Решение № 415 от 30.11.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. Пазарджик, 30.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20245220200937 по описа за 2024 година за да се произнесе,взе предвид следното:

С жалбата си срещу Наказателно постановление № 24-1818-000343/ 20.05.2024г. на Началник сектор при ОДМВР Пазарджик, РУ Пазарджик, жалбоподателят В. Д. С., ЕГН ********** от с.Г., общ.Пазарджик твърди, че постановлението е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.Моли да бъде отменено обжалваното постановление.Сочи доказателства и претендира разноски.

За наказващият орган ОДМВР Пазарджик не се явява процесуален представител. Постъпило е писмено становище за неоснователност на подадената жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатски разноски и претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят С. се явява лично, както и защитникът адв.П..

Районният съд, като се запозна с оплакванията,изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства,по отделно и в съвкупност,взе предвид следното:

1

На жалбоподателя В. С. е съставен от св.К. Н. , на длъжност командир на отделение при РУ Пазарджик, ОДМВР Пазарджик АУАН №24-1818-000343/ 01.05.2024г., в присъствието и на свидетеля И. П. и съответно е издадено обжалваното постановление за това, че на същата дата около 01.10ч. в с.Г., ул.“24-та“ , посока на движение към ул.“17-та“ управлява лек автомобил ..., собственост на С.П. С.а, като извършва следното нарушение:

Управлява МПС след употреба на алкохол, установено след извършена качествена проба с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARNJ- 0078, който отчел 0.89 промила в издишания въздух в 01.13ч. на 01.05.2024г.,като пробата е показана на водача.Същият лъхал на алкохол и заявил, че е пил две уискита.Издаден е талон за медицинско изследване с №274176, ведно с осем броя стикери с №А 078375, който водачът подписал и получил.Водачът бил предупреден, че до вземане на биологична проба за установяване концентрация на алкохол в кръвта не следва да употребява алкохол.Като нарушена посочена разпоредбата на чл.5ал. 3т.1 ЗДвП.

С обжалваното Наказателно постановление на жалбоподателя В. С. е наложена глоба в размер на 500лв. и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.174ал.1 т.1 ЗДвП за това, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда включително.Отбелязано е, че е получен Протокол №174/ 08.05.2024г. на СХЛ при МБАЛ Пловдив, доказано количество етилов алкохол , кръвна проба 0.63 промила.

Съдът, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, от фактическа страна прие за установено следното:

На 01.05.2024г., около 01.00ч. полицейските служители К. Н. и И. П. изпълнявали служебните си задължения като дежурен автопатрул ,като били спрели в центъра на св.Г., обл.Пазарджик.Те забелязали покрай тях да минава автомобил, който криволичал по пътя , управляван от мъж, до който на предната седалка до шофьора имало жена. Свидетелите К. Н. и И. П. решили да извършат проверка, включили светлинен и звуков сигнал и последвали автомобила, който спрял след около 300-400 метра.Св.П. слязъл от служебния автомобил и отишъл до водача, а колегата му – св.Н. останал отзад на проверявания автомобил - лек автомобил ....Водачът – жалбоподателят С. бил изпробван за употреба на алкохол с алкотест дрегер, като апаратът отчел 0.89 2 промила, а в автомобила била и съпругата му – св.Спаска С.а.При този резултат жалбоподателят С. обяснил, че е пил уиски в кръчма в центъра на селото и помолил ако може да се запише, че съпругата му – св.С.а е управлявала автомобила, като такова нещо му се случвало за първи път, тъй в такива случаи винаги тя управлявала.Полицейските служители отказали да съобразят молбата на жалбоподателя, след което му бил съставен процесния АУАН, както и издаден талон медицинско изследване на кръв №274176.

Жалбоподателят С. се явил в МБАЛ Пазарджик, където в 02.54ч. на 01.05.2024г. дал кръв за изследване.Бил съставен Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от доктор А.П., подписан и от жалбоподателя С..В протокола били отразени съответните констатации, като по раздел I т.3 и 4 жалбоподателят е дал сведение, че е употребил уиски, в количество от 150мл.Съобщил е също, че страда от диабет – т.15.2 и употребява определени лекарствени продукти.

С Протокол №174/08.05.2024г. на СХЛ при МБАЛ Пловдив било установен етилов алкохол в дадената кръвна проба от жалбоподателя С. от 0.63 промила.

На датата на връчване на обжалваното НП на 18.06.2024г. жалбоподателят С. поискал извършването на повторен химически анализ на дадената кръвна проба. Искането било уважено и с Протокол №174К/01.07.2024г. на СХЛ при МБАЛ Пловдив било установен етилов алкохол в дадената кръвна проба от жалбоподателя С. от 0.59 промила.

Тази фактическа обстановка Съдът възприе при съвкупна преценка показанията на свидетелите - полицейските служители К. Н. и И. П., Стефка С.а – съпруга на жалбоподателя, Протокол от 01.05.2024г. за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от доктор А.П., Протокол №174/08.05.2024г. на СХЛ при МБАЛ Пловдив , Протокол №174К/01.07.2024г. на СХЛ при МБАЛ Пловдив , талон за изследване №274176 .

Съдът кредитира изцяло показанията на полицейските служители К. Н. и И. П.,тъй като същите са последователни и кореспондират както помежду си, така и едно от оспорените фактически обстоятелства от жалбоподателя – че не е казвал, че пил две уискита, на практика се потвърждава и от писмено 3 доказателствено средство, подписано и от жалбоподателя. Съпругата на жалбоподателя - св.С.а също заяви, че съпругът и не бил казвал ,че е пил уиски, на което показание Съдът не даде вяра.

