Решение № 800 от 02.01.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 800 гр. Видин, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20231320100661 по описа за 2023 година

Делото е образувано по исковата молба на С. С. Ш. от гр.***********,ЕГН **********, с която против "Профи кредит България" ЕООД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв.“Мотописта“,бул. "България" № 49,бл.53Е,вх.В ,са предявени искове с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр.чл.22 ЗПК и чл.55 ал.1 от ЗЗД.

Сочи се от ищеца, че на 10.12.2013 год. в офис на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, находящ се на ул.„Златарска“ №7 в гр.Пловдив ищецът отишъл, за да получи информация относно отпускане на потребителски кредит в размер на 1000 /хиляда/ лева. След разговор с кредитния инспектор, бил предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, като не му били разяснени подробно общите условия, размерът на лихвения процент /годишен и общ/, както и размерът на месечната вноска по кредита. Кредитният инспектор единствено казал, че за такъв размер на кредит се отпуска за срок от 48 /четиридесет и осем/ месеца. Подписал този стандартен формуляр, като му било заявено, че размерът на кредита, размерът на лихвата и размерът на месечната вноска по кредита ще бъдат определени от управителните органи на дружествотокредитодател в проект на договор за потребителски кредит, който ще му предоставят след одобрение и графите във формуляра останали непопълнени 1 и празни с изключение на графата за размера на сумата по кредита от 1000 лева и срока на кредита от 48 месеца. След няколко дена кредитния инспектор му се обадил по телефона, за да му каже, че е одобрен за кредита и се уговорили да се видят, за да го разгледа и подпише.

Излага се, че се срещнали на следващия ден с кредитния инспектор, който му дал договор за потребителски кредит /не проект на договор за потребителски кредит/, в който първоначално исканата от ищеца сума от 1000 лева /вписана в стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит и подписан преди това от него/, била променена на 1500 /хиляда и петстотин/ лева и били определени от кредитодателя ГЛП в размер на 98.52 % и ГПР в размер на 157.75 % за период от 48 месеца по необезпечен потребителски кредит, платима на равни месечни вноски от по 128 лева. Кредитният инспектор му заявил, че е одобрен от управителните органи на кредитодателя за по-голяма сума от исканата от и която сума приел, защото му трябвали пари за лечение.

Поддържа, че инспекторът му казал да прочете договора, а той през това време да нанесе в стандартния формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит одобрената в договора сума от 1500 лева /след извършена поправка на вече написаната сума от 1000 лева/ и ГЛП и ГПР, както и размера на месечната вноска в размер на 128 /сто двадесет и осем/ лева и общата сума, която трябва да върне в размер на 6048 /шест хиляди и четиридесет и осем/ лева. Помолил кредитния инспектор да му разясни отделните клаузи по договора, отнасящи се до неустойки и срокове на кредита, формиране на размера, стойността и начина на изчисляване на ГПР, но той му отказал под претекст, че бърза да регистрира договора в централата, защото има още няколко подписани договора за потребителски кредити за деня, а и че тези условия по потребителския кредит са определени и одобрени от управителните органи на дружеството-кредитодател. Попитал инспектора дали ще получи екземпляр от подписания договор за потребителски кредит, на което му отговорил, че ще му се обади да отиде да му даде оригинален екземпляр на договора за потребителски кредит, когато договорът бъде регистриран в централата на дружеството. Подписал договора и с кредитния инспектор се разделили. Сумата от 1500 лева му била приведена по банков път и започнал да погасява всеки месец вноските по 2 кредита. Минали няколко месеца, но оригинал от подписания договор за потребителски кредит не му бил предоставен. Отишъл до офиса на „ПРОФИТ КРЕДИТ България“ да попита защо не получава оригинален, подписан от него и дружеството договор, но получавал винаги отрицателен отговор.

Твърди, че в последствие установил, че месечните вноски по потребителския му кредит били формирани от много малка част от главницата по потребителския кредит и значително голяма част възнаградителна договорна лихва, като подневната лихва били в размер на 0.27 %, което го навело на мисълта, че е незаконосъобразна, прекомерно висока и в противоречие на законовите норми. В много от случаите плащал месечните вноски по потребителския си кредит на ръка на кредитен инспектор и за това поискал да му се изготви извлечение за внесени вноски по потребителския му кредит за целия период до 30.11.2022 г., от което извлечение станало видно, че внесените от него месечни вноски в графите са на обща стойност платена главница 9.27 лева и платена лихва 372.08 лева, а най-долу на справката е отбелязана обща платена сума по ДПК №5005525218 към дата 30.11.2022 г. в размер на 3516.60 лева, като остатъчното задължение е в размер на 7561.66 лева без ясно и подробно обяснение как е формирано като такова.

Подържа се ,че предявеният иск намира основание в разпоредбата на чл.26, ал.1, предложение трето от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК ,както и че уговорените стойности на ГПР и ГЛП по договора за потребителски кредит №5005525218, значително надхвърлят обичайните такива.

Твърди се , че му е предоставена сумата от 1 500 лева, която е следвало да върне в период на четири години /48 месеца/, на равни месечни вноски от по 126.00 лева, формирани от малка част главница и значителна част договорна /възнаградителна/ лихва.

