Присъда № 6 от 26.01.2026, Районен съд - Благоевград

МОТИВИ , неразделна част от Присъда № 6/26.01.2026 г. постановена по НЧХД № 359/2025 г. по описа на Благоевградски районен съд

Производството пред Благоевградски районен съд е образувано по частна тъжба на А. Р. К., с ЕГН **********, с адрес: ************, с която срещу Г. К. И., роден на ***********, с ЕГН ********** е повдигнато обвинение, за това, че на 15.09.2024 год. около 12.00ч.12.30ч.в ************ чрез нанесен побой, блъскане и удари по тялото е причинила на тъжителката А. Р. К. лека телесна повреда, изразила се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

В съдебното заседание тъжителката чрез процесуалния си представител поддържа частната тъжба. В хода на съдебните прения адв. М. излага доводи в подкрепа на обвинението, като изразява становище за доказано престъпление и авторство, в лицето на подсъдимата, пледира подсъдимата да бъде призната за виновна и осъдена за извършеното престъпление, като и да и бъде наложено справедливо наказание.

В хода на делото тъжителката е конституирана като граждански ищец и е допуснат за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, представляващ обезщетение за причинени на К. неимуществени вреди в резултат на деЯ.ето, предмет на частната тъжба, като се поддържа искане за 9000 лв.. Претендира се и законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 15.09.2024 година до окончателното й изплащане, ведно със сторените по делото разноски. По отношение на гражданския иск, процесуалният представител на тъжителката изразява становище, че същия е основателен и доказан по размер и като такъв следва да бъдат уважен.

Подсъдимата не се явява , представлява се от надлежно упълномощен адвокат, който излага доводи за недоказаност на обвинението, алтернативно застъпва становище за приложение на института на реторсия.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, установи следното:

Подсъдимата Г. К. И. е *************, с ЕГН ********** От свидетелство за съдимост се установява, че същата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност.

Подсъдимата и частната тъжителка се познавали, доколкото към месец септември 2024г. подсъдимата обитавала жилище на адрес ************, а семейството на тъжителката притежавало апартамент в същата сграда.

На 15.09.2024 г. тъжителката заедно с майка си /************/ и брат си /**********/ посетили жилището си на адрес ***********, за да вземат покъщнина, която им била необходима във връзка с приемането на К. за студентка. Същите пристигнали на адреса около обяд /12.00ч.-12.30ч./, като на двора имало маси и столове, оставени от семейството на подсъдимата към онзи момент, които пречили, поради което св.К. направил забележка на съпруга на И. /**/. Тази забележка провокирала спор между страните, като И. започнали да обиждат и заплашват тъжителката и св.А. и К.. За да се избегне по – голям спор тъжителката и семейството и се прибрали в апартамента. Взели каквото им било необходимо и тръгнали да излизат, като най-напред вървяла св.А., след нея св.К. и последна била тъжителката, която останала да заключи. По същото време подсъдимата заедно със св.М. И. и детето на последната били на площадка. Между страните отново възникнал спор, като И. започнала да блъска тъжителката и да нанася удари по същата. Тъжителката отвърнала и също блъснала подсъдимата, двете си нанасяли удари и скубали, докато не били разтървани от св.К..

Семейството на тъжителката си тръгнало, а св.И. подала сигнал на НС 112. На място пристигнали свидетелите Д. и К. които снели обяснения от лицата на място. Подсъдимата 1 посетила СПО на 15.09.2024г., където е извършен преглед и освободена. На 17.09.2024г. както тъжителката, така и подсъдимата посетили съдебен лекар, като констатациите на експертите са обективирани в съдебно удостоверение /л.3/ и л./78/. Според посоченото в удостоверението, издадено от д-р А. на К. е причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота, като конкретните наранявания, посочени в МУ са Оток с плътна консистенция в лявата теменна част на главата с кръгловата форма и размер 5/5 см.;

Ивицовидно кръвонасядане със синкавоморав цвят в лявата седалищна половина с размери 11/3 см.; Оток, бледосинкаво кръвонасядане в областта на лявото коляно, с неправилно кръгловата форма, с размери 5/5 см и косо разположено над него охлузване с червеникаво кафеникава повърхност с размери 7/0,6 см.; Активните и пасивни движения в лявото коляно и лявата тазобедрена става са болезнени, ограничени, а походката е куцаща; Болка при натиск в областта на лявата половина на гърба. При подсъдимата д-р З. е констатирал телесни увреждания, имащи характер на лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания.

За случилото се била сигнализирана и РП Благоевград, като след извършване на проверка е постановен отказ да се образува досъдебно производство /Постановление от 02.01.2025г./, поради липсата на данни за престъпление от общ характер.

След отказа на РП Благоевград, К. подала тъжба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

В хода на съдебното следствие е назначена съдебно-медицинска експертиза по отношение на тъжителката. Според заключението на д-р З., К. е получила нараняване с характер на лека телесна повреда, изразяващо се оток по лавата теменна област на главата, ивицовидно кръвонасядане на лявата седалищна област, контузия по гърба, оток с кръвонасядане и охлузване по лявото коляно с болезнени и ограничени движения в колянната и тазобедрена стави в ляво, водещи до накуцваща походка.. В заключението се сочи, че по своите медикобиологични признаци това увреждане е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според заключението на вещото лице нараняванията, отговарят да са получени по посочения в тъжбата начин, а именно от юмруци, ритане и блъскане.

