Решение № 5318 от 12.07.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……

Гр. София, 12.07.2019 г.

В И М

Е Т О

Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

Мл. Съдия : Пламен Генев при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д.

№ 8318 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 369905/23.03.2018 г. на Софийския районен съд, 118 с - в по гр. д. № 37914/2016 г. са отхвърлени предявените от Х.А.К. с ЕГН ********** срещу „К.“ АД с

ЕИК ******, осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от публикация на статия със заглавие: „Човек на К. в бандата на Кървавата М.“ в броя от 03 - 09.02.2016 г. на вестник „Г.“, както и за сумата от 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от публикация на статия със заглавие:

„Арестуван от ДЕА за кокаин доставял въглища на К.“ в броя от 13.04.2016 г. на вестник „Г.“. Ищецът е осъден за разноски.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Х.А.К., чрез процесуалния му представител.

В нея се излагат съображения, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Съдът не е изследвал конкретно посочените в исковата молба похвати и изрази, за които се твърди че съдържат и внушават неверни клеветнически факти. СРС е изолирал отделни думи от цитираните от ищеца изрази извън контекста на статиите.

Позовава се на неправилна преценка на стойността на приетите пред СРС доказателства. Необосновано е прието, че публикациите са направени в резултат на събрана журналистическа информация и добросъвестно проведена проверка на фактите.

Неоснователен е извода на СРС, че за установяване на фактите в двете статии са направени проверки от поне два независими източника. След като истинността на твърдението в статията от брой от 03 -09.02.2016 г. във в. Г. за приближеността на Вл. М.до ищеца К. нито е потвърдена от няколко независими източника преди публикуване на статията, нито е установена с годни доказателствени средства в процеса, твърдението следва да се приеме за невярно. Поддържа се, че това невярно твърдение е позорящо за ищеца, защото характеристиката „приближен“ е оцветена с негативен нюанс. Сочената близка връзка е измислена, за да засегне честта и доброто име на ищеца, като не е публикувана по правилата на добрата журналистическа практика. Недоказани, а от там - неверни са твърденията за закономерност в изразите :„Няма нищо случайно в това, че един от хората на Х.К. е в тази група за ДДС измами“ и в твърдението за връзка между подкрепата, която „депутати на К.“ дават на управляващите и протакането на процеса. Намесването на името на ищеца в първата статия е самоцелно, без повод и основание и на читателя се внушава извод за осъществено от ищеца влияние върху всяка една от трите власти. Дадената в решението оценка на поведението на автора на статията като правомерно е неоснователно. Във връзка с втората статия от 13.04.2016 г. по делото не са събрани доказателства за търговски връзки между Н.С.и Х.К., нито за участието на ищеца в дейността на ТЕЦ „Бобов дол“. Връзката на ищеца с това лице не е установена от вписвания в ТР, нито може да се извлече от информация, публикувана в Уикепедия. Изнесените в статията твърдения са неверни и заедно с дадената невярна оценка на журналиста за ищеца като „олигарх“ уронват доброто име на ищеца в обществото. Поддържа се, че думата „олигарх“ е използвана с негативно звучене в контекста на заглавието на статията – „Арестуван от ДЕА за кокаин доставял въглища на К.“. Неправилно съдът, след като е извадил думата от използвания контекст в статията, е приел, че не е налице противоправно поведение по отношение на личността на ищеца от публикуваната информация на 13.04.2016 г. Твърди се, че решението е постановено освен в нарушение на материалния закон и на константната практика на ВКС. В решението не е разграничено в кой от изразите се съдържат твърдения на факти и в кои – лично мнение, коментар или оценка на фактите. Неправилно съдът е приел, че на проверка подлежат само фактическите твърдения, но не и оценъчните съждения, както и че коментарите и оценките са правомерни и позволени, независимо от крайно негативното отношение към личността на ищеца, което внушават. Излагат се доводи, че журналистическите коментари следва да са в рамките на свободата на словото по чл. 39 КРБ. Изложените в статиите твърдения, според ищеца, не са добросъвестно събрани, проверени от независими източници и не са верни. По делото се установява, че в резултат на това журналистическо поведение, ищецът е претърпял неимуществени вреди, чието обезщетяване се иска.

Моли да се отмени решението и исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна – ответникът „К.“ АД, чрез представителя си, оспорва жалбата в подробен писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. В него се излагат съображения, че в жалбата не се излагат никакви конкретни съображения за допуснати от СРС нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. СРС е анализирал обстойно всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни правни изводи за неоснователност на исковете. В статиите няма нито едно клеветническо твърдение за ищеца, доколкото в тях става въпрос за съвсем различни лица. Изразите, използвани в статиите, по никакъв начин не уронват доброто име, честта и достойнството на ищеца и не го злепоставят пред обществото. Ищецът не може да бъде отговорен за действията на трети лица. В производството е установено, че са изнесени действителни факти. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че процесните статии са резултат от задълбочено журналистическо разследване, както и че изнесената в тях информация е била вече общодостъпна от други предавания и предходни публикации. Ответникът е изложил обстоятелства, които не са разпространени за първи път от него и за които е са получени потвърждения от многобройни източници. От писмените и гласни доказателства се установява, че проверката на публикуваната от ответника информация е била обстойна и добросъвестна, поради което следва да се изключи вината на журналистите, а от там и на работодателя им, който не носи отговорност. Ответникът не може да отговаря за съдържащите се в статиите мнения, оценки и съждения. Исковете са неоснователни и поради недоказаност на претърпени от ищеца неимуществени вреди, които да са в пряка причинна връзка с публикуване на статиите. Според ответника не се доказва ищецът да е търпял твърдените негативни емоции и стрес в резултат от публикациите. Позовава се на практика на ЕС по правата на човека във връзка със свободата на словото на журналистите, както и на Решение на КС на РБ. Моли да се потвърди решението като правилно и обосновано. Претендират се разноски за настоящата инстанция, съгласно списък. Възразява за прекомерност на разноските на ищеца за адвокат.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

