Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 167 от 27.12.2025, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Административно наказателно дело 191/2025
Вид
Решение № 167
Подписан
27.12.2025
В сила
28.01.2026
Състав
Невена Пламенова Великова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Сливница, 27.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно наказателно дело № 20251890200191 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, вр. чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на „А.П.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя И.А.Г., чрез адв. К.С., срещу Електронен фиш Серия Г № 0072327, издаден от ОДМВР – С., с който на основание чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 КЗ му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лв. за извършено административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, изразяващо се в това, че на 25.11.2024 г., в 09.15 часа, в обл. Софийска, общ. Б., ПП I-8, км. 38+400, при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч с табела Д-11 скоростта е измерена с радар ТФР-1М 653, насочено към гр. С., приспаднат толеранс от минус 3 процента от измерената скорост, с АСС е установено управление на МПС, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът с МПС Опел Зафира с рег. № *** е установено нарушение на КЗ, заснето с АТСС № TFR1-M 653.

В жалбата се твърди, че атакуваният ЕФ е издаден в нарушение на закона, че е явно необоснован, тъй като приетите в него за установени факти и обстоятелства не се подкрепят от събраните доказателства, предвид липсата на снимков материал, както и че наложеното наказание е неправилно определено.

В последно проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител, като по делото е постъпила молба, подадена от адв.

Сотиров, в която се сочи, че издадения ЕФ не отговаря императивните изисквания на чл. 189 ал. 4 ЗДвП, към която препраща чл. 647, ал . З КЗ, тъй като същият трябва да съдържа описание на нарушението, а в ЕФ е посочено единствено, че „с АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът“. Сочи се, че в следващ абзац е посочено, че „с МПС ЛЕК АВТОМОБИЛ ОПЕЛ ЗАФИРА с регистрационен номер *** е установено нарушение на Кодекса за застраховането /К3/, заснето с автоматизирано средство или система № ТФР-1М 653“ без да 1 е посочено в какво се изразява това нарушение. Сочи се, че в обжалвания ЕФ лисват изложени твърдения касателно застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобила – като не се твърди дали собственикът е сключил такава, откъдето следвал изводът, че в процесния ЕФ не се съдържа описание на нарушението. Поддържа се, че посочената празнота в процесния ЕФ не може да бъде запълнена от посочените за нарушени правни норми, защото квалификацията на деянието е друг задължителен реквизит на ЕФ, от което следвало, че в същия трябва да е на лице тъждество между словесното и цифровото описание на вмененото нарушение. На следващо място се поддържа, че разпоредбата на чл.

189, ал. 4 ЗДвП, към която препращала чл. 647, ал. З КЗ, предвиждала, че при нарушение, установено и заснето с АТСС, се издавал ЕФ, но законовото изискване за установяване и наказване на нарушението в отсъствието на контролен орган не можело да бъде изпълнено, ако с АТСС не се установят всички елементи от състава на съответното нарушение. Сочи се, че в разглежданата хипотеза, нарушението е установено в последващ момент – чрез справка в ИЦ на Гаранционния фонд, установила липсата на валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, а не от ползваното техническо средство, което водело до незаконосъобразност на издадения ЕФ. В този смисъл процесуалният представител счита, че след като процесът /системата/ за установяване на всички елементи от нарушение не е изцяло автоматизиран, тъй като данни не се събират от системата, а се налага извършването на допълнителна справка от съответен служител на АНО, то и издаването на ЕФ е недопустимо и е следвало да се приложат общите правила на ЗАНН. С оглед на горното се иска цялостна отмяна на атакувания ЕФ, като се претендират и разноски в производството за един адвокат.

В съдебно заседание въззиваемата страна – ОДМВР – С., редовно уведомена, не изпраща представител. По делото е постъпила писмена защита вх. № 4310 от 01.08.2025 г., с която се иска ЕФ да бъде потвърден, като в полза на административнонаказващия орган бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде определено в минималния съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. размер.

