Решение № 1450 от 17.11.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1450 гр. Варна, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20223100501758 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

С решение № 1669/30.05.2022 год., постановено по гр.д. № 6081/2021 год., ВРС – 43 състав, е отхвърлил предявения по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК от „Сийском Варна“ ООД, ЕИК 201473798 със седалище и адрес на управление гр.Варна против Д. Д. К. от гр.Варна иск за установяване дължимостта на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 261336/18.02.2021 год. по ч.гр.д. № 2266/2021 год. по описа на ВРС, а именно сумата от 4 584 лева, представляваща неизплатен остатък за извършени към 04.06.2020 год. СМР по неформален договор за изработка, съгласно оферта от 12.05.2020 год. за обект, находящ се в с.Климентово, община Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда 16.02.2022 год. до окончателното заплащане на задължението, като ищецът е осъден и за разноските.

Недоволен от горното решение е останал ищеца, който обжалва постановеното решение като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Първото оплакване на въззивника се свежда до твърдението му за неправилна правна квалификация, обуславяща и произнасянето на съда по непредявен иск като такъв с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.

1 чл.258, ал.1 и следв. ЗЗД, а не с правно основание чл.422 ГПК. На следващо място, се твърди, че доколкото договорът за извършване на СМР е разновидност на договора за изработка писмената форма не е условие за действителност, а за доказване на същия. Твърди се, че той може да бъде установяван с всякакви доказателствени средства, което е и сторено в хода на първоинстанционното производство чрез събраните гласни доказателства и СТЕ.

От същите, счита, че се установява, че с конклудентни действия ответницата се е съгласила с договора за изработка на описаните в исковата молба СМР, за изпълнението на които дължи възнаграждение. Настоява се за отмяна на съдебното решение изцяло и уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. Твърди, че решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано, като изводите му се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

В с.з. по същество, въззивникът не се представлява.

В с.з. по същество, въззиваемият, чрез пълномощник, моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – само в обжалваната част. В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното искане за установяване дължимостта на сумите по неформален договор за СМР и правото на иск е упражнено надлежно, поради което производството и решението са допустими.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, които са свързани с изводите на съда за недоказаност на сключения между страните договор.

Ищецът основава претенцията си за заплащане на исковата сума в размер на 4 584 лева, на основание извършени и приети от насрещната страна СМР, обективирани по вид и количество в приемо-предавателен протокол от 01.06.2020 год. на обща стойност 13 584 лева, от които е платена сумата от 9 000 лева. Твърди, че правоотношенията между страните са започнали въз основа на изпратена оферта от 12.05.2020 год. с последващо устно 2 възлагане на допълнителни работи.

Наличието на правоотношения между страните въз основа на неформален договор не се оспорва и от ответницата, която на първо място отрича възлагането на допълнителни работи /посочени в позиции 1, 9, 11 и 12 от представения приемо-предавателен протокол, видно от депозирания писмен отговор и изявлението на процесуален представител в отрито съдебно заседание от 15.10.2021 год./ и на второ място, оспорва част от документираните СМР в количествено отношение /посочени в п.2, 3, 10 и 13, видно от депозирания писмен отговор и изявлението на процесуален представител в отрито съдебно заседание от 15.10.2021 год./. Навежда и твърдението за заплатена сума в общ размер на 11 000 лева.

В контекста на така повдигнатия правен спор, настоящият състав съобразява, че с нормата на чл.264, ал.1 ЗЗД, приложима към съществувалата между страните облигационна връзка, за поръчващия е създадено законово задължение да приеме извършената съгласно договора работа. Безспорно, при приемане от възложителя на извършената съгласно договора работа същият следва да я прегледа като законът му предоставя правата по чл.265, ал.1 ЗЗД - да иска от изпълнителя поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане, да иска заплащане на разходите, необходими за поправката или съответно намаляване на възнаграждението. Правата на възложителя и отговорността на изпълнителя са обусловени от характера на констатираните недостатъци и отражението им върху годността на извършената работа за обикновеното или предвиденото в договора предназначение, а несъответствието може да се изразява и в наличието на недостатъци на извършената работа – явни или скрити. При констатирани явни недостатъци или отклонения /тоест, такива, които са видими при обикновен преглед на работата/, възложителят е длъжен да направи всичките си възражения пред изпълнителя незабавно при предаване на работата, освен ако друго не уговорено между страните, а за скрити и новопоявили се недостатъци да извести веднага след откриването им. В случай, че възложителят не направи такива възражения, съгласно ал.3 на чл.264 ЗЗД, работата се счита приета.

