Решение № 526 от 06.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. София, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Веселина Ставрева

Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Веселина Ставрева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100600801 по описа за 2023 година Производството е по реда на гл.21 от НПК.

С присъда от 14.12.2022г. по НОХД№309/2022г., СРС, НО, 1 09-ти състав е признал подсъдимия И. С. Д. за виновен в това, че: в периода 01.02.2020г. до 31.08.2021г. включително в гр.София, след като е осъден с влязло в законна сила на 18.11.2019г. решение на СРС №252340 от 23.10.2019г. по гр.д. №15880/2019г. по описа на СРС, 3-то ГО, 91-ви състав, да издържа свой низходящ - А. И. Д., чрез нейната майка и законен представител - А.

З. Ч.-Й., съзнателно не е изпълнил задължението в размер на повече от две месечни вноски, а именно 19 /деветнадесет/ месечни вноски всяка по 150лв. /сто и петдесет лева/ - за месеците февруари 2020г.-август 2021г. включително, с обща стойност на задължението 2850лв. /две хиляди осемстотин и петдесет лева/, квалифицирано като престъпление по чл.183, ал.1 от НК. На осн. чл.54 от НК на Д. е наложено наказание 3 /три/ месеца „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване на осн. чл. 66 от НК е било отложено за срок от 3 /три/ години.

Със същия съдебен акт подсъдимият Д. е бил признат за виновен и за това че в в същия период и след като е бил осъден въз основа на същото съдебно решение, да издържа своите две нисходящи, съзнателно не е изпълнил същото задължение в размер на 2850лв. /две хиляди осемстотин и петдесет лева/, отделно прието да изпълва състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК. Отново на осн. чл.54 от НК СРС е наложил на подсъдимия Д. наказание от 3 /три/ месеца „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване на осн. чл.66 от НК е било отложено за срок от 3 /три/ години. С атакувания съдебен акт на осн. чл.23, ал.1 от НК н а Д. е било определено едно общо и най-тежко наказание в размер на 3 /три/ месеца „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване на осн. чл.66 от НК е било отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години. Подсъдимият е частично оправдан и по двете обвинения за периода от 01.12.2019г. до 01.02.2020г., както и за сумата над 2850лв. /две хиляди 1 осемстотин и петдесет лева/ до 3150лв. /три хиляди сто и петдесет лева/. Подсъдимият Д. е осъден да заплати и направените в хода на наказателното производство разноски съобразно чл.189, ал.3 от НПК.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от защитника на Д. - адв.Н., в която се претендира допуснато нарушение на нормите на материалния и процесуален закон. Към въззивната жалба е депозирано и допълнение, в което се релевират възражения, че в първоинстанционното съдебно производство е взела участие ненадлежно конституирана страна - повереника на част. обвинители. Настоява се неправилно да не са били приспаднати от инкриминираната сума разходите, които подсъдимият е направил във връзка с отглеждането на децата си. Приема се, СРС да не е положил достатъчно усилия да прецени финансовото състояние на подсъдимия и възможността да изплаща определените като издръжка суми. Игнорират се изводите на първата инстанция за субсумиране на деятелността на подсъдимия от субективна страна. По тези съображения се моли да се отмени атакувания първоинстанционен акт, като вместо него постанови нов - оправдателен такъв.

По делото е постъпило възражение от адв.И. (повереник на част. обвинители) срещу въззивната жалба и допълнението към същата. В този документ се оспорват изводите на противната страна, че неправилно съдът е конституирал доверителките й като част. обвинители. Излагат се аргументи и за изпълване субективната страна на престъплението от Д.. В заключение се моли СГС да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

В разпоредително заседание на 28.02.2023г., въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия или на свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

Представителят на държавното обвинение, в хода под същество, изразява съгласието си крайния извод в първоинстанционния съдебен акт, като го приема за правилен и законосъобразен.

Защитникът на подсъдимото лице поддържа въззивната жалба и допълнението към същата като моли за произнасяне в този смисъл.

Повереникът на част. обвинители пледира СГС да потвърди присъдата на първия съд като поддържа доводите, наведени във възражението срещу въззивната жалба и допълнението към нея. Претендира разноски, без да представя документи за направенитакива пред въззивната инстанция.

Подсъдимият Д. - редовно призован, не се явява пред настоящата инстанция.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , VII-ми въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, писменото становище на повереника на част. обвинители, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна, но същата следва да бъде изменена по следните съображения:

След извършен самостоятелен анализ на доказателствения материал, въззивният съд не намери основания за промяна на правилно изяснената от районния съд фактическа обстановка, която е следната:

2

Подсъдимият И. С. Д. е роден на *******, българин, български гражданин, с пост. адрес: гр. София, ж.к.“*******, с ЕГН: **********, неосъждан /реабилитиран/.

Св.А. З. Ч.-Й. и подсъдимият И. С. Д. са родители на децата А. И. Д. и И. И. Д..

С влязло в сила на 18.11.2019г. решение на СРС с № 252340 от 23.10.2019 г. по гр. д.

№15880/2019 г. по описа на СРС, 3 ГО, 91-ви състав, подсъдимият Д. бил осъден да издържа своите низходящи - малолетните си дъщери А. Д. и И. Д., като заплаща месечна издръжка в размер на по 150лв. /сто и петдесет лева/ за всяка от тях, чрез тяхната майка и законен представител А. Й., до настъпване на обстоятелства, изменящи или погасяващи това задължение.

