Решение № 194 от 23.06.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Варна, 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вилиян Г. Петров

Членове:

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20223001000208 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на “ДаллБогг: Живот и здраве” ЗАД, с ЕИК 200299615, със седалище гр.София срещу решение №471/30.11.2021 г. по т.д.1365/2020 г. по описа на ОС - Варна, в частта с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на Д. ИЛ. Ш. от гр.Варна, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 30.10.2019 г., в гр.Варна, причинено виновно от водача на т.а . „Мерцедес 315 ЦДИ“ с per. №Х ХХХХ ХХ, е уважен за горницата над 25 000 лева до 51 000 лева, на основание чл.432 от КЗ.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение е завишено и не отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Излага, че са налице основания за намаляване на обезщетението, тъй като е налице съпричиняване на вредоносния резултат.

Насрещната страна Д. ИЛ. Ш. от гр.Варна е подал писмен отговор, в който оспорва жалбата.

Постъпила е и въззивна жалба от Д. ИЛ. Ш. от гр.Варна, в частта с която е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ срещу “ДаллБогг: Живот и здраве” АД, с ЕИК 200299615, със седалище гр.София, за горницата над 51 000 лева до 70 000 лева.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение е занижено и не отговаря на действителния обем претърпени болки и страдания. Счита, че не са налице основания от приетия за справедлив от съда размер на обезщетението да се приспада платеното от застрахователя преди завеждане на иска обезщетение в размер на 14 000 лева, тъй като от пострадалия е извършено извънсъдебно прихващане между тази сума и изрично уточнените в исковата молба суми за разноски, лихви и част от обезщетение за неимуществени вреди.

1

Насрещната страна “ДаллБогг: Живот и здраве” АД, не е подало отговор на жалбата.

Постъпила е и частна жалба от Д. ИЛ. Ш. от гр.Варна срещу определение №181/02.02.2022 г. по т.д.1365/2020 г. по описа на ОС - Варна, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на решение №471/30.11.2021 г. по т.д.1365/2020 г. по описа на ОС - Варна, в частта за разноските.

Насрещната страна “ДаллБогг: Живот и здраве” АД, с ЕИК 200299615, със седалище гр.София е подала писмен отговор, в който оспорва частната жалба.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от Д. ИЛ. Ш. от гр.Варна срещу “ДаллБогг: Живот и здраве” ЗАД, за заплащане на сумата от 70000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на настъпило ПТП на 30.10.19 г., причинено от Я П Г, при управление на т.а. Мерцедес 315 ЦДИ, рег.N Х ХХХХ ХХ, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 18.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излага, че по реда на чл.498 КЗ е предявил застрахователна претенция за заплащане на сумата от 120 000 лева, но ответникът е определил и заплатил застрахователно обезщетение в размер на 14000 лв. Счита, че справедливият размер на обезщетението е 84 000 лева, от които преди предявяване на иска са платени 14 000 лева, поради което е предявил иска за остатъка от 70 000 лева.

От приложеното по делото НАХД N 1931/2020 г. на ВРС се установява, че с решение N 260107/14.09.2020 г., Я П Г е признат за виновен в това, че на 30.10.19 г. в гр.Варна, при управление на товарен автомобил марка Мерцедес, модел 315 ЦДИ Спринтер с рег.N Х ХХХХ ХХ, нарушил правилата за движение - чл.20, ал.1, чл.25, ал.1, чл.40, ал.1 и 2 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил средни телесни повреди на Д. ИЛ. Ш., изразяващи се в счупвания на 2-ро до 8-мо леви ребра, на 1-во, 5-то до 8-мо десни ребра, обусловили трайно затруднение в движенията на снагата за период от около 2-2,5 месеца и в счупване на шиловидния израстък на лъчевата кост на дясната предмишница с ангажиране на ставната повърхност, обусловило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за период от около 1-1,5 месеца - престъпление по чл.343, ал.1, б.Б, пр.2 във вр. с чл.342, ал.1 НК, поради което и чл.78а, ал.1 НК е освободен от нак.отговорност и му е наложено админ.наказание глоба в размер на 1000 лв.

Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК е изключена преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда, какъвто характер има и решението по чл.78а от НК по НАХД N 1931/2020 г. на ВРС, поради което съдът намира, че не може да преразглежда въпросите свързани с това дали е извършено дянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

С оглед очертаните предметни предели на въззивната проверка съдът приема, че са осъществени и установени предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, както и причинените на пострадалия травматични увреждания.

Въззивните възражения са сведени единствено до размера на дължимата обезвреда за претърпяните неимуществени вреди и реално претърпените вреди, както и наличието, 2 съответно размера на съпричиняване, в който обхват въззивният съд определя и спорните по делото въпроси.

