Определение № 1170 от 09.05.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 1572/2023
- Вид
- Определение № 1170
- Подписан
- 09.05.2024
- В сила
- 09.05.2024
- Състав
- Ирина Петрова, Мария Бойчева, Десислава Добрева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2, предл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 3, предл. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.97, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 74 · Търговски закон
- чл. 74, ал. 2, предл. 3 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1170 гр. София, 09.05.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ирина П.а
Членове:
Д. Добрева
Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20238002901572 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца “ГРАНД ЛЕНД ИНВЕСТМЪНТ ПРО” ЕООД, ЕИК 203328157, против решение № 230/05.04.2023 г. по в.т.д. № 796/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, с което след частична отмяна в обжалваната част на решение № 260369/31.05.2022 г. по т.д. № 1964/2020 г. по описа на Софийски градски съд, е отхвърлен предявеният от “ГРАНД ЛЕНД ИНВЕСТМЪНТ ПРО ” ЕООД против “КЕПИТАЛ ВАЛЮ ” АД, ЕИК 201621962, инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на 5 624 350 броя поименни акции от капитала на ответното дружество, обезсилено е първоинстанционното решение в частта, с която по предявените от “ГРАНД ЛЕНД ИНВЕСТМЪНТ ПРО ” ЕООД против “КЕПИТАЛ ВАЛЮ ” АД искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК са обявени за нищожни решенията на общото събрание на акционерите на “КЕПИТАЛ ВАЛЮ” АД, обективирани в констативен протокол от 27.02.2020 г. - акт № 60, том I, peг. № 2683/27.02.2020 г. от нотариус Стела Даскалова, с район на действие РС-София - за освобождаване на Красен А. Кръстев като член на Съвета на директорите на ответното дружество и избора на Д.
Мирославова П.а за член на съвета, и в тази част производството по делото е прекратено на основание чл. 130 ГПК, както и в частта, с която е прекратено като недопустимо производството по делото по предявения от ищеца против ответното дружество иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на горецитираните решения на общото събрание на акционерите в ответното дружество.
С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени 1 нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Оспорва се изводът на апелативния съд, че по отношение на акциите от капитала на “КЕПИТАЛ ВАЛЮ” АД, джиросани на 14.03.2019 г. в полза на “Спийди 911” ООД и “Кепитал фанд ” АД, е налице правно основание за прехвърлянето им и настъпил транслативен ефект, тъй като не било доказано от страна на ответника наличието на каузално правоотношение към положените джира.
Като неправилно се определя заключението на въззивната инстанция, че “Кепитал фанд ” АД е титуляр на акционерните права върху 5 624 850 броя поименни акции от капитала на ответното дружество, респ. че основанието за осъществяване на джирата се извлича от писмена декларация от 25.10.2019 г. на двама чуждестранни граждани в качеството им на членове на управителния съвет на джиранта “Стерлит пропъртис” АД. Релевира се, че изявленията в декларацията са на лица, които не са разпитани като свидетели по реда на ГПК, което води до процесуален пропуск на съда, отразяващ се на правилността на решението. Според касатора, обстоятелството, че “Спийди 911” ООД и “Кепитал фанд ” АД не са акционери, се установява и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което липсват извършени плащания. Осъщественото прехвърляне на акции е осчетоводено само въз основа на нищожните джира. Излагат се доводи, че необосновано е прието от решаващия състав, че каузалното правоотношение се доказва от показанията на свидетеля К., доколкото от същите става ясно, че по отношение на джирата в полза на “Спийди 911” ООД и “Кепитал фанд” АД не са сключени договори и липсва плащане. Добавя се, че наличието на каузално правоотношение не може да бъде изведено и от разпита на свидетеля П.а, която посочва, че е осъществено плащане по повод издадените джира от 14.03.2019 г., без по делото да са представени доказателства в тази насока.
