Решение № 15126 от 17.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15126 гр. София, 17.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМ. АТ. К. като разгледа докладваното от ЕМ. АТ. К. Гражданско дело №

20221110166501 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „(фирма)“ ЕООД срещу ***.

Ищецът „(фирма)“ ЕООД е предявил срещу *** искове с правно основание чл. 557, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 16 493,11 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и за сумата от 169,53 лв. – мораторна лихва за периода от 27.10.2022 г. до 05.12.2022 г. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че, на 01.09.2022г. на път ***, в участъка между селата *** и ***, на км. 68+140 м., е настъпило ПТП между л.а. „Р.К.“, с рег. № ***, управлявано от Я.И. и лек автомобил „С.К.“, с рег. № ***, управляван от С. С.. Твърди, че в резултат на ПТП л.а.

„Р.К.“, с рег. № ***, собственост на ищцовото дружество „(фирма)“ ЕООД е претърпял имуществени вреди, които в заключителна калкулация ремонт на „(фирма)“ ЕООД са били оценени на 28 371,02 лв. Поддържа, че виновен за причиняване на ПТП бил водач на лек автомобил „С. К.“, с рег. № ***, управляван от С. С., който навлязъл в насрещното пътно платно, вследствие на което настъпил челен сблъсък с л.а. „Р. К.“, с рег. № ***. Твърди, че към датата на настъпване на процесното ПТП водачът на „С. К.“, с рег. № ****- С. С., не е разполагал с валидна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. На 07.09.2022г. ищецът отправил претенция до „(фирма)“ с избран начин на обезщетяване – експертна оценка. Ответникът определил на 27.10.2022г. обезщетение в размер на 11 877,91 лв. Посочва, че така заплатеното обезщетение е произволно определено, не съответства на действителните вреди, претърпени от ищцовото дружество, поради което претендира разликата до пълния размер на обезщетението в размер на 16 493,11 лв. Претендира и 1 мораторна лихва, за периода от 27.10.2022 г. до 05.12.2022 г., в размер на 169,53 лв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът (фирма) депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди, че претендираните размери на исковете са прекомерно завишени с оглед принципа на справедливостта и трайната съдебна практика.

Третото лице помагач на страната на ответника - С. С. изразява становище за неоснователност на исковете.

По предявения иск с правно основание чл. 557, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ:

По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже следните релевантни факти и обстоятелства: вреди, причинени от произшествие, настъпило в Република България; противоправно и виновно поведение, довело до настъпване на ПТП от водач на МПС, което обичайно се намира на територията на Република България, и което към датата на ПТП няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“; вид и размер на вредите.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си.

На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основана своите искания или възражения.

С оглед процесуалното поведение на страните съдът прие за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: процесното ПТП е причинено по вина на водача на л.а. „С. К.“, с рег. № ***С. Ч. С.; при настъпване на ПТП на 01.09.2022 г. виновният водач е причинил ПТП и вредите без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; „(фирма)“ ЕООД е предявил регресна претенция по щета № ***/***г. пред (фирма) е определил обезщетение в размер на 11 877,91 лв.

Горните обстоятелства се установяват и от представените от ищеца и неоспорени от ответника писмени доказателства, а именно: свидетелство за регистрация на МПС – лек автомобил „Р. К.” с рег. № *** - част I /л. 10 от делото/; протокол за ПТП от дата 01.09.2022г. /л. 11-12 от делото/; опис на претенция /л. 19 от делото/; заявление за изплащане на застрахователно обезщетение /л. 20 от делото/; писмо от (фирма) изх. № *** от ***г. /л.

21 от делото/; снимков материал /л. 23-25 от делото/.

В подкрепа на визираните по-горе обстоятелства, както и в подкрепа факта на изплащане на обезщетение от страна на (фирма) в полза на ищеца на дата 28.10.2022г. в размер на 11 877,91 лева, са и представените от ответника материали по щета № *** от ***г.

/неоспорени от ищеца от гледна точка на тяхната автентичност/, образувана въз основа на подаденото от ищеца заявление /л. 70-109 от делото/.

Съдът кредитира изцяло и приетата по делото авто-техническа експертиза, като съобрази, че вещото лице е отговорило в пълнота на поставените въпроси.

Съгласно заключението на АТЕ:

Всички увреждания по лек автомобил „Р.К.”, е peг. № ***, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Р. К.”, с 2 peг. № ***, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 16 447,64 лв.

От анализа на данните, може да се определи мястото, където е възникнало първоначалното съприкосновение между двете превозни средства: п о дължина на пътното платно - Републикански път HI- 358 км 68+140, в района преди с. *** и по широчина на пътното платно - на около 2-3 метра в ляво от десния край на платното за движение, в лентата за движение на лек автомобил „Р. К.” с peг. № ***.

Съгласно представения протокол за ПТП, посоката на движение на лек автомобил „Р.

