Решение № 464 от 22.05.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Горна Оряховица, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-П. при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-П. Гражданско дело № 20264120100555 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ.

Ищцата Д. К. К. с ЕГН **********, с адрес: с адрес: гр.Г.О. ул..., чрез пълномощника си – адвокат Д. Ц. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че се е намирала в трудовоправни отношения с ответника от 2018 г., като е заемала длъжността „ръководител направление „Информационни и комуникационни технологии", с място на работа СУ „Георги Измирлиев", съгласно трудов договор № РД-10-1411/31.08.2018г. Посочва, че синът на ищцата А.А. е бил ученик в СУ „Георги Измирлиев" в III „в" клас, като през продължителен период от време детето е било подложено на системен тормоз, изолация, подигравки и групово отхвърляне в класа. Твърди, че въпреки многократните устни сигнали на ищцата до ръководството на училището, не са взети никакви мерки за справянето с проблема, като социалното изолиране е продължило и се е засилил натискът върху ищцата да премести детето си в друг клас. Сочи, че ситуацията ескалира, когато А. става жертва и на физическа агресия и пак не са предприети никакви мерки от учителите, а на детето и на ищцата отново се внушава, че те са си виновни, че е трябвало да премести детето си в друг клас. Ищцата я обзема непоносимо чувство на безсилие и гняв и тя изпада в паника, когато синът й споделя, че въпреки всичко ще се опита да оправи отношенията си в класа, тъй като заради него майка му ще остане без работа, а те - без пари. Ищцата е обхваната от страх и вцепление, объркана е, трудно й е да мисли ясно и трезво; получава сърцебиене, треперене на цялото тяло и замайване; посещава лекар, който видно от болничен лист № Е20252791653 от 1

12.01.2026г., й поставя диагноза: „остра стресова реакция“. За ищцата е непосилна самата мисъл, че трябва да се върне на работа в училището в тази обстановка, а детето й да продължава да е под психическо напрежение, обект на подигравки и обиди. Има чувството, че умът й блокира, не може да се концентрира, а още по-малко - да извършва такава отговорна работа като учителската и специалист по техническото и програмно осигуряване на училището. Заявява, че още същия ден тя подава жалба вх. № РД 19-289/12.01.2026г., в която наред с описване на различни инциденти, случили се на детето й, заявява по категоричен начин, че прекратява едностранно трудовото си правоотношение на основание чл.327 от Кодекса на труда, считано от датата на подаване. Пояснява, че не е посочена изрично конкретна точка от чл.327 от КТ, но е посочено, че работната среда е „тежка, непоносима и опасна", като прекратява трудовото си правоотношение в „защита на собственото си здраве". Посочва, че е подадено и отделно искане вх. № РД 19290/12.01.2026г., в което също категорично е поискано да бъде издаден писмен документ за прекратяване на трудовия й договор на основание чл.327 от КТ. Твърди, че въпреки категоричното заявление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят не издава заповед за прекратяване, която следва да констатира единствено прекратяването от страна на ищцата, а с писмо изх. № РД 19-125/13.01.2026г. иска от нея да посочи точно на кое основание желае едностранно да се прекрати трудовото й правоотношение със СУ „Георги Измирлиев", и приема, че трудовото правоотношение между страните все още продължава. Заявява, че още същия ден ищцата отговаря писмено /писмо вх. № РД- 298/14.01.2026г. на СУ „Георги Измирлиев"/ на официалния електронен адрес на училището, като в т.6 от отговора си посочва и конкретното основание: „въз основа на чл.327,ал.1,т.1 от Кодекса на труда", и уведомява, че доколкото вече е прекратила договора си едностранно, не е длъжна да предоставя документи за отсъствието си на последващи дати.

