Решение № 125 от 27.06.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Бургас, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Гр. Стоянов

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20242000500123 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Делото е образувано по въззивната жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, гр.София представлявана от процесуален представител против Решение № 260016 от 11.12.2023г., постановено по гр.д.

№ 1953/2019г. по описа на окръжен съд – Бургас, с което се отхвърля исковата претенция на КПКОНПИ против С. Н. П., ЕГН ********** и Р. Т.

Д., ЕГН ********** за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 349 818.52 лв.

От С. П. на основание чл.151 във вр. с чл.142 ал.2 т.1 във вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ с цена на иска 78 646.52 лв.; от С. П. и Р. Д. на основание чл.142 ал.2 т.2 във вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ с цена на иска 271 172 лв: самостоятелен обект в сграда с идентификатор * с адрес – Б. ул.“К.Ф*“ № * ет.* ап.* – жилище, апартамент с площ от 135.56 кв.м. ведно с избено помещение от 2.70 кв.м както и общите части на сградата и 43/276 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор * с адрес – гр.Б. ул.“К.Ф.“ № *, като пазарната стойност на този имот е 267 972 лв., също и л.а. „Ауди“ А4 с рег.№ * с пазарна стойност 3200 лв.

Съдът е отхвърлил претенцията с мотивите, че липсва несъответствие по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗОНПИ. Решението се оспорва като неправилно, 1 необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони.

С. П. е бил привлечен като обвиняем за престъпление което е в обхвата на чл.108 ал.1 т.16 от ЗПКОНПИ. Образувана е проверка за установяване на имуществото на С. П. за периода 24.08.2008г. – до 24.8.2018г. и за Р. Д. за периода 17.03.2016г. – 24.08.2018г.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е установил несъответствие от 44 566.88 лв. – т.е. – по-малко от 150 000 лв. при прието придобито имущество в размер на 167 036 лв. и нетен доход 122 469.12 лв.

На първо място се оспорва обстойно началния период на фактическото съжителство между С. и Р., което е от значение за приемане на като приходи на парични суми в патримониума им. Първоинстанционният съд е приел, че действителната цена, на която е закупен процесния недвижим имот, находящ се на ул.“Ф.“№ * е 128 000 лв. – според нотариалния акт. Свид. Т. пък сочи, че го е продала на С. за 198 000 лв. – за колкото го е купила от ЧСИ. А за придобиване на недвижим имот са осъществени два превода – за 29 340 лв. през 2015г. и още един – за 48 900 лв. Страната излага становището си, че в случая следва да бъдат кредитирани пазарните оценки дадени от в.л. П. в основната експертиза от 06.02.2023г.

Първоинстанционният съд е засегнал въпроса с осъждането на ответника П. за престъпление, от което е получена облага, вложена в незаконно придобито имущество, но в жалбата въззивникът е разгледал принципно този проблем съобразно практиката на ЕСПЧ: - в смисъл, че подобно изискване не се поставя от Закона. Възприет е гражданскоправният подход към конфискацията, като той не се основава на вината на извършителя, а на произхода на имуществото. Този подход е възприет независимо от наказателното обвинение, тъй като процесното имущество, подлежащо на гражданска конфискация се смята за незаконно придобито, законният им произход не е доказан или са инструмент на извършено престъпление. Гражданската конфискация намира приложимост за да предотврати именно незаконното ползване на активи, чийто законен произход не е установен. Презумпцията че едно имущество е незаконно придобито се извежда от установеното значително несъответствие по смисъла на ЗОНПИ.

В свои решения ЕСПЧ излага становище, че конфискация може да бъде разпоредена въз основа на превес на доказателствата, сочещи че законните доходи на лицата не биха им били достатъчни да придобият въпросното имущество. За законосъобразното прилагане на ЗОНПИ както при производството пред Комисията, така и в съдебната фаза са предоставени достатъчно различни процесуални гаранции включително наличието на състезателен характер на процеса, чрез предварително разкриване на 2 позицията на Комисията след образуване на обезпечителното производство и преди предявяване на иска за отнемане на незаконно придобито имущество, даване на възможност на страната да представи доказателства и т.н.

Нормативните актове предвиждащи отнемане на незаконно придобитото имущество предвиждат, че след образуването на това производство, вниманието се насочва само върху отнемането а това имущество, за което се твърди, че е незаконно придобито като тази процедура се провежда независимо от наказателното производство срещу лицето, по отношение на което е повдигнато обвинение както и от изхода на наказателното производство и по-специално от евентуална осъдителна присъда на извършителя.

Моли се за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи иска за отнемане на имущество в полза на държавата.

Относно разноските се прави искане за прилагане на Наредба № 1/04г. в редакцията и към 2020г.

Въззиваемите С. П. и Р. Д. са депозирали отговор на въззивната жалба в законоустановения срок. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна, моли се за потвърждаване на решението.

На първо място – спорно е обстоятелството във връзка с фактическото съжителство на ответниците – въззиваеми. Докато в исковата молба ищецът сочи датата 17.03.2016г., то първоинстанционния съд е приел началото на 2013г. Изложено е обосновано становище относно тезата, приета от съда като са изтъкнати доказани факти относно битието на ответниците и в частност – на Р. Д. – трайната промяна в местоживеенето, закупуване на недвижим имот в ж.к.“З.“, издадена нова лична карта, започване на нова работа в Б., развода на С., роденото им общо дете на *.

Следващия спорен момент е придобиването на имота на ул.“К.Ф.“.

Въззивникът оспорва цената, приета от съда – 128 000 лв. Според релевантните нормативни разпоредби имуществото се оценява по действителната му стойност към момента на придобиването или отчуждаването. Страната изтъква, че не съществува законово задължение съдът да възприема пазарната цена като действителна. В настоящия случай съдът не се е доверил голословно на вписаната в нотариалния акт цена.

