Решение № 252 от 17.07.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. гр. Димитровград, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Т. Стоянова Денчева при участието на секретаря Дарина М. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело № 20245610102096 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.

55, ал.1 предл. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - мораторна лихва в размер на 317,95 лева върху главницата от 1449,77 лева за периода от 26.04.2023 г. до 10.12.2024 г.

В исковата молба ищецът твърди, че по силата на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 292/2004 г. по описа на РС Димитровград, в полза на ответника Н.

С. Р. е образувано иsпълнително дело № 20219290401771 по описа на ЧСИ Николета Кавакова № 929. На 18.10.2021 г. ищцата е предявила иск за установяване на недължимостта на присъдената сума, въз основа на което е образувано гр. д. № 1610/2021 г. по описа на РС Димитровград. С вляsло в сила на 26.06.2024 г. Решение на основание чп. 439 ГПК, съдът е признал за установено, че ищцата в настоящото производство не дължи инкорпорираните в иsдадения изпълнителен лист суми, на две основания, от една страна, че задължението е опростено от взискателя на 17.03.2014 г. и от друга страна, че вземането е погасено по давност още преди образуване на изпълнителното дело - юли 2020 г. По изпълнителното дело са събрани принудително от ищцата от зaпop на трудовото й възнаграждение суми в общ размер на 1690,91 лева. Сумите са постъпили по сметката на ЧСИ в периода октомври 2021 г. — 1 ноември 2022 г., като сумата от 1449,77 лв. от постъпилите плащания е преведена по сметката на взискателя и настоящ ответник, а сумата от 241,14 лв. е удържана от ЧСИ за такси по ТТРЗЧСИ към ЧСИ Кавакова. С Постановление от 20.11.2024 г., в сила от 09.12.2024 г. по горното изпъпнително дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК е прекратено изпълнителното производство. Предвид горното ищцата смята, че ответницата Н. С. Р. й дължи сумата от 1449,77 лв., която сума ответника е получила в качеството си на взискател в рамките на принудителното изпълнение,основанието за събиране на вземането по което е отпаднало и взискателят следва да върне полученото от длъжника на отпаднало основание сума на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД предпоставяло първоначално наличие на валидно правно основание за преминаване на материални блага от правната сфера на едно лице в патримониума на друго лице и последващо отпадане на основанието, което пишава получателя на благата от правно признатата въsможност да задържи полученото и същевременно поражда за престиралия право да получи обратно даденото, за да се преодолее неоснователното обогатяване за чужда сметка. В условията на евентуалност Р. дължала сумата на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тьй като с таsи сума ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищцата сьбирайки недължими суми. Същата дължала на ищеца и сумата от 317,95 лв. мораторна лихва върху гпавницата от 1449,77 лв. за периода от 26.04.2023 г. до 10.12.2024 г. , както и сумата от 241,14 лв., представляваща заплатени от и щцата такси и разноски по изпъпнението. В случая по арг. от чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК, разноските по изпъпнението следвало да останат за сметка на взискателя. Същите били заплатени от длъжника в рамките на образуваното изпълнително проиsводство, прекратено на основание чл. 433 ал. 1, т. 7 ГПК. С оглед изпоженото, било налице изключението по чл. 79, ал.

1, т. 1 ГПК и разноските следвало да останат за сметка на взискателя. Именно поради това бил налице фактическия състав на чл. 59 33Д, тъй като е налице обедняване за него, респ. обогатяване за ответника с процесната сума, произтичащи от един и същи факт. В условията на евентуалност Р. дължала сумата на основание чл. 49 вр. чл. 45 3ЗД, представляваща претърпени от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в неоснователно събрани от нея такси и разноски за погасяване на разходите по неоснователно заведеното изп. дело. Събирането в полза на ответника на суми по образуваното изп. д. се 2 явявало неправомерно, доколкото делото е обраsувано въз основа на погасено принудително изпълнение. Това от своя страна обуславяло противоправно поведение на ответника, във връзка с което са въsникнали и процесните имуществени вреди от заплащане на такси по изпълнението за сметка на ищцата в размер на 241,14 лв. Н. С. Р. дължала и законната лихва върху сумата от 1690,91 лева, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претенцията на ищцата е съдът да постанови решение с което да осьди Н. С.Р. да заплати на К. Х. Т. сумата от общо 1690,91 лв., принудително събрана сума по изп. д. № 20219290401771 по описа на Николета Кавакова № 929, ведно сьс законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда — 11.12.2024 г. до окончателното й изплащане както и сумата от 317,95 лв. мораторна лихва върху главницата от 1449,77 лв. за периода от 26.04.2023 г. до 10.12.2024 г.

В срока за отговор ответницата е депозирала отговор, в който оспорва исковата претенция като неоснователна, недоказана.Твърди, че през далечната 2000 г. изтеглила заем от ДСКаса-Банка, 5000 лв. (пет хиляди лева) с цел да си купи апартамент (гарсониера), които тогава се продава ли за 3500 лв. до 4500 лв. (четири хиляди и петстотин лева), но докато си тьрсила училище, ищцата К. Х. Т., с която били колежки и приятелки, й споделила, че нейния апартамент, който бил собственост на „Неохим" АД, са дадени на изплащане и трябва да внесе спешно 2500 лв. (две хиляди и петстотин лева), за да не изпусне срока за кандидатстване. Помолила я да и услужи с тази сума и й обещала, че парите ще й ги върне до 20 дин, като изтегли заем Ответницата се съгласила, защото още не се б ила спряла на конкретно жилище. Предала й паричната сума, без документ, а след това ищцата по делото не спазила уговорката, не връщала парите, криела се, напуснала „Неохим" АД.

