Решение № 60 от 25.03.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Шумен, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20243600500110 по описа за 2024 година

Производство по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по постъпила жалба с вх.№ 35173/18.12.2023 г. от Т. Г. Р. и З. Р. С., действащи чрез пълномощника си адв. В. Д., против постановление изх. № 16876/08.11.2023 г. по изп.д.№ 20239300400283 по описа на ЧСИ А.Р., с рег. № 930 с район на действие района на ШОС, с което са приети и начислени към дълга такси и разноски по изпълнителното дело, а именно: по т.1 – 200лв. - адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело; по т.2 – 3725лв. – адвокатско възнаграждение за водене на изпълнително дело до окончателното му приключване и по т.3 – 215,23лв. такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ. Жалбоподателите – длъжници по соченото изпълнително дело, считат действията на съдебния изпълнител за преждевременни и незаконосъобразни.

Постановлението било издадено, въпреки че изпълнителното дело било спряно на основание чл.432, ал.1 т. 4 ГПК, без да е налице съдебен акт за неговото възобновяване. Сочи, че със спиране на изпълнителното производство се преустановяват процесуалните действия по него, спират да текат сроковете и в този период съдебният изпълнител не може да извършва действия по делото. На следващо място, в т.2 на постановлението сумата била начислена върху дълга без основание, доколкото извършените от пълномощника на взискателя действия се изразявали само в подаването на молба за образуване на изпълнителното дело и не били извършвани други процесуални действия попадащи в хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Нямало реално престиран труд. Още повече паричното вземане по ИЛ било обезпечено с ипотека. На трето място считат, че не се дължи такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ. Сочат, че съгласно чл.78, ал.1, т.1 1 от ЗЧСИ и чл.83, ал.1 ЗЧСИ пропорционалната такса се определя според материалния интерес, в който не се включват таксите и разноските по самото принудително изпълнение – адвокатско възнаграждение и дължими такси по самото изпълнително дело. Тази такси следва да се изчисли накрая, когато сумата по изпълнението е изцяло или частично събрана, още повече, че тази такса не се внася авансово от взискателя и към момента на изготвяне на акта на ЧСИ не се следва. Предвид изложеното молят съда да отмени постановлението на ЧСИ като незаконосъобразно. Претендират разноски за настоящото производство според представен списък /какъвто липсва към жалбата/.

В срок е постъпило писмено възражение с вх.№ 35680/22.12.2023 г. /л.303 от изп.д./ от взискателя, по чието искане е образувано изпълнителното дело - „С.Г.Груп“ с ЕИК 205942517, с наименование към момента на подаване на възражението “Финансова инвестиционна компания“ ЕАД, в който взема становище за неоснователност на жалбата.

Сочи, че делото било спряно с определение № 410/12.06.2023 г. по т.д.№ 2307/2022 г. на ВКС, на основание чл.282 от ГПК, т.е. изпълнението на въззивното осъдително решение, което гарантира, че решението няма да бъде изпълнено преди да е влязло в сила. С определение № 803/17.10.2023 г. по т.д. № 2307/2022 г. на ВКС, не било допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради което същото е влязло в законна сила и от този момент е отпаднал интереса от търсената защита на лицето поискало спирането, бе да е необходима нарочна отмяна на спирането с последващ акт на съда. Сочи, че с молба от 31.10.2023 г. е поискал от ЧСИ възобновяване на производство и представил два броя договора за правна защита и съдействие, към който момент, производството не е било спряно. Освен това не се касаело до същински изпълнителни действия, които да водят до разпореждане с имуществото на длъжника. Що се отнася до възнаграждението за водене на изпълнително дело сочи, че е определено на минимума предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения към курса на швейцарския франк към 2023 г. върху общо дължима сума 84469,08лв. /в т.ч. главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва, банкови такси и застраховки/, а именно в размер на 3725 лв. Тази сума била под 10 000лв., поради което може да бъде заплатена в брой според Закона за ограничаване на плащанията в брой. За сравнение сочи, че с определението за спиране ВКС е определил за внасяне на гаранция сумата в размер на 85 161,32лв., която следва да е дължимата сума. Сочи, че длъжниците не са престирали в срока за доброволно изпълнение.

