Решение № 1980 от 04.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1980 гр. В., 04.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20223110107627 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „В. и к. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. П. № * срещу Т. Й. Р. , ЕГН **********, с настоящ адрес гр.В., ул. Б. Ч. № *, обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 511, 52 лв., претендирана като стойност на В и К услуги, начислени, на осн. чл. 39, ал. 6 вр. ал. 5, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, в хипотезата на отсъствие на индивидуален водомер, монтиран в сградата в режим на ЕС в обект, находящ се в гр. В., ул.П. Я. № * за периода от 29.06.2018г. до 18.11.2020г., във връзка с която са издадени 22 броя фактури за времето от 30.07.2018 г. до 19.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 89,52 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 29.08.2018г. до 27.07.2021г., за които суми е издадена Заповед № *г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № *г. на ВРС.

В исковата молба ищецът „В. и к. - В.” ООД излага, че е изправна по облигационното отношение страна, като в качеството си на В и К оператор е доставил на ответника Т. Р. водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в гр. В., ул.П. Я. № * за периода от 29.06.2018г. до 18.11.2020г., във връзка с която са издадени 22 броя фактури за времето от 30.07.2018г. до 19.11.2020г.., остойностени по реда на чл. 39, ал. 6 вр. ал. 5, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, в хипотезата на отсъствие на индивидуален водомер, в който случай до поставянето на индивидуален водомера в сграда етажна собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител определените в ал. 5 количества вода от 5 куб.м. при нетоплофицирано жилище, се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб.м за всеки обитател, които ответникът също не е заплатил. Правният интерес от предявяване на установителния иск ищецът обосновава с хипотезата на чл. 415, ал. 4 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Т. Й. Р., чрез назначения от съда особен представител адв. О. А. е депозирал писмен отговор, с който исковете се оспорват като недопустими, в евентуалност като неоснователни, тъй като ответникът няма качество на потребител на В и К услуги, доколкото имотът, находящ се в гр. В., ул.“П. Я. № *, е възложен в изпълнително производство на трети лица с постановление за възлагане от 12.12.2017г., допълнено с друго от 24.07.2018г. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат изразените позиции по спора – ищецът чрез юрк. Симеонов, а ответникът чрез назначения от съда особен представител адв. А..

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По настоящото дело е приобщено ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, от което е видно, че срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК съдържащо сумите, предмет на предявените установителни искове, както и че заповедта е връчена на ответника при условията на чл. 47 от ГПК.

Исковата молба с претенцията по чл. 422 от ГПК е постъпила в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.

За успешното провеждане на предявените искове ищецът следва да докаже пълно и главно, 1) че ответникът е потребител на В и К услуги, 2) изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер, 3) доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги и размера на претендираните суми, 4) претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.

Спорни по делото са всички пунктове от така условно разпределената доказателствена тежест на ищеца, включително обстоятелството, че ответникът е потребител на В и К услуги за процесния имот.

В тази връзка отношенията по повод предоставянето на водоснабдителните и канализационните услуги почиват на нормативната уредба, съдържаща се в Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Потребителите на ВиК услуги на територията на гр. В. и операторът „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. В. са обвързани и от Общите условия на дружеството, приложени по делото и неоспорени от ответника.

Съгласно § 1, т. 2 , б. „а“ от ДР на ЗРВКУ потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. С идентично съдържание е и текстът на разпоредбата на чл. 2, ал.

1, т. 1 от ОУ на „Водоснабдяване и канализация” ООД . Според чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите на ВиК са: т.1 собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; т.2 собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; т.3 - собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

В случая видно от представената от ищеца справка № * г. от Имотния регистър поддържан от Агенция по вписванията (л. 29-32) за вписванията, отбелязванията и заличаванията по партидата на ответника Т. Й. Р. за период 01.01.1993 г. до 22.06.2022 г., на 25.05.2006 г. е вписано учредяване на законна ипотека върху поземлен имот, ведно с двуетажна жилищна сграда с адрес: гр. В., ул. „П. Я. № *, с длъжник ответника и кредитор „Д.“ ЕАД, който адрес съвпада напълно с административния адрес на процесния имот.

На следващо място от хронологичната последователност на вписванията в справката се установява, че на 24.08.2018 г. по партидата на ответника е вписано постановление за 2 възлагане на визирания по-горе имот, по силата на което имотът е възложен на публичен търг на Р. И. Б., при длъжници Б. Г. Д.а и Т. Й. Р..

