Решение № 98 от 24.07.2019, Районен съд - Пирдоп

Р Е Ш Е Н И Е

№……… гр.Пирдоп, 24.07.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА при секретаря Петя

Александрова, като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 5 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от П.Ц.К., ЕГН: ********** срещу „Елаците Мед“ АД- с.Мирково, въз основа на която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 4 500 лв., представляваща обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на брутното и трудово възнаграждение за срок от четири месеца при прекратяване на трудовото и правоотношение след като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, дължими според ищцата на основание действащ по време на прекратяване на трудовото и правоотношение Колективен трудов договор, над размера на заплатеното и вече до момента обезщетение от 6 брутни трудови възнаграждения.

Ищцата в исковата молба твърди, че е работила в

„Елаците Мед“ АД от 03.05.1985г. до 08.01.2016г. /31 години/ на длъжност „машинен оператор – обработка на руда“, като трудовото и правоотношение е било прекратено по чл.328, т.10 КТ, след което подала документи за пенсиониране.

Сочи, че след прекратяване на трудовия и договор и било изплатено обезщетение по чл.222 КТ в размер на 6 брутни работни заплати. Сочи още, че има сключен на 31.01.2011г. отраслов колективен трудов договор. Заявява, че договорите са приложими само за работниците и служителите, членове на синдикатите, а докато е била на работа в „Елаците Мед“ АД е членувала в две синдикални организации, като членският внос се удържал по ведомост от трудовото и възнаграждение.

Обезщетенията по чл.218, чл.222, чл.225 и чл.331 КТ в ОКТД се сочи, че са договорени и определени в КТД на дружествата на отрасъла, включително „Елаците Мед“ АД. Сочи се, че съгласно чл.66 от КТД на „Елаците Мед“ АД, сключен за периода от 01.07.2012г. до 01.07.2014г. „при прекратяване на трудови правоотношения поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, Работодателят дължи обезщетение на работниците и служителите по реда на чл.222, ал.3 КТ в размер на 4 брутни трудови заплати за трудов стаж в Дружеството от 5 до 10 години“. Същият текст бил заложен в КТД, действащ при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Счита, че на нея са били дължими 4 брутни трудови заплати като обезщетение по КТД, над заплатените и 6 брутни трудови възнаграждения, като претенцията и е формирана на база брутното и трудово възнаграждение от 1125 лв. за месеца, предхождащ месеца на прекратяване на трудовия и договор. Ищцата заявява, че желае претендираното от нея обезщетение да и бъде заплатено в брой от касата на „Елаците Мед“ АД, като впоследствие представя и своя банкова сметка.

***. 131, ал.1 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответната страна „Елаците-Мед“ АД, като същата е взела становище по исковата молба чрез упълномощената юрк. Л.Б.. Ответната страна оспорва изцяло иска, като го счита за недопустим и за неоснователен. Юрк.Б. счита, че подадената искова молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, тъй като от нея не става ясно на какво се основава искът срещу „Елаците-Мед“ АД и в какво точно се състои искането на ищцата, която нередовност не е отстранена с допълнителната молба на ищцата К., подадена след указанията на съда. От исковата молба не ставало ясно на ОКТД за отрасъл „Проучване, добив и преработка на минерални суровини“ или на КТД на „Елаците-Мед“ АД за периода 2014-2016г. ищцата обосновава своята претенция.