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП (по делото липсват доказателства за връчване на ЕФ, доколкото наличната по делото разпечатка АИС АНД не удостоверява надлежно връчване, но наред с това в същата е отразено че ЕФ е връчен на 20.04.2025 г., а жалбата е подадена по пощата на 30.04.2025 г., поради което и в двата случая следва да се приеме, че е спазен срокът по чл. 189, ал. 8 ЗДвП), от процесуално легитимирано лице – надлежно упълномощения процесуален представител на жалбоподателя – адв. Сотиров, и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

Районен съд – Сливница, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, констатира, че са налице основания за неговата отмяна.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

Към 25.11.2024 г. „А.П.“ ЕООД, ЕИК ***, бил собственик на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № ***, с рама № W0L0TGF7512122360, за който към 9.15 часа нямало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

На същата дата, в периода от 07.30 часа до 10.15 часа, на ПП I-8, в района на 38+400 км, посока Калотина, обл. Софийска, общ. Б., служителите на ОДМВР – С. – П. В., в състав с В. В., осъществявали контрол с АТСС – TFR 1-M № 653, намиращо се в служебен лек автомобил с рег. № СА 6403 ММ, като системата засичала движението на приближаващите се към нея МПС. Участъкът от пътя бил регулиран с пътен знак Д-11, разположен на 250 от 2

АТСС, като ограничението на скоростта било 50 км/ч. В хода на работата били установени 87 нарушения, за които били изготвени статични изображения или видеозаписи съответно с номер на първото 96517 и номер на последното 96654.

Сред тези изображения било и това с № 96619, в което били обективирани 3 снимки на лек автомобил с неустановена марка и регистрационен номер (предвид неясния образ), за който лек автомобил било установено, че се движи със скорост от 67 км/ч при ограничение от 50 км/ч.

На неустановена дата ОДМВР – С. издала на жалбоподателя Електронен фиш Серия Г № 0072327, с който на основание чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 КЗ му наложила административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лв. за извършено административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, като в ЕФ било посочено, че нарушението се е изразило в това, че на 25.11.2024 г., в 09.15 часа, в обл. Софийска, общ.

Б., ПП I-8, км. 38+400, при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч с табела Д-11 скоростта е измерена с радар ТФР-1М 653, насочено към гр. С., приспаднат толеранс от минус 3 процента от измерената скорост, с АСС е установено управление на МПС, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът с МПС Опел Зафира с рег. № *** е установено нарушение на КЗ, заснето с АТСС № TFR1-M 653.

По делото няма доказателства за връчването на атакувания ЕФ.

Системата за видеоконтрол TFR1-M е вписана под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 24.02.2010 г., със срок на валидност на одобрението до 24.02.2020 г., и на основание чл. 30, ал. 5 ЗИ, доколкото уред с № 653 се намира в употреба, преминал е периодична проверка на 31.01.2023 г. (със срок на валидност до 31.01.2024 г. съгласно Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, издадена на основание чл. 43, ал. 4 ЗИ) и отговаря на одобрения тип, се счита за одобрен тип средство за измерване.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: електронен фиш Серия Г № 0072327, издаден от ОДМВР С., ведно с приложен към него снимков материал; един брой справка от КАТ относно собствеността на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № ***; Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, касаещо автоматизирано техническо средство „TFR1-M”; Протокол № 4-4124/25.03.2024 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M”, с фабричен № 653; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система „TFR1-M ”, с фабричен № 653 от 25.11.2024 г., ведно със снимков материал към него, ежедневна форма на отчет, справка от Гаранционен фонд за превозно средство с номер на рама W0L0TGF7512122360, Заповед № 517з-7325/29.09.2023 г. на ВПД директор на ОДМВР –С.

Заповед № 517з-1709/08.06.2016 г. на директора на ОДМВР – С. за преназначаване на В. В. и акт за встъпване в длъжност на В. В. .

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Доколкото писмените доказателства са обективни, достоверни и непротиворечиви, съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3, изр, 2 НПК).

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в 3

ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в ЕФ, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Съгласно чл. 647, ал. 4 КЗ когато чрез автоматизирани технически средства или системи по смисъла на § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата или чрез технически средства на електронната система по чл. 167а, ал. 3 от Закона за движението по пътищата е заснето управление на превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, с който се налага глоба или имуществена санкция, в размер, определен за съответното нарушение, като по отношение на електронните фишове се прилагат условията и редът за издаване, връчване, възражение, обжалване и заплащане, предвидени в Закона за движението по пътищата, без възможността за подаване на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението по чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата.

Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Съгласно чл. чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.