Решение № 992 от 05.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 992 гр. София, 05.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20231100901140 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Претенция с правно основание чл.240 ЗЗД.

В исковата си молба ищецът „ВИТОША КЕПИТЪЛ“ ЕООД, ЕИК 175298533, чрез адв. С. Ц., твърди, че на 17.07.2007г. е учредено ответното дружество „СКАНДИНЕВИЙН ДИВЕЛОПМЕНТС“ ООД, 175336471- в ликвидация, сега, с капитал от 5 000лв. Твърди, че към него момент качество на съдружници в ответното дружество са имали следните лица:

„Витоша кепитъл“ ЕООД с участие в капитала от 70%, „АТ Инженеринг 2000“ ООД – 15% и „Диана Комерс -1“ ЕООД с участие в капитала от 15%.

Твърди, че на 02.08.2007г. на проведеното общо събрание на съдружниците е взето решение от страна на съдружниците да бъдат предоставени заеми, както следва: от „Витоша кепитъл“ ЕООД в размер на 760 000евро, а от останалите двама съдружници – по 160 000евро всеки.

Предоставянето на заемите има за цел закупуване на недвижими имоти в с.Панчарево от страна на ответника, във връзка със сключени предварителни договори.

Твърди, че на 06.08.2007г. са сключени три договора за заем, с договорен падеж – 31.08.2009г. Твърди, че в договора за заем между страните по делото заемната сума е от 773 000евро. Твърди че на 06.08.2007г. сумата от 773 000 евро е преведена от ищеца на ответника по банков път.

Твърди, че на 06.08.2007г. са сключени две нотариални сделки за покупка на недвижими имоти ПИ 050001, с площ от 5 002 кв.м и продажна цена от 600 000евро и ПИ 050004 с площ от 5 001 км.м и продажна цена от 600 000евро, по силата на които ответникът става собственик на тез активи.

1

Твърди, че въпреки настъпилия падеж по заемното правоотношение ответникът не възстановява заетата сума, като едва на 25.11.2019г., чрез ликвидатора Ж.Д.А., превежда на ищеца сумата от 293 214,60лв. с основание – връщане на заем, частично.

Твърди, че към датата на подаване на исковата молба ищецът има вземане от 623 000 евро към ответника.

Описва развитието на вътрешните отношения между съдружниците, довели до изключването на ищеца като съдружник; продажба на придобитите от ответника имоти със заемните суми, прекратяване на дейността на ответника и започване на ликвидационното производство, в хода на което ликвидаторът Ж.А., на 25.11.2019г., възстановява част от заетата от ищеца на ответника сума. Опитът на ответника да се заличи от ТР и след проведено производство по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ, въз основа на постановено решение от 24.04.2023г. на СГС, ТО, 6-26, по т.д.№1917/2022г. възстановяване на правосубектността на ответника.

Излага и правни доводи относно същността на договора за заем, в контекст на направеното признание от ликвидатора, чрез извършеното частично възстановяване на част от заетата сума, сочи какви са последиците от това плащане и негового значение за наличието на възможността то да получи съдебна защита, поради направения отказ от ответника от изтелкла погасителна давност.Моли съда да съобрази изложеното и да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати съдебно заявеното вземане, ведно със законната лихва и разноските по делото.

След проведена процедура по чл.64 ГПК ответникът

„СКАНДИНЕВИЪН ДИВЕЛОПМЕНТС“ ООД, ЕИК 175336471, оспорва основателността на предявения иск.

Въвежда в предмета на спора следните твърдения:

Не спори, че дружеството „СКАНДИНЕВИЪН ДИВЕЛОПМЕНТС“ ООД е учредено от трима съдружници: „Витоша Кепитъл“ ЕООД, „Диана Комерс – 1“ ЕООД и „АТ Инженеринг“ ООД на 31.07.2007г., с цели изграждане на комплекс от жилищни сгради в района на с. Панчарево, с цел последващата им продажба.