Впоследствие подписала документ, в който б ило описано, че й дала 2 200 лв.

(две хиляди и двеста лева), въпреки, че паричната сума била 2500 лв. (две хиляди и петстотин лева). Прилага Решението от 2004г. от Районен съд гр.

Димитровград, било образувано ИД, но не успяла да си върне парите. С лед 10 години случайно се срещнали с К. и тя й предложила да купи на ответницата телевизор за 829 лв. (осемстотин двадесет и девет лева) 2024 г. Оти шли npu Съдия-изпълниътел Спасова и подписали документ, с който се разбрали, че след като изплати телевизора, да занесе документ, че е изплатила телевизора, Съдия изпълнителя да й върне изпълнителния лист, а ИД да бъде прекратено.

3

Едва през 2019г. тя носи в кантората на ЧСИ документ, че е изплатила телевизора, но отказва да подаде молба за получаване на изпълнителния лист, поради което служителката образувала Изпълнително дело и удържали от заплатата й 1400лв. (хиляда и четиристотин лева).

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, въз основа на приложимото право намери за установено следното:

Неоспорено от страните по делото, а това се установи и от представените и събрани в хода на производството писмени доказателства /2 броя удостоверения от ЧСИ, постановление за прекратяване на дело от 20.11.2024 г., разпечатка от кредитен калкулатор, заверени копия от Решение № 190 от 14.05.2004 г. на ДРС, Решение № 37/13.02.2024 г. на ДРС; копие от ИД № 1771/2021г. на ЧСИ Николета Кавакова ОС-Хасково, Гр. дело №1610/2021 г. по описа на РС-Димитровград за 2021 г., покана за изпълнение по ИД № 1192/2024 г. на ЧСИ Самуил Пеев, ведно с ИЛ № 119/10.07.2024 г. във връзка с влязло в сила Решение № 37/13.02.2024 г. по Гр.д. №1610/2021 г. по описа на РСД, в сила 26.06.2024 год., както и постановление от ЧСИ Самуил Пеев, връчено на дата 31.01.2025 г., че по силата на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 292/2004 г. по описа на РС Димитровград, в полза на ответника Н. С.

Р. е образувано изпълнително дело № 20219290401771 по описа на ЧСИ Николета Кавакова № 929. На 18.10.2021 г. ищцата е предявила иск за установяване на недължимостта на присъдената сума, въз основа на което е образувано гр. д. № 1610/2021 г. по описа на РС Димитровград. С влязло в сила на 26.06.2024 г. Решение на основание чл. 439 ГПК, съдът е признал за установено, че ищцата в настоящото производство не дължи инкорпорираните в издадения изпълнителен лист суми, на две основания, от една страна, че задължението е опростено от взискателя на 17.03.2014 г. и от друга страна, че вземането е погасено по давност още преди образуване на изпълнителното дело - юли 2020 г. Безспорно е, че по изпълнителното дело са събрани принудително от ищцата чрез зaпop на трудовото й възнаграждение суми в общ размер на 1690,91 лева. Сумите са постъпили по сметката на ЧСИ в периода октомври 2021 г. — ноември 2022 г., като сумата от 1449,77 лв. от постъпилите плащания е преведена по сметката на взискателя и настоящ ответник, а сумата от 241,14 лв. е удържана от ЧСИ за такси по ТТРЗЧСИ към ЧСИ Кавакова. С Постановление от 20.11.2024 г., в сила от 09.12.2024 г. по 4 същото изпълнително дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК е прекратено изпълнителното производство.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД хипотезите на "получаване без основание" обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.

Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото. Първата хипотеза на чл. 55 от ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание.Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже единствено даването, а в тежест на ответника е да докаже наличието на оснавание за получаване на процесната сума, респективно – основание за задържането на процесната сума. Основателността на иска се обуславя от доказване на първо място на извършена от ищеца в полза на ответника престация на парична сума, получена от ответната страна без основание, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД липсата на основание следва да е начална, каквито са и фактическите твърдения на ищеца.

С изтичане на погасителната давност преди предприемане на изпълнителните действия отпада и основанието, на което взискателят по изпълнителното дело е получил принудително събраните суми. Ако погасителната давност е била вече изтекла, нито наложените след това запори, нито направените по повод на същите плащания са основания за заличаване на последиците от изтеклата давност. Единствено платеното при условията на чл. 118 ЗЗД не би могло да бъде искано обратно, но за неизплатения остатък от задължението длъжникът може да прави своето възражение за изтекла погасителна давност независимо от наложените след изтичането на давността запори и независимо от направените по този повод удръжки. Последните не 5 прекъсват вече изтеклата давност, нито заличават нейните последици.

Събраните по поискан след изтичане на погасителната давност запор суми не представляват изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД, поради което може да се иска от длъжника връщането им /в този смисъл решение № 1483 от 17.08.1967г. по гр. д. № 977/1967г., I ГО на ВС/.

В конкретния случай по делото се установи, че вземанията, предмет на издадения срещу ищцата изпълнителен лист, са събрани принудително по образуваното изпълнително производство въз основа на реализиран запор.