Съобразени са събраните в тази насока доказателства по делото: закупуването през 2015г. на публична продан на имота от продавача Д. Т. за 199 000 лв., посочване на пазарна оценка в ИМ на ищеца – 247 050 лв. и по основно експертно заключение – 228 980 лв. Установени са близки отношения между продавач и купувач – Т. е съпруга на братовчеда на П. – В.

Т.. Към релевантния момент въззиваемите са били в процес на продажба на апартамента в ж.к.“З.“, за който са договорили да получат цена 42 200 евро.

Продавачът Т. в качеството си на свидетел пояснява, че сделката с П. е била 3 месец след придобиването от нея на апартамента като са се договорили за 199 000 лв. – колкото е платила тя, като е постигнато съгласие плащането да стане на части – първоначално – да се платят парите получени от продажбата в ж.к.“З.“, а после – чрез банков кредит.

Няма данни този апартамент за е обявяван в сайтове за продажби или от агенции за недвижими имоти. Към лятото на 2017г. половината от цената 128 000 е била платена, детето на въззиваемите било родено и те са живеели в апартамента на ул.“К.Ф-“. Свид. Т- в този период е била в развод със съпруга си В.Т- и това също е оказало влияние върху ценообразуването.

На трето място - възразява се от Комисията, че за да се постанови отнемане следва да бъде обоснован извода, че някое от придобитите през проверявания период права има връзка с престъплението, за което ответникът е осъден като може обосновано да се приеме че облага от това престъпление е вложена в придобиването на имуществото.

КОНПИ оспорва този извод на съда : - в цитираното решение не са анализирани задълбочено принципите, които са въведени в гражданската конфискация. В случая не става въпрос за ревизия на актовете на ЕСПЧ, а само съобразяване с актовете му. Понастоящем е достатъчно само законен повод за образуването на проверка, а така също е без значение дали придобитото имущество е свързано с престъпната дейност.

ЕСПЧ обаче приема в свое решение, че всяка непропорционална намеса в имуществените права е нарушение на чл.1, протокол 1 към европейската конвенция за правата на човека – например – когато не е установена причинно – следствена връзка между престъплението и активите, придобити от проверяваното лице. Настоящият закон не изисква дори проверяваното лице да е извършило престъпление, а съобразно нормите на Хартата на основните права на ЕС е недопустимо провеждането на гражданска конфискация на лица, неизвършили престъпления, или макар и извършили не са се обогатили от тях. В процесния случай не са ангажирани каквито и да са доказателства за връзка между престъплението, за което П. е бил обвинен и активите, които е закупил през проверявания период.

Моли се за потвърждаване на решение № 260016 от 11.12.2023г. и присъждане на разноските.

Депозирана е частна жалба от ответника П. против определение № 260013 от 12.02.2024г. по делото, с което съдът е отхвърлил искането за изменение на решението в частта за разноските. Съдът е бил сезиран с молба, че неправилно е бил формиран материалния интерес, върху който да бъде определен адвокатския хонорар. Последният е определен на 13 219.30 лв.

Поради фактическа и правна сложност се иска завишаване с 2500 лв. – т.е. – да стане 15 719.30 лв. Според страната съдът неправилно е определил цената на иска и предявените искове: че иска бил само един като цената му била 4 посочена в титулната част на ИМ. Към Св.П. са насочени два иска с обща стойност 349818.52 лв. В случая е налице субективно съединяване на искове.

На осн. чл.78 от ГПК на всеки от ответниците се присъждат съответните разноски за защита за един адвокат. Така за двата иска против Св.П. се следват: за иска от 78646.52 лв. – 6941.72 лв., за иска от 271172 лв. – 15496.88 лв. – или общо 22 438.60 лв. При това при повече от две заседания се прибавят по 250 лв. на всяко следващо, а в случая са проведени 5 заседания /3х250/. По този начин адвокатския хонорар ще възлезе на 23 188.60 лв. при претендиран в размер на 19 000 лв. По правилата за субективно съединяване исковете следва да се разглеждат още по-диференцирано. Като се излагат подробни съображения се претендира изменение на определението на съда за присъждане на разноските като се присъди претендирания размер, който е под минималния, но съобразно чл.36 от ЗА - не по-малко от минимално определения размер.

Депозиран е отговор от КОНПИ на частната жалба на С. П. против определението по чл.248 от ГПК. Иска за 271 171 в случая е насочен не само срещу Св.П., но и срещу Р. Д. – в случая са солидарни длъжници и правилно съдът им е определил по ½ от сумата от иска, върху което да се начислява адвокатско възнаграждение. В случая делото не е различно от този вид дела, за да се иска начисляване допълнително на сумата от 2500 лв. Искането за включване на сума за три с.з. – общо 750 лв. – не е включена в списъка по чл.80 от ГПК. Излагат се подробни съображения. Моли се за оставянето на частната жалба на процесуалния представител Г.Н. да бъде оставена без уважение – в това число и в съответствие с Решение от 25.01.2024 на Съда на ЕС.

Частна жалба против определение № 260013 от 12.02.2024г. по делото е подадена и от Р. Д., чрез процесуалния си представител адв.К.. Изразява се недоволство от отхвърляне искането на ответницата да бъде изменено решението в частта му за разноските. Страната е поискала завишаване на адвокатския хонорар от 10 073.44 лв. с 2500 лв. – на 12 573.44 лв. Според съда обаче в случая се касае за един иск с една цена. Това не се споделя от страната. Налице са двама ответници и предявените против тях искове са различни при условията на субективно съединяване на искове. Според ответницата за иска от 78 646.52 лв. се следва възнаграждение от 6 941.72 лв.