К.”, с peг. № *** е от с. *** към е. ***, а посоката на движение на лек автомобил „С. К.”, с рег.№ *** е от село *** към село ***. Видно от констативния протокол за ПТП, процесното събитие е настъпило през светлата част на денонощието, на участък със завой. Платно за движение е с широчина 6,0 м. и е предназначено за движение в двете посоки, като за всяко посока има лента за движение с широчина 3 метра. Не са налични данни по делото какви са били атмосферните условия. Хоризонталната пътна маркировка на Републикански път HI358 км 68+140 в посока от с. *** към с. *** в района на процесното ПТП е съставена от две пътни ленти, разделени с единична непрекъсната линия. Вертикалната пътна маркировка на Републикански път IH- 358 км 68+140 в посока от с. *** към с. *** в района на процесното ПТП е съставен от пътен знак С7.

Предотвратимостта на произшествието се намира в пряка и функционална зависимост от скоростта на движение на двамата участници, в момента на удара и от разстоянието между превозните средства в момента на възникване на опасността.

Водачът на лек автомобил „С. К.”, с рег.№ *** е имал техническа възможност да предотврати удара между превозните средства, ако се е движил в собствената пътна лента.

Водачът на лек автомобил „Р. К.”, с peг. № *** не е имал техническата възможност да избегне настъпването на процесното ПТП, тъй като водачът на лек автомобил „С. К.”, с рег.

№ *** е навлязъл внезапно в неговото платно за движение.

Всички увреждания по лек автомобил „Р.К.”, с peг. № ***, отразени в описа на (фирма) се намират в пряка и причинно - следствена връзка с механизма на процесното събитие.

Действителната стойност на процесния лек автомобил „Р.К.”, с peг. № , определена към датата на настъпване на застрахователното събитие е: 24 213 лв.

Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Р. К.”, с peг. № ***, изчислена на база Методиката към Наредба №24 за задължително застраховане с коефициент на нови оригинални части К = 1 към датата на ПТП е 12 764,14 лв. Стойността на застрахователното обезщетение за лек автомобил „Р. К.”, с peг. № ***, определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части, в размер на 25%, е: 18 163 лв. Вещото лице сочи, че не е налице тотална щета.

Спорният въпрос, всъщност касае размера на обезщетението, поради което и същият ще бъде разгледан по-подробно от съда.

Съгласно установената съдебна практика застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до 3 уговорената в застрахователната полица застрахователна сума.

При настъпване на застрахователно събитие е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на настъпване на събитието, като при погиване или кражба този размер е равен на действителната му стойност - стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество.

Видно от заключението на АТЕ, действителната стойност на увредения лек автомобил към датата на събитието, е в размер на 24 213 лева, а стойността, необходима за възстановяване на автомобила, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, а в размер на 16 447,64 лева. Според вещото лице не е налице тотална щета.

По делото не се спори между страните, че от страна на застрахователя е било изплатено обезщетение в размер на 11 877,91 лева на дата 28.10.2022г. При това положение, дължима остава сумата от 4 569,73 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал.1, т.2, б.„а” КЗ: „(фирма) изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

С оглед на това, искът по чл. 557, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ следва да бъде уважен за сумата от 4 569,73 лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 16 493,11 лева, или за сумата от 11 923,38 лева, като недоказан и неоснователен.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

По предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже размер на главното задължение, както и изпадане в забава на (фирма) – да докаже, че е изпратил директно до ответника или чрез застраховател, получил лиценз и предлагащ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или задължителна застраховка „Злополука“ писмена застрахователна претенция от ищеца с необходимото съдържание и приложения.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже, че е изплатил дължимото застрахователно обезщетение в срока по чл. 497 КЗ – в 15-дневен срок от представяне на всички документи по преписката, а в случай, че ищецът не докаже, че е представил всички необходими документи, ответникът следва да докаже, че е изплатил дължимото застрахователно обезщетение в 3-месечен срок от предявяване на застрахователна претенция или че ответникът е поискал от ищеца необходим за определяне на размера и/или основанието на обезщетението документ и ищецът не го е представил.

По делото не е спорно, че въз основа на предявената от ищеца претенция, (фирма) се е произнесло на дата 27.10.2022г., като е определило, а на следващия ден е изплатил 4 обезщетение в размер на 11 877,91 лева.

При това положение, и доколкото действителната стойност, необходима за възстановяване на автомобила, е в по-голям размер, а именно: 16 447,64 лева, дължима останала сумата в размер на 4 569,73 лева. Върху тази дължима сума ответникът дължи лихва за забава считано от датата на произнасяне – 27.10.2022г. до 05.12.2022г., до която дата се претендира тази мораторна лихва. Лихвата за забава за посочения период, изчислена с лихвен калкулатор, възлиза в размер на 50,78 лева. Следователно искът за мораторна лихва следва да бъде уважен за сумата от 50,78 лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 169,53 лева, или за сумата от 118,75 лева.

По разноските:

При този изхода на делото право на разноски има ищецът, с оглед уважената част на исковете и ответника с оглед отхвърлената част на исковете.

Ищецът доказва следните разноски: 666,51 лева – държавна такса; 330 лева – депозит за експертиза /първоначално определеният депозит е увеличен в съдебно заседание/ и 2 742,00 лева – адвокатско възнаграждение.