Решение № 533 от 05.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. Бургас, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20252120106807 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен от И. Т. В., срещу „Юробанк България“ АД, иск с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД да бъде прогласен за нищожен сключеният между страните Договор за потребителски кредит от ***** г., поради противоречието му с чл. 11 от Закона за потребителския кредит.

Твърди се, че между страните /ответникът като правоприемник на „*****“ ЕАД/ е сключен Договор за потребителски кредит от ***** г. Сочи се, че договора е нищожен, съобразно чл. 22 ЗПК, тъй като ГПР само формално отговаря на изискванията на чл. 19 ЗПК, тъй като в него не са включени разходи пряко и косвено свързани с кредита. Освен това се поддържа, че ГПР не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Направено е искане за уважаване на предявения иск.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва сключването на договора и усвояването на заетата сума.

Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебното заседание ищецът не изпраща процесуален представител. Депозира становище от 10.02.2026 г.

В съдебно заседание, ответникът не се представлява. Депозира становище от 09.02.2026 г.

1

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От ищеца по делото са ангажирани като писмени доказателства Договор за потребителски кредит от ***** г., сключен между страните по делото, със следните параметри: сума по кредита 15000 лева, 96 вноски по 270,10 лева; ГПР – 8,91 % и ГЛП – 7,99 %; общо задължение по кредита от 25929,60 лева; дата на погасяване – петнадесети ден от месеца и краен падеж на 15.12.2029 г. В графата параметри са уговорени такса ангажимент в размер от 300 лева и застрахователна премия в размер от 5572,80 лева.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

В тежест на ищеца е да установи, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения, включително възражението си.

По делото не е спорно наличието на кредитно правоотношение между страните по делото, по силата на което ответникът е усвоил сумата от 15000 лева.

Процесният договор за паричен заем е потребителски съобразно легалната дефиниция на чл. 9 ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Според нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията дадена в § 1, т. 1 "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В случая в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за кредит не е отразен вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, а именно тези за застрахователни премии по договора. Уговорени в общ размер на 5572,80 лева същите са около 1/3 от размера на заетата сума, откъдето следва, че уговореният в договора ГПР не съответства на действителния. Действията по кредитното застраховане, са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение, а именно с усвояването на кредита, поради което следва да бъдат включени в годишния процент на разходите.

В този смисъл е и даденото задължително тълкуване в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48. Предмет на цитираното решение са именно коментираните клаузи, включени в сходен договор между потребител и същото дружество. В т. 1 от решението по категоричен начин е възприето, че чл. 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, следва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител, приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения чл. 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните 2 разходи по този кредит. В т. 4 от цитираното решение е прието, че чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по - специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем. Настоящият случай попада в приложното поле на т. 1 от цитираното решение.

Клаузата за застрахователна премия в конкретния случай има неравноправен характер, тъй като размерът надвишава 1/3 от размера на отпуснатата в заем сума по договора за кредит, което обосновава извод за нейната явна непропорционалност спрямо размера на отпуснатия кредит. Нещо повече – по делото липсват ангажирани доказателства на потребителя да е била предоставена равна възможност за одобряване на искането за кредит при липса на изразено от него съгласие за кредитно застраховане. В т. 2 от цитираното решение на СЕС е прието, че чл. 10, параграф 2, буква ж) и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Налага се изводът, че невключването на тези разходи в ГПР води до нищожност на целия договор на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи.

С оглед горното, предявеният иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно представените доказателства. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер от 534,01 евро и адвокатско възнаграждение в размер от . Последното налага да бъде разгледано своевременно направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Като съобрази, че делото не представлява фактическа и правна сложност, доколкото същата не надвишава тази по други дела с аналогичен характер – делото е приключило в рамките на едно съдебно заседание, не са събирани множество доказателства, не са разпитвани многобройни свидетели, не е прилагана новоприета нормативна уредба, съдът приема, че възражението е основателно и следва да бъде определено в минималния размер от 1750 лева, установен в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която макар да не е задължителна за съда, съобразно чл. 5 ГПК, служи като ориентир. Предвид това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2794,43 лева, представляваща направени в производството съдебно – деловодни разноски.

Съобразно ЗВЕРБ, всички суми следва да бъдат конвертирани в евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между И. Т. В., ЕГН **********, с адрес гр. Н**** и „Юробанк България” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Витоша“, ул. „*****, че сключения между тях Договор за потребителски кредит от ***** г. е нищожен, поради противоречието му с чл. 11 от Закона за потребителския кредит. на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

3

ОСЪЖДА „Юробанк България” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Витоша“, ул. „*****, да заплати на И. Т. В., ЕГН **********, с адрес гр.

Н****, сумата от 1428,77 евро /хиляда четиристотин двадесет и осем евро и седемдесет и седем евроцента/, представляваща направени по делото съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4