Районният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД във връзка с две статии, съответно : „Човек на К. в бандата на Кървавата М.“, публикувана в броя от 03 - 09.02.2016 г. на вестник „Г.“ и „Арестуван от ДЕА за кокаин доставял въглища на К.“, публикуван в броя от 13.04.2016 г. на същия вестник.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно постановено при изяснена фактическа обстановка, като СРС е обсъдил подробно приетите пред него писмени и гласни доказателства, които настоящият въззивен състав не намира за необходимо да преповтаря, а препраща към мотивите на СРС, на основание чл. 272 ГПК.

Страните не спорят по факта, че в брой от 03-09.02.2016 г. на вестник „Г.“ е публикувана статия „Човек на К. в бандата на Кървавата М.“, както и че в брой от 13.04.2016 г. на вестник „Г.“ е публикувана статия със заглавие „Арестуван от ДЕА за кокаин доставял въглища на К.“. Статиите са представени по делото.

Не е спорно и обстоятелството, че издател на вестник „Г.“ е ответникът „К.“ АД.

Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от негово противоправно действие при или по повод изпълнението й. Възложителят на работата, при изпълнение на която е настъпило непозволеното увреждане, носи отговорност, която е безвиновна и има гаранционно обезпечителна функция и не произтича от вината на възложилия работата. Медията, като юридическо лице, носи отговорност по чл. 49 ЗЗД за вредите от публикации направени в нейни издания, като ответникът е допуснал те да бъдат разпространени, чрез действия на негови служители.

Ангажирането на отговорността на ответника по посочения ред изисква осъществяването на следния фактически състав : противоправно и виновно причинени вреди от действия на лица – служители на ответника, при или по повод извършване на възложена от ответника - юридическо лице работа и наличие на причинно - следствена връзка между действието и претърпените от ищеца неимуществени вреди.

В случая ищецът е поддържал, че в първата статия, озаглавена : „Човек на К. в бандата на Кървавата М.“, употребените изрази: „Човек на К. в бандата на Кървавата М.“, „Няма нищо случайно в това, че един от хората на Х.К. е в тази група за ДДС измами“, ,Източник на „Г.“ разкри, че има връзка между подкрепата на хората на К. в парламента за управляващите е протакането на процеса“ в съвкупност със съпътстващото я оформление от снимки, колажи и други стилистични похвати внушават, без да има конкретна връзка с предмета на статията, че ищецът е пряко свързан с лица, които извършват тежки умишлени престъпления и може да влияе на органите на разследване и съда.

По отношение на втората статия : „Арестуван от ДЕА за кокаин доставял въглища на К.“, поддържа, че изразите : „един от арестуваните с кокаин …. е бил бизнес партньор на олигарха Х.К.“ и „точно фирма на едно от арестуваните лица Н.С.е спечелила концесия за добив на въглища край Симитли, която доставяла на ТЕЦ „Бобов дол“, собственост на Х.К.“, в съвкупност със снимката на ищеца внушават на читателите, че ищецът е пряко свързан с лица, които извършват тежки умишлени престъпления.

Основният спорен въпрос в производството, пренесен и пред въззивният съд е дали употребените изрази в статиите разкриват признаците на противоправност, като основание за ангажиране на отговорността на ответника, както и налице ли са предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД.

Във всеки конкретен случай съдът следва да прецени дали определена публикация, която е с негативно съдържание спрямо засегнатото лице, освен оценка и мнение по обществен въпрос свързан с това лице, обективира и твърдение за злепоставящи го факти.

По принцип, изказването на мнение чрез слово - писмено или устно, е конституционно гарантирано право на всеки гражданин. Съгласно разпоредбите на чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на РБ, както и съгласно чл. 10, § 2 от Европейската конвенция за правата на човека свободата на словото не е абсолютна. Тя се разпростира до предели, преминаването на които засяга други конституционно защитени ценности каквито са личното достойнство, репутацията и неприкосвеността на личната сфера на гражданите. Свободата на изразяване на мнение, твърдение, оценка или на данни с негативен подтекст чрез печатно произведение е изключена.

Прокламираната с чл. 40, ал. 1 от Конституцията на

Република България (КРБ) свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси. В нейното съдържание, обаче, не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права.

Разпечатката съдържа 41 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/80528d0e-4226-4152-bcee-6bebaef872cd