Акцентира се, че именно за проверка на свидетелските показания на последната в отговора на въззивната жалба е поискано допускане на съдебносчетоводна експертиза, по което доказателствено искане няма произнасяне от втората инстанция. Счита се за неправилен и изводът на въззивния съд, че по отношение на настоящия касатор липсва правен интерес от предявяване на иска за обявяване на процесните решения на общото събрание на ответното дружество “КЕПИТАЛ ВАЛЮ” АД за нищожни. Аргументира се, че такъв се установява от приложените по делото джиро и договор за покупко-продажба на акции от 25.07.2019 г. и др., както и от гласните доказателства и неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, доколкото според практиката на ВКС искът по чл. 124, ал. 1 ГПК, респ. чл.97, ал. 1 ГПК (отм.), е допустим при наличие на “евентуален интерес” и дори “косвена полза”. Изтъква се, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът “ГРАНД ЛЕНД ИНВЕСТМЪНТ ПРО ” ЕООД има качеството на акционер в “КЕПИТАЛ ВАЛЮ ” АД и притежава 5 624 850 броя акции, прехвърлени на 25.07.2019 г. от “Стерлит пропъртис” ЕАД, което е отразено в книгата на акционерите. Сочи се, че ищцовото дружество е придобило 2 акционерните права от легитимния им предходен носител в резултат на сключения договор за покупко-продажба на акции от 25.07.2019 г. и положено на същата дата джиро, както и с оглед изпълнението на насрещните задължения по договора, т.е. налице е завършен фактически състав. Въведени са оплаквания, че въззивната инстанция не е коментирала изявленията на “КЕПИТАЛ ВАЛЮ ” АД, с които е оттеглен подаденият отговор на исковата молба, инвокираните в него възражения и направените доказателствени искания, както и е направено признание на исковете съгласно чл. 237, ал. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.
280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси:
1. Допустимо ли е съдът да основава мотивите си на свидетелски показания на лица, които не са разпитани в производството, както пред първата, така и пред втората съдебна инстанция?
Поддържа се, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС - решение № 800/22.03.2011 г. по гр.д. № 776/2009 г. на ВКС, I V г.о.
(основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК).
2. Въпрос за произнасяне на въззивния съд в обжалваното решение при необсъждане и вземане предвид на цялата съвкупност от събраните доказателства по делото, което противоречи на императивните разпоредби на чл. 236, ал. 2 ГПК.
Сочи се, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като обжалваното решение не съответства на задължителните указания в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г., както и на константната практика на ВКС - решение № 134/2013 г. по т.д. № 34/2013 г. на ВКС, II т.о., решение № 75/20.06.2016 г. по т.д. № 1608/2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 94/13.09.2016 г. по т.д. № 3768/2014 г. на ВКС, I I т.о., решение № 161/04.10.2016 г. по т.д. № 2220–2015 г. на ВКС, I I т.о., решение № 202/25.01.2018 г. по т.д. № 1826/2016 г. на ВКС, I т.о.
3. Допустимо ли е въззивният съд, в случая САС, да обосновава фактически и правни изводи, обуславящи наличие на каузална сделка, на свидетелски показания, обективирани в писмена декларация на лица, невладеещи български език, които не са разпитани в производството по делото?
По отношение на така поставения въпрос се релевира наличие на допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК.
4. Допустимо ли е решаващият състав да не се произнесе по искане на страната по делото за допускане на експертиза?
5. Допустимо ли е страна в процеса, в случая “Кепитал валю” АД, да бъде представлявана от адвокат, чиито права да представлява дружеството са били оттеглени?
3
По последните два въпроса се твърди, че е налице основание по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Искането за допуск до касация се основава и на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение.
В касационната жалба са поставени въпроси, които, според касатора, са неправилно разрешени в обжалваното решение, а именно:
“1 . Налице ли е правно основание, проявило се в обективната действителност и доказано по съответния начин в хода на съдебното дирене по делото, за валидно прехвърляне на поименни акции, включени в капитала н а “Кепитал Валю” АД, с ЕИК 201621962, от Стерлит пропърис ЕАД, Република Панама (джирант) в полза на “Кепитал фанд” АД, респ. на касатора “Гранд ленд инвестмънт про” ЕООД, ЕИК 203328157?