Не спори, че е закупило два имота в землището на с. Панчарево за осъществяване на инвестиционните намерения на съдружниците и че на 30.01.2018 г. „Витоша Кепитъл“ ЕООД е изключено като съдружник, поради системно възпрепятстване на дейността на ответника и незаинтересованост към дружествените дела.

Ответникът оспорва основателността на предявения осъдителен иск, като твърди:

1. Не е налице заемно правоотношение между страните.

Това е така защото сключените на 06.08.2007г. договори за заем, на които ищецът гради претенцията си, са привидни сделки, поради което не са породили правните последици, посочени в тях. Привидни са, защото прикриват хипотеза по чл.134 ТЗ – възможността съдружниците да направят 2 допълнителни парични вноски, за да започне проекта, за който дружеството е създадено.

Ответникът твърди, че съдружниците „Витоша Кепитъл“ ЕООД и „АТ Инженеринг“ ООД са сключили предварителни договори от 05.07.2007г., с които са уговорили параметрите на окончателните договори и след проведени преговори тези дружества и „Диана Комерс – 1“ ЕООД са взели решение да бъде учредено ново дружество, чрез което да се реализира този инвестиционен проект. Поради това, на 01.08.2007г. е сключено споразумение към предварителните договори за продажба от 05.07.2007г., с което се взема решение новоучреденото дружество „СКАНДИНЕВИЪН ДИВЕЛОПМЕНТС“ ООД да изпълни ангажиментите, поети към физическите лица по предварителните договори, поети от „Витоша Кепитъл“ ЕООД и „АТ Инженеринг“ ООД.

Твърди, че допълнителните парични вноски са били оформени като заем, тъй като в периода от 2005 г. до 2010г. приходната администрация е третирала неблагоприятно допълнителните парични вноски и е започвала продължителни проверки и ревизии.

Документите, представляващи предварителни договори и споразумение от 01.08.2007г. установяват тази теза и представляват начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК, което е основание за събиране на гласни доказателствени средства за установяване на привидността.

Самите договори за заем от 06.08.2007г. установяват прикритото правоотношение- размер на допълнителните парични вноски, съразмерни с дяловото участие; целта, за която се предоставят тези парични средства и срокът за връщането им. Тези три елемента съответстват на нормата на чл.134 ТЗ, регламентираща процедурата за възникване на задължението за допълнителни парични вноски.

Ответникът твърди, че заемните договори са привидни и поради това нищожни на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, поради което осъдителният иск се явява неоснователен.

При условие на евентуалност, ако съдът приеме наличие на валидно заемно правоотношение, то ответникът се позовава на изтекла погасителна давност, чието начало сочи да е 01.09.2009г. и давността се счита изтекла на 01.09.2014г., като в този срок тя не е прекъсвана или спирана.

Оспорва да е извършвал действия, които да са признание на правото на ищеца, респ. на задължението на ответника, нито такива, които прекъсват или спират давността. Не е налице и отказ от изтекла погасителна давност.

Оспорва претендиранато вземане да присъства в счетоводните регистри на ответника в периода 01.01.2007г. до 31.12.2018г., което представлява признание на дълга. Излага доводи в тази насока и се позовава на практика на ВКС по въпроса е ли осчетоводяване на задълженията признание по смисъла на чл.116 ЗЗД. Твърди, че дългът е отписан от счетоводните регистри на ответника като погасен по давност на основа решение от 07.03.2019г.

По отношение на извършеното частично плащане излага следното:

3

С оглед глобалната икономическа гриза от 2008г. и влошаване на пазара на недвижими имоти, проектът от инвестиционно значение, за ответникът е бил замразен през 2008г., поради нерентабилността си.

В периода 2013-2014г. съдружниците са започнали да обмислят продажба на имотите, тъй като са приели, че няма причина проектът да бъде възобновен, защото се явява икономически неизгоден. Въпреки отправените покани от останалите двама съдружници, ищецът е отказал да съдейства, за да се вземе решение как да се процедира със закупените недвижими имоти. Ето защо единственият изход от ситуацията е било да се вземе решение и ищецът да бъде изключен като съдружник, което е сторено, но тази промяна не е вписана, тъй като съдът е приел, че изключването не е проведено законосъобразно.