Понастоящем също нямат желание да платят дълга, като депозират множество жалби по делото, подробно описани във възражението. Всички процесуални действия – изготвяне на становища по молби на длъжниците и писмени възражения, молба за образуване на изпълнително дело, редица посочени способи за изпълнение, обосновават и дължимостта на претендирания хонорар. По същество това са реални действия по водене на изпълнителното дело и осъществяване защита интересите на кредитора. Счита ирелевантно възражението, че вземането е обезпечено. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

На 24.01.2023 г. е постъпило писмено уведомление вх.№ 02549 от „Ди Си Ей Мениджмънт“ АД гр. София, с което уведомяват ЧСИ, че по силата на договор за 2 прехвърляне на обезпечени вземания / Договор за цесия/ „Финансова инвестиционна компания“ ЕАД с предишно наименование „С.Г.Груп“ ЕАД им е прехвърлено вземането, предмет на изпълнението. С молба от 26.01.2024 г. „Ди Си Ей Мениджмънт“ АД, действащо чрез пълномощника си адв. К. К. молят да бъдат конституирани като взискател на мястото на първоначалния взискател - „Финансова инвестиционна компания“, с предишно наименование „С.Г.Груп“ ЕАД; ЧСИ да връчи на длъжниците уведомление по чл.99 ЗЗД и всички суми постъпващи по делото да бъдат изплащани по посочена от тях банкова сметка с титуляр Адвокатско дружество „М., К. и партньори“.

От „Ди Си Ей Мениджмънт“ АД, действащо чрез процесуалния си представител адв.Л.М. при АК-гр. Велико Търново, е постъпило писмено възражение вх.№

04135/06.02.2024 г. на частната жалба с вх.№ 35173/18.12.2023 г., депозирана от Т. Г. Р. и З.

Р. С., против постановление изх.№ 16876/08.11.2023 г. по изп. д.№ 20239300400283 по описа на ЧСИ А.Р., които писмени възражения са с идентично съдържание с писмените възражения на първоначалния взискателя и цедент „С.Г.Груп“, чрез процесуалния представител адв. Л.М..

Съдебният изпълнител е изложил мотиви /становище/ по обжалваното действие, съгласно чл.436, ал.3 от ГПК, в които взема становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Счита, че адвокатския хонорар е правилно начислен към дълга, към него правилно е начислена такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, която е за сметка на длъжника съгласно чл.79 ГПК.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира същата за частично основателна.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните, както и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Приложеното изп.д.№20239300400283 по описа на ЧСИ с рег.№ 930 , с район на действие Окръжен съд – Шумен, е образувано по молба от 19.04.2023 г. от „С.Г.Груп“ ЕАД, действащо чрез пълномощника си адв. К.К.. при АК гр. Варна, /което след 11.12.2023 г. е с наименование „Финансова инвестиционна компания“ ЕАД, а след 12.02.2024 г. и понастоящем отново с наименование „С.Г.Груп“ ЕАД/. Към молбата е приложен изпълнителен лист № 61, издаден на 14.04.2023 г. въз основа на невлязло в сила въззивно осъдително решение по в.т.д. № 702/2021 г. по описа на АС -гр. Варна, с което са осъдени солидарно Т. Г. Р. и З. Р. С. да заплатят на „Юробанк България“ АД сумата от 42 458.17 швейцарски франка, от които главница - 36 321.35 швейцарски франка, възнаградителна лихва за периода от 03.02.2016 г. до 14.01.2019 г. – 4 679.63 швейцарски франка, наказателна лихва за периода от 03.02.2016 г. до 14.01.2019 г.– 1 067.40 швейцарски франка, банкови такси – 298.17швейцарски франка и застраховки – 91.62 швейцарски франка, дължими по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38119 от 30.05.2008 г., ведно със законната лихва върху дължимата главница от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2019 г. до окончателното им заплащане.

