Определение № 260 от 09.07.2024, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Частно наказателно дело 621/2024
- Вид
- Определение № 260
- Подписан
- 09.07.2024
- В сила
- 09.07.2024
- Състав
- Гергана Руменова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.130 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.131 ал.1 т.2 и т.4 · Наказателен кодекс
- чл.131 ал.1 т.2 и т.4 · Наказателен кодекс
- чл. 244 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260 гр. ***, 09.07.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ***, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Гергана Р. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Частно наказателно дело № 20241420200621 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 244 ал.5 НПК. Образувано е по жалба на Е. В. К., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете *** против постановление от 20.06.24 г. на прокурор при ВРП за спиране на наказателното производство по досъдебно производство №6731/2023 г. по описа на ВРП, образувано и водено за престъпление по чл.131 ал.1 т.2 и т.4 вр. чл.130 ал.2 НК.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановлението, с искане за отмяната му и връщане на делото на прокуратурата със задължителни указания относно прилагането на закона. Твърди се също, че прокуратурата не е събрала достатъчно доказателства, и не е обсъдила всички факти и обстоятелства, и по този начин е стигнала до необосновани изводи. Поддържа се в жалбата, че ВРП не е извършила всички действия за установяване на извършителя на деянието, като прокурорът е прибързал с извода, че са извършени всички възможни процесуално следствени действия. Излагат се подробни доводи и съображения в тази насока.
Настоящият състав намира, че депозираната жалба е процесуално допустима.
Подадена е в преклузивния срок, предвиден в чл.244 ал.5 от НПК, от Л., имащо право и интерес от обжалване. Разгледана по същество депозираната жалба се явява и неоснователна.
Съдът, след като се запозна с доводите на жалбоподателя и с материалите по делото, приема за установено следното:
Досъдебно производство е образувано на 16.10.2023г. на основание чл. 212, ал.1 от НПК, за това, че на 10.10.23г. в гр.***, ул.“***“ № 3 в *** длъжностно Л. е причинило лека телесна повреда на малолетно Л. - на ***, роден на *** г, с която му е причинено болка и страдание - престъпление по чл. 131, ал.1 т. 2 и т. 4 вр. чл. 130, ал.2 от НК.
Св.Е. К. и св.*** имат малолетен син ***, роден на *** г., на 2 години. Той посещавал *** в гр.***. На 10.10.23г. св. *** отишъл и взел детето си от ясла и го прибрал в дома им в 1 гр.***. *** бил неспокоен и нервен. Вечерта при къпане на детето родителите установили, че имало синини по гърба. Родителите веднага се свързали с персонала за детската ясла, за да уведомят и изяснят начина на получаване на травматичните увреждания по тялото на детето им. По този повод и подали сигнал в полицията и било образувано настоящото производство.
Видно от заключението на съдебно медицинската експертиза на тялото на *** били установени кръвонасядани тип двойно ивицовидни по задната повърхност на гръдния кош, дясно рамо, дясна мишница и лява мишница. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети / притискане с твърд тъп предмет с ограничена повърхност/ и са с давност на максимум две денонощия и добре отговарят да бъдат получени от притискане с ръка и пръсти. Така описаните увреждания му причинили болка и страдание - лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК. От допълнителната съдебно медицинска експертиза, вещото Л. е посочило, че давността на кръвонасядането се определя в дни и не е възможно с клиничен преглед да е даде по - голяма точност за времето на получаване на уврежданията на *** само по медицински данни.. От описанието на видно на кръвонасяданията могло да се доуточни, че уврежданията на *** отговарят на давностно получаване - втората половина на първото денонощие и времето на второто денонощие , считано от момента на прегледа в 09.50ч. на 11.10.23 г.
В хода на разследването са проведени разпити на персонала от детската ясла, които са били на смяна- работили или обслужвали малолетно дете, а именно св.*** - медицинска сестра, св.*** - медицинска сестра, св. *** - детегледачка, св. *** - детегледачка, *** педагог. Всички те били категорични, че не е имало инциденти с детето на 09.10.23 г. и а 10.10.23г. Детето било обгрижвано, както обикновено. Те посочили, че не са забелязали травматични увреждания по тялото на детето.
Въпреки проведените процесуално следствени действия и оперативно издирвателни мероприятия не е установен извършителя, причинил телесните увреди на малолетното дете.
Производството по ДП е спирано веднъж с постановление от 16.02.2024 г. Същото е обжалвано пред съда и е отменено с определение №148/ 26.04.2024 г., постановено по ЧНД № 202/2024 г. по описа на ВРС. В изпълнение на определението на съда, по ДП са извършени допълнителни ПСД- допълнителна СМЕ, повторни разпити на свидетели и т.н.
Отново не са събрани категорични и безспорни доказателства, от които да се изведе извод кое конкретно Л. е причинило телесните увреждания на ***. Въпреки стесняване на времевия диапазон за причиняване на телесните повреди, не може да се докаже именно кой служител от детското заведение с действията си е причинил така установената лека телесна повреда на детето. Това е така, т.к. обвинението не може да почива на предположения и на субективни убеждения.
Настоящият съдебен състав споделя крайните фактически и правни изводи на ВРП.
Като е спрял производството по ДП, прокурорът е постановил правилен и законосъобразен акт.
2
Въз основа на събраните към настоящият момент доказателства не е установен авторът на престъплението, поради което и прокурорът е спрял наказателното производство до издирване на извършителя. С оглед горното съдът намира, че са към настоящия момент са извършени всички процесуално-следствени действия за разследване на престъплението, за което е образувано наказателното производство.
Важно е да се отбележи, че „спиране“ на производството, не означава „прекратяване“.
От диспозитива на обжалваното постановление е видно, че ОИМ продължават и прокурорът е указал на всеки 4 месеца да се изготвя доклад за извършените мероприятия по издирване на извършителя. В момента, в който се открият нови доказателства за извършителя, производството следва да бъде възобновено.
Водим от горното, ВРС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за спиране на
Досъдебно производство от
20.06.2024 г. на прокурор при ВРП за СПИРАНЕ на наказателното производство по ДП №6731/2023 г., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението е окончателно.
Да се съобщи на жалбоподателя за определението.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
3