Посочва, че за втори път ответното училище, в писмо изх. № 19-130/14.01.2026г., продължава да нарежда на ищцата, че „към момента е служител на СУ „Георги Измирлиев с всички произтичащи от този факт права и задължения, като до законосъобразното уреждане на казуса с трудовото й правоотношение следва да предоставя документи, даващи й право да отсъства от работа", и отказва да изпълни задължението си по чл.128а,ал.3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение - да издаде заповед за прекратяване или друг акт, който да удостовери прекратяването. Заявява, че на същия ден следва ново писмо от ответника до ищцата с изх. № 19-131/14.01.2026г., в което ответникът й обяснява фактическия състав на чл.327,ал.1,т.1 от КК и я кани „незабавно да представи оригинал или заверено копие от документ от компетентен здравен орган. В случай, че такова предписание не бъде представено, заявлението й ще се счита за нередовно, тъй като не е доказано фактическото основание за прекратяване по чл.327,ал.1,т.1 от КТ, и до уреждане на въпроса трудовия й договор продължава да бъде в сила".

Заявява, че макар да претендира за законосъобразност, ответникът сам не спазва редица норми не само от КТ, но и от Конституцията на Република България и международното 2 право. Счита, че след като ищцата ясно и категорично е заявила, че прекратява трудовото си правоотношение едностранно, то същата не може да бъде принуждавана да престира труд при работодателя под заплаха от дисциплинарно уволнение или друго наказание. Счита трудовото правоотношение за прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора., т.е. че законът не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това дали фактически е налице основанието, посочено от работника, както незаконосъобразно е преценило ответното училище. Поради това счита, че както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на договора, независимо дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото правоотношение на някое от основанията по чл.327,ал.1 от КТ води до автоматично прекратяване на трудовия договор, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание. Заявява, че съгласно константната съдебна практика, дори да се приеме, че не е бил налице фактическият състав, визиран от страна на работника, работодателят не разполага с право да прекрати трудовото правоотношение на друго основание по своя инициатива.

Твърди, че въпреки това работодателят за пореден път приема, че трудовият договор още съществува, и изпраща предложение до ищцата за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на страните, с писмо изх. № 19- 134/15.01.2026г., а после - две покани изх.

№ РД 19-135/15.01.2026г. и изх. № РД 19-137/19.01.2026г. за даване на писмени обяснения за неявяване на работа, съответно на 13 и 14 януари, както и на 15 и 16 януари. Ищцата отговоря, че вече е прекратила трудовото си правоотношение с ответното училище и не е длъжна да се явява на работа.

Заявява, че на 26.01.2026г. й е връчена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение" № РД-10-569/26.01.2026г. и е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ - за неявяването й на работа в периода от 13 до 16 януари.

Сочи, че процесната заповед за уволнение е връчена на ищцата на 26.01.2026 г., а моментът на получаване на заповедта е и моментът, от който същата най-рано може да породи конститутивния си правен ефект, ако към този момент трудовото правоотношение не е било вече прекратено на друго основание. Твърди, че такова друго основание в случая е налице, а именно - изявлението на ищцата за прекратяване по чл.327,ал.1,т.1 от КТ. Счита, че с получаване на писменото волеизявление за прекратяване на трудовия договор по чл.327,ал.1 от КТ е настъпило действието на прекратяването (чл.335,ал.2,т.3 от КТ) и връчената след това заповед за дисциплинарно уволнение е безпредметна. Твърди, че извършеното дисциплинарно уволнение е незаконно поради липса на трудовоправна връзка към момента на връчване на заповедта и само на това основание уволнението подлежи на отмяна.

Оспорва законността на уволнението. Позовава се на решение № 145/07.06.2012г. по гр. д. № 1247/2011г. на ВКС, III г.о., решение № 75 от 17.06.2013 г. по гр. д. № 876/2012 г. на ВКС, III г.о., и други.

Моли съда, на основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ да постанови решение, с което да признае за 3 незаконно и да отмени дисциплинарното уволнение на Д. К. К., извършено със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № РД-10-569/26.01.2026г. Моли съда да осъди ответника да заплати направените по делото разноски.

В съдебно заседание, чрез пълномощника си – адв. Д. Ц. от ВТАК, ищцата поддържа предявения иск и моли съда да уважи същия. Излага съображения. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът СУ „ГЕОРГИ ИЗМИРЛИЕВ“ с ЕИК 000123501, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Ангел Кънчев“ № 17, представлявано от директора К.К.А. чрез пълномощника си – адвокат В. Д. Л. от ВТАК, депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.

Счита, че предявената искова претенция е допустима и не са налице процесуални пречки за нейното разглеждане.

