Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 21242 от 29.10.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 11272/2024
Вид
Определение № 21242
Подписан
29.10.2025
В сила
29.10.2025
Състав
Свилен Станчев, Елена Андреева, Даниела Генчева Шанова

Цитирани разпоредби

  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.530 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.533 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.538 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 538, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.49 · Закон за наследството
  • чл.51 · Закон за наследството
  • чл.51 ал.2 · Закон за наследството
  • чл.8 ал.4 · Закон за наследството

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21242 гр. София, 29.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Елена Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20241100511272 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.538 вр. чл.278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД, подадена чрез пълномощник, срещу решение № 16091/23.08.2024г., постановено по гр.дело № 8002/2024г. на СРС, 86 състав, с което е оставено без уважение искането на банката за определяне на срок, в който О.К.Б. – наследник на К.И.Б., да заяви приема ли оставеното от нея наследство или се отказва от него.

В жалбата се твърди, че районният съд неправилно е прекратил охранителното производство по чл.51 от ЗН с доводи, че изпратеното на адреса съобщение за връчване е върнато невръчено с бележка, че лицето не може да бъде намерено на адреса, като поради невъзможност да бъде извършено връчването, не е приложима разпоредбата на чл.51 ал.1 от ЗН. Твърди се, че съдът не е изчерпал всички способи за връчване, предвидени в Глава шеста от ГПК, доколкото първо следва да бъде изчерпана процедурата по чл.47 от ГПК, вкл.да бъдат събрани служебно от съда данни за актуалния адрес на лицето, не е направил опит да го уведоми по телефона, по пощата с обратна разписка или по месторабота, като се поддържа, че съдът би следвало да даде възможност на молителя да заяви дали желае връчването да бъде извършено чрез ЧСИ на негови разноски. Излага се, че в молбата за образуване на производството по чл.51 от ЗН банката е поискала издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с данни от РЗИ – Столична община за причините за смъртта на К.И.Б., което е в интерес на наследника, с оглед възможността банката да предяви за плащане остатъка от задължението по договора за кредит пред застрахователя, в случай, че причината за смъртта е покрит застрахователен риск. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия до изчерпване на всички възможни начини за връчване и полагане на всички усилия съдът служебно да обезпечи цялостното провеждане на производството по чл.51 от ЗН, както и да укаже на районния съд издаването на поисканото съдебно удостоверение.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и след запознаване с доказателствата по делото, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното дело е образувано по молба от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу наследниците, респ.правоприемниците на К.И.Б., като в същата са изложени фактически твърдения, че на 14.12.2009г. между банката и К.И.Б. е бил сключен 1 договор за ипотечен банков кредит за текущи нужди и на кредитополучателя са предоставени 20 000 евро с краен срок за погасяване на задълженията – 14.12.2023г., а за обезпечаване на вземанията на банката кредитополучателят е учредил обезпечения – първа по ред ипотека върху подробно описан в исковата молба недвижим имот и залог на вземане върху бъдещи постъпления от пенсия по болест на К.Б.. Излага се, че в полза на банката е сключена застраховка „Живот“, покриваща пълния размер на отпуснатия кредит, както и че застраховката покрива риска смърт единствено в резултат на злополука или заболяване.

Изложени са твърдения, че задължението по кредита е в просрочие, считано от 01.05.2023г., а кредитът е с настъпил падеж на 14.12.2023г., както и че в банката е постъпила информация, че кредитополучателят е починал, а поради неплащане на вноските, дължими по договора за кредит, за банката се поражда правен интерес да пристъпи към принудително събиране на вземането си от наследниците на кредитополучателя или да предяви задължението за плащане на дружеството застраховател.

Посочено е от молителя, че с цел определяне на субективните предели и индивидуализиране на предмета на предявената искова претенция, която банката в качеството си на неудовлетворен кредитор, следва да заведе срещу наследниците, респ.правоприемниците на длъжника, които евентуално имат право да наследят починалия кредитополучател и са съгласни да приемат наследството, е поискано провеждането на производство по чл.51 от ЗН, като молителят е поискал съдът служебно да събере данни за наследниците, да извърши справка в особената книга на съда за приемане и отказ от наследство за наличието на вписвания, да призове лицето/лицата, които имат право да наследяват и му/им определи срок да заявят дали приемат наследството или се отказват от него, а в случай, че съдът отхвърли тези искания, да бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване с препис от акт за смърт, удостоверение за наследници, удостоверение за съпруга и родствени връзки, както и да издаде на молителя съдебно удостоверение за снабдяване от РЗИ – Столична община за причината за смъртта на кредитополучателя, доколкото същата би могла да е покрит застрахователен риск.

В молбата се сочи, че в зависимост от получената информация молителят ще направи още доказателствени искания за установяване кръга на наследниците, които имат право да наследяват до изчерпване на законовите възможности, съгласно чл.8 ал.4 от ЗН, на които съдът да определи срок да заявят дали приемат наследството или се отказват от него.

С определение № 8874/26.02.2024г. съдът е оставил без движение производството по делото и е предоставил възможност на заявителя, в двуседмичен срок от съобщението, да представи удостоверение за наследници на К.И.Б., да посочи адресите им и да внесе държавна такса според броя на наследниците, като молителят е предупреден, че при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.

С молба от 15.03.2024г. „Първа инвестиционна банка“ АД е изпълнила указанията на съда, внасяйки държавна такса, като молителят е посочил, че наследник на кредитополучателя е дъщеря й О.К.Б. с посочен в молбата и представеното удостоверение адрес за призоваване: гр. София, ж.к.**** и отново е поискал издаването на съдебно удостоверение за снабдяване с данни за причината за смъртта на кредитополучателката от РЗИ – Столична община.

С разпореждане № 43688/21.03.2024г. съдът е разпоредил, на основание чл.51 от ЗН, в едномесечен срок от съобщението, наследникът на К.И.Б. да заяви приема ли оставеното от нея наследство или се отказва от него, като със същото разпореждане е отправено предупреждение, че ако не отговори в дадения срок, губи правото да приеме наследството – чл.51 ал.2 от ЗН.

Видно от съобщението, изпратено до О.К.Б. на посочения от молителя адрес е, че същото е върнато в цялост с отразяване от длъжностното лице по призоваването, че адресът е посетен на 18.04.2024г., 26.04.2024г. и 18.05.2024г., но никой не е намерен, както и че 2 търсеното лице и друг път се е уведомявало на адреса.

С решение № 16091/23.08.2024г., постановено по гр.дело № 8002/2024г. по описа на СРС, 86 състав, е оставено без уважение искането на „Първа инвестиционна банка“ АД за определяне на срок, в който О.К.Б. – наследник на К.И.Б., да заяви приема ли оставеното от нея наследство или се отказва от него.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на районния съд, поради следното:

След откриване на едно наследство призованите към наследяване лица могат да приемат същото направо или по опис, както и да се откажат от него, с оглед на отговорността, която носят за наследствените задължения.

Наследството се придобива с приемането му, което може да бъде извършено изрично с писмено заявление до районния съд, последвано от вписване в особена за това книга, или мълчаливо с конклудентни действия - чл.49 от ЗН. В случай, че призованият към наследяване бездейства, е предвидена възможност съгласно чл.51 от ЗН всеки заинтересован да поиска от районния съд да бъде определен срок, в който наследникът да заяви приема ли наследството или се отказва от него.

Разпоредбата на чл.51 от ЗН урежда две хипотези. При първата, какъвто е настоящия случай, определянето на срок за приемане на наследството се развива в самостоятелно производство пред районния съд, което по своя характер е охранително.

Съдът се произнася с решение в зависимост от изразената воля, което подлежи на обжалване по реда на обжалване на определенията - чл.538 ал.2 изр. посл. от ГПК.

В случая производството по чл.51 от ЗН има охранителен характер и по отношение на него, с оглед разпоредбата на чл.530 от ГПК следва да се приложат правилата на охранителните производства, регламентирани в Глава 49 на част шеста на ГПК "Охранителни производства". Възможност за обжалване е предвидена изрично по отношение на отказите да се издаде съответния охранителен акт /чл. 538, ал. 1 ГПК/.

Приложението на разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗН предполага известен адрес на наследника, редовно уведомяване с ясно дадени указания и определен срок, в който да заяви приема ли наследството или се отказва от него.

В случая, районният съд не е съобразил, че съгласно чл.533 от ГПК е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт, като той може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя. Вместо да поиска от длъжностното лице по призоваването да събере данни от съседи дали лицето живее на адреса, евентуално да разпореди залепването на уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК, да установи дали наследникът има различни от посочените от молителя адреси – постоянен и настоящ, да се опита да го призове по месторабота, веднага се е произнесъл по същество, оставяйки без уважение искането на молителя.

С оглед неизчерпване на предвидената в ГПК процедура за връчване на съдебните книжа, съдът преждевременно се е произнесъл по направеното искане, като постановеното от него решение следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия чрез установяване на обстоятелствата дали наследницата на починалата кредитополучателка живее на адреса, дали има регистрирани постоянен и настоящ адрес, различни от посочения от молителя, на които би могло да й бъде връчено разпореждането, с което й се определя срок да заяви дали приема или се отказва от наследството на К.И.Б., евентуално при невъзможност да бъде връчено разпореждането на тези адреси, да се връчи по местоработата на наследника и едва тогава съдът следва да се произнесе по направеното искане в молбата за определяне на срок на наследника да заяви дали приема или се отказва от наследството.

3

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ решение № 16091/23.08.2024г., постановено по гр.дело № 8002/2024г. на СРС, 86 състав, с което е оставено без уважение искането на „Първа инвестиционна банка“ АД за определяне на срок, в който О.К.Б. – наследник на К.И.Б., да заяви приема ли оставеното от нея наследство или се отказва от него и ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него, съобразно указанията на въззивния съд, дадени в мотивите на определението.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4