Последователна е съдебната практика също така, че в същината си приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие - разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му. Или, релевантно за приемането по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение /напр. решениe № 1661 от 6.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 972/99 г., V г. о. и решение № 231 от 13.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1056/2009 г., II т. о., ТК/. В хипотезата, когато се оспорва изпълнение в цялост, при допустимо престиране резултата на части следва да се приеме, че се оспорва самото фактическо действие - по приемо-предаване на част от възложеното от изпълнителя на възложителя. В този случай, както е посочено в решение № 84/30.07.2015 год. на ВКС по 3 т.д. № 1428/2014 год. на ВКС, предаване изцяло на изработеното /фактическото действие по приемането/ ще се докаже с фактическото му държане от възложителя само когато отчетеното от изпълнителя съответства на действително договорения обем.

Както се посочи по-горе, претендираното от изпълнителя възнаграждение е за СМР, обективирани в приемо-предавателен протокол от 01.06.2020 год. на обща стойност 13 584 лева, неносещ подписа на възложителя.

По делото липсват категорични доказателства цитираният протокол д а е бил предявен за плащане на възложителя. Единствените събрани в тази насока доказателства са показанията на свидетеля С. П., които обаче поради липсата на категоричност и конкретика, не могат да бъдат кредитирани в тази си част. Липсва твърдение и/или изявление за прекратяване на договорната връзка между страните в хипотезата на чл.265 ал.

2 ЗЗД – за разваляне на договора от възложителя поради наличието на съществени недостатъци, водещи до негодност на извършеното според нейното договорно или обикновено предназначение.

Следователно, доколкото договорната връзка между страните не е прекратена от възложителя в хипотезата на чл.265, ал.2 ЗЗД, основателността или не предявения с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД иск е обусловен от доказване на обстоятелството, че отчетеното от изпълнителя с горепосочените актове съответства на извършването от страна на изпълнителя на СМР в посочения обем и/или на действително договорения обем /напр.решение № 94 от 2.03.2012 год. на ВКС по т. д. № 133/2010 год., II т. о., ТК и решение № 141/27.04.2015 год. на ВКС по т.д. № 3601/2013 год., II т. о., ТК/ , като съдът съобразява обстоятелството че ответникът оспорва и част от обективираните в протокола СМР да са част от предмета на договора, тоест налице е оспорване в договорения обем.

За доказване на действително извършените от изпълнителя СМР по приемопредавателен протокол от 01.06.2020 год. ангажирани пред първоинстанционния съд са гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С. П. и е проведена СТЕ, която настоящият състав кредитира и съобразява само в частта относно оспорените от насрещната страна позиции /като договорени за изпълнение от ищеца и като изпълнени в протоколираното количество/.

Както се посочи по-горе, ответникът е оспорил като извършени от ищеца описаните в позиция 1, 9, 11 и 12 дейности. По делото, въпреки предприетото оспорване, липсват ангажирани доказателства, от които да се формира положителен извод, че изпълнителят е изчистил двора от боклуци, която дейност е остойностил в протокола на 300 лева, изрязал е клони на дърво, която дейност е остойностил на 100 лева и е доставил и монтирал контакти и ключове на обща стойност 100 лева. В показанията си свидетелят П., макар и да разказва общо за приетия обект за изпълнение, не споменава тези дейности като извършени от ищеца, чийто технически ръководител е. Липсват каквито и да са други, дори и косвени доказателства, за извършването им именно от този изпълнител, поради което и следва да се приеме, сумата за тях е недължима.

По отношение на описаната в позиция 12 дейност – доставка и монтаж на тръби под 4 основи, установява се от СТЕ, че налична на място е една такава, полагането на която се потвърждава и от свидетелските показания на П. Поради горното и стойността по тази позиция следва да се намали с 2 броя тръби от протоколираните общо 3, съобразявайки се с действително извършеното.

Що се касае до оспорените в количествено отношение позиции 2, 3, 10 и 13, съдът кредитира неоспореното от страните заключение на вещото лице О., който в сравнителна таблица приложение № 2 е извършил съпоставка между претендиранато и действително установеното на място. Така, настоящият състав приема, че действително извършеното по позиция 2 възлиза на 52 л.м. вместо протоколираните 58 л.м., по позиция 3 – 32 л.м. вместо протоколираните и претендирани за заплащане 116 л.м. и по позиция 10 – 40 кв.м. вместо 110 кв.м., респективно дължимата сума следва да се съобрази с установените количества.

Изцяло неоснователно се явява възражението на ответницата по отношение на дейността по позиция 13, доколокото се установява, че изпълненото на място е изцяло съответно на претендираното количество.