Видно било от съдържанието на исковата молба, че ищцата К. признава, че работодателя и е изплатил обезщетение в размер на 6 брутни трудови заплати по чл.222, ал.3 КТ, а такова обезщетение при пенсиониране може да се заплаща само веднъж. Претенцията за сумата от 4500 лв. бива оспорена като неоснователна и необоснована, както по основание, така и по размер. Ответникът сочи, че със заповед №4/08.01.2016г. на

Изпълнителния директор на „Елаците Мед“ АД е прекратено трудовото правоотношение на П.Ц.К. на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ вр. чл.326, ал.2 КТ, като в заповедта изрично е записано, че на работника следва да се изплати обезщетение по чл.222, ал.3 КТ – 6 брутни заплати, което, видно от приложените към отговора на искова молба, фиш за заплата за м. януари 2016г. и платежно нареждане, е начислено и заплатено, като размерът му е съобразен с факта, че ищцата е работила при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж. В отговора на исковата молба е заявено, че към 08.01.2016г. в дружеството е действал КТД за периода 2014-2016г. /по чл.51, ал.1 КТ/, а в отрасъла минна промишленост е действал ОКТД 2015г. /по чл.51, ал.2 КТ/, но в нито един от двата КТД не е налице разпоредба, която да обоснове претенцията на П.К. срещу дружеството-ответник за изплащане на 4 брутни заплати над вече изплатените на 23.02.2016г. 6 брутни заплати по чл.222, ал.3 КТ. ОКТД бил неотносим по конкретния казус, а относим по спора според ответника би могъл да бъде само КТД на „Елаците-Мед“ АД 2014-2016г. Разпоредбата на чл.66 от същия КТД обаче касаела само работниците и служителите на дружеството, които към датата на прекратяване на трудовите им отношения поради придобиване на право на пенсия имат от 5 до 10 години трудов стаж в дружеството /какъвто не е случая с ищцата/. Посочената разпоредба била в пряка връзка с първата хипотеза на изплащане на обезщетение за пенсиониране по чл.222, ал.3 КТ, като целта е работниците и служителите, достигнали възраст за пенсия да получат 4 брутни заплати обезщетение при пенсиониране, вместо предвидените от КТ – само 2 брутни заплати. Следователно разпоредбата на чл.66 КТД на „Елаците-Мед“ АД била неприложима по отношение на ищцата П.К., тъй като същата има трудов стаж в дружеството над 10 години, затова работодателят правилно е приложил разпоредбата на чл.222, ал.3 КТ, като е заплатил на П.К. 6 брутни заплати – обезщетение при пенсиониране и не съществува законово и договорно основание по КТД, което да допуска заплащане на още 4 брутни заплати – обезщетение при пенсиониране в полза на г-жа К. от „Елаците-Мед“ АД. Ответникът моли съда да остави без уважение исковата претенция като неоснователна, необоснована и недоказана и да му присъди разноски.

В съдебното заседание по разглеждане на делото ищцата се явява и представлява сама, поддържа исковата молба и заявява, че желае съдът да уважи нейния иск за сумите, за които го е предявила.

Ответникът „Елаците-Мед“ АД в съдебните заседания се представлява от упълномощената юрк. Л.Б., която оспорва исковата молба и моли съда да остави без уважение исковите претенции на ищцата К. срещу ответното дружество като неоснователни, необосновани и недоказани. В предоставения от съда срок юрк.Б. е депозирала писмена защита, в която доразвива съображенията си по същество. Посочено е, че работодателят правилно е преценил, че на П.К., която е работила в „Елаците-Мед“ АД през последните 31 години от трудовия си стаж, се дължи обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на брутното и трудово възнаграждение за срок от 6 месеца и че ищцата неправилно счита, че работодателят следва да и заплати още 4 брутни заплати, т.е. общо 10 брутни заплати. Сочи се, че не съществува правно основание, което би могло да обоснове такъв размер обезщетение при пенсиониране, поради което претенцията за сумата от 4500 лв. следва да бъде отхвърлена.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че ищцата П.Ц.К. е работила при ответника „Елаците-Мед“ АД от 03.05.1985г. до 09.01.2016г., т.е. общо 31 години, което е видно от представеното копие от трудовата книжка на П.К..

