Решение № 480 от 10.12.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 595/2024
- Вид
- Решение № 480
- Подписан
- 10.12.2025
- Състав
- Кръстина Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.226, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 480 гр. Пловдив, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Кръстина Люб. Димитрова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Търговско дело № 20245300900595 по описа за 2024 година
Искове с правна квалификация чл.226, ал.1 КЗ /отм/.
Ищецът П. П. Т., ЕГН ********** от гр.Р.*** твърди, че на ****г. около 7.00 часа пътувал на задната седалка в лек автомобил “Рено еспейс”, рег.
№****, управляван от И. Г. Л., по пътя от гр.С. към гр.П. Зад автомобила в същата посока се движел автобус „Сетра“ с рег.№****, управляван от Т. Б..
Когато и двете МПС се движели по надлеза над автомагистрала „Т.“ лекият автомобил се отклонил надясно и дори навлязъл в банкета отдясно на пътното платно, а автобусът продължил движението си направо, приближавайки лекия автомобил. В един момент водачът на лекия автомобил предприел маневра „завой наляво“ пред автобуса, но след около 2 секунди последвал удар между двете превозни средства. При така описаното произшествие пострадал ищеца, който получил следните увреждания: средна телесна повреда – състояние н тежък кръвоизливен шок, счупване на лява бедрена кост на долния ляв крайник, счупване на четвърта дланова кост на лява ръка.
С протокол от съдебно заседание по НОХД №3063/2010г. на ПОС било одобрено споразумение между Прокуратурата и виновния водач И. Л., с което последният бил признат за виновен в това, че при гореописаното ПТП по 1 непредпазливост е причинил с. на повече от едно лице и средна телесна повреда на повече от едно лице, включително на ищеца П. Т..
Твърди се, че виновният водач е бил застрахован по застраховка „гражданска отговорност“ при ЗК“Витоша“АД, която е праводател на ответника ЗК“Уника“АД. Посочва се, че за така описаните първоначални увреждания ищецът е бил обезщетен от застрахователя. Впоследствие настъпили значителни затруднения в здравословното състояние на ищеца скъсяване на лява бедрена кост с 4 см, довело до допълнително лечение и операции за удължаване; коренчови увреди на Л5 прешлен и посттравматично скъсяване на трета, четвърта и пета метакарпални кости. За обезщетяване на тези усложнения било образувано т.д.№739/2019г. на ПОС, с влязло в сила решение по което на ищеца било присъдено обезщетение на настъпилия ексцес.
Ищецът твърди, че след постановяване на решение по това дело е провел допълнително лечение, във връзка с което е претърпял нови интензивни болки и страдания, които продължават и към настоящия момент.
На 06.04.2022г. постъпил в болница А.А. в гр.И., където претърпял операция за отстраняване на имплант от счупената скъсена и удължавана бедрена кост.
При тази операция болките и страданията били значителни и възстановяването било при постелен режим. Невъзможно било ищецът да се обслужва сам и за него грижи полагали с.та и родителите му в продължение на почти пет месеца. През този период не излизал от дома си; след третия месец започнал да се раздвижва с патерици; налице била атрофия на мускула и имал значителни затруднения с придвижването. Това наложило да ползва болнични до края на 2022г. и още един месец след това. Освен социално-битовите ограничения, ищецът търпи и морални вреди, тъй като не се чувства пълноценен и работоспособен, трудно подвижен е и не е пълноценен съпруг и б. на двете си д.. Това му тежи и го притеснява, тъй като е в тежест на близките си.
Посочва се, че за описаната операция Т. е заплатил сума в размер на 6 900,00 евро с левова равностойност 13 800,00 лева, чрез превод с платежно нареждане от 05.04.2022г.
Твърди се, че през периода 07.04.2022г. – 07.09.2022г. ищецът не е имал възможност да се обслужва сам и е бил изцяло зависим от грижите, полагани 2 от негови близки – закупуване и приготвяне на храна, смяна на облекло, закупуване на лекарства, поддържане на лична хигиена, придружаване в дома и извън дома.
