Решение № 285 от 29.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Пловдив, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20245300500497 по описа за 2024 година

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по жалба на А. М. Т., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. С. Б., в качеството й на взискател по изпълнително дело №20237580400851 по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, рег. №758, против постановление на съдебния изпълнител от 12.01.2024 г., поправено с протокол от 25.01.2024 г., с което е редуцирано претендираното адвокатско възнаграждение на взискателя от 500 лева на 200 лева.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт на съдебния изпълнител, като се иска отмяната му.

Ответната страна по жалбата –Детска градина „***“, чрез процесуалният си представител адвокат У., е депозирала становище в което твърди, че жалбата е неоснователна.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка доводите в жалбата, мотивите на ЧСИ, представените доказателства и материалите по изпълнителното дело, намира следното по отношение допустимостта и основателността на жалбата:

Изпълнително дело №20237580400851 по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, рег. №758, е образувано на 21.12.2023 г. по молба на взискателя А. М. Т., въз основа на издаден в полза на взискателя изпълнителен лист за сумата от 5 лева. С молбата за образуване на изпълнителното дело е бил представен договор за правна защита и 1 съдействие, сключен между А. М. Т. и адв. С. Б., видно от който е било уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. По делото няма спор, че един ден след образуване на изп. дело, преди срока за доброволно изпълнение длъжникът е заплатил задължението си по изпълнителния лист, като с писмена молба вх.

№182/09.01.2024г., чрез пълномощника си адв. У. е направил искане за намаляване на начислените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя в минимален размер. С обжалваното в настоящото производство постановление, поправено с протокол от 25.01.2024 г. съдебният изпълнител е уважение искането на длъжника за редуциране на приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение от 500 лева на 200 лева.

Жалбата срещу разпореждането е процесуално допустима.

Действително, актовете, които взискателят има право да обжалва, са лимитативно изброени в нормата на чл.435 ал.1 ГПК и постановлението за разноски не е сред тях. Потестативното право на жалба по отношение на този акт е признато на длъжника в чл.435 ал.2 ГПК, чиито права в по-голяма степен могат да бъдат засегнати от приемането на незаконосъобразно предявени и/или извършени разноски по изпълнителното производство.

Актът на съдебния изпълнител, с който се редуцира размерът на първоначално приетите разноски обаче засяга пряко законните интереси на взискателя, тъй като отрича правото му да получи от длъжника в пълен размер уговореното адвокатско възнаграждение. Произнасянето на съдебния изпълнител по отговорността за разноските не представлява същинско изпълнително действие, тъй като не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорността за разноски. Поради това, при уважаване на възражението за прекомерност на разноските по чл.78 ал.5 ГПК, за взискателя възниква правото на жалба против акта, с който същите се намаляват. В този смисъл е решение № 393/15.05.2015 г. по гр.д. № 5473/2014 г., IV ГО на ВКС.

По същество жалбата е неоснователна. Съгласно чл.78 ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не помалко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. С обжалвания акт съдебният изпълнител е уважил искането на длъжника, като се е мотивирал с фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и е намалил размера на адвокатското възнаграждение от 500 лв. до 200 лева.

Видно от представените по изпълнителното дело писмени доказателства, взискателят е заплатил на упълномощения адв. С. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение страните по договора за правна защита и съдействие са длъжни да се съобразяват с разпоредбата на чл.36, ал.2, изр.2 от Закона за адвокатурата, предвиждаща че размерът на възнаграждението не може да бъде по- нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет. Съгласно разпоредбата на чл.10 от Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страна по изпълнително дело възнаграждението е- за образуване на изпълнително дело- 200 лв. /т.1/; за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – ½ от съответното възнаграждение по чл. 7, ал.2 съобразно материалния интерес лв. /т.2/. В 2 конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен подаването на първоначалната молба по чл. 426 ГПК за образуване на изпълнителното дело, не се е налагало процесуалният представител на взискателя да извърши каквито и да са други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, тъй като още на другия ден след образуване на изпълнителното дело и преди срока за доброволно изпълнение е било извършено плащане от длъжника директно по банковата сметка на взискателя. Обстоятелството, че в молбата за образуване на изпълнителното дело са били направени искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи, не е основание за дължимост на адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 от наредбата, тъй като посочването на изпълнителен способ е част от задължителното съдържание на молбата съгласно чл.426, ал.2 от ГПК и е условие за редовно образуване на изпълнителния процес, за което се дължи адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 от наредбата.

По така изложените съображения следва да се приеме, че размерът на разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело следва да се намали на 200 лв.

Предвид горното постановлението на съдебния изпълнител, с което е намалил поради прекомерност разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение е правилно, поради което жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, VII-ми граждански състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от А. М. Т., ЕГН **********, взискател по изпълнително дело №20237580400851 по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, рег. №758 в КЧСИ, против постановление от 12.01.2024 г., поправено с протокол от 25.01.2024 г., с което е редуцирано претендираното адвокатско възнаграждение от 500 лева на 200 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3