Определение № 2 от 01.01.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№2 гр. София, 01.01.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20211110158890 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, с която ищeцът Н. Й. Н. иска да се установи по отношение на ответника Министерство на земеделието, храните и горите /МЗХГ/, че протокол от 20.03.2007 г. на Областна дирекция Земеделие и гори – Плевен и протокол от 18.12.2012 г. на Областна дирекция Земеделие и гори – Плевен, са документи с невярно съдържание.

Исковата молба е оставена без движение с разпореждане от 16.11.2021 г.

Постъпила е уточнителна молба от ищеца с вх. № от 09.12.2021 г. /наименована заявление/.

Интересът си от предявения иск по чл. 124, ал. 4 ГПК ищецът извежда при твърдения, че му била възстановена собственост върху имот с площ от 12 дка, находящ се в местността „Водол“ в землището на гр. Червен бряг, представляващ част от имот № 236009 /идентификатор ***/ с площ от 121.750 дка, като правото му на собственост било възстановено по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.

С уточнителната молби конкретизира и в какво се състои невярното съдържание на оспорените протоколи, както следва: 1./ в протокола от 20.03.2007 г. било посочено „имот 236009 по КВС“, „имотът е собственост на Държавата“, „начина му на трайно ползване е определен като табан“, „за …рекултивация терен граничи с кариера за добив на глина“, като твърди, че това са неверни факти; 2./ в протокола от 18.12.2012 г. било посочено, „имот 236009 държавна собственост“, който факт намира за неверен.

Така предявеният иск и с оглед уточненията в уточнителната молба е НЕДОПУСТИМ, по следните съображения.

От изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и уточнителната молба може да се направи извод, че с предявения иск страната се стреми да установи, че съдържанието на протокол от 20.03.2007 г. на Областна дирекция Земеделие и гори – Плевен и протокол от 18.12.2012 г. на Областна дирекция Земеделие и гори – Плевен е невярно. Въпреки дадените указания ищецът не е обосновал интерес от така предявения 1 иск. Действително правен интерес от установяването по съдебен ред с влязло в сила решение на неистинност на един документ е налице и тогава, когато това решение може да се противопостави на трети лица за решаване на друг правен спор или ако неистинността на документа има значение за други правоотношения между страните – определение № 98 от 05.03.2015 г. по ч. гр. д. № 6505/2014 г. на I г. о. на ВКС. Правният интерес от предявяването на иска по чл. 124, ал. 4 ГПК трябва обаче да е винаги конкретен, свързан с твърдение за наличие на възникнали правоотношения, чието съществуване, съдържание и последици се определят от извода за истинността на въпросния документ. Правен интерес не е налице, когато страната се позовава на абстрактната възможност съдържанието на документа да влияе на евентуални бъдещи правоотношения, а е необходимо да се установи, че документът ще бъде използван като доказателство с оглед други правоотношения между страните – определение № 36 от 23.01.2019 г. по ч. гр. д. № 162/2019 г. на IV г. о. на ВКС.

Правният интерес при този вид искове е предпоставен и от вида на оспорения документ. Целта е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е представен по делото - формалната доказателствена сила на подписан частен документ и материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ. Така при официалните свидетелстващи документи и поради обстоятелството, че се ползват както с материална, така и с формална доказателствена сила и обвързват съдът да приеме за установени фактите и обстоятелства, за които последният свидетелства, ищецът има интерес да оспорва както автентичността, така и неговата вярност. Правен интерес е налице, когато чрез провеждане на производството, ищецът ще получи защита на накърнено от правен спор свое субективно материално право. В конкретния случай ищецът не е обосновал КОНКРЕТЕН правен интерес от предявяване на иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, нито е изложил твърдения за наличие на възникнали правоотношения, чието съществуване съдържание и последици се определят от извода за истинността на протокол от 20.03.2007 г. на Областна дирекция Земеделие и гори – Плевен и протокол от 18.12.2012 г. на Областна дирекция Земеделие и гори – Плевен.