2. Разполага ли с правен интерес лице, което се легитимира като собственик на акции, притежаващо джиро издадено в негова полза и договор за покупко-продажба, страна по който е като купувач, да предяви установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК с искане да бъде установено наличието на право на собственост върху определен брой акции от капитала на акционерно дружество - в случая “Кепитал валю” АД?
3. Разполага ли с правен интерес трето лице, което се легитимира като собственик на акции, притежаващо джиро издадено в негова полза и договор за покупко-продажба страна по който е като купувач, да предяви установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК с искане да бъде установено нищожността на решения от проведено общо събрание на акционерно дружество, в което претендира да има участие - право на собственост върху определен брой акции от капитала на акционерно дружество - в случая “Кепитал валю” АД?
4. Допустимо ли е съда да обосновава правните си изводи за наличие на каузална сделка, респ. основание за извършване на джиро и прехвърляне на акции въз основа на свидетелски показания, обективирани в писмена декларация на лице, намиращо се в чужбина, не владеещо български език, което не е разпитано като свидетел по делото?
5. Трябва ли въззивният съд в постановеното решение да коментира всички, отправени до съда възражения, изявления и признаване на права, обективирани в Искова молба (Допълнителна искова молба), респ. Отговор на искова молба (Допълнителен отговор на искова молба или в становище, подадено в срока за отговор на искова молба респ. длъжен ли е Апелативен съд - София да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за правния спор, както и всички събрани доказателства по делото относно релевантните факти в тяхната взаимна връзка?”.
По отношение на така формулираните пет въпроса не е посочено допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 ГПК.
4
Ответникът по касация “КЕПИТАЛ ВАЛЮ ” АД възразява по основателността на искането за достъп до касационен контрол и оспорва подадената жалба като неоснователна.
Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
В случая въззивният съд, за да отмени и съответно да обезсили частично първоинстанционното решение в обжалваната част, е приел, че ищецът претендира, че е акционер в ответното дружество “КЕПИТАЛ ВАЛЮ” АД, въз основа на представените по делото временно удостоверение № 2 от 25.02.2019 г. за 5 624 850 обикновени поименни налични акции, издадено на панамското дружество “Стерлит пропъртис” АД, на гърба на което е вписано джиро № 1 от 25.07.2019 г. за безусловно прехвърляне на акциите на “ГРАНД ЛЕНД ИНВЕСТМЪНТ ПРО ” ЕООД, в каквато връзка са представени също договор за покупко-продажба на същите от 25.07.2019 г., констативен протокол от 25.07.2019 г. и споразумение към договори за покупко-продажба на акции от 25.07.2019 г. и от 13.09.2019 г. Констатирал е, че ответното дружество възразява, че “Стерлит пропъртис” АД се е разпоредило със собствените си права върху акциите от капитала на ответното дружество в полза на “Кепитал фанд ” АД (5 624 500 акции) и на “Спийди 911” ООД (2 410 650 акции) съгласно представените временни удостоверения от 14.03.2019 г., на гърба на които са отбелязани джира от същата дата, както и е представена декларация в превод на български език, подписана от Х.А.Г.А. в качеството му на представляващ панамското дружество за потвърждаване на извършените от името на дружеството действия от К.К. за прехвърляне на част от поименните акции от капитала на “КЕПИТАЛ ВАЛЮ ” АД в полза на “Кепитал фанд ” АД, а именно джиро от 14.03.2019 г. към временно удостоверение № 002 и такова към № 004, както и действията по фактическото предаване на удостоверенията. Прието е за неоснователно възражението на ищеца за нищожност на джирата с дата 14.03.2019 г. поради липса на основание. Решаващият състав е посочил, че в практиката на ВКС категорично се приема, че макар джирото да е абстрактна правна сделка, когато със същото се прехвърлят акции, то има вторична за каузалната сделка по прехвърлянето на акциите функция. Анализирал е твърденията по делото, че каузата е договор за взаимно прехвърляне (замяна) на активи между “Стерлит пропъртис” АД и “Кепитал фанд ” АД, който бил подготвен в писмена форма, но не бил подписан от една от страните. Въпреки това той бил действителен и престациите по него били осъществени.
Разпечатката съдържа 39 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/804f9bd4-8509-40dc-89e3-02b372bc5d43