Подсъдимият Д. в периода от февруари 2020г.-август 2021г. включително не заплащал издръжка на всяко едно от децата си като не заплатил общо 19 /деветнадесет/ месечни вноски в размер от по 150лв. /сто и петдесет лева/ с обща стойност на задължението 2850лв.

/две хиляди осемстотин и петдесет лева/. През този период подсъдимият купувал на децата си подаръци, дрехи, организирал тържества за рождените им дни, заплащал разходи за зъболечение, за което запазил част от фискалните бонове, удостоверяващи плащанията.

Подсъдимият Д. направил и един превод на сумата от 600лв. /шестстотин лева/ чрез пощенски запис на 22.11.2019г. на майката и законен представител на децата - св.Й. като посочил, че предоставя издръжка за периода април-ноември.

Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства - обяснения на подсъдимия Д., показанията на св.А. Й., св.К.Й. и св.М.А., протокол за предупреждение на подсъдимия (л.10 от досъдебното производство), решение на СРС №252340 от 23.10.2019 г. по гр. д.

№15880/2019 г. по описа на СРС, 3 ГО, 91-ви състав (л.12-13 от досъдебното производство), справки от Агенция по вписвания и от КАТ СДВР (л.71-73 и л.75 от досъдебното производство), удостоверения за раждане на децата А. Д. и И. Д. (л.77 и л.78 от досъдебното производство), известие от „Български пощи“ за сумата от 600лв. /шестстотин лева/ (л.79 от досъдебното производство), заверени ксерокопия на фискални бонове за закупувани дрехи и организирани мероприятия за двете деца (л.81-83 от досъдебното производство).

Констатация за съдебно минало на подсъдимия, СРС вярно е направил въз основа на приобщената справка съдимост от досъдебното производство (стр. не е номерирана) и приобщената в хода на съдебното дирене (л.24-25 от съдебното производство),.

Преди да изложи собствения си доказателствен анализ, въз основа на който е стигнал до горните фактически изводи, СГС намира за първостепенно да отговори на възраженията на адв.Н. за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от долния съд, конституирайки като частни обвинители децата на подсъдимия Д.. Настоящият съдебен състав не споделя аргументите на защитата, че предвид засегнатите обществени отношения с престъплението по чл.183, ал.1 от НК, не би могло да се приеме, че И. и А. Д.и се явяват пострадали. За да се конституира едно лице като част. обвинител, законът изисква да е претърпяло имуществени или неимуществени вреди /чл.76 от НПК/. В конкретния казус подсъдимият не е изплатил определената със съдебно решение издръжка в период от около година половина за всяко едно от децата си. От това проявено негово бездействие категорично може да се приеме, че са настъпили имуществени вреди в патримониума на всяка една от част. обвинители. Допълнителен аргумент може да се изведе и и разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК, в която законодателят предвижда, че „деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия“.

3

Неубедителна е и изложената във въззивната жалба теза, че неправилно първият съд е конституирал като страна повереника на частните обвинители. В българското наказателнопроцесуално право повереникът не е страна в съдебната фаза на процеса по аргумент от нормата на чл.253 от НПК. Последният няма свои самостоятелни процесуални права, а упражнява тези на доверителя си, като му оказва правна помощ при реализирането им.

Несъстоятелни са и съображенията на адв.Н. за евентуално допуснато процесуално нарушение, изводимо от факта, че адв.И. е била упълномощена от майката на част.обвинители, която е и свидетел в настоящето наказателно производство. Съобразно разпоредбите на гражданското право /чл.3, ал.2 от ЗЛС/, св.А. Й. е законен представител на малолетните (към момента на започване на съдебното производство пред СРС) И. Д. и А. Й..

Законният представител има определени задължения, вкл. когато се налага да се защитават интересите на представляваните по съдебен път - да упълномощи професионален защитник (в конкретния случай повереник). Качествата на свидетел и упълномощител на повереник не са несъвместими в наказателния процес и съчетаването им е напълно неотносимо към предмета на делото и най-вече към преценката за достоверност на показанията на св.Й..

По същество, СГС намира, че първата инстанция е извела правилен, макар и незадълбочен анализ на доказателствата по делото, като е стигнала и до верни фактически изводи. Напълно акуратни са изводите на СРС, който е възприел достоверността на показанията на св.А. Й. и св.К.Й.. Същите са логични и напълно кореспондиращи с останалата доказателствена съвкупност. И двамата свидетели не спорят, че се е случвало подсъдимият да поема част от разходите на децата, но отричат това да се е случвало често.

Съдът не намира основания да се дистанцира от твърденията им, че издържка за двете деца не е изплащана от страна на подсъдимия в продължение на повече от две години, което именно обстоятества представлява предмета на обследване по делото.

Въззивният съд не намира за неотносими и показанията на св.М.А. - близък познат на Д., като се довери на вижданията му, че подсъдимият е полагал грижи спрямо децата си, че им е купувал необходими за отглеждането им вещи, давал им е пари във връзка с разходи като лятно училище, рожденни дни и т.н. Последните твърдения са напълно съпоставими с показанията на св.Й. и обясненията на подсъдимия. Няма спор, че Д. е поемал определени финансовите разходи за нисходящите си, тъй като това корелира и с показанията на св.Й., като са налице само разлики в размерите. Следва да се подчертае обаче, че точният размер на допълнително предложената от подсъдимия финасова помощ е неотносима, поради което и съдът намира съответните противоречия между твърденията на св.А.ов и св.Й. за несъществени.

Не на последно място, правилно СРС е взел предвид при формиране на фактическите си изводи и обясненията, дадени от подсъдимия Д. в хода на съдебното производство.