Решение № 453 от 14.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. София, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241000502324 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ответниците в първоинстанционното производство „ЕТИКОМ-Н. И СИЕ“ СД, Е. Ж. Н. и Ж. С. Н. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 20.05.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 29.05.2024 г.), обжалват в цялост Решение № 54/18.04.2024 г., постановено по т.д. № 232/2022 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, втори състав, с което първоинстанционният съд е уважил в цялост иска на ищците за сумата от 27 000 евро, неустойка за забава.

Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат П.

П. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно приложено на л.124 от първоинстанционното дело. Въззивниците-ответници са внесли дължимата държавна такса за въззивно обжалване с вносен документ от 01.07.2024 г., приложен по делото с молба от 03.07.2024 г.

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна въззивна жалба.

Въззивниците-ответници поддържат неправилност и необоснованост на съдебното решение, включително с твърдението, че същото е постановено в 1 противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд погрешно и в противоречие със събраните по делото доказателства е отхвърлил възражението на ответниците, за това, че ищците са неизправна страна по процесния договор и че единствена причина за липсата на издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на процесните сгради е бездействието и отказа на ищците и лицата Х. и Е. Ц. във връзка с провеждане на административната процедурата. Твърди се, че всички доказателства за това, че именно ищците умишлено възпрепятстват процедурата по въвеждането на обектите в експлоатация, са останали без коментар от страна на първоинстанционния съд. Поддържа се още, че изводите на първостепенния съд относно възражението за нищожност на процесната неустоечна клауза, са неправилни и необосновани. Твърди се, че процесното допълнително споразумение от 11.06.2008 г. е недействително на основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД, тъй като липсва правно и фактическо основание за сключването му. Твърди се, че със сключването на обещания окончателен договор, предхождащия го предварителен такъв загубва своето правно и практическо значение, като всички права и задължения между страните занапред се уреждат от сключения окончателен договор. Твърди се, че допълнителното споразумение е сключено към предварителния договор, който към този момент е загубил своето изначално основание и предназначение, предвид наличието на сключен окончателен такъв. Поддържа се, че разпоредбата на чл.4, ал.1 от допълнителното споразумение е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 и чл.26, ал.2, предл.2 и 4 ЗЗД, която договорна клауза е основанието за паричната претенция на ищците. Поддържа се още, че при съпоставка на страните, сключили предварителния договор и последвалото го допълнително споразумение, се установява явната неидентичност на съдоговорителите. Твърди се, че щом като предварителният договор е сключен единствено от Х. Ц. и Л. Ц., разпоредбата на чл.4, ал.1 от допълнителното споразумение е абсолютно недействителна по отношение на съдоговорителите Е. Ц. и Е. Н., тъй като спрямо тях липсва предмет на договаряне и основание за сключване на каквото и да е споразумение.

Във връзка с така релевираните възражения, се излагат подробни съображения по съществото на спора, с анализ на установените според жалбоподателите факти по делото.

Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови 2 друго, с което отхвърли изцяло исковите претенции. Претендират се направените от ответниците разноски и пред двете инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемите страни-ищците Т. Л. Ц. и Е. Х. Н. чрез пълномощника им адвокат Ч. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно представено по настоящото дело.

Оспорват въззивната жалба като неоснователна, неаргументирана, непълна и необоснована. Считат, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно по подробни съображения развити в отговора.

Молят съда да потвърди решението. Претендират се сторените разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

С оглед на предмета на настоящото производство, Решение № 54/18.04.2024 г., постановено по т.д.№ 232/2022 г. по описа на Окръжен съдБлагоевград, втори състав се обжалва в неговата цялост.

Въззивниците-ответници, в открито съдебно заседание, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител, не изразяват становище в хода по същество.

Въззиваемите - ищци в първоинстанционното производство, в съдебно заседание, чрез своя процесуален представител оспорват въззивната жалба и молят съда да потвърди обжалваното решение, като съобрази и обстоятелството, че ответниците са осъждани с влезли в сила решения, включително на ВКС за неустойка, при неизменена фактическа обстановка, като и до момента не са отстранили причините, които водят до правото на ищците да упражнят правата си по договора и да претендират неустойка.

Претендират разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Окръжен съд-Благоевград е бил сезиран с активно, пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, предявени от Т. Л. Ц. и Е. Х. Н. срещу СД „Етиком-Н. и Сие“ и солидарно и неограничено отговорните съдружници Ж. С. Н. и Е. Ж. Н. за солидарното осъждане на 3 ответниците да заплатят на ищците 27 000 евро, представляваща уговорена между страните в чл.4, ал.1, т.2 от Допълнително споразумение от 11.06.2008 г. към Предварителен договор от 25.03.2005 г., неустойка за забава за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