В този аспект показанията на полицейските служители кореспондират и с цитирания Протокол/ л.11 от делото/ от 01.05.2024г. за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози на доктор А.П.,в който жалбоподателят е направил изявление, че е употребил 150 мл. уиски и е подписал този протокол,т.е. потвърдил е писмено това обстоятелство.От друга страна св.С.а е обяснимо пристрастна, тъй като е съпруга на жалбоподателя.Св.С.а освен това потвърди, че съпругът и е бил в заведение, което тя стопанисва , престоял е там около един час, след което я забрал и потеглили към едно хале с трактори, поради получен сигнал от охранителна система.Допи и св.С.а допусна, че съпругът и може и да е употребил алкохол, въпреки, че той страда от диабет и рядко си позволява да пие.

Ето защо от фактическа страна Съдът намери за безспорно доказано, че жалбоподателят е признал пред полицейските служители, че е употребил алкохол – уиски, уточнявайки впоследствие количеството от 150мл. А дали това количество е „две уискита“ няма никакво правно значение.

Все в тази връзка, няма основание да не се даде вяра на полицейските служители и за обстоятелството, че жалбоподателят ги помолил ако може да се запише, че съпругата му – св.С.а е управлявала автомобила, като такова нещо му се случвало за първи път,като двамата бяха категорични за тази „молба“ на жалбоподателя.

Така от фактическа страна не се установи при проверката жалбоподателят да е лъхал на алкохол, както се настоява в жалбата, или да е казал , че е пил точно две уискита, но несъмнено е признал, че е пил уиски, а приблизителното количество е посочено от самия него в процесния Протокол от 01.05.2024г. за медицинско изследване на д-р А.П..

При така възприетата фактическа обстановка, от правна страна Съдът намира следното:

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.Жалбата е процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл.59ал.ІІ ЗАНН .По същество Съдът намира жалбата за неоснователна.

4

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения – нарушение на чл.42т.4 и чл.57ал.1т.5 ЗАНН, тъй като не била отразена промяната във фактическата обстановка – констатирана алкохолна концентрация с дрегер от 0.89 промила на 0.63 промила с химически анализ.Дори се твърди и неправилно приложение на санкционната норма, в посока по –тежката по чл.174ал.1т.2 ЗДвП , регламентираща санкция при констатация в границата от 0.8 до 1.2 на хиляда, при положение, че жалбоподателят правилно е санкциониран по полекият състав на чл.174ал.1т.1 ЗДвП при констатация в границата от 0.5 до 0.8 на хиляда.

Не отговаря на обективното съдържание на обжалваното НП ,че не е била отразена промяната , касаеща констатираната алкохолна концентрация с дрегер от 0.89 промила на 0.63 промила с химически анализ.Това обстоятелство е изложено в заключителната част, вместо в обстоятелствената част на постановлението, което само по себе си не може да е съществено процесуално нарушение.Освен това, наказващият орган е изпълнил задължението си по чл.52ал.4 ЗАНН, като е съобразил и резултата от Протокол №174/08.05.2024г. на СХЛ при МБАЛ Пловдив , който резултат е нямало как да бъде известен на актосъставителя при съставянето на АУАН.

Така както и наказващият орган не е могъл да знае какъв ще е резултата от повторния анализ на кръвната проба, извършен след издаване на просцесното НП и отразен в Протокол №174-К/01.07.2024г. на СХЛ при МБАЛ Пловдив, а именно 0.59 промила , с 4 стотни по-малко от първия химичен анализ, но и този резултат представлява основание за налагане на санкция съобразно чл.174ал.1т.1 ЗДвП при констатация в границата от 0.5 до 0.8 на хиляда.

Ето защо Съдът счита за неоснователен доводът за нарушение на чл.42т.4 и чл.57ал.1т.5 ЗАНН при описание на нарушението -не била отразена промяна на констатирана алкохолна концентрация с дрегер от 0.89 промила на 0.63 промила с химически анализ.Не са релевантни и фактическите обстоятелства, че не се доказа жалбоподателят при проверката да е лъхал на алкохол или да е казал, че е пил точно две уискита, вместо което е признал, че е пил уиски.

Съдът не намира за необходимо за обсъжда в детайли цитираните от 5 жалбоподателя Решение №829/04.11.2022г. по КНАХД №849/2022г. и Решение №662/11.11.2023г. по КНАХД №703/2023г., двете на Административен съд Пазарджик,като пример за отменени НП, поради допуснати идентични съществени процесуални . Фактическата обстановка и съответни правни изводи са специфични за всяко дело.

Така в Решение №829/04.11.2022г. по КНАХД №849/2022г. на Административен съд Пазарджик е прието от касационната инстанция съществено процесуално нарушение, свързано с датата на съставяне на АУАН – на 29.10.2021г. и 30.10.2021г, доколкото АУАН е съставен около полунощ.Подобни фактически обстоятелства не са спорни по настоящето дело.

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия и при спазване сроковете по чл.34 ЗАНН.Представена е и Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., видно от която актосъставителят Н. е компетентен да съставя АУАН на основание т.1.3.2, както и наказващият орган да издава НП на основание т.3.9.Не се установиха съществени процесуални нарушения в производството по издаване на АУАН и НП, неизложени от жалбоподателя.

От правна страна законосъобразно на жалбоподателя В. С. е наложена глоба в размер на 500лв. и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.5ал.3т.1 ЗДвП и на основание чл.174ал.1 т.1 ЗДвП за това, че при установената фактическа обстановка е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда.От субективна страна нарушението е извършено с пряк умисъл, какъвто извод се налага от възприетата фактическа обстановка.

Съдът намира за основателна претенцията на процесуалния представител н а наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН.Пред въззивната инстанция наказващият орган е представляван от юрисконсулт, който е направил своевременно искане за присъждане на разноски.

Разпечатката съдържа 36 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/804fe08d-647c-4883-a617-24d370fc29ce