповед му е наложено дисциплинарно наказание “забележка”. Оттук насетне в тежест на ответника е да установи, че дисциплинарното наказание е законосъобразно наложено, а именно че заповедта е издадена от лице, носител на работодателската власт, че същата притежава изискуемите от закона реквизити, че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на 3 дисциплинарното наказание е спазена и наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.

В настоящия случай между страните не е спорно, установяващо се и от представените по делото писмени доказателства, че ищецът работи по трудово правоотношение с ответника на длъжността “********”. Съгласно представената от ищеца и неоспорена от ответника Заповед № *******, издадена от*******на училището, връчена на ищеца на *** г. е видно, че на ищеца се налага дисциплинарно наказание “*****”. Видно от съдържанието й става ясно, че според работодателя ищецът е отсъствал от работното с и място – ***** на ******г. в учебните часове от 17.00 часа по учебна практика по спортна подготовка борба с група 9-11 клас по график, одобрен от спортния клуб“, което представлява нарушение на разпоредбите на чл. 126, т. 1, 3, 7, 9, 10 от Кодекса на труда.

Няма спор, че заповедта за дисциплинарно наказание е наложена след приемане на писмени обяснения от ищеца и че същото е наложено в предвидените в член 194 КТ срокове - двумесечен срок от откриване на нарушението и едногодишен от извършването му, които срокове са преклузивни.

Отделно от това, между страните няма спор, че на дата ***** в учебните часове след 17.00 часа ищецът е провеждал „обща физическа подготовка, бегова работа (равномерен курс) с място на провеждане – Гребна база, което обстоятелство е било отбелязано от него като тема в Школо (ОПФ) - крос“.

Според представената длъжностна характеристика на длъжността, заемана от ищеца, сред основните му трудови задължения са да ***************** а като специфични такива са : да изпълнява утвърдения годишен тренировъчен план за дадения спорт, да изпълнява седмичното разписание по спортна подготовка; да разработва за всяка учебна година годишно тематично разпределение за часовете по спортна подготовка и пр.

Работодателят е констатирал отсъствието на ищеца от ******на **** г. в учебните часове от 17.00 часа по учебна практика по спортна подготовка борба с група 9-11 клас по график, одобрен от спортния клуб. Също така обаче, установи се, че ищецът е изпълнявал трудовите си задължения като учител в същия ден и час, провеждайки учебните занятия извън залата за борба - в района на ***** което обстоятелство е отбелязано от самия ищец в приложението Школо. В представената по делото длъжностната х-ка на ищеца са описани основните функции на длъжността, сред които са правото и задължението да **********. Както е установено ищецът е организирал и провел часовете извън *****, и това негово поведение не е в колизия с основното му задължение, посочено по-горе. Освен основните трудови задължения ищецът по длъжностна х-ка е обвързан от изпълнението на специфични трудови задължения, като: изпълнение на утвърдения Годишен тренировъчен план за дадения 4 спорт и изпълнение на седмичното разписание по спортна подготовка, но за такива нарушения на трудовата дисциплина той не е бил наказан.

На следващо място от ищеца е наведено възражение за злоупотреба с право от работодателя, доколкото е наказан само ищецът, но не и останалите му колеги, които в същия ден също са били допуснали нарушения на трудовата дисциплина, като след поисканите им обяснения не са били наказани.

Ищцовото възражение съдът намира за доказано с оглед на представените по делото писмени доказателства, от които се установява, че *** Ф. Р. и Д. С. също имат извършени нарушения, някой от тях по-сериозни като тежест от това на ищеца, като и двамата учители не са наказани. Очевидно е, че подхода на работодателя към ищеца е различен от този спрямо останалите негови колеги, като буди недоумение на какво основание работодателят е счел, че другите двама учители не следва понесат дисц. отговорност за нарушенията си, а такава следва да носи само ищеца, при равни други условия.

Трудовите права и задължения следва да се упражняват добросъвестно, в това число и дисц. власт, в противен случай, тя се превръща в средство за упражняване на влияние при упражняване на трудовите права. Няма логично обяснение защо работодателят е наказал само ищеца, но не и останалите му колеги, като е очевидно, че работодателят е счел, че техните нарушения не са тежки и не следва да понесат дисц. отговорност.

Отделно от това, съдът счита, че ако все пак е налице някакво нарушение, то неговата степен на тежест е несъвместима с наложеното наказание.

По изложените съображения заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “*****” се явява незаконосъобразна. Предвид горното, искът за нейната отмяна се явява основателен и ще се уважи.

С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на направените по делото разноски, които възлизат на сумата от 1000 лева – платено адвокатско възнаграждение. Същите следва да се възложат в тежест на ответната страна.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважения иск в размер на 80 лева.