3

Взискателят се е легитимирал пред ЧСИ като кредитор по отношение на процесното вземане по силата на договор за цесия с банката.

С молбата си за образуване на изпълнително дело взискателят, действащ чрез процесуалния си представител адв. К.К.. е поискал ЧСИ да образува изпълнително дело, на основание чл.18 ЗЧСИ възложил на съдебния изпълнител да връчи на длъжниците уведомления за цесията на основание чл.99 ЗЗД. Да извърши справки в НБД по отношение на длъжниците, пълно имуществено проучване на последните, както и на техните наследодатели. В случай, че установи трудови /граждански правоотношения, както и налични банкови сметки/, да наложи запор на същите. Да наложи възбрана на установените недвижими имоти, както и на ипотекирания в полза на банката имот. Да връчи на длъжниците ПДИ. Да се снабди с всички необходими документи за извършването на опис на посочения имот. Да насрочи опис и публична продан на ипотекирания имот. Към молбата на кредитора са приложени адвокатско пълномощно за процесуално представителство на взискателя от адв.Л.М. и адв.К.К.., справка от имотен регистър, две молби за учредяване и за подновяване на законна ипотека, договор за цесия, извлечение към него и протокол за приключване и влизане в сила на договор за цесия.

Въз основа на молбата на взискателя, ЧСИ е пристъпил към изпълнение, като извършил пълно проучване на имущественото състояние на длъжниците, снабдил се е с необходимите документи. Наложил е запори на банковите сметки на длъжника Т. Р. в „ОББ“ АД, „ЦКБ“ АД и „Юробанк България“ АД, както и запор на трудовото възнаграждение на Т.

Р. в „СТК Технологии“ ЕООД. По отношение на длъжника З. С. е наложил запор върху сметките му открити в „ОББ“ АД, „Банка ДСК“ АД, „ЦКБ“ АД и „Изипей“ АД. Вписана е възбрана на недвижим имот по делото и е насрочен опис на същия, както и на движими вещи на адреса на длъжниците. На двамата длъжници са връчени покани за доброволно изпълнение на 02.05.2023г.

Видно от приложените по делото доказателства, взискателят, чрез процесуалния си представител е депозирал редица писмени становища, молби и възражения по изпълнителното дело /молба от 22.05.2023г. с посочване размера на дълга; молба от 22.05.2023г-. с изразено подробно становище по молба на длъжниците относно курса на швейцарския франк по който да бъде формирано вземането; молба от 06.06.2023 г. във връзка с молба на длъжниците за отлагане на опис; молба от 27.10.2023г. за възобновяване на делото, с приложен препис от определение на ВКС; молба от 31.10.2023 г. с искане за приемане на разноски и издаване на удостоверение което да послужи пред ВКС; становище по възражение на длъжниците от 22.12.2023г. относно разноските, молба от 26.01.2024 г. във вр. със станала цесия и конституиране на цесионера като взискател по делото, с приложени към него доказателства, както и писмени възражения по повод подавани жалби срещу действията на ЧСИ/.

С определение № 410/12.06.2023 г. по т.д.№ 2307/2022 г. на ІІ т.о. ТК на ВКС е било спряно изпълнението на въззивното осъдително решение № 132/29.04.2022 г. по т.д. № 4

702/2021г. по описа на АС – Варна, по което е издаден процесния изпълнителен лист, послужил за образуване на изпълнителното дело, на основание чл.282, ал.2 ГПК.

С молба вх.№ 30170/27.10.2023 г. до ЧСИ взискателят е представил определение № 803/17.10.2023г. по т.д. № 2307/2022 г. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решението на АС – Варна по в.т.д.№ 702/2021 г., с което е потвърдено решение по т.д.№ 9/2019 г. на ШОС. Поискано е издаване на удостоверение, което да послужи пред ВКС.