След анализ на събраните доказателства по делото се установи, че в резултат на произшествието, ищецът е получил получил двустранни фрактури на ребра в ляво 2-ро до 8мо и в дясно – 1-во, 5-то до 8-мо, обусловили трайно затруднение в движението на тялото за период от 2-3 месеца, десностранен хемоторакс, ограничен пневмоторакс в средостението, фрактура на напречния израстък на втори поясен прешлен, счупване на лъчевата кост, ангажиращо ставната й повърхност, обусловило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за период от около 1.5-2 месеца.

Според вещото лице, множеството фрактури на гръдната клетка са довели до трайно затруднено движение на тялото за период 2-3 месеца, през който пострадалият е бил лишен изцяло от възможност за самостоятелно обслужване. Всички движения изискващи промяна в позицията на тялото (изправяне, сядане, хигиенни мероприятия, физиологични нужди, преобличане, хранене и пр.), са могли да бъдат извършвани само с чужда помощ, а в резултат на нарушената костна структура на гръдната клетка, не само движението на тялото, но и всяко дихателно движение на гръдната мускулатура, кихане, кашляне е било съпроводено със значителна по интензитет болка. Експертът сочи още, че и след този период са възможни остатъчни явления и затруднения в определение движения, както и периодична поява на болка в определа поза или след натоварване. От обясненията на вещото лице, дадени в проведеното на 12. 07. 2021 г. съдебно заседание се установява, че двустранното счупване на ребрата е причинило т. нар. състояние „гръден капак“, представляващо двустранно счупени ребра, което винаги създава нарушение в динамиката на дишането, понякога опасно за живота. Вещото лице е посочило, че е налице и още едно животозастрашаващо състояние, предизвикано от травмата в областта на гръдния кош, а именно събирането на въздух в средната част на гръдната кухина - средостението и събиране на кръв в лявата гръдна половина, което е наложило и нейната евакуация, чрез пункция. Болките от множеството счупени ребра са допълвани и от счупването на лъчевата кост на дясната предмишница с ангажиране на ставната повърхност и счупването на страничен израстък на 2-ри поясен прешлен.

От заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното производство съдебно-психиатрична експертиза се установява, че на фона на изразен болков синдром от травматичните увреждание, в първите дни след произшествието, пострадалият е развил проявите на остра стресова реакция, които след изписване от болницата персистират като разстройство в адаптацията. Според експерта, събитието се е отразило върху личността на пострадалия, предвид претърпения остър и тежък физически и психически стрес, което състояние към момента на прегледа през м.юни 2021 г., може да се диагностицира като остро афективно разстройство.

От показанията на свидетелите З К и С Б, които се кредитират като непосредствени, но и ценени при условията на чл.172 от ГПК, с оглед родствените им връзки с ищеца се установява, че по време на болничния престой и през първите два месеца от домашното лечение, пострадалият не е можел да се обслужва сам и се е налагало изцяло да бъде подпомаган от зет си и дъщеря си, в тяхното жилище. Изпитвал е силни болки при всяко движение, което е налагало дълго време да приема болкоуспокояващи. До края на третия месец е задоволявал естествените си нужди чрез изполване на памперси, което допълнително се е отразило и на психичното му състояние, а едва след края на петия месец за пръв път се е прибрал в дома си и то с чужда помощ. Преди произшествието, пострадалият е бил много организиран и общителен, с висока активност, но след инцидента се е затворил в себе си, загубил е желание да се среща с приятели, дори не искал да говори по телефона.

От показанията на деликвента Я П Г, които се кредитират като непосредствени и незаинтересовани се установява, че гледката при настъпване на инцидента е била ужасна, тъй като пострадалият се е намирал изцяло под микробуса, якето му е било захванато от коляновия вал на кардана, а главата му се е намирала на педя от кардана.

3

По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. Т.е. преценката за размера на обезщетението по чл.52 от ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай, по справедливост и вътрешно убеждение, поради което съдът не изследва доводите на въззивника за необходимост от автоматични аналогии с присъдени обезщетения по други казуси. Според последователната практика на ВКС, израз на която е и цитираното по-горе ППВС № 4/68 г., понятието справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а винаги свързано с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, в основата на което е както преценката на конкретни обективно съществуващи и значими за физическото и духовно здраве на индивида обстоятелства, така и на икономическата конюнктура в страната, която последна, съгласно постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на II т. о. на ВКС: № 66 от 03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. и № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г., се явява база за непрекъснато осъвременяване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 454 от 1.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2527/2019 г., II т. о., ТК. С други думи, за да се обезвъзмезди справедливо увреденото лице за понесените от него морални болки и страдания е нужно да се отчете и вземе предвид характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането.