Решение № 148 от 09.09.2024, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Административно наказателно дело 445/2024
- Вид
- Решение № 148
- Подписан
- 09.09.2024
- Състав
- Невена Иванова Несторова
Цитирани разпоредби
- чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118, ал. 1, т. 2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 123, ал. 2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 63, ал. 4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл. 63, ал. 6 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- § 9, ал. 2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 148 гр. Ямбол, 09.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря М.П. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20242330200445 по описа за 2024 година
Образувано е по жалба на „ЙОВАТЕКС“ АД, ЕИК: ***, адрес на управление: *** с изпълнителен директор Р.Й.М. чрез пълномощника адв. К. от АК-Ямбол срещу Наказателно постановление № 92-02-21/19.04.2024 г., издадено от главния секретар на Агенцията по вписванията, с което на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 118, ал. 1, т. 2 ЗМИП, във връзка с чл. 63, ал. 6 от ЗМИП, вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП на жалбоподателят е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 6 на ЗМИП, вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП. В жалбата се излага, че наказателното постановление е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, като липсва ясно и точно изложени на фактическата обстановка, дала основание на административнонаказващия орган да приеме наличие на деяние, съставляващо административно нарушение. Иска се отмяна на наказателното постановление. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
След извършена справка по електронната партида на „ЙОВАТЕКС“ АД, ЕИК: ***, представлявано от изпълнителния директор Р.Й.М., със седалище и адрес на управление:
***, в информационната система на Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се установило, че не е заявен действителен собственик на дружеството.
Нарушението, което било установено за извършено от страна на жалбоподателя било за това, че не е заявило за вписване обстоятелствата относно действителните си собственици 1 по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП до 31.05.2019 г. в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, с което на 01.06.2019 г. е извършило нарушение на чл. 63, ал. 6 на ЗМИП във вр.с § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП.
Предвид установеното на жалбоподателя бил съставен АУАН № 92-02-21 от 22.03.2024 г. Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 118, ал. 1, т. 2 ЗМИП, във връзка с чл. 63, ал. 6 от ЗМИП, вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП на жалбоподателят е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 63, ал. 6 на ЗМИП, вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя К. и приобщените на основание чл.283 от НПК към доказателствения материал по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие, съдът констатира, че както съставеният АУАН, така и оспорваното наказателно постановление не са издадени от компетентни органи, както и в сроковете, предвидени в ЗАНН.
Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото АУАН е издаден от лице, което няма правомощия за това. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 2 от ЗМИП, актовете за установяване на нарушенията на чл. 63, ал. 1 - 8 и чл. 63а, ал. 4 се съставят от длъжностни лица, оправомощени от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, а наказателните постановления се издават от от изпълнителия директор на агенцията или от опрвомощени от него длъжностни лица. По делото не бяха представени доказателства относно материалната компетентност на лицата, съставили, респективно издали АУАН и НП да изготвят такива.
На следващо място, съдът счита, че издаденото наказателното постановление следва да бъде изцяло отменено, защото е изтекла абсолютната погасителна давност за наказателно преследване, която е четири години и половина от датата на извършване на нарушението.
Доколкото в АУАН и в НП се сочи, че то е осъществено на 01.06.2019 г., това означава, че абсолютната давност за преследването и наказването на нарушението изтича на 01.12.2023 г., т.е. към момента на издаването на самото наказателно постановление - 2
19.04.2024 г. тази давност вече е била изтекла и АНО не е следвало въобще да го издава, а да прекрати административнонаказателното производство поради изтичане на абсолютната давност.
Този извод на настоящия състав напълно обезсмисля излагането на доводи по приложението на материалното право, защото изтичането на давността е абсолютно основание за отмяна на издадения санкционен акт.
Съобразно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК.
В настоящия случай при този изход на делото жалбоподателят „ЙОВАТЕКС“ АД има право на разноски. По делото са представени доказателства от последния за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, което следва да му бъде присъдено.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 92-02-21/19.04.2024 г., издадено от главен секретар на Агенция по вписванията, с което на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 118, ал. 1, т. 2 ЗМИП, във връзка с чл. 63, ал. 6 от ЗМИП, вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП на „ЙОВАТЕКС“ АД, ЕИК: ***, представлявано от изпълнителния директор Р.Й.М., със седалище и адрес на управление: *** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 63, ал. 6 на ЗМИП, вр. с § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗМИП.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати на „ЙОВАТЕКС“ АД, ЕИК: ***, адрес на управление: *** с изпълнителен директор Р.Й.М. направените по делото разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
3