Видно от заповед №4/08.01.2016г. на изпълнителния директор на „Елаците-Мед“ АД, трудовото правоотношение /ТПО/ с П.Ц.К., заемала длъжността „машинен оператор, обработка на руда“ е прекратено, считано от 09.01.2016г., на основание чл.328, ал.1, т.10 във вр. чл.326, ал.2 КТ поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В заповедта е записано, че на лицето следва да се изплати обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 6 брутни заплати. Заповедта е подписана и от работника.

Видно от фиша за заплатени възнаграждения и обезщетения за месец януари 2016г. на П.Ц.К., дължимата на работника сума за този месец, след направени удръжки, е 7150.56 лв., в които е включено обезщетение при пенсиониране в размер на 6196.20 лв. Във фиша е записано, че сумата от 7150.56 лв. е изплатена по банков път, който факт в действителност се установява от представеното платежно нареждане за кредитен превод. Платежното нареждане е подписано и подпечатано от служител на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и е от 23.02.2016г., като отразява паричен превод на сума в размер на 7150.56 лв. към банкова сметка *** П.Ц.К., с наредител „Елаците-Мед“ АД и посочено основание – „заплата януари 2016г“.

Освен, че са представени доказателства, не е и спорно между страните, че предвиденото в прекратителната заповед обезщетение по чл.222, ал.3 КТ от 6 брутни заплати е било изплатено на ищцата П.К..

По делото са представени от ищцата още няколко на брой нейни фиша за заплатени възнаграждения и обезщетения през последната година /2015г./ от времето, в което е работила при ответника. Във всички тях е посочено, че на П.К. са удържани определени суми като „членски внос АДС“. Ответникът не оспорва и дори признава, че ищцата П.К. е членувала в синдикалната организация Асоциация за Демократичните Синдикати /АДС/, за което членство и е удържан членски внос.

Към отговора на исковата молба е представен и Отраслов /браншов/ колективен трудов договор за отрасъл „Проучване, добив и преработка на минерални суровини“, подписан на 29.01.2015г., ведно с писмо, изготвено от Българската минно-геоложка камара /БМГК/, Федерацията на независимите синдикати на миньорите – КНСБ /ФНСМ - КНСБ/ и СМФ „Подкрепа“, адресирно до ИА „Главна инспекция по труда“, с което отрасловият КТД е изпратен за вписване в специалния регистъра на Агенцията. Приетият като доказателство ОКТД урежда въпроси на трудовите и осигурителните отношения в отрасъла, като в чл.37 е предвидено, че размерът на обезщетенията по чл.218, 222, 225 и 331 от КТ се определя с Колективния трудов договор /КТД/ в дружествата. Колективният трудов договор в дружеството „Елаците-Мед“ АД за периода 01.07.2014г.-01.07.2016г. е подписан на 17.06.2014г. и също е представен и приет като доказателство по делото. Видно от този КТД, страни по него са: „Елаците-Мед“ АД - с.Мирково /работодател/ - от една страна и синдикалните организации СС на НСО към ФНСМ, секция към СМФ „Подкрепа“ и АДС – от друга страна. В чл.3 от описания КТД е посочено, че той има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалните организации, страни по договора. В чл.66 от същия КТД е предвидено, че „при прекратяване на трудови правоотношения поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, Работодателят дължи обезщетение на работниците и служителите по реда на чл.222, ал.3 КТ в размер на 4 (четири) месечни брутни заплати за трудов стаж в дружеството от 5 (пет) до 10 (десет) години“. В заключителните разпоредби на КТД е посочено, че за невключените в него договорености важат разпоредбите на КТ.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице А.И., според която размерът на брутното трудово възнаграждение на лицето П.Ц.К. за месец декември 2015г. /последният пълен отработен месец/ е 1032.70 лв., като размерът на брутното трудово възнаграждение на лицето за 4 месеца възлиза на 4130.80 лв. Вещото лице е извършило проверка и относно заплатеното на П.К. от „Елаците-Мед“АД обезщетение по чл.222, ал.3 КТ, като е установило, че изплатената сума е в размер на 6196.20 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: