Решение № 264 от 25.07.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. *********, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ********* в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20234230101051 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Ц. К. С., искова молба против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 20 000 лв. – неимуществени вреди, изразяващи се в болка, страдание, претърпени психични страдания, нанесена тежка физическа и психическа травма, влошаване качеството на живот, намалени социални контакти и невъзможност да живее и работи пълноценно, причинени от настъпило на 03.08.2020 г. ПТП, причинено виновно от Г.Д.Н. управлявал лек автомобил „******“, модел „*********, застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, както и сумата в от 6727,95 лв. – мораторна лихва дължима от датата на увреждането до датата на подаване на исковата молба в съда.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че нa 03.08.2020 година, вечерта, тръгнали от ******** В колата били четирима той, братовчедка му С.-С.П. и П. (приятелката на шофьора Г.Д.Н.) с лекия автомобил на неговия познат Г.Д.Н. марка „******”, модел „********* Поддържа се, че около 23:40 часа се връщали към село ******, пътували в посока гр. ********* - с. ******, с лекия автомобил на Г.Н., ЕГН **********, като самият той управлявал автомобила. Някъде по пътя Г. застигнал друг автомобил, 1

********* и тръгнал да го изпреварва, въпреки че навлизали в завой. Видял, че скоростта била около 180 км/ч при изпреварването. После всичко станало много бързо.

Докато изпреварвал в завой, колата поднесла по тревата и започнали да се въртят.

След това колата се въртяла още няколко пъти, като при едно от тези завъртания ищецът излетял от нея. След това загубил съзнание. По-късно дошла линейка и взела ищеца и С. и ги закарал в болницата в *********, като от там ги транспортирали до болницата в *********. В болницата в ********* лежал три дни, като нямал много ясни спомени какво точно се случило там, защото бил в доста тежко физическо и психическо състояние. Няколко дена след като го изписали от *********, родителите на ищеца го завели в частна клиника във *********, където му зашили раните по лявата ръка. Поддържа, че на 01.09.2020г се наложило да отиде за спешна операция отново в медицинско заведение във *********, защото. Сочи, че при изписването от му от „Медицински център „Авицена“ООД, гр.Велико Тъново му били дадени препоръки за продължаващо домашно лечение, след което имал и контролни прегледи на 03.09.2020 г. и на 21.09.2020 г. в ХК на „МЦ Авицена”, гр.*********. Поддържа, че болките, главоболието, световъртежа и страха му продължавали и до днес.

Сочи се, че във връзка с извършеното престъпление от Г.Д.Н. било постановено влязло в сила решение № 13 от 14.02.2023 г. по ванд. №332 по описа на ОС – ********* за 2022 г., с което било потвърдено решение № 126 от 07.11.2022 г. по а.н.д.

№ 349 по описа за 2022 г. на РС *********, в частта, в която подсъдимият – Г.Д.Н. бил признат за виновен в това, че около 23:40 часа на 03.08.2020 г., на път № 3161 /гр.

********* - с. Д./, при км. 5+100,при управление на лек автомобил лек автомобил „******“, модел „*********, нарушил правилата за движениепо пътищата, както следва: чл. 21, ал. 1, пункт 2-ри, предл. второ от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство категория „В“ е забранено да превишава скоростта от 90 км/ч. за извън населено място", като управлявал посоченото моторно превозно средство със скорост от 156 км/ч., и чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасност и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди", при което по непредпазливост причинил на возещата се на задна седалка на лекия автомобил С. П. от с. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на главичката на лъчевата кост на лява ръка довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник, с което е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „б", предл. 2-ро, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1300 лева.

В исковата молба се сочи, че на 12.06.2023 г. ищецът изпратил претенция за изплащане на обезщетение до ответното дружество, като до датата на подаване на 2 исковата молба не е получил отговор.

