Решение № 33 от 25.02.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Пловдив, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Иван Г. Даскалов като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215000600626 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 26/18.05.2020 г. по НОХД № 1971/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив подсъдимият Д. С. Х. е признат за невиновен в това, че на 28.09.2017 г., на път II-64 км 49+800, обл.*, при управление на МПС - лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № *, да е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост да е причинил смъртта на А. С. Е., ЕГН **********, като на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК.

Съдът се е произнесъл за веществените доказателства и за разноските, като е постановил последните да останат за сметка на държавата.

Делото е образувано по подадени протест на ОП – Пловдив и въззивни жалби на адв. Д.С. от АК – *, като повереник на частните обвинители Ц. Л. Е., С. А. Е. и Л. А. Е.; на адв. Ю.В., като повереник на частните обвинители А. Д.

К., Ф. Д. К. и Ц. Д. К. срещу Присъда № 26/18.05.2020 г. по НОХД № 1

1971/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив.

В подадения протест и допълнението към него се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и допуснати съществени процесуални нарушения. Прави се искане протестираната присъда да бъде отменена, като вместо това въззивният съд да постанови нова, с която подсъдимият Х. да бъде признат за виновен и осъден по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.

В постъпилите жалби от поверениците на частните обвинители – адв. С. и адв. В., се излагат оплаквания за нейната неправилност и необоснованост. С тях се отправя искане атакуваната присъда да бъде отменена, като вместо това бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по обвинението за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.

Настоящото въззивно производство е второ по ред, тъй като преди това предходен състав на Пловдивския апелативен съд на основание чл. 336, ал.1, т.2, вр. чл.334, т.2 от НПК е постановил Присъда № 1/06.04.2021 г. по ВНОХД № 434/2020 г., с която е отменил оправдателната присъда на Пловдивския окръжен съд по НОХД № 1971/2019 г., като вместо това е признал Д. С. Х. за виновен в това, че на 28.09.2017 г., на път II-64, км 49+800, обл.*, при управление на МПС - лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № *, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на А. С. Е., ЕГН **********, поради което и на основание чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК го е ОСЪДИЛ на 1 година „Лишаване от свобода“, като го е признал за невинен и оправдал за нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП.

На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК на подсъдимия Х. е наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години, считано от влизане на присъдата в сила.

2

Съдът се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства и е осъдил подсъдимия на основание чл.189, ал.1 от НПК да заплати направените по делото разноски.

По жалба на подсъдимия Х. и неговия защитник – адв. Д. от АК – *, с Решение № 60212 от 20.12.2021 г. по к.н.д. № 945/2021 г., 3 н.о. на ВКС е отменена изцяло осъдителната присъда на Пловдивския апелативен съд, като делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.354, ал.3, т.2 от НПК, които са концентрирани в следните насоки:

Първата е затова, че апелативният съд не е изпълнил задължението си да отговори на възраженията на страните, с незадоволителното качество на постановения акт и несъгласие с аналитичната му дейност в нарушение на изискванията на чл. 13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК.

Втората е, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в това, че подсъдимият е осъден по непредявени факти, които не са му били известни до този момент като включени в обхвата на обвинението му и поради тази причина не се е защитил по тях. С тях се приема, че съществено е била изменена обстоятелствената част на обвинението по отношение поведението на велосипедиста, които разкриват различна картина на ПТП, по която подсъдимият не се е защитавал на досъдебното производство и пред първата инстанция. И след като подсъдимият по тези факти е бил осъден за първи път от апелативната инстанция, съдът го е лишил от правото на справедлив процес и ефективна защита в съответствие с чл.6 от КЗПЧ. В тази връзка са дадени указания да се положат дължимите процесуални усилия за коректното интерпретиране на фактите и доказателствата по делото.

В настоящото въззивно производство представителят на АП - Пловдив изразява несъгласието си със становището на ВКС в отменителното решение, в което се посочва, че предходния въззивен състав при постановяването на новата осъдителна присъда е излязъл извън очертаните предели на фактическата обстановка във внесения в съда обвинителен акт, с което е допуснато съществено процесуално нарушение.

Намира, че изготвената повторна комплексна експертиза е изяснила всички спорни моменти във връзка с механизма на извършване на ПТП и 3 поведението на пострадалия велосипедист. В тази връзка във внесения в съда обвинителен акт са описани значимите моменти от инкриминираното деяние и поведението на участниците в ПТП, като и настоящият въззивен състав би могъл да се произнесе с нова мотивирана присъда, в която да отмени предходната оправдателна такава, като признае подсъдимия за виновен и му наложи съответните наказания.

Частните обвинители Ц.Е., С.Е. и Л.Е. се явяват лично и с повереник – адв. С., а частните обвинители А.К., Ф.К. и Ц.К. не се явяват редовно призовани, като се представляват от техния повереник - адв. В.. Адвокат С. и адв. В. заявяват, че поддържат подадените въззивни жалби по изложените в тях съображения, насочени към отмяна на присъдата на окръжния съд и постановяването на нова осъдителна присъда срещу подсъдимия с налагане на съответните наказания.