По изложените в исковата молба и в уточняващите молби подробни съображения от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумите:
50 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на допълнително проведено лечение и операция в Т. на 07.04.2022г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 07.04.2022г. до окончателното изплащане;
6900,00 евро или тяхната левова равностойност от 13 800,00 лева – обезщетение за имуществени вреди в резултат на платените разходи по лечението в Т., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 05.04.2022г. до окончателното изплащане;
9 000,00 лева – обезщетение за имуществени вреди, възникнали в резултат на нуждата от полагане на грижи от близките на ищеца за периода от 07.04.2022г. до 07.09.2022г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 07.09.2022г. до окончателното изплащане; по искане на ищеца в съдебно заседание на 23.09.2025г. тази претенция е била увеличена на 16 753,50 лева;
3 000,00 лева – обезщетение за периода 07.04.2022г. – 01.11.2022г., през който ищецът е извършвал ежедневна рехабилитация и разходите, свързани с нея.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЗК“Уника“АД не е подал писмен отговор по делото. В хода на делото ответникът е ангажирал становище за неоснователност на исковете, като счита същите за недоказани по основание и размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Със споразумение от 16.03.2011г. по НОХД №3063/2010г. на Окръжен съд – Пловдив И. Л. е признат за виновен в това, че на ****г. при управление на лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег.№**** е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил с. на повече от едно лице и средна телесна повреда на повече от едно лице, в това число и на П. П. Т..
3
Не се спори, че към момента на ПТП собственикът на лекия автомобил „Рено Еспейс“ с рег.№**** е имал сключена застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество.
Не се спори и относно твърдението, че ответникът е заплатил на ищеца обезщетение за първоначалните увреждания, които е получил при въпросния инцидент.
Видно от приложеното т.д.№739/2019г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с влязло в сила съдебно решение ответникът е бил осъден във връзка със същото ПТП да заплати на ищеца следните суми: 15 000,00 лева – обезщетение за допълнително настъпилите усложнения, изразяващи се в скъсяване на долен ляв крайник с 4 см, които са предизвикали неудобства, ведно със законна лихва от 30.05.2015г. до окончателното изплащане;
30 000,00 лева – обезщетение за допълнително проведено оперативно лечение в УМБАЛ „Д-р Г. С.“ – П. от 02.05.2017г. и произтеклите от него болки и страдания, ведно със законна лихва от 02.05.2017г. до окончателното изплащане; 50 000,00 лева – обезщетение за претърпените болки и страдания от допълнително проведено оперативно лечение в клиника А. В. М. – И. от 19.03.2019г., ведно със законна лихва от 19.03.2019г. до окончателното изплащане; 21 122,00 лева – левова равностойност на 10 800,00 евро или 65 880,00 турски лири, съставляващи заплатени разходи за оперативна интервенция за удължаване на скъсен долен крайник в клиника А. В. М. – И., ведно със законна лихва от 09.01.2019г. до окончателното изплащане; 2 000,00 лева – обезщетение за допълнително настъпили увреждания, изразяващи се във физически болки в лумбалната област, поради прекомерно натоварване на десен крак, ведно със законна лихва от 29.07.2019г. до окончателното изплащане.
Спорните въпроси в настоящото производство са дали описаните в исковата молба допълнителни вреди са претърпени от ищеца и дали същите с в причинна връзка с претърпяното ПТП.
Съгласно епикриза, изготвена от болница А.А. /л.19 от делото/ ищецът е постъпил в клиниката на 06.04.2022г. и му е била извършена операция за отстраняване на имплант от бедрената кост. Приетата медицинска експертиза на вещото лице Д.М., която се кредитира от съда като компетентно изготвена и неоспорена от страните, установява, че след възстановяването на дължината 4 на лявата бедрена кост, счупена при ПТП на ****г., ищецът отново е постъпил в клиника в гр.И., където на 06.04.2022г. под анестезия са отстранени всички метални тела от крака му. В. л. подробно описва какво представлява самата операция – по остър начин се достига до горните и долните заключващи винтове, които се отстраняват един по един, като най-горния винт до лявата тазобедрена става се отстранява след трапанация на костта в тази област, за да се достигне до винтовата му част, след което с избивач се захваща горния край на пирона, като се избива в горна посока. След изписването ищецът е имал нужда от възстановяване в продължение на няколко месеца с две помощни средства, до раздвижване на съседните на фрактурата стави. Била му е причинена болка със силно изразен характер, която е отшумявала бавно с времето. Болки има и към настоящия момент, особено при по-продължително натоварване и при промяна на времето. По-продължителното възстановяване и болки в периода след последната операция се дължи на трепанацията на костта в горната част на бедрената кост, заради отстраняването на фрактурирания заключващ винт. Според в. л. страданията на ищеца са били силно изразени предвид продължителността на лечението и затрудненията при придвижване и обслужване.