Ответникът твърди, че към края на 2017г. е получил 3 броя инвестиционни намерения, както и уведомления от досегашния управител за заличаването му по реда на чл.141, ал.5 ТЗ.

Твърди, че на 05.10.2017г. е било свикано общо събрание на съдружниците, което поради отсъствие на ищеца не е било проведено, като двамата съдружници са отложили провеждане на събранието за 07.11.2017г., за да се даде възможност на ищеца да участва в дружествените дела, а ако не стори това да му бъде отправено предупреждение за изключване.

Твърди, че между първата и втората процедура по изключване на ищеца са изминали повече от две години, в който период са му изпращане множество покани за коригиране на поведението и са му давани възможности за участие в дружествените дела, които са останали без резултат, поради което на проведеното на 30.01.2018г. ОСС ищецът е изключен и заличен като съдружник, което е потвърдено с решение на СГС, постановено по т.д.

№343/2018г.

Твърди, че след това и явяване на купувач ответникът е продал имотите на 18.12.2018г., като продажбата е извършена на най-висока възможна цена към момента на осъществяването и, но тази цена по обективни причини – глобална криза е по- ниска от цената на придобиване през 2007г.

Липсата на активи и дейност на ответника е причината за провеждане на производство по ликвидация, в началото на 2019г.

Ответникът твърди, че ищецът от 01.09.2014г., както и към момента на извършване на ликвидацията не е бил кредитор на ответника, но въпреки това, на проведеното на 21.11.2019г. общо събрание на дружеството е взето решение на ищеца да се изплати сума, която е останала след продажба на двата недвижими имота през 2018г. Това решение е взето след констатации, че спрямо ответника не са предявени вземания от кредитори, че ответникът няма задължения към държавата и общините, както и че проектът, за който ответното дружество е създадено не е била реализиран по причини, вече посочени, а останалите две дружества, имащи качество на съдружници в 4 ответното дружество, са приели да поемат съразмерно загубите от неосъществения проект и са взели решение на „Витоша Кепитъл“ ЕООД да се предоставят парични средства – сума, която е 70% от пазарната стойност на имотите, което е израз на добросъвестността на двамата съдружници и с оглед съразмерното удовлетворяване на вземанията на учредителите и коректно приключване на взаимоотношенията им.

Тъй като участието на ищеца в капитала на ответника е 70%, с оглед изготвената пазарна оценка на недвижимите имоти от лицензиран оценител в размер на 418 878лв., 70% от тази стойност е заплатената сума на ответника от 293 214,60лв. и тъй като привидното основание за получаване на сумата от ответника е договор за заем, именно това е основанието, което е посочено за възстановяване на тази сума на ищеца.

Действителното основание за реституцията обаче е връщане на допълнителна парична вноска, но дори и да се приеме, че е налице заем, то връщането на тази сума след изтичане на давностния срок не представлява признание по смисъла на чл.116 ЗЗД, нито възстановява дължимостта на останалата част от дълга.

Моли съда да съобрази изложеното и да отхвърли претенцията.

В допълнителната искова молба ищецът „ВИТОША КЕПИТЪЛ“ ЕООД оспорва изложеното от ответника касателно това, че основанието за имущественото разместване е извършени допълнителни парични вноски, а не договор за заем, като излага доводи касателно природата на двете облигации, предпоставките за тяхното възникване и документалната им обоснованост.

Моли съда да не споделя изложените от ответника възражения в тази насока.

По правопогасителното възражение за изтекла давност заема следното становище: тезата на ищеца е, че ответникът е направил отказ от изтекла погасителна давност, което е намерило израз в извършеното частично плащане, адресирано до кредитора, чийто ефект е настъпил с достигане на изявлението до адресата. След като е направил отказ от изтекла погасителна давност не може да се позовава на този институт.