С оглед представени от защитата медицински документи за подсъдимата е допусната и назначена съдебно медицинска експертиза и по отношение на И., като според експерта на същата е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, като в заключението е обективиран извод, че в случая не се констатира мозъчно сътресение, както е посочено в предварителните сведения.

Съдът кредитира изцяло приетите заключения, като намери, че същите са пълни, обосновани, изготвени въз основа на личните възприятия, теоретични познания и професионален опит на експерта. Същите с уточненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание установяват причинените травматични увреждания, както на тъжителката, така и на подсъдимата, механизма на причиняване, както и периода на отшумяване. За състоЯ.ето на двете страни и причинените увреждания свидетелстват и представените медицински документи. Относно състоЯ.ето на тъжителката данни се съдържат в показанията на св.А. и К., както и удостоверение, издадено от д-р А. /л.3/. За наличието на наранявания и при подсъдимата свидетелстват св. Е. и М. И., представеното медицинско удостоверение и амбулаторен лист, потвърдено и от приетото по делото медицинско заключение.

По делото е изискана информация и материали във връзка с подадения сигнал от майката на тъжителката, като от същите се установява извършеното по сигнала, обясненията на участниците в конфликта.

За наличието на скандал между двете семейства доказателства се съдържат и в изисканата и представена информация от НС 112 и показанията на полицейските служители Д. и К..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена частично от показанията на 2 св.А., К., М. И. и Е.И., показанияята на св.Д. и К., както и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а именно представените медицински документи, касаещи състоЯ.ето на тъжителката и подсъдимата, включително съдебно-медицински удостоверения, представените доказателства, съдържащи се в прокурорската преписка, относно извършеното по случая, предоставената информация от НС 112, заключенията по изготвените експертизи.

Фактическите си констатации относно деня, мястото, наличието на конфликта между подсъдимата и тъжителката, съдът направи въз основа на показанията на св. А., К., М. И. и Е. И. . По отношение на това имало ли е удари между двете и причинени ли са в следствие на тях наранявания по отношение на тъжителката и подсъдимата, съдът подходи критично към показанията на тези свидетели. От една страна Св.А. и К. /близки на тъжителката/ при разпита си твърдят, че само тъжителката е удряна и получила наранявания, в противоположна насока свидетелстват М. и Е. И., които пък са близки на подсъдимата, като твърдят, че именно тя е пострадалата. При тази противоречивост в гласните доказателства, относно това кой е получил удари, обусловена от обвързаността на свидетелите със страните в спора, за изводите си в тази насока съдът се довери на изготвените по делото експертни заключения и посоченото от вещото лице, както и приобщените писмени доказателства.

Съпоставени с тези доказателства, показанията на св.А. и К. не следва да бъдат кредитирани в частта, касаеща нараняванията по подсъдимата, доколкото се опровергават от приобщената медицинска документация и заключението на експерта. С идентични доводи съдът не кредитира показанията на св. И. по отношение получените удари и наранявания на тъжителката.

Съдът кредитира показанията на полицейските служители, при разпита си същите пресъздават възприетото от тях по повод посетения сигнали и извършеното по случая. В тази насока следва да бъде посочено, че тези показания няма пречка да бъдат ценени.

Според разпоредбата на чл.118, ал.2 от НПК - "Лицата, които са извършвали действия по разследването, разузнавателни беседи и съдебни следствени действия, не могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс". Съгласно разпоредбата на чл.

10, ал. 1, т. 1 ЗМВР, разузнавателната беседа е един от способите за извършване на оперативно- издирвателната дейност от оперативно-издирвателните органи. От мотивите към законопроекта за изменение на НПК е видно че с чл. 118, ал. 2 от НПК се разширява кръгът на лицата, които не могат да бъдат свидетели по делото, "като се предвижда да се изключи възможността да се допускат показания на оперативни работници, провели извъпроцесуална беседа със заподозряно лице, тъй като по този начин се заобикаля правото на обвиняемия, ако бъде привлечен в хода на разследването като такъв, да откаже да даде обяснения“, като длъжностни лица от тази категория /оперативни служители/ не могат да бъдат свидетели съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от НПК.

Свидетелите Д. и К. са полицейски органи, извършващи охранителна дейност и в правомощията им не се включва извършване на оперативно-издирвателна дейност по разкриване на престъпления, поради което същите не са имали правомощия да извършват разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР, нито по делото е установено да са извършвали такива.

В подкрепа на установеното с кредитираните свидетелски показания са заключенията по изпълнените експертизи и приобщените в хода на съдебното следствие писмени доказателства, които обективират извършеното по случая, съставените протоколи, извършените прегледи на тъжителката и подсъдимата.

Така възприетата фактическа обстановка намира опора в събрания доказателствен материал в кредитираната част, който е сравнително еднопосочен, относно основния факт, а именно наличието на конфликт прерастнал в сбиване, в който са участвали както частната 3 тъжителка, така и подсъдимата.

При така установеното от фактическа страна съдът приема, че подсъдимата Г. И. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Обект на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК са обществени отношения, свързани с телесната неприкосновеност на здравето на човек, а субект на същото може да бъде всяко физическо лице, на което е нарушена телесната неприкосновеност и е причинена лека телесна повреда. От обективна страна, за да е налице посочената квалификация, следва да има такова увреждане на здравето на пострадалия, което да е извън случаите на чл.128 от НК и чл.129 от НК. Съставомерно по чл.130, ал.1 от НК е всяко кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в увреждане на анатомичната цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите му функции извън болката и страданието (Постановление № 3/1979 г., на Пленума на ВС).