Разпитаните свидетели Ж. Т. /с. на ищеца/ и И. Р. в съответствие с установеното с медицинската експертиза, говорят за силните болки, които изпитвал Т. след операцията през м.април 2022г., за невъзможността да се движи и да се обслужва сам и за това, че е разчитал на помощта на близките си.
С оглед така събраните доказателства съдът намира за доказан иска за обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, които ищецът е претърпял след операцията през 2022г., извършена за отстраняване на металните тела от пострадалия крак. Несъмнено тези вреди са в пряка причинна връзка с причинената му фактура при ПТП на ****г. При определяне на размера на обезщетението за тези вреди следва да се вземе предвид, че Т. се е възстановявал в продължение на няколко месеца, болките и неудобствата му са били силно изразени, не е могъл да се придвижва свободно, да се обслужва, да участва пълноценно с грижи за семейството, бил е зависим от грижите на близките си. Ето защо претендираната като обезщетение сума в размер на 50 000,00 лева се явява справедлива като размер, поради което този иск ще се уважи в пълния му предявен размер. На 5 основание чл.84, ал.3 от ЗЗД сумата ще се присъди ведно със законна лихва, считано от 07.04.2022г. до окончателното изплащане.
Във връзка с описаната по-горе операция ищецът на 05.04.2022г. е заплатил сумата 6900,00 евро, което е видно от приложения на л.36 платежен документ /нареждане за презграничен превод/, неоспорен от ответника. Тези разходи, засягащи имуществената сфера на ищеца, са направени в причинна връзка с ПТП от ****г., поради което следва да се присъдят, ведно със законна лихва от 05.04.2022г.
Съгласно представените болнични листове П. Т. е бил в отпуск по болест през периода 11.04.2022г. – 06.12.2022г., който според лекарите е бил необходим за възстановяването му. През този период той е бил зависим от грижите на близките му, поради което има право да получи обезщетение, равняващо се на необходимите средства за 24-часово полагане на грижи и труд в домашни условия. За исковия период от 07.04.2022г. до 07.09.2022г. тези средства се равняват на 16 753,50 лева, видно от заключението на вещото лице Т.Р.. Ето защо и тази претенция е доказана по основание и размер и следва да се уважи, като главницата ще се присъди ведно със законна лихва, считано от 07.09.2022г. до окончателното изплащане.
Свидетелката Ж. Т. заявява, че след операцията в Т. в продължение на шест месеца ищецът е заплащал по 100,00 лева всеки ден за рехабилитация, провеждана в дома му от жена р., която го е раздвижвала по препоръка на лекар. И. Р. знае, че ищецът е имал р. – жена от Р., която идвала в дома му ежедневно. При тези показания съдът намира, че претенцията не е доказана по безспорен начин. В исковата молба се твърди, че за р. са заплащани суми за периода 07.04.2022г. – 01.11.2022г. с.та свидетелства, че такива суми са заплащани в продължение на само 6 месеца. Никой от свидетелите не установява началния момент на ползване на тази услуга. При положение, че на 07.04.2022г. Т. е бил изписан от болницата в Т. не е правдоподобно още същия ден да е бил посетен от рехабилитатор в дома си. Отделно от това разходите като размер на ден са посочени само от с.та на ищеца и не се подкрепят от други доказателства по делото, поради което и с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК нейните показания в тази им част няма как да бъдат кредитирани. Ето защо тази претенция следва да бъде отхвърлена.
Разпечатката съдържа 36 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/804d8c51-87af-49f5-a7c9-5cdc0d66dd83