Съгласно представеното от особения представител на отвентика Постановление за възлагане на ½ ид.ч. от УПИ X-4, кв. 536 по плана на 14 подрайон с обща площ от 230 кв.м., находящ се в гр. В., ул. „П. Я. № *, ведно с находящата се в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 70,25 кв.м., идентичен с ПИ * по КККР. Посочено е, че имотът е бивша собственост на Т. Й. Р. и Б. Г. Д.а, както и че постановлението е влязло в сила на 16.01.2018 г.

Доколкото на основание чл. 6, ал.2 вр. чл. 2, ал.2, т.3 от ЗКИР вписването в Имотния регистър има доказателствено значение относно обстоятелството, че ответникът е притежавал съсобственост до дата 16.01.2018 г. в процесния водоснабден имот, т.е. извън процесния период 30.07.2018 г. до 19.11.2020г. , за който ищецът е начислил на ответника суми за ползвани ВиК услуги.

Същевременно отново от справката от Агенцията по вписванията се установява, че постановлението за възлагане е вписано едва на 24.08.2018 г., т.е. повече от половин година след влизане в сила на постановлението за възлагане, поради което и на основание чл. 112, б.”а” от ЗС, предвид оповестителното действие на вписването, спрямо ищеца придобиването на процесния имот от трето лице има действие именно от датата на вписването.

Следователно за периода 30.07.2018 г. - 24.08.2018 г. ответникът е отговарял на дефинициите за потребител на ВиК услуги дадени в § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ, чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. , както и в чл. 2, ал.1, т.1 от ОУ, респективно за визираната част от отчетния период ответникът е бил в договорни отношения с ищеца по доставка на ВиК услуги по партида с абонатен № 1012793, а за периода 24.08.2018 г. 19.11.2020 г. потребител по смисъла на визираните текстове е бил трето за делото лице, проади което само на това основание претенцията на ищеца за отчетне период 24.08.2018 г. 19.11.2020 г. се явява неоснователна, доколкото страните не са били в облигационна връзка с ищеца по повод доставка на ВиК услуги.

За останалия период 30.07.2018 г. - 24.08.2018 г., в който съдът приема, че ответникъе бил потребител на ВиК услуги, ищецът сочи, че служебно е начислил на ответника количества ВиК услуги по реда на чл. 39, ал. 6 вр. ал. 5, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г., в хипотезата на отсъствие на индивидуален водомер.

В тази връзка следва да бъде съобразен редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води, уреден в Наредба № 4 от 14.09.2004 г., както и в служебно известните на съда ОУ за предоставяне на ВиК дружеството.

Съгласно чл. 39, ал.1 от Наредбата изразходваното количество вода се определя по реда на чл. 35, който сочи, че показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб.м за период, който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца.

В чл.39, ал.5 от Наредбата е предвидено, че по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва: 1. по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, а според ал.6 при етажна собственост, определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател.

В случая на ищеца надлежно е указано по реда на чл. 146, ал.2 от ГПК с доклада по делото, че не сочи доказателства за твърдението си, че в имота не е бил поставен индивидуален водомер, но въпреки това до приключване на съдебното дирене по делото не са посочени и приети доказателства, от които да се установява този твърдян от ищеца правнорелевантен факт. До извод за обратното не водят и представните от ищеца карнетни листи (л. 92-93), както и опис на отчети за процесния абонатен номер (л. 94), които съставляват частни документи, съставени от служители на ищеца. Напротив. В представения от ищеца опис на отчети изрично е вписан неизгодния за страната факт, че СТИ за процесния обект е повреден, което несъмнено сочи, че в имота има монтиран водомер.

В обобщение на горното съдът намира, че по делото не е доказано пълно и главно ответникът да е бил абонат на ВиК услуги за отчетен период на потребление 24.08.2018 г. 19.11.2020 г., нито законосъобразното провеждане на процедура по служебно начисляване на ВиК услуги по реда на чл.. 39, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за периода 30.07.2018 3 г. - 24.08.2018 г.

Респективно не са доказани кумулативно необходими елементи от фактическия състав на правото на ищеца да начисли и претендира от ответника процесната сума. При това положение след като е твърдял, че е титуляр на спорното право, то ищецът е и страната по делото, която следва да понесе неблагоприятните последици от неуспешно проведеното доказване на фактите годни да го породят, които се изразяват в цялостно отхвърляне на исковата претенция за реално изпълнение предявена от дружеството.