На 25.03.2005 г. между Х. Т. Ц. и Л. Т. Ц. от една страна, в качеството им на собственици на 1800 кв.м. от имот пл.№ 137, кв.14 по плана на гр.София, в.з. „Малинова долина“-2 част и СД „Етиком-Н. и сие“ от друга страна в качеството му на приобретател, е сключен предварителен договор за прехвърляне на право на строеж на недвижими имоти срещу обезщетение от построени обекти в същия имот и последващо прехвърляне на идеални части от същия имот. По силата на договора собственикът възлага, а приобретателят приема да изпълни със собствени средства построяването на сграда /и/ върху собствения на собственика имот в регулация, срещу задължение да обезщети и предаде на собственика, собствеността и владението върху 2/7 идеални части от разгърната застроена площ от жилищата, мазета, тавани, гаражи, индивидуални дворни места на сградите и всички общи части и право на приобретателя да получи в собственост останалата част от разгърната застроена площ на построената сграда в имота, както и 5/7 идеални части от имота, съгласно описаните в договора условия. Договорът е с нотариално удостоверяване на подписите с рег. № 1571/25.03.2005 г. По силата на договора ответното дружество се е задължило да построи и предаде в напълно завършен вид на собственика обектите по неговата квота, в сроковете съобразно раздел ІІ от договора, а в случай че приобретателят не завърши предвиденото строителство в срок и забавянето му продължи повече от два месеца, дължи на собственика неустойка в размер на 50 000 лв.

На 25.07.2007 г. между Х. Т. Ц., Е. И. Ц., Л. Т. Ц. и Е. Х. Н., и четиримата в качеството им на съсобственици на УПИ ІІ-137 от квартал 14 по сега действащия дворищно-регулационен план на гр.София, местността „в.з.Малинова долина ІІ-ра част“, целия урегулиран имот с площ 1800 кв.м. от една страна и от друга страна „Етиком-Н. и Сие“ СД, е сключен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за обезщетяване на 4 собствениците с новопостроени самостоятелни имоти в същия терен.

Договорът е сключен в нотариална форма и обективиран в нотариален акт № 193, том І, рег. № 2325, дело № 187/2007 г. на нотариус С. М. с рег.№ *** на НК и надлежно вписан в СВ, АВ-София. По силата на договора четиримата съсобственици са учредили на събирателното дружество право на строеж за построяването в техния съсобствен имот на масивна вилна сграда "Братята“, включваща седем обособени самостоятелни двуетажни жилища, всяко със самостоятелен вход от северозапад, със зимници и гаражи в сутерените, с два жилищни етажа и тавански помещения, като съсобствениците са си запазили и взаимно учредили право на строеж за построяването на обекти, подробно описани в раздел ІІ на нотариалния акт. Ответникът се е задължил срещу учреденото му право на строеж, да построи и предаде на учредителите обектите, за които същите са си запазили и взаимно учредили правото на строеж, в завършен вид, с държавно-техническо приемане на сградата и издадено удостоверение за пускане в експлоатация съгласно действащите строителни нормативи, в краен срок до 30.09.2007 г., в който срок е включен и предвидения в предварителния договор между страните „гратисен период“ с напълно завършени и въведени в експлоатация външни връзки и изпълнена хоризонтална и вертикална планировка, при начин на строителство, вид и обем на довършителните работи за всеки обект, отговорности и санкции, подробно регламентирани между страните в подписания между тях и нотариално заверен на 25.03.2005 г. предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу обезщетение с построени обекти в същия имот.

Страните са уговорили, че всички останали клаузи на предварителния договор, които не противоречат на клаузите на настоящия нотариален акт запазват действието си.

На 11.06.2008 г. между Х. Т. Ц., Е. И. Ц., Л. Т. Ц. и Е. Х. Н. от една страна и „Етиком-Н. и Сие“ СД от друга, е сключено Допълнително споразумение към предварителния договор от 25.03.2005 г., по силата на което възложителите са се съгласили да не претендират неустойката за забава, предвидена в раздел V, т.2 от предварителния договор (50 000 лв.), при условие, че ответното дружество изпълни задълженията си, така както страните са договорили в чл.2, а именно да завърши строителството и въведе обектите в експлоатация по предвидени в закона ред в срок до 31.12.2008 г., вместо уговорения с нотариалния акт 30.09.2007 г. За констатираната забава в 5 периода от 30.09.2007 г. до 31.05.2008 г. страните са договорили неустойка.

Уговорено е, че за забава на строителя след 30.09.2008 г., последният дължи на Х. Т. Ц. и Е. И. Ц. в качеството им на собственици на двуетажно жилище № 4 и на Л. Т. Ц. и Е. Х. Н. в качеството им на собственици на двуетажно жилище № 5, неустойка в размер на по 1 500 евро всеки месец, платима до 30-то число на месеца, за който се отнася.

С удостоверение рег.№ 94003590 от 29.06.2010 г. на Столична община, район Витоша се установява, че пет броя от общ седем проектирани самостоятелни двуетажни жилища, а именно: къщи №№ 1, 2, 3, 6 и 7 от строежа-„Вилна сграда „Братята“ са изпълнени на етап груб строеж.

С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 37, том І, рег.№ 3346, дело № 37 от 02.07.2010 г. на нотариус Т. А., ответното дружество се е разпоредило с правото си на собственост върху масивни двуетажни сгради №№ 1, 2, 3, 6 и 7, заедно с 1/7 идеална част от общите части на цялата сграда „Братята“, включително и правото на строеж върху цялото дворно място в полза на ЕТ „З.-М. С.“.

От своя страна ЕТ „З.-М. С.“ и с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 43, том І, рег.№ 4610, дело № 69 от 20.09.2010 г. на нотариус Т. А., е продала на М. А. Р. масивна двуетажна сграда № 6.