Моли така предявения иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който се изразява становище, че не оспорва иска за сумата до 3500 лв., но оспорва претенцията над тази част. Наведено и е възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като се сочи, че същия е пътувал без предпазен колан, с което свое поведение е допринесъл за причинените му травматични увреждания. Ответното дружество оспорва и твърденията на ищцата, че е претърпяла описаните в исковата молба травматични увреждания. На последно място от страна на ответника се навеждат доводи и за това, че претендираната сума за неимуществени вреди е силно завишена, с което претенцията се оспорва и по размер. В заключение се прави искане да се постанови решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена, евентуално да бъде намален размерът на претендираното обезщетение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

С влязло в сила решение по в.а.н.д № 332/2022г. на ОС – гр. ********* е изменено решение № 126 от 07.11.2022 г. по а.н.д. №349/2022 г. по описа на РС – *********, като е признат обвиняемия Г.Д.Н. от с. Горна Росица, общ. ********* за невинен и е оправдан за това да е извършил престъплението при нарушаване на правилата за движение по пътищата по чл. 5, ал. 1 от ЗДвП, като решението на РС – ********* е потвърдено в частта, с която подсъдимият – Г.Д.Н. бил признат за виновен в това, че около 23:40 часа на 03.08.2020 г., на път № 3161 /гр. ********* - с.

Д./, при км. 5+100,при управление на лек автомобил лек автомобил „******“, модел „*********, нарушил правилата за движениепо пътищата, както следва: чл. 21, ал. 1, пункт 2-ри, предл. второ от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство категория „В“ е забранено да превишава скоростта от 90 км/ч. за извън населено място", като управлявал посоченото моторно превозно средство със скорост от 156 км/ч., и чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасност и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди", при което по непредпазливост причинил на возещата се на задна седалка на лекия автомобил С. П. от с. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на главичката на лъчевата кост на лява ръка довело до трайно затрудняване движението на левия горен крайник, с което е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „б", предл. 2-ро, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1300 3 лева.

На основание чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, в това число и влязлото в сила решение по чл. 78а НК е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца-Р 47/23.07.2012 по т. д. 340/2011 на I т. о. и др.

Фактическият състав на правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи предпоставки: 1/ застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2/ наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и застрахователя – ответник.

По делото не е спорно между страните, че към датата на ПТП между собственика на увреждащото МПС „и ответника, е бил налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и че до ответното дружество е заявена претенция от страна на ищеца за изплащане на обезщетение, поради което и са налице предпоставките на чл. 432 КЗ за анагажиране отговорността на застрахователя – ответник за причинените от виновния водач на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

С отговора на исковата молба изрично е посочено, че предявения иск не се оспорва за сумата до 3500 лв., поради което ответното дружество прави признание на елементите от фактическия състав на материалноправната разпоредба на чл. 432 КЗ, като спорен по делото остава размера на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо се от страна на застрахователя, в това число и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

От приетата по делото медицинска документация и от заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че полученото от ПТП увреждане на ищеца – разкъсноконтузни и порезни рани в областта на китката на лявата ръка и между палец и показалеца (1-ви и 2-ри пръст) на лявата ръка, както и над десния лакът, на дясната китка; малка рана с навлязло чуждо тяло (фрагмент от стъкло) в областта на горна 4 част на мишницата на дясната ръка – описаните рани са оставили белези. Вещото лице е посочило, че има клинично поставена диагноза „мозъчно сътресение“, но без описани видими травми по главата и без неврологична симптоматика – по тази причина не може да се приеме за потвърдена по обективен начин диагноза; Посочено е, че има видим в момента белег в дясната теменна област, който е възможно да е от процесния инцидент. В заключението се посочва, че няма сърбани данни за загуба на съзнание, има продължаващи субективни оплаквания от болки в кръста след натоварване и изтръпване на 4-ти и 5-ти пръсти на лявата ръка след напрежение на същите, като описаните травматични увреждания са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота.

В заключението се посочва, че описаните наранявания са предизвикали интензивни болки, които постепенно намаляват до момента на зарастване. Попродължителни са били болките от раната в горната част на дясната мишница и на гърба на лявата длан – раните са били по-дълбоки, като в първата е имало фрагмент от стъкло, обработени са по-късно. Посочва се, че по вид уврежданията не могат да се приемат като предизвикващи особени мъки и страдания. Вещото лице заключава, че общо нараняванията имат срок на възстановяване до 1 месец, а срокът на възстановяване на раната в горния край на дясната мишница е по-дълъг – около 40 дни. Раните са напълно заздравели, с останали трайни белези, уплътнение в меките тъкани на гърба на лявата длан, над 4-та и 5-та кости на дланта както и оплаквания от изтръпване на 4-ти и 5-ти пръсти при натоварване.

В експертизата е посочено, че не са описани травми, характерни за въздействие на предпазен колан по тялото. Посочено е, че такива травми не са задължителни, но по делото няма данни пострадалия да е бил с поставен предпазен колан, поради факта, че е излетял от купето на автомобила.