Счита, че предявеният иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ е изцяло неоснователен. Твърди, че издадената и връчена на ищцата заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ № РД 10-569/26.01.2026г. е законосъобразна, правилна и обоснована, предвид което искането за признаване на дисциплинарното уволнение за незаконно се явява неоснователно.

Излага твърдения, че на официалната електронна поща на работодателя ([email protected]) е постъпило искане е вх. № РД 19-290/12.01.2026 г. от ищцата, съдържащо волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327 от КТ с изрично посочване за получаване на писмен отговор по нейната лична електронна поща – [email protected]. Заявява, че с писмо с изх. № 19125/13.01.2026г. на директора на училището до ищцата, подписано с КЕП и изпратено на 13.01.2026 г. в 12:20 ч. от официалната ел. поща на училището до посочената от ищцата лична ел. поща, е изискано същата да посочи конкретната хипотеза на чл.327 от КТ, въз основа на която счита, че следва да бъде прекратено нейното трудово правоотношение с работодателя с представяне на съответните писмени документи, както и да представи документи, даващи право на законосъобразно отсъствие от работа на 13.01.2026 г. (вторник) и всеки следващ ден, докато трае трудовото правоотношение между страните. Посочва, че с писмо с вх. № 19-298/14.01.2026 г., изпратено на 13.01.2026 г. в 15:07 ч. от личната ел. поща на ищцата до официалната ел. поща на работодателя, ищцата е посочила за основание за едностранно прекратяване на трудовото си правоотношение хипотезата на чл.327,ал.1,т.1 от КТ - работникът може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи. Заявява, че с писмо изх. № 19-130/14.01.2026г. на директора на училището до ищцата, подписано с КЕП и изпратено на 14.01.2026 г. в 9:19 ч. от официалната ел. поща на училището до посочената от ищцата лична ел. поща, същата е насочена да представи съответните доказателства (медицински документи) в подкрепа на текста на чл.327,ал.1,т.1 от КТ, удостоверяващи наличието на заболяване и съответните предписания на здравни органи, съгласно които е възпрепятствана да изпълнява работните си задължения. Уточнено е, че представените от 4 нея болнични листи за дните 08.01, 09.01 и 13.01.2026 г. и бележки за отсъствие на нейното дете по семейни причини не попадат в хипотезата на чл.327,ал.1,т.1 от КТ. Изрично е подчертано, че към онзи момент ищцата е служител на СУ „Георги Измирлиев“ гр. Горна Оряховица с всички произтичащи от този факт права и задължения, като до законосъобразно уреждане на казуса с трудовото правоотношение следва да предоставя документи, даващи й право да отсъства от работа. Допълва, че с писмо вх. № 19-301/14.01.2026 г., изпратено на 14.01.2026 г. в 10:33 ч. от личната ел. поща на ищцата до официалната ел. поща на работодателя, същата е уточнила, че прекратяването на ТПО е заявено на основание чл.327,ал.1 от КТ без ограничаване до конкретна точка от същата алинея, като е призовала работодателя да издаде заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи, че с писмо вх. № 19-304/14.01.2026 г., изпратено на 14.01.2026 г. в 10:33 ч. от личната ел. поща на ищцата до официалната ел. поща на работодателя, същата е уточнила, че с предходно нейно писмо вх. № 19-303/14.01.2026 г. е заявила прекратяване на ТПО на основание чл.327,ал.1 от КТ без ограничаване до конкретна точка от същата алинея. Твърди, че с писмо изх. № 19131/14.01.2026 г. на директора на училището до ищцата, подписано с КЕП и изпратено на 14.01.2026 г. в 14:51 ч. от официалната ел. поща на училището до посочената от ищцата лична ел. поща, последната отново е насочена да представи съответното медицинско предписание, издадено по установения ред, което да удостоверява, че настоящата й работа е противопоказна за нейното здравословно състояние, с изрично посочване, че в случай че такова предписание не бъде представено, заявлението ще се счита за нередовно, тъй като не е доказано фактическото основание за прекратяване по чл.327,ал.1,т.1 от КТ, и до уреждане на въпроса трудовият договор ще продължава да бъде в сила.