По съществото си двата оспорени протокола, представляват документи, които определят размера и границите на площи за рекултивация на нарушени терени от минна дейност, находящи се в местността „Водол“. Определените граници и размери за рекултивация, съдържащи се в оспорените протоколи по реда на ППЗОЗЗ, не създават права и следователно протоколите не представляват документ, доказващ или отричащ факт с правно значение за възникването, съществуването, изискуемостта или погасяването на гражданско право или правоотношение. За лице, което твърди, че притежава право на собственост върху недвижим имот, за който в оспорените протоколи са посочени неверни данни, не е налице правен интерес този документ да бъде признат за неистински, доколкото само по себе си съдебното решение, постановено по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК няма да установи със сила на пресъдено нещо, че правото на собственост му принадлежи.

Признаването на протоколите за неистински документи не би имало каквито и да е правни 2 последици, свързани с признаване правото на собственост на ищеца по този иск, респ. свързани с отричане правото на собственост на лицето, посочено в писмото като собственик на имота. Оспорените документи нямат никакво значение в отношенията между страните, съобразно изведеният по делото интерес, че ищецът е собственик на част от имот. Ищецът не би могъл да получи търсената от него защита по реда на настоящото исково производство – виж напр. решение № 229 от 24.04.2019 г. по гр. д. № 246/2018 г. на III г. о. на ВКС.

Ако наистина съществува спор за принадлежността на правото на собственост върху имот с площ от 12 дка, находящ се в местността „Водол“ в землището на гр. Червен бряг, представляващ част от имот № 236009 /идентификатор ***/ с площ от 121.750 дка, както в настоящия случай поддържа предявилото иска лице, то се касае за спор за собственост на имот, но такъв спор не може да се разреши по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК.

Когато е налице спор за материално право относно правото на собственост на реална част от недвижим имот, то този спор подлежи на разрешаване по съдебен ред с предявяване на иск за собственост, какъвто предявеният от ищеца иск по чл. 124, ал. 4 ГПК - не е. Още повече, че ищецът не оспорва, че е подал искова молба с вх. № 2030139/01.11.2018 г. на Н. Йотков Н. срещу Министерство на земеделието, храните и горите, с която е предявен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че ищецът е собственик на имот с площ от 12 дка, находящ се в местността „Водол“ в землището на гр. Червен бряг, представляващ част от имот № 236009 с площ от 121.750 дка, в местността „Водол“. По тази искова молба е образувано гр. дело № 70573/2018 г. по описан а СРС, което е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд – Червен бряг. Освен това в настоящия случай предявилото иска лице поддържа, че притежава право на собственост само върху 12 дка от имот с идентификатор № *** (236009), целият с площ от 121.75 дка, което навежда на твърдения за грешка в кадастралната карта, изразяваща се в ненанасянето на възстановения по реда на чл. 14 ЗСПЗЗ имот като самостоятелен. Следователно при така изложените в исковата молба твърдения редът за защита на ищеца при всички положения е друг. Правата на държавата върху останалата част от имот с идентификатор № *** (236009) над възстановената по реда на ЗСПЗЗ на предявилото иска лице, не се оспорват и в този смисъл тезата на ищеца за наличие на правен интерес от предявяването на иска по чл. 124, ал. 4 ГПК не може да бъде споделена.

Следва да се посочи и, че по подобен иск предявен от Н. Й. Н. е налице практика на ВКС в подобен на изложения смисъл - определение № 624 от 23.07.2021 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2799/2021 г..на I г. о.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният установителен иск е недопустим поради липса на конкретен правен интерес от предявения иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, доколкото ищецът не би могъл да получи търсената от него защита, съобразно твърденията, с които обосновава правния си интерес, по реда на настоящото исково производство. Ето защо, подадената искова молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, следва да се върне.

3

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 69559/14.10.2021 г., подадена от Н. Й. Н., ЕГН ********** против Министерство на земеделието, храните и горите и ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 58890 по описа за 2021 г. на СРС, 88 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4