Адвокат М., в качеството му на особен представител на частния обвинител И.К., заявява, че се присъединява към становищата на колегите си за отмяна на първоинстанционната оправдателна присъда и постановяването на нова осъдителна присъда срещу подсъдимия.

Подсъдимият Д.Х. се явява лично и с адв. Д., като предлагат постъпилите протест на окръжната прокуратура и въззивните жалби на частните обвинители да бъдат оставени без уважение, като се потвърди постановената оправдателна присъда.

Настоящият въззивен състав на ПАС, след като се запозна с изложените съображения в протеста и жалбите, както и с материалите по делото, намира за установено следното:

Подаденият протест и въззивните жалби са допустими, защото са подадени в законоустановения 15-дневен срок и от лица с нужната процесуална легитимация, като са частично основателни, макар и не изцяло по изложените в тях съображения.

Делото е било образувано пред Окръжен съд – Пловдив по внесен обвинителен акт срещу Д. С. Х. за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.

„в“ от НК за това, че 28.09.2017 г., на път II-64, км 49+800, обл.*, при управление на МПС - лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № *, е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2, изр.1 и изр.2 от ЗДвП и по 4 непредпазливост е причинил смъртта на А. С. Е., ЕГН **********.

Първоинстанционното производство пред окръжния съд е протекло по общия ред с разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица, изготвили заключенията на назначените на досъдебното производство - съдебномедицинска експертиза на труп, единична и тройна автотехническа експертизи. Подсъдимият е дал за първи път обяснения по случая /на досъдебното производство е дал показания само като свидетел, защото след привличането му като обвиняем е отказал да даде обяснения/, като е изложил своята по-различна версия за инкриминираните събития. Във връзка с неговите обяснения и за пълното изясняване на обективната истина по случая от съда е била назначена и изготвена, допълнителна, тройна автотехническа експертиза, приобщени са по чл. 283 от НПК и съответните писмени доказателства. Впоследствие е постановена и оправдателната присъда, станала предмет на въззивен съдебен контрол от предходния, както и пред настоящия съдебен състав.

С оглед на изложените съображения и искания в подадения протест и въззивни жалби на частните обвинители, както и дадените указания на ВКС в отменителното решение, настоящият състав намира за нужно да обърне внимание на следното:

При предходното въззивно производство са били преразпитани вещите лица изготвили първоначалната и допълнителните АТЕ, като е преценено, че заключенията им са необосновани и възниква съмнение за тяхната правилност, като е назначена повторна, комплексна, автотехническа, съдебномедицинска и физична експертиза, която за разлика от горепосочените такива, в заключението си се е базирала на абсолютно всички пригодни доказателствени източници по делото.

В тази връзка е счетено, че в същата по много по-категоричен начин са изяснени въпросите свързани с определяне мястото на удара, скоростите на движение и местоположение на платното за движение на л.а. „*“ и пострадалия велосипедист, траекториите на движение на участниците в ПТП, по които са достигнали до мястото на сблъсъка, вариантите, при които с оглед на избраната скорост на движение на водача на автомобила, съответства определена скорост на движение на велосипедиста, разстоянието между тях, възможните причини за отклоняване в посоката на движение на 5 велосипедиста наляво, а впоследствие и надясно, поради преминаващ покрай него неизвестен автомобил и т.н.

С оглед на това, според върховния съд, предходният въззивен състав е приел за установени фактически положения, които се различават съществено не само от приетите такива от окръжния съд, но и от тези, отразени в обстоятелствената част на внесения в съда обвинителен акт.

Така, например в сравнително пестеливата обстоятелствена част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият Д.Х. е управлявал процесния автомобил със скорост 61 км/ч. в дясна лента на пътното платно, а пострадалият А. Е. с велосипеда си - по банкета в дясно от пътя в същата посока на движение. Последният е навлязъл в платното за движение на подсъдимия на разстояние не по- малко от 42,88 м от него, като подс. Х. не реагирал своевременно на променената траектория на движение на велосипеда, след което настъпил удар в предната дясна част на автомобила и задната част на велосипеда, на разстояние 1,3 м - 1,5 м източно от западната граница на платното за движение[1].

Окръжният съд в мотивите към оправдателната си присъда е възприел за достоверни дадените пред него обяснения на подсъдимия Х., в които е посочил, че скоростта на движение на л. а. „*“ е била 80 км/ч., че пострадалият се движил по пътното платно, а не върху банкета , че за първи път го е възприел, едва когато бил 4-5 м пред него , тъй като на 25-30 м преди движението на процесния автомобил се движел друг, неустановен автомобил, който задминал пострадалия. При постановяване на оправдателната си присъда окръжният съд е приел в мотивите за установени фактически положения, кореспондиращи с дадените обяснения, с изключение скоростта на движение на л.а. „*“ от 61 км/ч. Съдът е оправдал подсъдимия Х., като е приел, че той не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, като такава би била налице, само ако е управлявал МПС със скорост 43 км/ч. - 57 км/ч.[2].