Поддържа, че в договора за потребителски кредит са определени ГПР в размер на 157.75 % и ГЛП от почти 100% -98.52% / подневна лихва от 0.27%/, като тези условия и размери не са индивидуално договорени от потребителя-кредитоискател, а са част от стандартни, изготвени предварително, типови условия на кредитодателя „ПРОФИ КРЕДИТ България“ като кредитоискателят е нямал възможност да влияе при формиране на съдържанието на клаузите по потребителския договор за 3 кредити и в резултат от тези стойности, потребителят би платил повече от трикратния размер на заетата от него сума в кР. на периода, което буди съмнение в икономическия смисъл на кредитирането за него.

Посочва, че в настоящия случай е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена,като е нарушен принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения.

Твърди, че с оглед на това, че нищожните договорни клаузи не пораждат правни последици даденото по нищожен договор е престирано при начална липса на основание.

При така договорени условия по договора за потребителски кредит ГПР,който е в размер на 157.75 %,надхвърля допустимите съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК стойности и параметри.

Поддържа, че договорната свобода при сключване на договора не може да бъде неограничена още повече с оглед участие на страната като длъжник, на потребител, т.е. на икономически по-слаб субект.

Излага се, че по отношение конкретните параметри на договорената лихва, а оттам и ГПР, следва да се преценява конкретния договор за кредит същият е за сумата от 1500 лева, за период от 4 години /48 месеца/, по необезпечен кредит. Срещу отпуснатата сума кредитодателят ще получи възнаграждение в размер на 4 548 лева или трикратно надвишаваща размера на потребителския кредит, от което следвало, че е очевидна и явна неравнопоставеността на насрещните страни по правоотношението.

Поддържа, че е налице и противоречие със закона като в случая бил уговорен почти 100% фиксиран лихвен процент по договора/ ГЛП от 98.52%/, който значително надхвърлял обичайните нива на възнаграждение по сходни договори и в настоящия случай договореното задължение за плащане на възнаградителна лихва е извън присъщото й значение, в отклонение от предвиденото, както в чл.240, ал.2 ЗЗД, така и в чл.294 ТЗ.

Твърди се, че уговорената лихва-възнаграждение, надхвърля обичайните размери както на пазарната лихва, дефинирана в пар.1, т.32 от ДР на ЗКПО, така и на законната, определена с ПМС 100/2012г. на МС /действаща по време на сключването на договора за потребителски кредит/, поради което се допуска явна нееквивалентност на престациите, в ущърб на 4 по-слабата икономически страна в правоотношението, а именно кредитополучателя и противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост, създава условия за неоснователно обогатяване и излиза извън възнаградителната и обезщетителна функция на задължението за заплащане на лихва, както по чл.240, ал.2 ЗЗД, така и на задължението по чл.294 ТЗ.

Поддържа, че в настоящия случай ищецът е платил главницата по договора за потребителски кредит в размер на 1500 лева, представляваща чистата стойност на кредита и не дължи връщане, а кредиторът дължи връщане на надвзетите средства до разликата на общо платените от ищецадлъжник. В случая, че до 30.11.2022 г. от ищецът длъжник е платена общо сумата от 3516.60 лева /според приложената справка/ се излага, че е приложима разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД според, която ответникъткредитор трябва да върне дадено /платено/ от ищеца-длъжник при начална липса или отпаднало правно основание като нищожен договор за потребителски кредит в размер на 2016.60 лева, представляваща разликата от общо платените 3516.60 лева от ищеца-длъжник и чистата стойност на кредита в размер на 1500 лева.

Иска се от съда да постанови решение с, което да прогласи за нищожен договор за потребителски кредит №5005525218, сключен с „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и морал и с оглед прекомерност и несъразмерност на ГЛП и ГПР, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.22 от ЗПК, както и на осн.чл.55, ал.1 от ЗЗД да осъди ответника да заплати сумата от 2016.60 лева, която сума е платена от ищеца на ответника без правно основание въз основа на нищожен договор за потребителски кредит, явяваща се разликата от погасената главница в размер на 1500 лева, представляваща чистата стойност на договора за потребителски кредит и общо платената сума по потребителския кредит в размер на 3516.60 лева от ищеца-кредитополучател, ведно със законната лихва върху посочената сума от 2016 лева, считано от датата на подаване на иска до датата на окончателното и плащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

5

В подадения в срок отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът подържа ,че вземането на ищеца е погасено по давност.

Отделно се твърди се, че извършените плащания не са направени от страна на ищеца, поради което не дължат на него връщане на неоснователно платените суми по договора за кредит.

Иска се от съда да постанови решение ,с което да отхвърли изцяло осъдителния иск като неоснователен и недоказан.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представен по делото Договор № 5005525218 за предоставяне на потребителски кредит от 12.12.2013 г., сключен между ответника "Профи кредит" и ищеца, в качеството на "кредитополучател", последният е получил сумата в размер на 1500 лв., като е поел задължение да я върне на 48 месечни вноски.

От чл.6 от Договора се установява, че годишният процент на разходите е 157.75, годишният лихвен процент е в размер на 98.52 % ,лихвен процент на ден е 0.27 %, като общата дължима сума по кредита е в размер на 6048лв.

По делото е представено извлечение от сметка ,издадено от „Профи кредит“,съгласно което общата платена сума по процесния договор към 30.11.2022 г. е в размер на 3516.60 лв.,а остатъчното задължение към тази дата е в размер 7561.66 лв..

От посочения документ е видно,че задължението на ищеца е нараснало на сумата от 11 078.26 лв..